РЕШЕНИЕ
№ 1516
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К 4559133, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на М. А. В. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. А. чрез процесуалния си представител адв. Я.С. по
изложени в жалбата съображения моли съда да отмени процесния ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.
Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Г. Б. пледира за потвърждаване на обжалвания
ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, при наличие на правени интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя М. В. бил издаден ЕФ за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, констатирано при следните
обстоятелства: на 01.03.2021 г. в 12:57ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско
шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно в посока гр. Пловдив,
при управление на МПС – л. а. "Фолксваген голф" с рег. № *****, при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., превишил
допустимата скорост със 42 км/ч. Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196. За установена и
наказуема била приета скоростта от 92 км/ч, след като преди това бил отчетен
толеранс от минус 3% в полза на водача от измерената от автоматизираното
техническо средство скорост от 95 км/ч.
За така установеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
жалбоподателят бил санкциониран с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1200 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ЕФ, протокол за изпитване,
протокол за използване на АТСС, писмо на БИМ относно одобреното АТСС,
свидетелство за регистрация, справка за нарушител/водач, копие на Заповед
за утвръждаване на образци на ЕФ и приложение към него, писмо на ОДМВР
Пловдив, Сектор "Пътна полиция", 2 бр. копия на електронни фишове, както
и фотоснимка от клип и снимков материал на разположението на АТСС, като
последните две, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, се ползват с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените
доказателства като обективни и непротиворечиви.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на М. А., чиято
собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което
обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за
регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което
евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Пловдив/,
мястото / гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева
майка“, северно платно в посока гр. Пловдив /, датата /01.03.2021 г. /, точният
2
час на извършване на нарушението /12: 57ч./, регистрационният номер на
моторното превозно средство /рег. № ****/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /жалбоподателят М. А.В./, описание на
нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.
21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /1200 лева/, срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/.
Наред с това в § 1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Т. е. ЕФ представлява не волеизявление на определен орган, а
електронно обективирано такова, което единствено се записва върху
съответния носител от определено лице, но на база
административноинформационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС.
Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и
подзаконовите разпоредби, тъй като АТСС е от одобрен тип, преминало е
метрологична проверка за годност, валидно към датата на нарушението, и е
използвано по начин, удостоверен в протокол.
Движението на автомобила е заснето от одобрен тип средство за
измерване, видно от приложения Протокол от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, със срок на валидност до 12.02.2022 г., който се
счита за форма на контрол на средствата за измерване, удостоверяваща
съответствието на АТСС. Отделно от последното, видно от наличното по
преписката писмо на БИМ, по отношение на процесното АТСС е посочено, че
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е
вписано под № В-46 – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации тип Cordon M2.
Както се посочи, налице е и протокол по смисъла на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., който по съдържание съответства на процесното
време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство,
което го е заснело. Приложен е и снимков материал на заснетия в нарушение
автомобил. В тази връзка, установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е
мобилно такова, известно в разговорната реч като "триножник", което се
разполага на контролирания пътен участък. Последното обстоятелство се
потвърждава от приложената по делото снимка на разположението на АТСС
по смисъла на чл. 10, ал. 3 от посочената наредба.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските
координати на разположение на техническото средство и на регистриране на
3
нарушението, измерената скорост на нарушителя.
След като нарушението е било установено, то законосъобразно в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно нарушената разпоредба от ЗДвП, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно
превозно средство от категория В за населеното място е 50 км/ч..
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е предприел управление на автомобила, като е превишил разрешената скорост
от 50 км/ч в населено място с 42 км/ч.
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като му е наложено наказание за нарушение,
извършено при условията на повторност. Следва да се има предвид, че
повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са
посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета; описание от фактическата страна, че
нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила.
В настоящия случай фактът на повторността се установява едва след
изисканата от съда информация и предоставена такава с писмо рег. № 103000-
29461/25.11.2021 г. на ОДМВР Пловдив, ведно с 2 бр. копия на електронни
фишове - ЕФ Серия К № 3427645 влязъл в сила на 23.03.2020 г. и ЕФ Серия К
№ 3216426, влязъл в сила на 23.03.2020 г., т. е. настоящето нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочените санкционни
актове, с които на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
В процесния ЕФ обаче липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. Не е посочен и предхождащият санкционен акт,
който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност, както
и кога същият е влязъл в сила. Липсва и запълване на бланкета с посочване на
4
нарушената правна норма.
Липсата на въведени факти, че се касае за нарушение, извършено
повторно, дават основание на съда да преквалифицира основанието, въз
основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да измени ЕФ като приложи закон за по-леко наказание и
определи глоба в по-нисък размер. В тази връзка следва да се отбележи, че
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в ЕФ, на
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът може, освен да
намали наказанието, да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение /без изменение на обвинението/. В този смисъл са
задължителните указанията за съдилищата, дадени т. 1 от ТР № 8/16.09.2021
г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Същото е намерило отражение и в изменението
на ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1
от който, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. По този начин не се
нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните
факти на извършеното от него нарушение за скорост, превишаваща с 42 км/ч
максимално разрешената в съответния пътен участък. Обратното би
означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване
на извършено административно нарушение от фактическа страна, което
всъщност изпълва съдържанието на различна от посочената в ЕФ законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид превишението на разрешената скорост в конкретния случай с
42 км/ч при управление на МПС в рамките на населено място, то
нарушението попада в хипотезата на основанието по чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на скоростта над 40 км/ч в
населено място да се наложи глоба в размер от 600 лв.. Ето защо обжалваният
ЕФ следва да се измени, като се преквалифицира основанието, на което е
наложена глобата от чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като
наложената глоба от 1200 лв. бъде намалена на 600 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се
присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 80 лв. Неоснователно остава искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, предвид крайния резултат от делото.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
5
постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К 4559133, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на М. А. В. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за
налагане на наказанието глоба от чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 1200 /хиляда
и двеста/ лв. на 600 /шестстотин/лв.
ОСЪЖДА М. А. В. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6