Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 435
гр.Враца, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 02.12.2020г.
през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 382 по описа на АдмС-Враца
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ.
Образувано по жалба на И.П.В.
*** против Заповед № 1062/11.08.2020 г., издадена от Кмета на Община Роман, с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Навес“, изграден в УПИ
XXII, пл. № 948, кв. 62
по плана на гр.Роман, с извършител И.П.В. и е определен срок за изпълнение на
разпореденото премахване.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли съда да
отмени същия. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Кмета на
Община Роман, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Допусната е и е изслушана от съда
специализирана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от
съда. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган
преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
По повод постъпила жалба
в община Роман с вх. № 9400-1058/29.07.2020 г. е извършена проверка от комисия,
назначена със Заповед № 1009/30.07.2020 г. на Кмета на Община Роман и съставен
констативен акт (КА) № 4 от 31.07.2020 г. на строеж, описан като „Навес“, с
размери 3,50х3,50 м., изграден в УПИ XXII, пл. № 948, кв. 62 по плана на
гр.Роман, собственост на И.И.В., изпълнен от И.П.В.
Последвало е издаването на
Заповед 1062/11.08.2020 г., издадена от Кмета на Община Роман, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Навес“, изграден в УПИ
XXII, пл. № 948, кв. 62
по плана на гр.Роман, с извършител И.П.В., определен е срок за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване – едномесечен срок от влизане в сила на
заповедта и е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще
се пристъпи към принудително изпълнение на заповедта.
По делото са разпитани свидетелите Й.К.С.
и П.А.З., чиито показания съдът възприема и кредитира като
непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите
заявиха пред съда, че процесната постройка е изградена преди 40 години, от
бащата на жалбоподателя, около 1979-1980 г., а лятната кухня е строена преди
това.
Като доказателства от страна на жалбоподателя
е представена декларация с № 27/1967г. и строителен протокол № 43/26.04.1971 г.,
от които се установява, че собственикът на парцел XXIV, пл. № 947, в кв. 62 се е съгласил
съседът му П.Б.Н., собственик на парцел XXIIІ, пл. №942, в кв. 62 да построи
стопанска сграда в собствения си парцел, непосредствено до междинната дворищна
регулационна линия и е определена строителната линия и ниво на стопанската
сграда.
Съгласно заключението на вещото лице,
строежът, предмет на процесната заповед е „Навес“,
допрян до масивна постройка от допълващото застрояване в парцела, функционално
е свързан с нея и се използват за „лятна кухня“. Според вещото лице, навесът може да се характеризира като второстепенна
постройка на допълващото застрояване със спомагателно предназначение. Строежът
е допустим както по действалите към периода на изграждането му, така и по сега
действащите планове за регулация дотолкова, доколкото като второстепенна постройка
на допълващото застрояване - лятна кухня, е изграден в парцел, отреден за
малкоетажно /ниско/ жилищно застрояване.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган, но в противоречие с процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването й.
Заповедта
е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста
категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Издаването й се
предхожда от съставен констативен акт, който е задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт е съставен от двама, от тримата членове на назначената със Заповед № 1009/30.07.2020 г. на Кмета
на Община Роман комисия, поради което съдът намира, че са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в тази насока..
На
следващо място, липсват данни КА да е връчен на жалбоподателя, но независимо от това, доколкото
последният е присъствал на проверката и е подписал КА, съдът приема,
че е запознат и със съдържанието му.
Констативният акт не е надлежно съобщен и на
собственика на имота – И.И.В., в съответствие с
изискването на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Допуснатото процесуално
нарушение обаче е несъществено спрямо жалбоподателя, на когото е обезпечена възможността да участва в
съдебното производство, където да изложи всички свои възражения.
Заповед
№ 1062/11.08.2020 г. на Кмета на Община Роман е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от
съществено значение за правилното приложение на материалния закон, в нарушение
на чл. 35 и чл. 36 от АПК - не е посочено кога е извършено строителството,
респективно не е извършена преценка за неговата търпимост. Съгласно
трайно установената съдебна практика задължение
на съда е сам да установи тези релевантни за спора факти с всички допустими доказателства,
като правило доказателствената тежест за това е възложена на административния
орган.
Спорен е въпросът дали процесният
строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и отговаря ли на
условията, установени в закона за търпимост и забрана за премахване.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста
следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да
се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е
нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и
съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа
подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими
доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не
удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на общината, така
и за съда.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че строежа е реализиран 1979-1980 г.
В конкретния случай от приетата по
делото експертиза се установи, че незаконният строеж представлява „Навес“, допрян до масивна постройка от допълващото
застрояване в парцел е функционално свързан с нея и се използват за „лятна
кухня“. Вещото лице е посочило, че процесната постройка е допустима както по
действалите към периода на изграждането му, така и по сега действащите планове
за регулация дотолкова, доколкото като второстепенна постройка на допълващото
застрояване - лятна кухня, е изграден в парцел, отреден за малкоетажно /ниско/
жилищно застрояване.
Ето защо съдът намира, че в случая е
приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като са изпълнени
законоустановените предпоставки, а именно: строежът е изграден преди 07.04.1987
г. и е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му, поради което е
търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
При непълни доказателства
и неясни обстоятелства кметът на Община Роман е следвало служебно да събере
доказателства кога е построен обявеният за незаконен строеж и дали е търпим,
след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По изложените съображения
съдът приема, че кметът на Община Роман е издал един незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя
в негова полза да се присъдят направените по делото разноски в размер на 810,00
лева, от които 10,00 лева - внесена държавна такса, 200,00 лева - внесено
възнаграждение за вещо лице и 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
1062/11.08.2020 г., издадена от Кмета на Община Роман, с която е наредено да
бъде премахнат незаконен строеж „Навес“, изграден в УПИ XXII, пл. № 948, кв. 62 по плана на
гр.Роман, с извършител И.П.В. и е определен срок за изпълнение на разпореденото
премахване.
ОСЪЖДА
Община Роман ДА ЗАПЛАТИ на И.П.В. *** сумата от 810,00
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия: