Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2180 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по предявена от Областна
дирекция на МВР – Варна чрез пълномощник юрисконсулт К.Л.-А. касационна жалба
срещу решение № 1196/17.06.2019 г. по н.а.х.д. № 1658/2019 г. на Районен съд –
Варна, с което е изменено НП № 17-0819-000233/07.02.2017 г. на началника на
група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция”, като е преквалифициран от чл.
177 ал. 4 предл. първо вр. чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП на чл. чл. 177
ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП /ред. ДВ бр. 97/2017 г./ съставът на административното
нарушение за извършеното от Н.И.И. виновно нарушение на чл. 150 ЗДвП и в тази
връзка е намален размерът на наложената му глоба от 1 300 лв. на 200 лв. По съображения
за неправилно прилагане на закона от страна на въззивния съд се иска решението
да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния
спор от касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление да се потвърди изцяло.
В съдебно заседание касаторът и ответникът, редовно
призовани, не се представляват. С подадени по електронна поща писмени бележки
с.д. № 16082/31.10.2019 г. пълномощникът на ответника адвокат П.Б. оспорва
касационната жалба със съображението, че в нея липсват ясни и точни аргументи
срещу въззивното решение, поради което моли то да се остави в сила от
касационната инстанция. Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Варна е, че обжалваното решение следва да бъде отменено и наместо него следва
да се постанови друго по съществото на спора, с което наказателното
постановление да се потвърди.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 21.06.2019 г. /л. 16 от н.а.х.д. № 1658/2019 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 04.07.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
По основателността на касационната жалба тричленният
състав намира следното:
Въз основа на събрания по делото доказателствен
материал районният съд е приел за безсъмнено доказано индивидуализираното в
АУАН и в НП нарушение на чл. 150 ЗДвП, обективирано в обстоятелството, че на
29.10.2015 г. около 17:30 часа в гр. Варна наказаният водач Н.И.И. е управлявал
без да притежава свидетелство за управление на МПС собствения на П. Х.Б. лек
автомобил, рег. № РР****ВА.
За да измени при това положение наказателното
постановление, съдът е приел, че АНО неправилно е приложил квалифицирания
състав на чл. 177 ал. 4 предл. първо вр. чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП
/ред. ДВ бр. 97/2017 г./, тъй като съображението за наличие на повторност при
нарушаването на чл. 150 ЗДвП в хипотезата на управление на МПС без притежаване
на СУМПС е въведено за пръв път едва с наказателното постановление, при което
водачът е бил лишен от възможността да се защитава срещу това обстоятелство. С
този мотив и позовавайки се на чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът е
преквалифицирал нарушението от квалифицирания състав на чл. 177 ал. 4 предл.
първо вр. чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП на основния състав на чл. 177
ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП /ред. ДВ бр. 97/2017 г./ и е намалил размера на
наложената на нарушителя глоба от 1300 лв. на 200 лв.
Решението е неправилно.
Действително в съставения за нарушението АУАН №
764348/29.10.2015 г. не е посочено изрично, че за същото по вида си нарушение /управление
на МПС без притежаване на СУМПС/ на водача е било издадено преди това и НП № 14-0436-000737/10.11.2014
г., влязло в законна сила на 21.01.2015 г., което по смисъла на ЗДвП обуславя
наличието на повторност на индивидуализираното в АУАН № 764348/29.10.2015
г. нарушение на чл. 150 ЗДвП. Фактът, че
срещу него за същото по вида си нарушение е било издадено и влязлото в законна
сила НП № 14-0436-000737/10.11.2014 г. е бил известен на водача, поради което
като е пропуснал да го упомене изрично в съдържанието на АУАН актосъставителят
по никакъв начин не е злепоставил организацията на защитата на наказаното лице в
хода на АНП. Става въпрос за пропуск в АУАН, който не е свързан с
индивидуализацията на установеното нарушение на чл. 150 ЗДвП нито с личността
на нарушителя и с неговата вина, поради което е била налице процесуалната
възможност по чл. 53 ал. 2 ЗАНН за отстраняването му с издаденото наказателно
постановление.
Аргумент в подкрепа на извода, че водачът е знаел, че
извършеното от него на 29.10.2015 г. нарушение на чл. 150 ЗДвП е при условията
на повторност е и посоченият в обжалваното наказателно постановление факт, че
то се издава във връзка с Постановление на ВРП № 7619/12.10.2016 г. за
прекратяване на воденото срещу И. ДП № 258/2016 г. по описа на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 343в ал. 2 НК, в което
също се съдържат данни, обосноваващи повторността на нарушението.
Това обуславя извод, че оспореното с касационната
жалба решение на ВРС, с което нарушението е преквалифицирано от квалифицирания
състав на чл. 177 ал. 4 предл. първо вр. чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП
на основния състав на чл. 177 ал. 1 т. 2 предл. първо ЗДвП /ред. ДВ бр. 97/2017
г./, следва да се отмени. Наместо него следва да се постанови друго от
касационната инстанция по съществото на правния спор, с което поради
безсъмнената доказаност на извършеното нарушение на чл. 150 ЗДвП, но
същевременно и поради необосновано завишеният от АНО размер на наложената глоба
по чл. 177 ал. 4 ЗДвП /редакция към момента на извършване на нарушението - ДВ
бр. 14/2015 г./, наказателното постановление следва да се измени като глобата
от наложения с НП размер от 1300 лв., който е близък до установения в закона,
както към момента на извършване на нарушението, така и към момента на
издаването на НП и към сегашния момент максимум от 1 500 лв., следва да се
намали към средния предвиден в чл. 177 ал. 4 ЗДвП размер от 750 лв. Съдът
намира, че и по този начин ще се постигне превъзпитателният ефект на административното
наказание по отношение на нарушителя като аргумент за намаляване на глобата е
обстоятелството, че в НП не са изложени никакви отегчаващи вината му обстоятелства,
които да са свързани конкретно с извършеното при условията на повторност
нарушение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1196/17.06.2019 г. по н.а.х.д. №
1658/2019 г. на Районен съд – Варна и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 17-0819-000233/07.02.2017 г. на началника
на група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция”, като намалява от
1 300 /хиляда и триста/ лева на 750 /седемстотин и петдесет/ лева размера
на наложената на Н.И.И. глоба по чл. 177 ал. 4 предл. първо вр. чл. 177 ал. 1
т. 2 предл. първо ЗДвП /ред. ДВ бр. 14/2015 г./ за извършеното от него при
условията на повторност нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/