Решение по дело №5817/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260020
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20205330205817
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260020                       05.01 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                   ХХІІІ наказателен  състав

 

На       седемнадесети  декември                            2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    5817      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 609/25.08.2020г. на заместник кмета на Община Пловдив, с което на Д.Д.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.25 ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.09.2009г.

ОСЪЖДА Д.Д.Т. ЕГН ********** *** сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : 

вярно, секретар Н.Т.   

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 609/25.08.2020г. на заместник кмета на Община Пловдив, с което на Д.Д.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.25 ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.09.2009г.

   Жалбоподателят Д.Д.Т. чрез пълномощника си по делото адв. Т., твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна- Община Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че при извършена проверка на 14.08.2020г. в обект тротоар срещу магазин „Лидъл“ до Първо РУ ОДМВР Пловдив в 10.11часа е установено, че лицето извършва търговска дейност-продажба на селскостопанска продукция-2 касетки круши, 3 касетки смокини и 2 касетки грозде, извън устроените пазари и тържища за селскостопанска продукция.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 5158/14.08.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение. Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Г.Б.Т. поддържа отразеното в Акта, като заявява, че не е теглил на място стоката, която била в малки касетки общо около 5-6килограма.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на Д.Д.Т. административно нарушение по чл.25  ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.09.2009г. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност, лишени от каквато и да било субективна оценка и подкрепени напълно от писмените доказателства по делото, а именно АУАН. От всички тях категорично се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят е извършвал продажба на селскостопанска продукция извън устроените пазари и тържища за целта.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на чл.25 ал.4 от горецитираната Наредба.

      Настоящият състав намира, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В тази връзка видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя.  

      Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата и в съдебно заседание. Посочените за нарушени и санкционните норми, въз основа на които е наложено административното наказание са правилно определени, тъй като именно те обхващат противоправното поведение, осъществено от жалбоподателя.

      Освен това по същество, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар от същото да не са настъпили вредни последици, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –допускане нарушаване на правилата за продажба на селскостопанска продукция само на определените за целта места, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество е налице сериозно нарушение на закона, доколкото се нарушават правата на неограничен кръг лица.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление   609/25.08.2020г. на заместник кмета на Община Пловдив, с което на Д.Д.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.25 ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.09.2009г., като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

      Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА” от 200лв. то същата е наложена при правилна преценка на обстоятелствата по случая в минимален размер. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.

        С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно Д.Д.Т. ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.