Р
Е Ш Е Н И Е № 2335
гр. Пловдив, 26.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
2002 по
описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Д.И.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Ц. Г.,
срещу мотивиран отказ с изх. № 3-9400-4456 от 03.06.2021 г. на кмета на
район „Северен", Община Пловдив за
издаване на удостоверение за наследници. В СЗ процесуален представител
поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва
жалбата.
Жалбата е подадена от лице с
правен интерес и при условията на чл.140 от АПК / не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалба/, при което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Жалбодателят е направил искане
вх. №3-9400-4456/18.05.2021 г., за издаване на удостоверение за наследници на И.Т.,
ЕГН **********, в което е посочил като известни му наследници по закон: К. Т. –
син, А. Т. – дъщеря, Д.И.Т. – син /т.е.себе си/, и Ф.Е. – съпруга. Към
искането са приложени легализиран превод
от турски език на Извлечение от Акт за смърт №1, издаден на 07.01.2021 г.на
лицето И.Т., дата на смъртта 28.12.2020г., пол мъжки, с последна съпруга Ф.Е. Т.,
издаден от Служба по гражданско състояние на Ф., Анталия, Република Турция.
Преводът е снабден с Апостил с номер 630, от Директор Гражданско състояние Ф.,
страна Турция и е заверен на 07.01.2021 г. Преводът е извършен от лицензиран
преводач с потвърждение № 00430-1/23.03.2018г. на Дирекция „Консулски
отношения" към МВнР на Република България. Представен е като нотариално
заверено копие с рег.№ 670/05.022021г. от нотариус в район PC Пловдив, с per.
№483; легализиран превод от турски език на Решение № 2021/1 на Районен съд Ф.,
граждански състав за удостоверяване на наследници на И. Т. - НАСЛЕДОДАТЕЛ, с
ищец Х. К. Т.. Преводът е извършен от лицензиран преводач с потвърждение №
00430-1/23.03.2018 г. на Дирекция „Консулски отношения" към МВнР на
Република България. Представен е като нотариално заверено копие с per. №
700/08.02.2021г. от нотариус в район PC Пловдив, с peг. №483. Преводът е
снабден с Апостил с номер № 2021/1, от Районен съд Ф., страна Турция и е
заверен на 07.01.2021 г.; легализиран превод от турски език на Удостоверение за
гражданско състояние, извлечение от гражданския регистър, издаден от Служба по
гражданско състояние на Ф., Анталия, Република Турция. Преводът е снабден с
Апостил с номер№ 631 от Директор Гражданско състояние Ф., страна Турция и е
заверен на 08.01.2021 г. Преводът е извършен от лицензиран преводач с
потвърждение № 00430-1/23.03,2018г. на Дирекция „Консулски отношения" към
МВнР на Република България. Представен е като нотариално заверено копие с рег.№
703/08.022021 г. от нотариус в район PC Пловдив, с peг. №483.
Установено е, че починалият е
бил вписан в регистрите на населението, като за същия е съставен личен
регистрационен картон, в който са отразени следните данни: И.Т., гражданство
Турция, роден на *** г. в Гюмюшхаане,
Турция, местоживеене *** 16, семейно положение : разведен, деца: К. /мъжки пол/
и А. /женски пол/, турски граждани,
родени в Турция и Д. от мъжки пол - българин с ЕГН **********. Картонът е
съставен на 27.08.2004 г. Издадено е било и
Разрешение за пребиваване № 70093235 на Т.И., ЕГН **********, тип на
разрешителното - за постоянно пребиваване, валидност - до 16.05.2022г.
В отказа се сочи, че
„…предпоставките при наличието, на които съответното длъжностно лице е длъжно
да издаде удостоверение за наследници са, първо, към датата на смъртта си
лицето да е подлежало на вписване в регистър на населението (а не да е вписано
в този регистър) и второ, за него да е съставен акт за смърт. В настоящия
случай, хипотезата е налице, но информацията която е събрана по преписката е
противоречаща. В тази хипотеза длъжностното лице няма как да прецени коя
информация да кредитира, предвид факта, че данните от Република България и
нашите регистри са в противоречие с тези, предоставени от Република Турция.“ Видно от мотивите на отказа противоречието се
изразява в това, че в ЛРК на починалото лице е посочено „разведен“, а в
представеното Решение на Районен съд Ф.
за удостоверяване на наследници на починалия е посочено, че същият се наследява
от Ф.Е. - съпруга и двете си деца.
От една страна противоречива
информация в регистрите с документите, издадени в Турция, представени от
жалбодателя, не е основание за отказ по аргумент от чл.8, ал.2 от НАРЕДБА №
РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, съгласно която „Когато в регистъра на населението
липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави
мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, т.е. само
когато липсват данни в регистрите може да се направи мотивиран отказ.
Същественото обаче в случая е
друго. При положение, че е безспорно, че починалият е с разрешение за постоянно
пребиваване и е вписан в регистрите, както и че за същия е съставен акт за
смърт /двете изисквания за издаване на удостоверението по чл.10, ал.1 от
наредбата/, административният орган
въобще не е отчел, че починалият е бил в брак с Ф.Е. от 1981 г. до 2000 г.,
когато се е развел, както и че той
отново е бил в брак със същото лице от 2016 г. до смъртта си. Последното е
удостоверено в представеното Удостоверение
за гражданско състояние, извлечение от гражданския регистър, издаден от Служба
по гражданско състояние на Ф., Анталия, Република Турция /превод на л.37-38 от делото/, което впрочем
е цитирано и в т.нар. „Мотивиран отказ“, който се обжалва по делото, като
абсолютно неясно е защо е прието, че е налице противоречие между представените документи и българските регистри. В случая жалбодателят е направил повече от
необходимото да подпомогне
администрацията за законосъобразното решаване на въпроса. Отразеното в
цитираните по-горе съдебно решение и удостоверение за гражданско състояние
безпротиворечиво сочат, че към датата на смъртта си починалият е бил в брак с Ф.Е.,
тъй като се е оженил повторно за нея през 2016 г. В случая очевидно става въпрос за
обстоятелства /повторното встъпване в брак с Ф.Е. през 2016 г./, които по
някаква причина не са отразени в съответните регистри. При това положение и доколкото не е налице никакво противоречие е било достатъчно да се
впишат новите обстоятелства, които не са отразени в съответните регистри, но са били удостоверени
с официални документи, съответно да се издаде исканото удостоверение.
Поради изложеното отказът е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При този изход на делото
следва да бъде осъдена Община Пловдив да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 10 лв. заплатена ДТ.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, II състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
мотивиран отказ с изх. № 3-9400-4456 от 03.06.2021 г. на кмета на район
„Северен", Община Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката
за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Община
Пловдив да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********,***, разноски в размер на10 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: