РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Перник, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание проведено на шести юни през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА -
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ
ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 241 / 2022 по описа на АС
-Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 145, ал. 2,
т.2 предл. 2 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), по жалба подадена
ОТ: Б.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***
ЧРЕЗ адв. А.Д.М., САК,
със съдебен
адрес:***
ПРОТИВ: Отказ за включване землището на с. П. в
обхвата на необлагодетелстваните планински райони обективиран
в писмо № 94-474/18.05.2022 г. на министъра на земеделието.
С ИСКАНЕ: да се отмени
изцяло отказ с изх. № 94-474 от 18.05.2022 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите като незаконосъобразен, неправилен и необоснован с указания да
разгледа искането по същество и да се произнесе с надлежен административен акт,
с който да се укаже на административния орган да изпълни законовите си
задължения, ведно със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата, като моли да бъде уважена по подробно
изложените в нея съображения и представени писмени бележки
Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, по
представен списък на разноските: за заплатена държавна такса -10 лв., заплатен
депозит по допусната съдебно-геодезическа експертиза
– 400 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лв. заплатено
изцяло и в брой.
В
съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител оспорва изцяло депозираната жалба и моли да бъде отхвърлена при
подборно изложение съображения по съществото на спора и представени писмени
бележки.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл.235, ал. 2
от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство
е Уведомително писмо изх. № 94-474/18.05.2022 г. подписано от министъра на
земеделието, храните и горите, с което жалбоподателя Б.Д. е уведомен, че
землището на с. П. не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и
териториалния им обхват и не може да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните
планински райони.
С оглед съдържанието на писмото адресирано до жалбоподателя Б.Д., както и
даденото тълкуване по приложението на закона с Определение № 2332/19.02.2021
г., постановено по адм. дело № 11356/2020 г. по описа
на ВАС, настоящият съдебен състав възприемайки изложеното приема, че посоченото
писмо по характера си е индивидуален административен акт, респ. представлява
волеизявление на сезиран с искане административен орган, и съдържа отказ да се
издаде такъв акт по повод на същото това искане. Актът засяга непосредствено
права и законни интереси на отделни граждани, като от съдържанието му е видно,
че в него са обсъждани материалноправните
предпоставки, уредени в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за определяне на
критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват за
определянето на посочен терен, в случая землището на с. П., като планински
район по смисъла и за целите на наредбата, респ. за квалифицирането му и като
необлагодетелстван район по смисъла на чл. 2 от нея. Това от своя страна се
явява условие за реализиране на уредената в чл. 3, ал. 4 от Наредбата процедура
по включване на посоченото землище в приложение № 1 към нея.
Възприемайки и изложеното в Определение № 14873 от 02.12.2020 г. по адм.дело № 11362 по описа за 2020 г. на ВАС, V отд., настоящият съдебен състав приема, че и в настоящото
производство - предметът на съдебен контрол, ще се определи от установяване
дали са налице предвидените в Наредбата критерии и показатели за определяне на
необлагодетелстваните райони и териториалния обхват, предвидени в по чл.3 по
отношение на землището на с. П., поради това невключването на землището на
посоченото населено място в приложение №1 към чл.3, ал.3 от Наредбата, налага
извода за формиран изричен отказ на компетентния административен орган да
разгледа, оцени и включи при доказване на условията за това направеното искане,
с което пряко се нарушават интересите на жалбоподателя.
Доколкото в писмото не е посочено
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, е приложима
разпоредбата и чл. 140, ал. 1 АПК. Писмо на министъра на земеделието е с дата
18.05.2022г., жалбата е депозирана в деловодството на министерството на
земеделието на 25.05.2022г, поради което следва да се приеме, че подадена в
срок и съдът дължи разглеждането и по същество.
По тези съображения настоящата инстанция
намира, че жалбоподателят има правен интерес да обжалва постановеният изричен
отказ, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.
От фактическа страна съдът прие следното:
На официалната електронна страница на Министерство на земеделието, храните
и горите /https: //www. mzh. government. bg/, на 15.01.2020 г. на основание чл. 26 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) е открита процедура за обществено обсъждане на проект
за изменение на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните
райони и териториалния им обхват, със срок до 14.02.2020 г.
Със заявление депозирано в Министерството на земеделието, храните и горите
жалба, Б.Д. е поискал в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО да бъде
включено землището на с.П., общ. Радомир, тъй като същото отговаряло на
предпоставките на чл.3, ал. 1, т. 1 НОКНРТО, към същото е приложено и геодезическо заснемане.
В обяснителната записка към геодезическото
заснемане е посочено, че средната кота, получена от
заснемането на най-ниската и най-високата точка в землището на с. П. е над 700
м.
Това становище/предложение, видно от цитираната справка е отхвърлено от
компетентния орган, като са изложени мотиви.
Въпреки така изложените мотиви в хода на общественото обсъждане на проекта
на ПМС, по повод т. нар. жалба, е възложено на Военно – географска служба и
Института по почвознание, агротехнологии и защита на
растенията (ИПАЗР) „**“, да определят средната надморска височина на землището
на с. П., като необходимите измервания да бъдат извършени на 18.02.2020 година.
Такива са извършени и на посочената дата в присъствието на част от
жалбоподателите, както и на две лицензирани фирми, които били наети да извършат
измервания едновременно с комисията от служители от ИПАЗР „**“.
Независимо от изложените обстоятелства и предприетото извършване на
измервания на място по повод това становище/предложение на земеделските
производители с ПМС № 25 от 20.02.2020 година (обн. в
ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 година, в сила от 24.02.2020 година) Министерският
съвет приема изменение и допълнение на НОКНРТО. Землището на с. П. не е
включено в обхвата по Приложение № 1 към чл.3, ал. 3 от Наредбата.
Независимо от влизането в сила на изменението на Наредбата, процедирането
във връзка със същата тази жалба е продължило, като на 06.03.2020 година Б.М.Д.
(настоящ жалбоподател), отново във връзка с жалбата/становище от 12.02.2020
година, е депозирал заявление в МЗХГ с вх. № 94-474 до министъра на ЗХГ (лист
12 и лист 30 от делото). Представил е геодезическо
заснемане в землището на с.П., извършено от „***“ ЕООД и отчет от геодезическо измерване на надморските височини на точки от
територията на землището на с. П., извършено от „Перник кадастър“ ООД.
На 03.04.2020 година, след приемане и влизане в сила на измененията на
Наредбата, отново във връзка жалбата/становище от 12.02.2020 година в МЗХГ е
постъпила информация от ИПАЗР „**“ във връзка с писмо на МЗХГ с изх. №
94-474/06.03 за статистическа обработка в ГИС среда за определяне в землището
на с. П. на средна надморска височина и средна претеглена надморска височина;
среден наклон и пр.
Изискана е информация от Военно-географска
служба и от Института по почвознание, агротехнологии
и защита на растенията "Н. Пушкаров" за
надморската височина на землището на с. П..
Установява се и че в МЗХГ в тази връзка е получена информация също и от
Военно – географска служба за изчислената надморска височина за землището на с.
П., като е използвана технология за дистанционно изследване на земната
повърхност, а за измерването е използван стереомодел,
който осигурява точност на измерване не по – ниска от 1 м, като за изчислението
на средната надморска височина на землището на с. П..
Съгласно получената информация от
ИПАЗР „**“, в землището на с.П. ЕКАТТЕ 57964 - 1553.96437 ha
са обработени статистически 971 205 броя точки, които са получени от Цифровият
модел на релефа (DEM) с размер на клетката 4x4 т. След приложен Геостатистически анализ на цялата редица от точки са
получени следните стойности: средна надморска височина (т) -684.199, средно
претеглена надморска височина (т) - 684.183.
На 20.05.2020 година, отново във връзка с жалбата/становище на Б.М.Д.
депозира следващо заявление в МЗХГ, с което отново излага съображения във
връзка с установеното при геодезическо заснемане в
землището на с.П. и отчета от геодезическо измерване
на надморските височини на точки от територията на землището на с. П.,
представени със заявлението от 06.03.2020 година.
С писмо от 05.06.2020 година заместник – министър на ЗМХГ уведомява Б.М.Д.,
че с писмо изх. № 94-474 от 24.04.2020 година му е изпратен отговор във връзка
със заявлението от 06.03.2020 година.
Междувременно с Писмо изх. № 94-474/24.04.2020 година заместник – министър
на ЗМХГ уведомява жалбоподателя, че землището на с. П. не отговаря на
изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториални им обхват и не може да бъде
включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони.
С Решение №40/08.03.2021г. по адм.д. № 446/2020г. оставено в сила с Решение №
1799/24.02.2022г. по адм.д. № 5125 / 2021г. на
Върховен административен съд – пето отделение е обявена нищожността на Отказ обективиран в писмо изх. № 94-474/24.04.2020 година на
заместник – министър на земеделието, храните и горите.
За изясняване фактическата страна на спора по
делото, съдът е изслушал вещите лица участвали при измерването на средна
надморска височина обективирано в протокол от
18.02.2020г., а именно Н. Д.М., Х. И. К. и В. И. К..
От непосредствено изслушване на гл. експерт Н.М.
се установи, че съвместно с колегите си Х.
И. К. и В. И. К. са изготвили протокол
за определянето на надморската височина на землището на село П.** и село П.. Теренното
измерване е извършено съвместно от тримата с GPS - тримбъл
джуно SB, притежание на Института „**“. С постъпването на терена съответно
ползвателите са били уведомени за предмета на дейностите, които е следвало да
бъдат извършени, представили са се като представители на института „**“ и са
уведомили, че измерванията, които правят с GPS-а са в координатна система ВИ
ДЖИ ЕС 84 УТМ зона 35Н, система ЕЛИПСУИТ.
Главен експерт М. в обясненията си разяснява, спецификите на GPS уреда, който се
използва за теренни проверки, за локация на обектите по координати, като
твърди, че със същия не се прави височинно измерване. На точките, посочвани от
ползвателите М. и колегите й поставили устройство, което прави измерване и дава данни за надморско
равнище, като данните от екрана на устройството са заснети от страна на
ползвателите на всяка измервана точка. Данните, снети и описани в табличен вид
от измерванията с GPS устройството били представени на директора на института,
след което М. заявила, че не може да направи тези изчисления, поради което й е
предоставен цифров модел на релефа от страна на Министерството на земеделието, като
цифровият модел е обработен със
специализирания софтуер - АРКГИС ФОР ДЕКСТОП 100, направени са изчисления за надморската височина в табличен вид. Експертът
не е участвал в разработването на методиката за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони по средна надморска височина, среден наклон и
комбинацията от тези два показателя не може да определи броя на точките,
необходими за прецизно измерване на височинно измерване.
От непосредственото изслушване на В.К. се
установи, че по претенция възникнала от земеделски производител, обработващ
терени в землището на селата П.** и П., които не са включени в обхвата на
необлагодетелстваните райони по надморска височина, с колеги са изпратени на
място за измерване на надморската височина в землищата на с. П.** и с. П.. При проверката на място в екип от
представители на геодезист, представляващ АГКК-Перник фирма за геодезично
заснемане, наета от ползвателите, и те, от института „**“. Ползвателите оказали
съдействие на проверяващите лица при определянето на точките, където искали да
бъде измерена надморската височина в землището на П.** и П., като свидетеля К. конкретизира в
дадените сведения, че в с. П.** са измерени 11 точки, а в П. 15 точки. Точките са
измерени с мобилен GPS, собственост на института. Данните от измерванията са
снети от GPS устройството и
заснети от ползвателите. Представляващият АГКК-Перник геодезист и служителите
на фирмата за геодезично заснемане, наета от ползвателите, осъществяват измерванията
си от същото място, до измерващите от Института „Пушкаров“
за верификацията на резултатите. Съставеният протокол за извършената теренна
работа е подписан без забележки. В последствие свидетелят К. дава сведения, че последващите изчисления са извършени в института от М.,
която професионално се занимавала с изчисленията и която работила с цифрова
информация на диск. Категоричен е в твърдението си, че посочените точки не са били
предварително обозначени и не е забелязал нищо видимо при работата на място.
От непосредственото изслушване на Х.К. се
установи, че през 2020 г. като екип от ИПАЗР „**“ били командировани в землищата
в с.П.** и с. П. във връзка с определянето на надморска височина от 26 точки
общо, разделени - 11 от с. П.** и 15 от
с. П.. В присъствието на земеделски стопани и две лицензирани фирми, наети от
същите стопани са осъществени измерванията на надморската височина. Свидетелят Х.К.
заявява, че с колегите си и заедно с двата екипа, придружени от собствениците
обиколили 26 точки и с наличния GPS, с който разполага института „**“ извършили
заснемането от тяхна страна, успоредно с колегите, като надморска височина на
тази 26 точки. В съдебно заседание, заявява, че това е била задачата, поради
която са посетили землищата на горецитираните села.
Свидетелят дава сведение, че не е участвал пряко в изчисленията. Уточнява, че точките, на които
били правени измерванията, били предварително определени от ползвателите на
земите, без да са обозначени. Сочи, че в населеното място е посочена една точка
при мост, която счита за най-ниската точка. Дава сведение, че той и колегите му
от инситута се движели по различен релеф, като
подчертава, че били водени към точките, които следвало да измерят.
Съдът кредитира изцяло дадените експертни сведения
в съдебно заседание на изслушаните непосредствено пред съда експерти, като
пълни, компетентни и безпристрастни, поради което формира фактическите си
изводи за начина на извършване на измерването и изчисленията на надморската
височина, въз основа на тях.
С оглед
изясняване предмета на делото е допусната и изслушана съдебно – техническа
експертиза, извършена от вещото лице Р.М.. От заключението на вещото лице се
установява, че от извършените измервания на място на 19 /деветнадесет/ броя
точки, подбрани на характерни места, разпределени в най-високата, средната и
най-ниската част на землището на с. П., ЕКАТТЕ 57964, Община Радомир, Област
Перник, така че да е възможно най-точно да се определи средната надморска
височина, същата е изчислена от вещото лице на 734.762 м. Денивелацията на
населеното място с. П. и на землището му е определена по разлика между най
ниската точка 14 с кота в Балтийска височинна система
633.673 м. и най високата точка 1 с кота в Балтийска
височинна система 814.352, като разликата е 180.679 м. Резултатите от
извършените измервания са показани в табличен вид. Землището на с. П.,
ЕКАТТЕ 57964, Община Радомир, Област Перник има среден наклон на терена минимум
20 % с оглед надморската височина и денивелацията. Средния наклон на с. П. се
определя от разликата между т. 14 с кота в Балтийска
височинна система 633.673 м. и най високата точката т. 1 с кота
в Балтийска височинна система 814.352, като разликата е 180.679 м. Разстоянието
между т. 1 и т. 14 е 3639.39 м или средния наклон е 20.14 %. Землището на с. П.
граничи със следните землища, които са определени като планински и са включени
в Приложение 1, към чл. 3 ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват: с. Калище, Община
Ковачевци; с. Егълница, Община Ковачевци; с. Дебели лаг, Община Радомир; с.
Извор, Община Радомир. Процента на общата граница с тези землища е около 85 - 90%. В съдебно
заседание на отговор на процесуалния представител на ответника вещото лице
уточнява, че произволно са определени 19 броя
точки. Избрано е произволно място, съобразно местонахождението и
топографската карта. При избора на мястото
позиционирал сами инструмента. При измерването използвал джи-пи-ес.
Не се изисквало землището да е трасирано. Използвал една топографска карта от
АГКК, публично достъпна. За заключението било достатъчно. Според вещото лице 19
бр. точки са достатъчно за определянето, дори и по-малко били достатъчни за да
си свърши работата. При изготвяне на заключението не се е ръководил от
становището на геодезичното заснемане от
„***“ ООД и от АГКК. Прочел го, но не се ръководил от него. Защото задачата му
била да направя измерванията и съобразно тях да изготви заключението си. Не можа
да каже, че имало идентичност на
цифрите, но приблизителните стойности, които установил като посочени и в
тяхното измерване.
Заключението на вещото лице е оспорено от страна
на ответника по жалбата, поради което с оглед изясняване предмета на спора е
допусната тройна съдебно техническа експертиза. От заключението на вещите лица
инж. Р.П.И. и инж. П.Е.М. се установява, че средната надморска
височина на землището на с. П. е по-ниска от 700 м.; землището на с. П. не
отговаря на условията на планински район, включително по критерия за средна
надморска височина и среден наклон на терена и землището няма среден наклон на
терена минимум 20 %.редната надморска височина на землището на с. П. е по-ниска
от 700 м. Село П. граничи със
землищата на с. Калище, с. Егълница. с. Дебели лаг и с. Извор, включени в
Приложение 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Процентът на общата
граница на землището на с. П. със съседните планински землища е 50.04 %. В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че на място не са ходили, защото
въпросите били поставени така, че не се налагало посещение на място. В
приложението делото заснеманията на три
фирми, два диска с информация и 22 бр. листа разпечатки, били посочени данните
за измерването и начина по които са направени съответните измервания. Двете
вещи лице посочват, че не оспорват точността на измерването, поради което
базират заключение се на всички тези данни. От министерство на земеделието се
снабдили с – цифров модел на релефа на с. П.** и с.П., където са съвместени
точките от на GPS измерването. Има протокол от трите фирми, които са
присъствали на заснемането. На картата долу в дясно има легенда, на същото е
отбелязано и релефа на местността. Двете вещи лица не оспорват начина по който
са избрани точките за измерването и самото измерване, а как е определена
средната надморска височина, а именно че от третото вещо лице, както и от
вещото лице по първоначалната експертиза били приети средни аритметични, а не
средно претеглени стойности. Тяхното заключение се основавало на изчисленията
по средно претеглените стойности. Разликата между средно аритметични и средно
претеглени стойности, била описано в диск 2. В § 2 от Наредба за определяне
критериите за не облагодетелстваните райони и териториалният им обхват,
приложение 3 бил посочен метода за определяне на средно претеглена величина - когато
имало средно претеглена величина, имало коефициент и на тежест. Вещото лице Р.И. представя направената скица в
мащаб 1: 50 000, където в затворени контури са отбелязани хоризонталите с
надморска височина 700 със землищната граница, като единия контур е вътре в
самото землище, след което пресметнала площите на двата затворени контура.
Цялата площ на землището е 100% и въз основа на това изчисление посочила процентите на надморска височина над
700 и под 700 метра. Дигитализирането на посочено в
комбинираната скицата означавало оцифряване. При
изготвяне на заключението не била използвала стереомодел,
а едромащабна топографска карта с мащаб:
1: 5 000. Точките които били измерени по заключението на вещото лице М. не били
взели предвид при изготвяне на нашето
заключение, тъй като взели предвид измерванията от - „***“ ООД, „Перник кадастър“ и института „Пушкаров“. Всички точки, които са били заснети били
използвани при изчисляването и изготвяне на заключението. Инж. И., в качеството
си на вещо лице, приема че най-ниската кота е 622
метра, което посочила и в заключението.
Във връзка с изчислението съм изготвила и моля да приложите извадка от ЕТК,
мащаб 1 : 5 000, от която е видно, че най-ниската точка е 622 метра. За ясното
и сведение моля да я приложите по делото. и двете фирми - „***“ ООД, „Перник
кадастър“ при определяне на средната надморска височина са използвали средна
аритметична стойност на измерените надморски височини, изложените констатации
от вещото лице инж. И. се споделя и вещото лице П. М..
Експертизата не била изготвена от трите вещи
лица в екип, тъй като между И. и М. с М. имало единствено комуникация по телефон и
имейл. Експертиза е подписана от две вещи лица Р.И. и П. М..
Вещото лице инж. Л.М. депозира особено мнение по
допусната тройна съдебно-техническа експертиза, тъй като не бил съгласен с
експертизата. Счита, че експертизата трябва да се изготви по преки измервания,
тъй като това бил най-точния вариант по определяне на координатите и височините
на точките. От друга страна в наредбата за определяне критериите за не
облагодетелстваните райони и териториалният им обхват била записано средна
надморска височина, като не била записана средна претеглена надморска височина.
Не бил съгласен с § 2 където било посочено, че
следва да е средно претеглена надморска височина. Счита, че съгласно текста
на наредбата - чл.3, ал. 1 от наредбата, височината да бъде над 700 м. При изготвяне на особеното си мнение
извършил измерване на място и направил
измерване на най-високата, средната и най-ниската част, въз основа на които
определил средната надморска височина и счита, че тази надморска височина е
далече над 700 м. Счита, че стерео модела, трябвало
да бъде придружен с регистър с координатите на подробните точки, от които е
определена средната надморска височина. Сочи, че избрал точките по КВС и
топографската карта. 1: 5000 беше топографската карта. Съгласно приложената скица е видно къде бил разположил точките за измерване. Посочените точки
за измерване разполагал в земеделските земи, както в най-високата, средната,
като и в най-ниска част на землището и
общо тези точки сумарно съм определил средната надморската височина. Неговите измерванията
и на колегите се разминавали с по около метър. Средната
надморската височина се определя
съгласно геодезично заснемане. Категорията на земята се определяла от института
„Пушкаров“, а наклона се изчислявал по просто тройно
правило, чисто математически. Денивелацията имала значение при определяне на
средната надморската височина, но в конкретния случая денивелацията била
изчислена от най-ниската и най-високата точка Съдържанието на CD-та било доста обемно и там бил
посочен начина на средно претеглена
надморска височина. Използван бил 4х4.
Използван бил цифров модел на землището от фото изображения, показани били
квадратите и два начина за изчисление на средно претеглената надморска
височина. В тях имало извадки от които на страница - 3 съм съвместила
измерената на терена точки - 1:25000 мащаб. Този мащаб се използва от военните.
Освен това се виждало, че първите две точки и петата попадали в горски фонд. В
таблица № 1, статистическа обработка в ГИС среда е посочен начина за определяне
на средна надморска и средно претеглена надморска височина въз основа на която
са определени и са посочени броя на точките - 971205 и съответно минимална и
максимална надморска височина. Стерео модела -1:2500 е
относителен. Посочените точки от него и измерения
терен можело да има отклонение от
15-20 метра на кота
на този силно пресечен терен.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите
лица инж. Р. И. и инж. П.М., като пълно, обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено от лица, притежаващи специални знания в съответната
област и въз основа на него формира фактическите си изводи относно изчисленията
по средно претеглените стойности на надморската височина, което напълно се
подкрепя от дадените експертни становища от лицата извършили техническите
измервания в административното производство.
Съдът не кредитира заключенията на вещите лица Р.М.
и инж.Л.М., тъй като при изготвянето на същите, вещите лиса са ползвали само
един източник на информация по отношение на извършените изчисления, без да
вземат предвид целия събран и приложен и в хода на административното и в хода
на съдебното производство доказателствен материал,
което буди съмнение относно обективността при изготвянето на представените от
тях заключения.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният с жалбата административен акт - писмо по характера си е индивидуален
административен акт, респ. представлява волеизявление на сезиран с искане административен
орган, и съдържа отказ да се издаде такъв акт по повод на същото това искане, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
При извършване на проверка съгласно чл. чл.
168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
В настоящото производство - предметът на съдебен
контрол, ще се определи от установяване дали са налице предвидените в Наредбата
критерии и показатели за определяне на необлагодетелстваните райони и
териториалния обхват, предвидени в по чл.3 по отношение на землището на с. П.,
поради това невключването на землището на посоченото населено място в
приложение №1 към чл.3, ал.3 от Наредбата, налага извода за формиран изричен
отказ на компетентния административен орган да разгледа, оцени и включи при
доказване на условията за това направеното искане, с което пряко се нарушават
интересите на жалбоподателя.
Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗПЗП Министерският съвет,
по предложение на министъра на земеделието, храните и горите с участието на
Националното сдружение на общините в Република България, определя с наредба
критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват в
съответствие с правото на Европейския съюз.
Наредбата за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват е нормативният акт,
който определя критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им
обхват. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата са определени критериите и показателите, на
които следва да отговаря землищата на населените места, за да се определят като
планински район. Изрично в чл. 3, ал. 3 от Наредбата е посочено, че в
териториалния обхват на планинските райони се включват землищата на населените
места, посочени в приложение № 1. Именно за включването на с. П.**, община
Радомир в това приложение е искането на г-н Б.Д.. Доколкото Приложение № 1 към
чл. 3, ал. 3 от Наредбата е част от подзаконов нормативен акт, изменението му,
т. е. включването на землището на с. П.** в приложението, може да стане по
реда, по който се изменя подзаконов нормативен акт. Компетентен за направи
предложение за това е министъра на земеделието, храните и горите. Това е издателят
на оспорения отказ, поради което по отношение на него са спазени изискванията
за материална и териториална компетентност.
Оспореният административен акт е обективиран в писмена форма отговаря по съдържание на
предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания. Посочен е
издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания, послужили за
постановяването, съдържа ясна разпоредителна част и е подписан.
В хода на административното производство не се допуснати
съществени нарушения на регламентираните процесуални правила водещи до
нищожност на обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал. 1 от Наредбата Планинските
райони са землищата на населените места, които отговарят поне на един от
следните критерии и показатели: 1. средна надморска височина минимум 700 m; 2. среден наклон на терена минимум 20 %; 3.
средна надморска височина минимум 500 m в комбинация със среден наклон на терена
минимум 15 %. Тези изисквания са въведени с оглед прилагане на Правната рамка
за изплащане на субсидии на земеделски стопани в необлагодетелстваните райони
се определя от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета. Установени са критерии
за определяне на районите като планински или други необлагодетелствани райони
по смисъла на чл. 36, (i) (ii) от Регламент № 1698/2005 г. на Съвета. В
Приложения, неразделна част от цитираните Мерки са изрично и изчерпателно
изброени планинските райони и районите с ограничения, различни от планинските.
ПРСР е приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008 г. и от този
момент е правно задължение за Република България като държава-членка. Съгласно
изричната норма на чл. 50 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. държавите-членки
определят районите, допустими за плащания за неблагоприятни природни условия на
стопани в планински райони и в области, с неблагоприятни природни условия,
различни от планинските райони. На това основание и в съответствие с
разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗПЗП, с ПМС № 30/15.02.2008г. е приета Наредба за
определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им
обхват, обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г.,
в сила от 26.02.2008г., изм. и доп., бр. 53 от 12.07.2011 г., бр. 16 от 24.02.2020 г., в сила
от 24.02.2020 г.
Поради липсата на предпоставките посочени в чл.3, ал.1 от
Наредбата, а именно средна надморска
височина минимум 700 m; среден наклон на
терена минимум 20 %; средна надморска височина минимум 500 m в комбинация със
среден наклон на терена минимум 15 %, формиран изричен отказ на компетентния
административен орган да разгледа, оцени и включи при доказване на условията за
това направеното искане, за включването на землището на посоченото населено
място – с. П. в приложение №1 към чл.3, ал.3 от Наредбата се явява правилен и
законосъобразен, постановен при спазване на административнопроизводствените
правила в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и целта на закона.
С оглед изхода на делото
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78,
ал.8 от ГПК право на разноски има ответника. Същия претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8
изр. 2-ро от ГПК, вр. с чл.24, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37
от ЗПрП, юрисконсултско
възнаграждение се определя на ответника по жалбата в размер на сумата от 300.00
лв., с оглед сложността на делото и извършените от процесуалния представител на
ответника действия, която следва да бъдат възложена в тежест на жалбоподателя.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.4 и чл. 143, ал.4 от АПК СЪДЪТ
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** против Отказ за включване землището на с. П. в обхвата на
необлагодетелстваните планински райони обективиран в
писмо № 94-474/18.05.2022 г. на министъра на земеделието, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Министерството
на земеделието представлявано от Министъра
на земеделието, съдебни разноски в размер на сумата от 300.00 лв. / триста
лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от връчването му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: