№ 425
гр. Варна, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500329 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №4348/19.02.2024г. от „Неткредит“ ООД, ЕИК201253421
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3,
ет.10 срещу решение №3785/22.11.2023г., постановено по гр. дело
№20233110105854/2022г. по описа на ВРС, с което е осъден въззивникът да
заплати на Т. Р. Г. ЕГН********** от г*******************************
сумата от 770.15лв. заплатена без основание като неустойка по чл.6 вр. чл.4,
ал.3 от договор за потребителски кредит сключен между страните на
25.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда -
11.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че докладът по
делото е непълен, тъй като съдът не е посочил по отношение на кои факти
страните не сочат доказателства по реда на чл.146, ал.2 от ГПК. В следствие
1
на непълният доклад в мотивите си съдът погрешно е приел, че страните не
спорят по отношение на факта на плащане на сумата от 770.15лв., неустойка
от ищцата, въпреки, че ответникът изрично е оспорил този факт.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Т. Р. Г., в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Изложени са съображения, че
по делото е установено сключването на договор за кредит за сумата от
4000.00лв. и 944лв., възнаградителна лихва. По него е заплатена процесната
сума, като неустойка по нищожна клауза, за което са представени писмени
доказателства – платежни документи. Аргументирано е, че при фактическия
състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да установи плащането на
паричната сума, а ответника – основанието за получаването или за задържане
на полученото.
По изложените съображения въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Т. Р. Г. срещу
„Неткредит“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 770.15лв. заплатена без основание
като неустойка по чл.6 вр. чл.4, ал.3 от договор за потребителски кредит
сключен между страните на 25.03.2022г., ведно със законната лихва от датата
на сезиране на съда - 11.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит №202203250105220058/ 25.03.2022г., по силата на който ответникът
2
предоставил на ищцата сумата от 4000.00лв. за срок до 26.03.2023г.,
разсрочена за връщане на 12 равни месечни вноски, с падеж 26- то число от
месеца, при годишен процент на разходите 41.05% и годишен лихвен
процент 49.72%. Общата сума, която е следвало да върната е 4000.00лв.
главница и 944.00лв. договорна лихва, при условие, че ищцата предостави
банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, която да бъде в размер на 4944лв., съгласно чл.4, ал.3 от
договора. В случай, че не бъде предоставена такава гаранция се дължи
неустойка в размер на 2988лв. Твърди се, че така уговорената неустойка е
нищожна, тъй като по този начин се прехвърля рискът от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води до
увеличаване на размера на задълженията. Отделно се посочва уговарянето на
неустойка, при неизпълнение на акцесорно задължение заобикаля чл.33, ал.1
от Закона за потребителския кредит.
Релевират се възражения, че целият договор за кредит е нищожен, тъй
като не е посочен действителния размер на ГПР. В него е следвало да бъде
включена и размера на уговорената неустойка.
С оглед горното ищцата дължи връщане само на чистата стойност на
кредита.
По договора ищцата е заплатила сумата от 5249.65лв., като кредитът е
погасен предсрочно на 06.07.2022г., от които 4000.00лв. главница, 489.50лв.
договорна лихва / за периода 26.04.2022г. до 26.07.2022г./ и 770.15лв.
неустойка.
Поради нищожност на клаузата за неустойка ищцата претендира
връщане на платената такава.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер.
Не се оспорват фактите досежно сключването на договора за кредит и
извършените плащания по него от ищцата в размер на 5259.65лв. Счита се за
неоснователно възражението на ищцата за нищожност на договора за кредит
и на клаузата за неустойка. Ответникът оспорва по договора да е плащана
неустойка.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
3
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
От доказателствата по делото, а и страните не спорят, че е сключен
договор за потребителски кредит №202203250105220058/ 25.03.2022г., по
силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 4000.00лв. за
срок до 26.03.2023г., разсрочена за връщане на 12 равни месечни вноски, с
падеж 26 - то число от месеца, при лихвен процент 41.05% и годишен
процент на разходите 49.72%.
В договорът е уговорена неустоечна клауза в чл.6, съгласно която в
случай, че кредитополучателят не представи банкова или небанкова гаранция
по чл.4, ал.3 в размер на 4944.00лв. със срок на валидност до 27.03.2023г.
дължи неустойка в размер на 2988.00лв.
Няма оплаквания във въззивната жалба досежно неправилно приложен
материален закон при определяне на клаузата за компенсаторна неустойка за
нищожна, а и въззивният съд дължащ служебна проверка за нейната
действителност констатира наличието на порок водещ до нейната
нищожност.
За този си извод съдът извърши анализ на вида на уговореното
договорно задължение по чл.4, ал.3 от договора. Същото е непарично,
акцесорно и спомагателно такова, което цели да обезпечи изпълнението на
главното задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата
възнаградителна лихва. Неговото неизпълнението обаче не влече някакви
предполагаеми вреди, което обуславя извода, че неустоечната клауза не
съответства на своята обезщетителна функция и приоритетно е насочена само
да санкционира заемателя.
На следващо място посочената клауза е в пълно противоречие с нормата
на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит. В посочената норма
законът императивно определя, че за неизпълнение на главното задължение,
връщането на заемната сума на падежа се дължи единствено и само
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху невърната част.
Законът не разрешава начисляването на неустойки или обезщетения за забава
за неизпълнение на други задължения по договора, в това число и непарични,
които са във връзка с главното такова.
Въпросът поставен с въззивната жалба е извършено ли е плащане на
неустойка по нищожната клауза.
Въззивното дружество не оспорва, че по процесният договор е получило
сумата от 5259.65лв. от ищцата. От представените доказателства – извлечения
за извършени банкови операции се установява, че ищцата е направила
погасяване на кредита изцяло с четири вноски от по 661.00лв. и една последна
от 2615.65лв. на 06.07.2022г.
От сумата 661.00лв. като се приспадне месечната вноска от 412.00лв.
/включваща главница и договорна лихва/ се получава остатъчна сума от
249.00лв. Разсрочена неустойката по чл.6 в общ размер от 2988.00лв. за 12
месеца се равнява точно на сумата от 249.00лв. месечно.
Следователно може да се направи категоричен извод, че въззивницата е
заплащала и начислените от въззивното дружество неустойки.
Възнаградителна лихва се дължи в размер от 489.50лв., изчислена по
погасителен план, която сумирана с главницата от 4000.00лв. се равнява на
4489.50лв.
Налице е платена разлика от 770.15лв., неустойки начислени по
нищожната клауза.
От нищожна клауза не могат да възникнат валидни задължения, с оглед
на което даденото по такава клауза подлежи на връщане поради липса на
основание съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предвид формираните мотиви предявеният иск се явява доказан и
основателен за пълния му предявен размер, поради което следва да бъде
уважен. Този краен извод обуславя потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца/въззиваема страна се следват
разноски в размер на 400.00лв. за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
5
Неоснователно е възражението на въззивното дружество за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е в минимален
размер и е съобразено с фактическата и правна сложност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА решение №3785/22.11.2023г., постановено по гр. дело
№20233110105854/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК201253421 със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р.
Г. ЕГН********** от г******************************* сумата от
400.00лв./четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6