Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 21.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
04.02. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2527 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. от САК срещу Д.М.М., с ЕГН: **********, адрес: ***.
Ищецът
твърди, че с ответника били в договорни отношения предвид сключването между тях
на Договор за мобилни
услуги № ********* от 28.02.2014 г. и Декларация за съгласие за подписване на
документ от непълнолетно лице от 28.02.2014 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер **********; Допълнително споразумение № ********* от
27.02.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за
мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 17.99 лв. е вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС); Допълнително
споразумение № ********* от 08.05.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 08.05.2017 г., съгласно което потребителят
продължава ползването на мобилните услуги на оператора, при условията на
абонаментния план, който ползва към датата на подписване на настоящото
споразумение, а на клиента е
предоставено мобилно устройство HUAWEI Р10 Black и предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 1 080, 77 лв. с вкл. ДДС. За ползването
й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 46, 99
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди,
че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д.М.М.
мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
28.02.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.05.2017 г.
към
договор за мобилни/фиксирани услуги; за мобилно устройство HUAWEI
Р10 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 08.05.2017 г. Твърди,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. декември 2017 г. - м. март 2018 г.: фактура №
**********/05.12.2017 г., фактура № **********/05.01.2018 г., фактура №
**********/05.02.2018 г. и фактура № **********/05.03.2018 г., а във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента:
1. Фактура №
**********/05/12/2017г. е издадена за отчетния период 05/11/2017-
04/12/2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14, 99
лв. без ДДС - 17, 99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEIР10
Black - 46, 99 лв. с вкл. ДДС, общата сума,
начислена и претендирана по фактурата е 64, 98 лв.;
2. Фактура №
**********/05.01.2018 г. е издадена за отчетния период 05/12/2017 - 04/01/2018
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 14, 99 лв., такса временно възстановяване
на изходящия трафик 1, 24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и
ползвани услуги 0.32лв. (от които Кратки текстови съобщения (SMS) 0,32 лв.),
които са в общ размер на 17, 30 лв. без ДДС - 20, 76 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство HUAWEI Р10 Black - 46, 99 лв. с вкл. ДДС; дарения
- 1,00 лв. с вкл. ДДС, общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 68,
75 лв.;
3. Фактура № **********/05.02.2018 г.
е издадена за отчетния период 05/01/2018 - 04/02/2018 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса ( - 5, 32) лв. без ДДС - (- 6, 38) лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство HUAWEI Р10 Black - 46, 99 лв. с вкл. ДДС (отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния
период), общата сума, начислена и претендирана по фактурата е
40, 61 лв.
Твърди, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор
България“ ЕАД и ответника Д.М.М. по негова вина, поради изпадането му в забава,
на потребителя е издадена и Фактура № **********/05.03.2018 г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 200, 43 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI
Р10 Black в общ размер на 704, 85 лв. с вкл. ДДС, като твърди, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно
прекратяване (преди 08.05.2019 г.) на процесния договор са уредени в раздел IV,
т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 08.05.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е
настъпило след 11.01.2018 г., размерът на дължимата неустойка е определен в
съответствие е условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г.
между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. №
15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Отделно от това сочи, че, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги - за мобилно устройство HUAWEI Р10 В1аск, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 08.05.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 704.85 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови вноски, претендираната сума по фактурата е в общ размер на 905, 28 лв., при което общата стойност на неизплатените парични задължения на Д.М.М. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе е в размер на 1079, 62 лв. Предвид горното и сочените клаузи в исковата молба от ОУ, приложими към договорите, сключени между страните, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответника му дължи сума в размер на 1 079.62 лв., дължима по фактура № **********/05.12.2017 г., фактура № **********/05.01.2018 г., фактура № **********/05.02.2018 г. и фактура № **********/05.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и осъдителен с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцецът по предявените искове следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже, че е платил и възраженията си – правоизключващи,
правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи.
Процесуалният представител
на ищеца в исковата
молба е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение, намирайки,
че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника е бил връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били
указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК, от неспазването на сроковете за
размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В
първото открито съдебно заседание той не изпратил представител, не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира
предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства, поради което същите
следва да бъдат уважени.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 391, 68 лева, от които за държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница – 25, 00 лева и 366, 68 лева за адвокатско възнаграждение, както и направените разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница в размер на 385, 00 лева, от които 25, 00 лева за държавна такса и 360, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.М., с ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. от САК срещу сумите, както следва: 1 079, 62 лв., дължима по фактура № **********/05.12.2017 г., фактура № **********/05.01.2018 г., фактура № **********/05.02.2018 г. и фактура № **********/05.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1771/2019г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.М., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. от САК разноски по настоящото дело в общ размер на 391, 68 лева,
както и сторените разноски в заповедното производство - по ч.гр. д. № 1771/2019г.
по описа на РС-Дупница в общ размер на 385,
00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: