Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П. Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1732 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 109 и чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Постъпила
е искова молба /уточнена с допълнителна молба вх.№ 10235/20.09.2019 г./ от М.Ц.Д.
и Д.М.Д.,***, срещу П.А.Р. и Т.А.Р.,***, на основание чл. 109 от ЗС, в която
твърдят, че през 2002 г., с Нот. акт № 143, том IV,
дело № 922/2002 г., закупили от Р.П.К.1/2 идеална част от дворно място с пл.№
5197 в кв. 510 по плана на гр. Троян и 1/2 идеална част от жилищна сграда,
която част съставлява западната реална половина от жилищна сграда, построена в
имота. Собственици на 1/2 идеална част от дворното място и на източната реална
половина от жилищната сграда, построена в имота, са ответниците
П.А.Р. и Т.А.Р.. Посочват, че в приложената за имота скица, описаната по-горе
жилищна сграда е нанесена като две отделни сгради, а именно: сграда с кадастрален
№ *****, със застроена площ от 27 кв.м., на два етажа, и сграда с кадастрален №
*****, със застроена площ от 41 кв.м., на два етажа.
Ищците
твърдят, че така нанесените сгради с кадастрални номера ***** и *****, всъщност
са част от една жилищна сграда /къща/, която се състои от два жилищни обекта, в
режим на етажна собственост – „вертикален близнак“, като таванското /подпокривно/ помещение и покрива представляват общи части
на сградата.
Посочват,
че с ответниците са във влошени отношения от години,
като всеки опит за комуникация и решаване на общи проблеми в дух на
разбирателство, е блокиран от братът и сестрата Радулови. През годините
различни конфликтни ситуации довели до невъзможност за провеждане на разговори
без посредничеството на официални власти и по тази причина ищците твърдят, че е
невъзможно да уредят по друг начин проблема с липсата им на достъп до входа към
съсобственото им таванско помещение и до покрива,
поради което се обръщат за съдействие към съда.
Ищците
поясняват, че единственият вход към таванското помещение и към покрива на
сградата е през сграда с кадастрален № ***** от скицата, в която сграда е
изградено входно антре и стълбище към таванското помещение и покрива. Твърдят,
че от години нямат достъп до таванското помещение и са възпрепятствани по всякакъв
начин да влизат в него, да го ползват, както и да имат достъп до покрива.
Входът от обект с кадастрален № *****, който бил единственият достъп до
таванското помещение и до покрива, е заключен от ответниците,
поради което ищците нямат възможност да упражняват правото си на собственост.
Посочват,
че покривът се нуждае от ремонт, тъй като е правен през 1977-1978 г., но нямат
възможност да извършат ремонт, тъй като нямат нормален достъп до него. Имали
комин, който ползвали за отвеждане на дима от печката, с която се отоплявали на
твърдо гориво, но поради невъзможност да почистват редовно комина, същият се
запушил и в момента бил неизползваем. Нямат възможност да ползват и таванското
помещение, поради липса на достъп до него, а при възникване на аварийна
ситуация няма да могат да опазят собственото си имущество.
В
допълнителната си молба, ищците уточняват, че имот с идентификатор №
73198.510.104 по КККР на *****, целият с площ от 1266 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, се притежава съвместно от тях и ответниците. В
имота са построени пет сгради, а именно: сграда № *****, със застроена площ 41
кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда № *****,
със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда № *****, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда № 73198.510.104.4, със
застроена площ 25 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
сграда № 73198.510.104.5, със застроена площ 65 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: селскостопанска сграда.
Ищците
уточняват, че те са собственици на сгради с кадастрален № *****и кадастрален № *****,
в равни дялове, а ответниците са собственици на част
от сграда с кадастрален № *****. Отново подчертават, че процесното
таванско помещение е общо за сгради с кадастрални номера ***** и *****, като
достъпът до това помещение се осъществява единствено през стълбищен
коридор, находящ се в сграда с кадастрален № *****. Ответниците осъществявали достъп до процесното
таванско помещение през този стълбищен коридор, който
е част от сграда с кадастрален № *****, като стълбищният
коридор е заключен и те държат ключа за него. Ищците твърдят, че нямат достъп
и/или ключ нито до стълбищния коридор, нито до таванското
помещение, като от сграда с кадастрален № ***** няма изграден достъп до
таванското помещение.
Въз
основа на изложеното, тъй като ищците твърдят, че са възпрепятствани да
упражняват правото си на собственост върху части от процесната
жилищна сграда, представляващи покрив и таванско помещение, считат, че имат
правен интерес да потърсят защита от съда по реда на чл. 109 от Закона за
собствеността и да поискат прекратяване на неоснователните действия на ответниците, които се изразяват в това, че са заключили
входа към таванското помещение и покрива и не позволяват достъп на ищците до
техни собствени части на жилищната сграда и по този начин са ги поставили в
невъзможност да ползват собствеността си, както и да я поддържат в безопасен и
изправен вид.
С
оглед на това, ищците молят да бъдат задължени ответниците,
заедно и поотделно, да им осигурят достъп и да им предоставят ключ за вратите
до съсобствените им с тях таванско помещение и
покрив, включително ключ и достъп до единствения вход за таванското помещение и
покрив, да предоставят на ищците ключ за стълбищния
коридор, част от сграда № *****, а също и за таванското помещение, както и да
им осигурят достъп до стълбищния коридор, да бъдат
задължени ответниците да не възпрепятстват по какъвто
и да е начин ползването на собствените им покрив и таванско помещение.
Ищците
молят също, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците да им заплатят обезщетение в размер на 15.00
лева месечно за времето от подаването на исковата молба до прекратяването на
неоснователните действия, с които възпрепятстват упражняването на правото им на
собственост върху собствените им таванско помещение и покрив.
Ищците
са заявили и искане да бъде постановено, че сгради с кадастрални номера ***** и *****, находящи
се в ПИ № 73198.510.104, са част от една обща жилищна сграда /къща/, която е с
общ покрив и общо подпокривно пространство,
представляващо таванско помещение, както и че покривът, таванското помощение и вратите, водещи към тях, представляват общи
части на жилищна сграда, която се състои от два обособени обекта.
Претендират
присъждане и на сторените по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответниците, чрез пълномощник адвокат С.С., с която са изразили становище за недопустимост на
заявената установителна претенция. Изложили са и
аргументи за неоснователност на негаторния иск.
Наведени са твърдения, че ищците са закупили западната реална половина от жилищна
двуетажна масивна сграда, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен
вход и досега не са предявявали претенции за промяна на разпределяне на
ползването, установено с договор за разпределение на ползването от 02.07.1990
г. между праводателя на техните праводатели
и наследодателя на ответниците. Изтъкват, че
западната половина от жилищната сграда представлява реална половина, обособена
като жилищен имот и в кадастралната карта е отразена като самостоятелен обект
от жилище, както и жилището на ответниците е отразено
като самостоятелен обект, като тези две жилища имат самостоятелни входове
повече от 29 години, а входът за тавана е вход на тяхното жилище. Посочват, че
двете жилища са реално разделени с масивна преграда, построена пред тях откъм
улицата, която не позволява достъп на собствениците на западната реална част от
дворното място и жилището в него до източната реална част от дворното място и
жилището в него, както и обратно. Тази преграда представлявала част от
оградата, с която е разпределено ползването върху дворното място още от
наследодателя на ответниците. Твърдят също, че
собствениците на западната реална част от жилищната сграда имат достъп до
покрива на жилищната сграда и тавана чрез тераса, която се намира на втория им
етаж и прозорец над нея, който е в подпокривното им
пространство. Освен това имало изградена пристройка към западната реална
половина от жилищната сграда, от която също било технически удобно и евтино
струващо да си осигурят достъп до тавана.
С
влязло в сила определение № 1449/06.12.2019 г., съдът е прекратил производството по делото в частта
относно установителната претенция на ищците да бъде постановено, че сгради с кадастрални номера *****
и *****, находящи се в ПИ № 73198.510.104, са част от
една обща жилищна сграда /къща/, която е с общ покрив и общо подпокривно пространство, представляващо таванско
помещение, както и че покривът, таванското помощение
и вратите, водещи към тях, представляват общи части на жилищна сграда, която се
състои от два обособени обекта, като недопустимо в тази част.
В
съдебно заседание ищците се явяват лично, поддържат предявените искове и молят
да бъдат уважени, като в пледоария по същество ищцата излага съображения за
тяхната основателност, доразвити впоследствие в представена писмена защита.
Поддържат и искането си за присъждане на направените от тях разноски по делото
съгласно представен списък. Възразяват по претендираните
разноски от ответниците, тъй като искането за
присъждането им не е направено в отговора на исковата молба, както и по размера
на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение.
От ответниците лично се явява Т.Р., като и двамата се
представляват от адвокат С., която в пледоария по същество моли за отхвърляне
на исковете и развива подробни съображения за тяхната неоснователност. Моли за присъждане
на направените разноски по делото по представен списък.
От приложените по делото писмени доказателства, от гласните
доказателства чрез разпит на свидетели, посочени и от двете страни, от
заключенията на първоначалната и повторната съдебно-техническа експертиза, от
констатациите при извършения оглед на имота, както и от доводите на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Видно от Нотариален акт за дарение № 17, том II,
н.д.№ 532/14.06.1990 г. на РС-Троян, Т.Р.И.и П.Т.П., двамата от гр. Троян, са
дарили дъщеря си В.Т.К.и сина си А.Т.Р.,***, със следния свой недвижим имот:
дворно място, представляващо пл.№ 197 в кв. 10 по плана на *****, цялото от
около 400 кв.м., при граници: път, река „Попешка“ и
имот на ТКЗС, застроено с двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска
постройка, при равни права на надарените.
На 02.07.1990 г., В.Т.К.и А.Т.Р. сключили писмен договор с
нотариална заверка, за разпределение на ползването на придобития въз основа на
горното дарение съсобствен недвижим имот, при
следните условия: Валентина Къркижанска се съгласява
и ще ползва в бъдеще следния недвижим имот – дворно място, попадащо в пл.№ 197
в кв. 10 по плана на гр. Троян, кв. „Христо Цонковски“
и представляващо дял II /втори/ на приложена
към договора скица, неразделна част от него, оцветено със зелен цвят и
обозначено с изрично изписани букви, заедно със западната реална половина от
двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два
етажа /защрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и
стопанските постройки, попадащи в дворното място, обозначено с определени
букви. От своя страна А.Т.Р. се съгласил и ще ползва в бъдеще следния недвижим
имот – дворно място, попадащо в пл.№ 197 в кв. 10 по плана на гр. Троян, кв.
„Христо Цонковски“ и представляващо дял I
/първи/ на приложена към договора скица, неразделна част от него, оцветено със син
цвят и обозначено с изрично изписани букви, заедно с източната реална половина
от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два
етажа /незащрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и
стопанските постройки, попадащи в дворното място, обозначено с определени
букви.
От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 145, том II, дело № 719/13.10.2000 г. на РС-Троян, се
установява, че В.Т.К.е продала на Р.П.К.и В.Л.К., своята част от имота, а
именно: 1/2 /една втора/ идеална част от дворно място, представляващо пл.№ 5197
в кв. 510 по плана на ***** цялото от около 400 кв.м., при граници: път, река „Попешка“ и земеделски имоти, заедно с 1/2 /една втора/
идеална част от застроената в това дворно място двуетажна масивна жилищна
сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна
жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход.
Впоследствие, гореописаният имот е придобит от ищците по
делото – М.Ц.Д. и Д.М.Д., по силата на договор за покупко-продажба, оформен с
Нотариален акт № 143, том IV, дело № 922/18.10.2002 г. на РС-Троян, от който е видно, че Р.П.К.е
продала на ищците 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с кадастрален
№ 5197, с площ за целия имот от 400 кв.метра, част от който с площ от 53
кв.метра попада в трасе на улица с ОК 43-44-45, а останалата част от имота е
включена в парцел I – първи „За озеленяване“, квартал 510
по плана на махала „Попешка“, гр. Троян, при граници:
път, река „Попешка“ и земеделски имоти, заедно с 1/2
/една втора/ идеална част от застроената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна
жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход.
Не се
спори по идентичността на така описания имот с актуалния му статут по
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007 г.
на Изпълнителния директор на АГКК. От приложената по делото скица №
15-607218/05.07.2019 г. на СГКК – гр. Ловеч се установява, че поземленият имот
е с идентификатор *****с площ от 1266
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/. Като собственици са вписани ищците –
всеки с по 1/4 ид.част от правото на собственост, въз
основа на Нотариален акт № 143, том IV, рег.№ 1316, дело № 922/18.10.2002 г. на ТРС, и
ответникът Т.А. Т.– на 1/2 ид.част от правото на
собственост.
Видно
е от скицата, че в имота са построени пет сгради, между които: сграда № *****,
със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда № *****, със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда № *****, със застроена
площ 41 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Няма спор по делото, че ищците са собственици на сгради с
кадастрален № *****и кадастрален № *****, а ответниците
са собственици на сграда с кадастрален № *****.
Не се спори също, а и при извършения оглед на имота по реда
на чл. 204 от ГПК, се установи, че сгради с № ***** и ***** имат общо подпокривно пространство. При огледа, извършен в
присъствието на вещо лице и проведен разпит на свидетели, се установи, че в процесното дворно място се намират въпросните сгради, като
при влизане, от дясната страна до стената на сграда № 3 вертикално се намира
сграда № 2, като между двете по вертикала има тухлена стена /преграда/,
изградена от ответниците със съгласието на ищците, за
което последните са подписали нотариално заверена деклерация
рег.№ 4564/03.08.2007 г. при Нотариус Димитър Кънчевски
/приложена по делото/.
При огледа се установи също, че при влизане през входната
врата към сграда № 3 се преминава през стълбищен
коридор, който води до подпокривно пространство,
намиращо се над сграда № 2 и сграда № 3. На южната страна на подпокривното пространство се намират два прозореца с
размери 60 на 90 см., като няма самостоятелно обособен вход от страната на
ищците, чрез който те да имат достъп до подпокривното
пространство. Над входа на сграда № 2 се установи, че има тераса с прозорци и
над тях се намира едното от малките прозорчета на подпокривното
пространство. Констатира се, че процесното подпокривно пространство се намира над сгради № 2 и 3, но
не и над сграда № 1, както и че ищците реално нямат достъп от своите сгради № 1
и 2 до подпокривното пространство, което се установи,
че се намира над сгради № 2 и 3.
От заключението на първоначалната съдебно-техническа
експертиза с вещо лице архитект Д.К. се установи, че двете жилища, означени
като сгради с идентификатори ***** и ***** са обособени от една жилищна сграда
с общо подпокривно пространство, а таванско помещение
няма. Стълбището в сграда ***** извежда до подпокривното
пространство, като на втория етаж от жилището е затворено с врата. Удобен
достъп до подпокривното пространство има от
стълбището в обособеното жилище в сграда *****. Според вещото лице, не може да
става въпрос за общо ползване на стълбището в тази сграда за достъп до подпокривното пространство, тъй като същото е част от
жилището в същата сграда и свързва двата жилищни етажа в него. Експертът
заключава, че достъп до подпокривното пространство,
което е общо за двете сгради с № ***** и *****, може да се осъществи през
прозоречния отвор над южната тераса на втория етаж на сграда *****, а постоянен
достъп за използване на процесното подпокривно пространство ще трябва да се потърси от сгради
с № *****и *****, което е предмет на проектантско решение.
Аналогично е и заключението на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от архитект Ю.А.. От това заключение също се потвърждава
факта, че сгради с идентификатори ***** и *****, находящи
се в ПИ № 73198.510.104, представляват една жилищна сграда /къща/ с общ покрив
и общо подпокривно пространство, а в последното няма
обособено таванско помещение. Достъпът до подпокривното
пространство е от сграда *****, на втория етаж на която има врата и тя води към
подпокривното пространство, като до него се стига по
продължение на двураменна стълба, свързваща двата жилищни етажа. Стълбището в
сграда ***** не е отделено в самостоятелна клетка и свързва жилищните помещения
в двата етажа на ответниците. И това вещо лице
заключава, че достъп до общото подпокривно
пространство от сграда с идентификатор ***** може да се осъществи при нужда
само през тавански прозорец с размери 83/66 см /мерено отвън/, разположен над
терасата на южната фасада на сградата. За да се осъществи нормален или по-точно
постоянен достъп до подпокривното пространство,
според експерта, е необходимо да се изгради стълба, която да свързва сграда *****с
подпокривното пространство на сграда *****, като за
целта е необходимо да се промени част от покривната конструкция над двете
сгради, но това е въпрос на проектно решение.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетели, ангажирани и от двете страни, като съдът намира за относими към предмета на спора само показанията на
свидетелите П.Б.и Б.И./посочени от ищците/ и св. Й.М. /посочена от ответниците/. От съвкупната преценка на показанията им се
установява безспорния факт, че ищците нямат достъп до процесното
подпокривно пространство, като единствено около
2005-2007 г., са имали такъв достъп, осигуряван им тогава от съжителя на
ответницата П.Р., например в случаите да си почистят комина /св. П. Б./.
Свидетелят Б. Иванов, който преди около 10 години е правил парната инсталация в
къщата на ищците, е видял, че същите нямат достъп до подпокривното
пространство и поради тази причина той е сложил разширителният
съд за парната инсталация на терасата на втория им етаж. Според свидетелката Й.М.
/майка на ответниците/, никога не е имало спор по
отношение на ползването на подпокривното пространство
и ако ищците са искали еднократно да отидат до там, са могли да отидат.
Свидетелката посочи също, че никога ищците не са имали ключ за стълбището,
което води към подпокривното пространство, а и не
знае да са искали ключ за входната врата, като признава, че ключът се държи от децата
й /ответниците/ и в този смисъл заяви: „…това е
входна врата за дома на дъщеря ми и сина ми, няма как да им дадат ключ. Ако са
искали да си оставят горе нещо /има предвид ищците/, няма да има пречка…, но да
имат ключ за жилището ни, няма как…“.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с негаторен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, както и с иск за заплащане на обезщетение с правно
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Съгласно
чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата следва, че негаторният иск по чл.
109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост. За да се уважи този иск е необходимо ищците да докажат, че са собственици
на имота и че ответниците извършват неоснователни
действия, които препятстват упражняването на правото на собственост на ищците.
Както
вече се установи, страните по делото са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 73198.510.104, находящ
се в гр. Троян, кв. „Попешка“, в който са построени
сгради с кадастрален № *****и кадастрален № *****, чиито собственици са ищците,
а ответниците са собственици на построената в същия
имот сграда с кадастрален № *****. От заключенията на двете съдебно-технически
експертизи, които съдът съобразява като обективно и компетентно изготвени от
вещите лица архитекти, безспорно се установи, че сградата на ищците с кад.№ ***** и сградата на ответниците
с кад.№ *****, находящи се
в ПИ № 73198.510.104, представляват една жилищна сграда /къща/ с общ покрив и
общо подпокривно пространство, като в последното няма
обособено таванско помещение. Следователно, няма обособен като таванско
помещение обект, от достъп до който ищците претендират, че са лишени. Налице е подпокривно пространство, до което ищците действително нямат
реален достъп, тъй като стана ясно, че достъпът до него се осъществява от
сградата на ответниците с № *****, на втория етаж на
която има врата и тя води към подпокривното
пространство, като до него се стига по продължение на двураменна стълба,
свързваща двата жилищни етажа. Установи се
също, че стълбището в сграда ***** не е отделено в самостоятелна клетка
и свързва жилищните помещения в двата етажа на ответниците,
като единствено те притежават ключ за входната врата на жилището си, в което се
намира стълбището, водещо до подпокривното
пространство.
Безспорно това е входна врата за самото жилище, а не
обособена отделна врата за достъп до подпокривното
пространство и въобще до покрива, поради което тя няма характер на обща част по
смисъла на чл. 38 от ЗС и е недопустимо ищците да имат ключ от нея, тъй като в
противен случай би се нарушила неприкосновеността на жилището на ответниците. Подобно искане за предоставяне на ключ, който
фактически е от жилището на собствениците, е незаконосъобразно, тъй като е в
противоречие и с едно от основните начала на Конституцията на РБ /чл. 17 ал.
3/, че частната собственост е неприкосновена. Действително ищците нямат реален
достъп до подпокривното пространство, което се намира
и над тяхната сграда, но от заключенията и на двете вещи лица стана ясно, че
при нужда има вариант за такъв достъп, който може да се осъществи през
прозоречния отвор над южната тераса на втория етаж на сградата им с № *****, а
постоянен достъп биха могли да си осигурят от своите сгради с № *****и *****,
но това е въпрос на проектно решение, както са посочили вещите лица.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, с искане да бъдат задължени
ответниците, заедно и поотделно, да осигурят на
ищците достъп и да им предоставят ключ за вратите до подпокривното
пространство /неправилно определено от ищците като „таванско помещение“/ и
покрива над сгради с кадастрален № ***** и кадастрален № *****, находящи се в ПИ № 73198.510.104, с адрес: *****включително
ключ и достъп до единствения вход за посоченото подпокривно
пространство и покрив, да предоставят на ищците ключ за стълбищния
коридор, част от сграда № *****, а също и за подпокривното
пространство, както и да им осигурят достъп до стълбищния
коридор и да бъдат задължени ответниците да не
възпрепятстват по какъвто и да е начин ползването на собствените им покрив и подпокривно пространство /„таванско помещение“/, е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на процеса относно главния иск, недоказан се
явява и следва да бъде отхвърлен и акцесорния,
обусловения от него, иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, с който се иска
да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците
обезщетение в размер на 15.00 лева месечно за времето от подаването на исковата
молба /22.07.2019 г./ до прекратяването на неоснователните действия, претендирани с иска по чл. 109 от ЗС, с които
възпрепятстват упражняването на правото им на собственост върху собствените им подпокривно пространство /„таванско помещение“/ и покрив
над сградите, посочени по-горе.
При
този изход на процеса, завършил с отхвърляне на исковете, ответниците
имат право да им бъдат присъдени направените разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Относно
възражението на ищците за несвоевременно заявено искане от ответниците
за присъждане на разноските по делото, тъй като е следвало да бъде сторено още
в отговора на исковата молба, съдът намира, че е неоснователно. Доколкото в
разпоредбите на ГПК не е установен краен срок за предявяване на искането за
присъждане на разноски /аргумент от чл. 78, ал. 3 и чл. 81 ГПК/, приложение следва да намери
общото правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички свои
процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за
извършените разноски /в този смисъл Определение № 166/24.03.2017 по дело №
504/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./.
С представения списък по чл. 80 от ГПК ответниците са претендирали следните разноски:
250.00 лева – депозит за вещо лице и 800.00 лева – адвокатско възнаграждение. От така заявените разноски се установява, че
действително са направени 250.00 лева – депозит за съдебно-техническите
експертизи, както и 400.00 лева – договорено и изплатено в брой възнаграждение от
двамата ответници на адвокат С. /видно от приложения
Договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г./. Няма данни да е
изплатена сума от още 400.00 лева на упълномощения адвокат, каквото е
изискването на чл. 78 ал. 1 от ГПК. В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК.
Следователно, в полза на ответниците
следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 650.00 лева, от които:
250.00 лева – депозит за съдебно-технически експертизи и 400.00 лева –
адвокатско възнаграждение, като искането в частта на разноските за разликата до
пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение
от 800.00 лева, следва да бъде отхвърлено, като недоказано.
Предвид
изхода на процеса, искането на ищците за присъждане на направените от тях разноски
по делото следва да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани,
предявените от М.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, двамата с адрес за призоваване: гр. Троян, обл.
Ловеч, ул. „Христо Ботев“ № 224, срещу П.А.Р., ЕГН **********, и Т.А.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, негаторен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
с искане за задължаване на ответниците П.А.Р.
и Т.А.Р., заедно и поотделно, да осигурят на ищците М.Ц.Д. и Д.М.Д. достъп и да
им предоставят ключ за вратите до подпокривното
пространство /неправилно определено от ищците като „таванско помещение“/ и
покрива над сгради с кадастрален № ***** и кадастрален № *****, находящи се в ПИ № 73198.510.104, с адрес: *****,
включително ключ и достъп до единствения вход за посоченото подпокривно
пространство и покрив, да предоставят на ищците ключ за стълбищния
коридор, част от сграда № *****, а също и за подпокривното
пространство, както и да им осигурят достъп до стълбищния
коридор и да бъдат задължени ответниците да не
възпрепятстват по какъвто и да е начин ползването на собствените им покрив и подпокривно пространство /„таванско помещение“/, както
и иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответниците П.А.Р. и Т.А.Р. да
заплатят на ищците М.Ц.Д. и Д.М.Д. обезщетение в размер на 15.00 /петнадесет/
лева месечно за времето от подаването на исковата молба /22.07.2019 г./ до
прекратяването на неоснователните действия, претендирани
с иска по чл. 109 от ЗС, с които възпрепятстват упражняването на правото им на
собственост върху собствените им подпокривно
пространство /„таванско помещение“/ и покрив над сградите, посочени
по-горе.
ОСЪЖДА М.Ц.Д.
и Д.М.Д., с горните данни, да заплатят на П.А.Р. и Т.А.Р., с горните данни,
сумата 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Р. и Т.А.Р. в
частта на разноските до пълния претендиран
размер адвокатско възнаграждение от 800.00 лева, т.е. за разликата над присъдения
размер от 400.00 лева до 800.00 лева, като недоказано.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Ц.Д. и
Д.М.Д., за присъждане на направените от тях разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: