Решение по дело №1089/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260069
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520201089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр.Русе, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд......... X наказателен състав............. в публично заседание

на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Ралица Русева

при            секретаря       Олга       Петрова       и      в       присъствието      на

прокурора............. като разгледа докладваното от съдията АНД  1089 по

описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.И.Р. ***, против Наказателно постановление № НП- 75 от 22.05.2020г. на Министър на земеделието, храните и горите, с което за административно нарушение по чл.ЗЗ б ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е наложено административно наказание- глоба в размер на 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на нарушението.

Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 06.02.2020 г. министъра на земеделието, храните и горите разпоредил извършването на теренни проверки на имоти, имащи характер на „постоянно затревени площи” във връзка със спазване на специалното законодателство, в частност- чл.ЗЗ а от Закона за подпомагане на земеделските производители.Областните дирекции „Земеделие” и общинските служби „Земеделие” пристъпили към изпълнение на заповедта, включително и в териториалния обхват на ОСЗ Русе. Така, на 24.02.2020 г. била назначена комисия от Областна дирекция „Земеделие” Русе с цел извършване на теренна проверка на имот с идентификатор 80460.138.32 по КККР в землището на с. Червена вода, обл.Русе, собственост  на  жалбоподателя  Р.  Р..Проверката била провокирана от обстоятелството, че се касаело до имот, попадащ в слой „постоянно затревени площи”.Проверката била извършена на място  и при  същата  били изготвени геореферирани снимки и измервания.Според резултатите от същата било установено, че 1.4774 ха, попадащи в слой „постоянно затревени площи” били разорани.Към датата на проверката било безспорно, че този имот следва да се ползва като „пасище”, VI категория, намиращо се в местност „Среден баир” в землището на с.Червена вода.Същият имот бил с обща площ от 42 732 кв. м,  от които 29 438 кв.м попадали в слой „постоянно затревени площи”. Констатацията за частично разораване на пасището обосновала извод за наличие на нарушение по чл.ЗЗ б ал.1 от ЗПЗП, тъй като не била спазена изрично въведената забрана за извършване   на   такава   дейност,   реално   променяща   предназначението.  По

 

отношение на лицето бил съставен АУАН от 06.03.2020 г., който впоследствие бил „оттеглен” от органа по установяване на административното нарушение заради допусната техническа грешка, състояща се в изписване на площта на имота и поредност на имената на жалбоподателя.На 27.04.2020 г., във връзка с установеното бил съставен нов акт за нарушение, сочещ осъществено административно такова по чл.ЗЗ б ал.1 от ЗПЗП. При връчване на препис от акта, жалбоподателят възразил с довод, че разорал част от имота за почистване от дървета.Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.Във въззивното производство се поддържа довода за липса на съставомерни действия, като се твърди, че след разораването за почистване, мястото било отново затревено.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приложените по  делото  писмени  доказателства  и  доказателствени  средства - АУАН № 1 от

06.03.2020 г.,  констативен  протокол   от  27.02.2020  г.,  доклад от 22.05.2020 г.,

доклад    от    27.09.2018   г. ,   доклади    за    извършени    контролни    действия,

кореспонденция  с  жалбоподателя  по  повод на съставяне на АУАН, заповед от

24.02.2020 г., заповед от 06.02.2020 г., доклад от 06.02.2020 г., справка за разорани ПЗП, снимков материал.

Правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.

Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество, извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

Според разпоредбата на чл.ЗЗ б от ЗПЗП, забраняват се преобразуването и разораването на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи”, от техните собственици и ползватели.

Възражението на пълномощника за неправилно приложение на закона, доколкото не били изпълнение и двете дейности- преобразуване и разораване, не са основателни. На първо място, разпоредбата на чл.ЗЗ б от ЗПЗП в следващите алинеи доразвива забраната за дейности по промяна на предназначение на тези площи, като ги изброява алтернативно / преобразуване или разораване/.Преди всичко обаче следва да се съобрази т.22 от §1 на закона /допълнителна разпоредба/, която пояснява що е постоянно пасище.Според този текст, това е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните.

Конкретно, разоравайки съответната част от имота, жалбоподателят го е преобразувал, защото е променил вида му от постоянно пасище по смисъла на закона.Принципно, не се установява и причина за твърдяното чистене на имота от дървета, както е възразил жалбоподателя, поради което тази теза следва да бъде определена като защитна. Няма основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на ЗАНН, доколкото не се установяват фактически обстоятелства, отличаващи го от подобни хипотези на нарушения. Възстановяването на предназначението на частта от имота, която била разорана, следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да предпостави намаляване на наказанието до минималния, установен от закона размер- от 1500 на 500 лева.

Претендираните в производството от страна на жалбоподателя разноски не следва да бъдат присъждани, предвид разпоредбите на чл.63 ал.III от ЗАНН и чл.143 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № НП- 75 от 22.05.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което на Р.И.Р. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.ЗЗ б ал.1 от ЗПЗП е наложено административно наказание ГЛОБА като НАМАЛЯВА размера на същата от 1500 /хиляда и петстотин/ на 500 /петстотин/ лева.

ОСТАВЯ без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя Р.И.Р., за присъждане на сумата от 300 /триста/ лева за направени разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Районен съдия: