РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Русе, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело №
20224500500196 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ПЛ. ИВ. Г. обжалва Решение № 38 от 14.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 3496/2021г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 465,25 лв., като
неоснователен. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност
и немотивираност на постановеното решение. Сочи, че фактическия състав на
деликта се установява от събраните по делото доказателства и най-вече от
приложения видеозапис от охранителна камера. Навеждат се доводи, че
противоправното деяние е доказано несъмнено чрез верига от косвени
доказателства. Анализира поведението на ответницата С.И., което се
наблюдава на приложения по делото видеозапис. Смята, че противоправното
поведение на ответницата не следва да се толерира, независимо дали записът
е направен в нарушение на норма от КРБ. Иска се от въззивния съд да отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови свое, с което да уважи
предявения иск и да осъди ответницата да заплати претендираната сума.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна намира, че по делото не е доказано противоправно
поведение от страна на делинквента. Посочва, че предупредителния протокол
по чл. 65 от ЗМВР не представлява доказателство за извършено
престъпление. Счита, че първоинстанционният съд, след подробен и точен
1
анализ на доказателствения материал по делото, е достигнал до правилни
фактически и правни изводи. В становище към отговора навежда и доводи за
незакносъобразност на направения запис, поради нарушение на нормата на
чл. 32, ал. 2 КРБ. Иска се от въззивния съд да остави жалбата без уважение и
да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски
по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Вечерта между 08.02.2021г. и 09.02.2021г. на паркинга пред *** бил
паркиран л.а. марка „БМВ“, модел ***, собственост на П.Г.. Около 6:08ч. на
09.02.2021г. С.И. разхождала кучето си пред същия блок, като преминала
покрай задния ляв калник на автомобила забавяйки темпо, след което се
отдалечила. Тези действия били заснети от поставена в сушилното
помещение на входа камера. На 09.02.2021г. около 12:30ч. П.Г. установил, че
левият заден калник на автомобила му е надран. На 22.02.2021г. П.Г. сезирал
с тъжба органите на ОД на МВР, по повод на което била извършена проверка.
Във връзка с тази проверка С.И. била предупредена да не унищожава или
поврежда противозаконно чужда движима и недвижима вещ и да не извързва
самоуправни действия с Протокол по чл. 65, ал. 1 ЗМВР. За отстраняване на
повредата П.Г. заплатил сумата от 465,25 лв.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при
така установената фактическа обстановка и направените от него правни
изводи, за правилно.
Фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД се състои от следните
елементи: противоправно деяние, вредоносен резултат, причинно- следствена
връзка и вина, която се предполага.
Настоящият съдебен състав приема, че не е доказано пълно и главно
противоправното поведение на делинквента С.И.. Пълното доказване на един
факт означава несъмненост на извода за осъществяването му. В случая,
въпреки че има индиции за наличието на противоправно поведение от страна
на С.И., от доказателствата по делото съдът не би могъл еднозначно да
установи извършването на твърдените в исковата молба действия.
Основното доказателство по делото е приложеният към полицейската
преписка и приет по делото видеозапис от охранителна камера. На първо
място следва да се даде отговор на въпроса поставен от страните -
представлява ли същият доказателство и следва ли да бъде обсъждан от съда
при постановяване на крайния му акт. Становището на ответника е, че след
като записа е бил осъществен без знанието на лицето в противоречие на чл.
32, ал. 2 от КРБ не следва да бъде ползван като източник на информация. Чл.
2
32, ал. 2 от КРБ гласи, че никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи. Действително ищецът не е доказал, че видеозаписа е създаден
със знанието на записваното лице, за гарантирането на което на мястото се
поставя обозначителна табела или знак. Въпреки това съдът намира, че
последица от записване на лице без неговото знание или съгласие е
възникването на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД от
записващия/поставилия устройството. Напротив, няма основание видеозаписа
да бъде изключен като доказателство по делото. Записването на лице в
противоречие на изискването за защита на правото на личен живот,
предвидено в конституцията, не прави вещественото доказателство негодно.
Видеозаписа е бил приет в съдебно заседание от 14.12.2021г. по правилата на
чл. 204 от ГПК чрез оглед. Този способ за приобщаване на веществено
доказателство – видеозапис, е широко приет в практиката на ВКС, като
пример за това е Решение № 136 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 602/2010
г., IV г. о., ГК и Определение № 42 от 3.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
1081/2020 г., II т. о., ТК. Поради това съдът смята записа за допустимо
доказателство, прието по надлежния ред, и съответно ще обсъди
съдържанието му.
Поради ниското качество на видеозаписа не може да се установи
самоличността на лицето, което се появява в кадър. Въпреки това, в
обясненията си, дадени по полицейската преписка, С.И. признава, че тя е
записаното лице. Тези обяснения представляват извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт и могат да бъдат ползвани от съда при изграждане
на изводите му. С оглед горното съдът приема, че лицето, което се вижда на
записа, е ответницата С.И.. Това обстоятелство се препотвърждава от св.
М.П., пред който ответницата е направила признанието.
Въпреки това, поради отдалечеността на позицията на камерата,
ниското качество и ъгълът на записване, който е от дясната страна на
автомобила, докато щетата е върху лявата му страна, е невъзможно да се
определи с необходимата степен на сигурност дали ответницата е
осъществила въздействие върху боята на задния му калник или не. Същото
посочва и св. М.П., полицейски служител, разследвал случая. Според него
„олющването е от другата страна на камерата така, че не може да се види
точно.“ И също така, че С.И. е записана от другата страна на автомобила, не
пряко пред камерата, така че да може да се види какво точно движение е
направила с ръка. Действително на записа се вижда, че ответницата се
оглежда, след което се приближава до увредения детайл - ляв заден калник.
Протяга ръка и прикляка до задната част на автомобила, като ръката прави
движение настрани и нагоре и изостава назад от тялото, след което тя се
отдалечава забързано от автомобила. Движението на ръката и мястото
върху автомобила на пръв поглед отговарят на нанесената щета, както е видна
от снимките на задния калник на автомобила, приложени към полицейската
3
преписка. Въпреки това, тези доказателства са косвени, тъй като на записа не
се виждат пряко противоправните действия на делинквента. За да бъде
доказано едно деяние следва да се изгради такава верига от косвени
доказателства, която да изключва всички други възможни хипотези. В случая,
обаче, ищеца не е доказал например липсата на нарушаване целостта на
лаковото покритие на автомобила преди процесната дата 09.02.2021г. или
след нея, но преди намесата на полицията. Следователно не е създадена
необходимата верига от косвени доказателства, която да налага единствения
възможен извод за извършване на деликт от страна на ответника С.И..
Правилно е посочването от страна на ответника, че протокола по чл. 65
от ЗМВР не обвързва съда и сам по себе си не доказва извършването на
престъпление или деликт. Изготвянето на този протокол зависи от преценката
на полицейските органи и се отнася за възприета от тях опасност за
извършване на престъпление или нарушение на обществения ред, а не за
реализирана такава. Въпреки че този протокол е доказателство, той
притежава изключително ниска доказателствена стойност, тъй като
представлява извод на орган, основан на налични към онзи момент данни,
който съдът е длъжен отново да направи въз основа на всички събрани по
делото доказателства и съобразявайки предела на пълното и главно
доказване.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на въззиваемия в
размер от 300лв., представляващ минималното адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ, за плащането на което са
представени доказателства на л. 25 и 30 от делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 14.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 3496/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, *** ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. Г. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе,*** сумата от
300лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5