ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 271
гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Мария П. Петрова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600305 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.6 и сл. от НПК.
С определение от 26.06.2023 г., постановено ЧНД № ""/2023 г. по
описа на ОС-П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемите по ДП № ""2023 г. по описа на Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – П. Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М.- последните
двама италиански граждани.
Срещу съдебния акт са депозирани частни жалби от адв. С. З.-
защитник на обв. Р. В. С. и адв. Б. У.- защитник на обвиняемите П. Р. (Р. R.)
и А. М. М.. Навяват се идентични оплаквания- за отсъствие на обосновано
предположение всеки от обвиняемите да е съпричастен към разследваната в
наказателното производство дейност, както и за несъществуващи според
данните за личността им опасности както от укриване, така и от извършване
на друго престъпление. Иска се отмяна на обжалваното определение и
налагане на по- лека по вид мярка за неотклонение.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите.
Пред съда жалбите се поддържат изцяло от обвиняемите и защитниците
им. Излагат се допълнителни аргументи за липса на доказателства, които да
подкрепят направеният от ОС-П. извод за налично обосновано
предположение съответният обвиняем да е Реализирал престъплението, за
което е привлечен в това процесуално качество. Оспорва се наличието на
опасност от укриване или от извършване на друго престъпление. Обв. А. М.
М. в предоставената му възможност за лична защита сочи и здравословни
1
проблеми- негови и на близки нему лица, които обуславят извод, че престоят
му в условията на арест създава опасност за здравето му и го препятства във
възможността да се грижи за болните си близки.
В последната си дума всеки един от тримата обвиняеми заявява, че иска
по- лека по вид мярка за неотклонение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди направените в частните
жалби оплаквания, изразеното от страните пред съда и приложените по
делото доказателства, за да се произнесе , взе предвид следното:
Жалбите са допустими. Подадени са от страна, имаща право да атакува
съдебния акт, в срока за обжалване.
Разгледани по същество са неоснователни.
Обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М. са привлечени в това им
качество за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да
вършат съгласувани в страната престъпления против данъчната система –
престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2, вр. ал. 2 НК. За това престъпление
законът предвижда и наказание "лишаване от свобода" от три до десет
години. Налице е обвинение за престъпление от общ характер, явяващо се и
тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното производство е в съвсем началната си фаза. Въпреки
това следва да се констатира значителния обем на вече събрани доказателства
от разследващите органи. Споделяем е направеният от първостепенния съд
извод, че те формират подозрение в изискуемата за настоящата фаза на
процеса степен, че всеки един от тримата обвиняеми е извършил
разследваното по делото престъпление. Направеният доказателствен анализ
от първостепенния съд е правилен и се споделя изцяло от настоящия съдебен
състав. Деятелността на обвиняемите, изводима от свидетелските
показания,писмените доказателства и веществените такива, формира
подозрение за наличие на трайно сдружение между обвиняемите, целящо
извършване на престъпление по чл. 255 НК.
Делото се отличава с фактическа сложност. Направените пред
настоящия състав оплаквания за доказателствена обоснованост на
обвинението не са съответни на безспорния факт, че разследването е в съвсем
началната си фаза и процесът на събиране на доказателства не може да
обезпечи изискуемите такива за финализиращия производството акт по
същество. Наличните доказателства обезпечават изискването на чл. 219, ал. 1
от НПК – в достатъчно степен очертават всеки един от обвиняемите като
лице, участващо в разследваното по делото престъпление. Налице е първата,
задължителна съобр. Чл. 56, ал. 1 от НПК предпоставка за допустимо
действие на мярка за неотклонение- обосновано предположение за
извършване на разследваното по делото тежко умишлено престъпление от
общ характер.
2
Споделяем е изводът на първостепенния съд, че механизмът на
извършване на конкретното деяние и обстановката, при която е Р.лизирано
обосновават наличието за всеки от обвиняемите на Реална, а не хипотетична
опасност да извърши друго престъпление. Изводимото от доказателствените
източници сочи, че деятелността им е била обмислена, конспиративно
осъществявана, продължителна, насочена към координирана престъпна
дейност за извършване на престъпления против данъчната система за
генериране на значителен финансов ресурс. Това очертава Реална опасност с
висок интензитет при по- лека мярка за неотклонение всеки от обвиняемите
да продължи да осъществява същата по вид дейност, респ. да извърши
престъпление, за да я прикрие. Необремененото им съдебно минало не
променя така направения извод.
Наведените оплаквания за здравословни проблеми на обв. А. М., които
не могат да бъдат адекватно лекувани при действието на най- тежката мярка
за неотклонение, са неоснователни. На първо място- те са лишени от
доказателствена опора. Следва още да се отбележи, че съгласно действащата
нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ, лечението на
лицата с МНО „Задържане под стража“ се осъществява в медицинските
заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода, а когато в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за
необходимото им лечение, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС те се изпращат
за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.
В обобщение- при наличието на кумулативните изисквания на чл.63
ал.1 от НПК, П. окръжен съд е определил мярка за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо всеки от обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М. и
определението му е законосъобразно. Наведените срещу това възражения са
неоснователни. Годна да обезпечи целите на мярката за неотклонение,
визирани в чл. 57 от НПК е именно така определената най-тежка мярка.
Същите цели не могат да бъдат обезпечени с по- лека по вид мярка за
неотклонение.
С оглед на това, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено ЧНД № ""/2023 г. по описа
на ОС-П. на 26.06.2023 г., с което е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемите Р. В. С., П. Р. (Р. R.) и А. М. М.
по ДП № ""2023 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4