РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500008 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против решение № 4187/26.10.24г.,постановено
по гр.д.№ 15022/23г.по описа на ПдРС,2-ри гр.с.
Жалбоподателят Г. С. Г.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Д.М. обжалва
решението в частта,с която е признато за установено,че дължи на „Ти Би Ай
Банк”ЕАД,ЕИК-*********,гр. София,следните суми: 1279,03лв.,представляваща остатъчна
главница (чиста стойност на кредита) по договор за потребителски кредит № ***/***г.,ведно
със законната лихва,считано от постъпването на заявлението в съда - 02.06.2023г. до
окончателното погасяване.Твърди,че е погасил сумата по цитирания ДПК по изп.д.№
***/***г.на ЧСИ М.С.-Ц.,което изп.дело е образувано по издадения въз основа на заповедта
по чл.417 от ГПК изп.лист,като заплащането на задължението е станало на 28.08.23г.,след
което изп.дело е било прекратено.Претендира разноски за двете инстанции.Направено е
доказателствено искане за допускане на ССЕ,което е уважено от съда.
Няма постъпил писмен отговор от въззиваемото по тази жалба дружество- „Ти Би Ай
Банк”ЕАД,ЕИК-*********.
Постъпила е въззивна жалба и от „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-*********,гр.София,с
която атакува решението на ПдРС в частта,с която е отхвърлена претенцията му за главница
по кредита за разликата над присъдената (1279,03лв.)до претендираната (1504,06лв.),както и
в частта,с която е отхвърлена изцяло претенцията на банката за претендираната договорна
лихва от 295,37лв. и за обезщетението за забава от 34,43лв.Излага подробни съображения за
неправилност на решението в обжалваните му части,като счита,че изводите на
1
първоинстанционният съд за недействителност на процесния ДПК на осн.чл.22 от ЗПК са
незаконосъобразни и неправилни.Претендира разноски в настоящото производство.Прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.
Въззиваемият по тази жалба Г. С. Г.,ЕГН-********** изразява становище за
неоснователност на същата по развити в писмен отговор съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните,съдът приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени против обжалваем съдебен акт в законоустановения
срок от процесуално легитимирани лица,които имат интерес от обжалването,поради което
жалбите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Като съобрази доводите на страните,съгласно правилата на чл.235 от ГПК вр.с чл.269
от ГПК,и предвид релевираните в жалбите въззивни основания,настоящата съдебна
инстанция намира за основателна жалбата на Г. С. Г. и за неоснователна жалбата на „Ти Би
Ай Банк”ЕАД.
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 от ГПК във вр.с
чл.79,чл.240,ал.1 и чл.86 от ЗЗД от „Ти Би Ай Банк”ЕАД против Г. С. Г..
Производството е започнало като заповедно по заявление на банката от
02.06.23г.против длъжника Г. за заплащане на суми,произтичащи от договор за
потребителски кредит № ***/***г.в размер на 1504,26лв.главница,295,37лв.договорна
възнаградителна лихва за периода 05.12.22г.-12.05.23г.и сумата от 34,43лв.обезщетение за
забава от 05.12.22г.до 18.05.23г.Образувано е ч.гр.д.№ 7983/2023г.,по което е издадена
заповед № 3605/05.06.23г.по чл.417 от ГПК за претендираните суми в полза на
кредитора.Длъжникът е подал в срок възражение,а банката –заявител е предявила в срок
иска по чл422 от ГПК,поради което производството е допустимо.
В исковото производство ищецът поддържа,че претендираните от него суми са
дължими поради настъпила на 12.05.23г.предсрочна изискуемост на вземането.
Ответникът противопоставя доводи за недействителност на процесния ДПК на
осн.чл.22 от ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.9,10,11 и 12 от
ЗПК,чл.10,ал.1 от ЗПК и заобикаляне на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК.
По делото са представени писмени доказателства,вкл.процесният ДПК,изготвени са
две експертизи-СТЕ относно шрифта,на който е изготвено ДПК във връзка с възражението
на ответника и ССЕ,която е установила въз основа на приложените по делото документи и
представените от ищеца такива,че ответникът има неизплатени задължения за
главница,лихва върху редовната главница (възнаградителна) и обезщетение за забавено
плащане,изчислени към момента на подаване на зявлението по чл.417 от ГПК-02.06.23г.в
размери съответно- 1504,26лв.главница,295,37лв.договорна лихва и 34,44лв.мораторна
лихва.
Доколкото с въззивната жалба се възразява,че ответникът е заплатил всички дължими
суми по кредита на ЧСИ по образуваното въз основа на издадения изп.лист по ч.гр.д.№
7983/2023г.изпълнително дело,във въззивната инстанция е допусната нова ССЕ,от
заключението по която се установява,че действително въз основа на издадения изп.лист по
ч.гр.д.№ 7983/2023г.и заповедта по чл.417 от ГПК от 05.06.23г.е образувано изп.д.№
***/***г.по описа на ЧСИ М.С.-С.,по което дело ответникът Г. е превел сумата от
2560,24лв.за погасяване на потребителски кредит в размер на 1989,24лв.+такси по
изп.дело,което е направил още на 28.08.23г.,т.е.преди завеждането на исковата молба по
чл.422 от ГПК.Поради пълното изплащане на дълга производството по изп.дело е
2
прекратено.Според заключението на в.л.Р.С. заплатената сума по ДПК № ***/***г. е в общ
размер на 2561,21лв.с включени 571лв.,които представляват такси за прекратяване на
изп.дело.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка настоящият въззивен
състав прави следните правни изводи:
Не е спорен въпросът,че на 19.10.2022г.между „Ти Би Ай Банк”ЕАД като заемодател
и ответникът Г. С. Г. като заемател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***,с
който дружеството-заемодател е предоставило на заемателя сума в общ размер на
1504,26лв.,от които 1280лв.за общо ползване,224,26лв.,предоставени в кредита за заплащане
на избрана от потребителя допълнителна услуга - застраховка BANK защита на
кредита,която сума се превеждала на застрахователя от кредитора за сметка на
потребителя,при разсрочено плащане на 24 погасителни месечни вноски,уговорен ГЛП-
41,05%,ГПР-46,87%.Общо дължимата сума по договора била в размер на 2229,52лв.
Не се спори,че длъжникът е преустановил плащанията по Договора и допуснал
просрочие при изплащане на три поредни дължими вноски.
В конкретния случай във въззивното производство се установява от заключението на
ССЕ,кредитирано от съда като компетентно изготвено,че ответникът е заплатил всички
претендирани от ищеца задължения по ДПК № № ***/***г.след депозирането на
заявлението по чл.417 от ГПК и образуването на ч.гр.д.№ 7983/2023г.Доколкото съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от
значение за спорното право (чл.235,ал.3 от ГПК) следва да се приеме,че претенциите на
ищеца са неоснователни поради погасяване на задължението изцяло от страна на ответника
в хода на производството.
В този смисъл е безпредметно да се разглеждат аргументите на страните относно
твърдяната от ответника недействителност на процесния договор за потребителски
кредит,изложени във въззивната жалба на „Ти Би Ай Банк”ЕАД и писмения отговор на тази
жалба от Г. С. Г..
С оглед на горното ПдОС приема,че предявените искове са изцяло неоснователни,а
това означава,че атакуваното решение следва да се потвърди в отхвърлителната му част и да
се отмени в частта,с която е прието за установено,че Г. С. Г. дължи на „Ти Би Ай Банк”ЕАД
сумата от 1279,03лв.,представляваща остатъчна главница по ДПК.
Разноски:
Доколкото въззивната жалба на Г. се явява основателна,а тази на „Ти Би Ай
Банк”ЕАД-неоснователна,разноски следва да се присъдят на Г. Г. за настоящата
инстанция.Същите се претендират за ДТ,разноски за ССЕ и за адв.възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл.38,ал.2 от ЗАдв.съгласно представен
ДПЗС.Възражението за прекомерност на адв.възнаграждание,направено от въззиваемата по
жалбата на Г. страна не следва да се разглежда,тъй като възнагражденията по чл.38,ал.2 от
ЗАдв.се определят от съда.В случая съдът определя минималното възнаграждение с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото,неусложнения процес и обема правни
действия,осъществени от пълномощника на Г.,което е в размер на 400лв.Предвид,че
пълномощникът е регистриран по ЗДДС,възнаграждението следва да се присъди в размер на
480лв.с ДДС на пълномощника.На Г. С. Г. следва да се присъдят направените от него
разноски за ДТ за въззивното производство-25,59лв.и 200лв.за ССЕ,или общо 225,59лв.
С оглед разпоредбата на чл.280,ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4187/26.10.24г.,постановено по гр.д.№ 15022/23г.по описа на
ПдРС,2-ри гр.с.в частта му,с която е признато за установено,че Г. С. Г.,ЕГН-**********
дължи на „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-*********,гр.София,следните суми:
1279,03лв.,представляваща остатъчна главница (чиста стойност на кредита) по договор за
потребителски кредит № ***/***г.,ведно със законната лихва,считано от постъпването на
заявлението в съда - 02.06.2023г. до окончателното погасяване,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-********* иск за признаване
за установено,че Г. С. Г.,ЕГН-********** му дължи сумата от 1279,03лв.(хиляда двеста
седемдесет и девет лв.и 03 ст.),представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***/***г.,ведно със законната лихва,считано от постъпването на заявлението в
съда - 02.06.2023г. до окончателното погасяване,за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 3605/05.06.2023г. по ч.гр.д. № 7983/2023г. по описа на
ПдРС,12-ти гр.с.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4187/26.10.24г.,постановено по гр.д.№ 15022/23г.по
описа на ПдРС,2-ри гр.с.в частта му,с която е отхвърлена като неоснователна претенцията
на „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-*********,гр.София за главница по договор за потребителски
кредит № ***/***г. за разликата над присъдената сума от 1279,03лв.до претендираната-
1504,06лв.,както и в частта,с която е отхвърлена като неоснователна изцяло претенцията
му за претендираната договорна лихва от 295,37лв.за периода 05.12.22г.-12.05.23г.и за
обезщетение за забава от 34,43лв.за периода 05.12.22г.до 18.05.23г.по същия договор за
потребителски кредит,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
3605/05.06.2023г. по ч.гр.д.№ 7983/2023г. по описа на ПдРС,12-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-********* да заплати на Г. С. Г.,ЕГН-
********** сумата от 225,59(двеста двадесет и пет лв.и 59 ст.)разноски за ДТ и ССЕ във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк”ЕАД,ЕИК-********* да заплати на адвокат Д. М.,АК–
***,с адрес на кантора:*** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.в размер на 480(четиристотин и осемдесет)лв.с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4