РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. гр. Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101266 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) от С. Н. Н. - К., ЕГН **********, с адрес: гр.************, съдебен адрес:
гр.**********, адв. М. Р. от АК – Х., против „Доби и Иван" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.**************, представлявано от управителя И. Е. Б.,
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 10 000,00 лева на ищцата,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 27.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че сайтът „Хасковска Афера" е електронна медия и отразява основно
новини от гр.Хасково и региона. От страницата в Интернет не можело да се установи кой е
собственикът му поради липсата на публикация за това, кой стои зад редакционната
политика на сайта и кой подготвя и публикува материалите в него. При справка, обаче, с
материалите, публикувани в сайта по време на предизборната кампания за избори на
Народно събрание на 02.10.2022 г., като юридическо лице, което изготвило регламента,
тарифата и страна по договорите за публикуване на предизборни материали, било посочено
търговското дружество-ответник „Доби и Иван" ЕООД, с управител И. Б..
Ищцата поддържа, че е дългогодишен член на *************, в т.ч. и член на
ръководството на ************ й структура и *************. В изборите за ***от *****г.
насам участвала активно като ********-********и била избирана като ********в четири
Народни събрания - ***; ***; **** и *****.
По неизвестни за ищцата причини, от лятото, и по-точно от месец август на 2022 г. в
1
сайта „Хасковска афера" постоянно намирали място публикации, изобилстващи от обиди и
неверни клеветнически твърдения спрямо личността на ищцата без афиширан автор.
През периода месец февруари 2022 г. до края на месец август 2022 г. ищцата била
назначена на длъжността ********* на ****. При встъпването на последното служебно
правителство била освободена от тази длъжност. Възползвайки се от тези факти, в материал
от 27.08.2022 г., в сайта бил публикуван материал без посочено авторство, в който било
отразено невярно твърдение, насочено срещу личността й, а именно: „Доскорошният
директор С. Н. сама си подписала обезщетение от 6 заплати при освобождаването й…“ Това
твърдение било невярно и с ярко изразена клеветническа насоченост, тъй като в качеството
си на ********** на **** същата не си била подписвала такова обезщетение, нямала и
правомощие за това. Съгласно Закона за публичните предприятия, компетентен да го стори
бил единствено Председателят на Съвета на директорите. Ищцата заявява, че не е получила
такова обезщетение.
В публикуван материал от 20.01.2023 г.в сайта „ Хасковска афера" били изложени
следните клеветнически, според ищцата, твърдения: "Социалисти от Хасково: С. Н. вън!
Завлече милиони от ***, а каза, че няма пари за избори ". И пак там – „Н. стана
*************на ***, където по нейно време изчезнаха десетки милиони лева… След това я
сложи и водач на листа в Х., но Н. не направи нищо. Гледаше ни в очите и ни излъга, че
организацията в Хасково няма пари за кампания, възмущават се социалисти. Те недоумяват
как човек, сложен от партията им на една от най-добре платените държавни длъжности
може да каже такава глупост."
И пак там: „Н. проигра исторически шанс, като за пръв път от началото на прехода в
Х. водач на листата на *** беше местен човек, а не парашутист от София“ … Те/метните/ са
категорични, че С. Н. е предател и няма място нито в *****************, нито в **** - Х.".
И пак там: „Да не говорим, че умишлено или вследствие на безхаберие, точно по нейно
време начело на ***, са изчезнали документи, заради които държавата ще загуби 75 млн.
лева. Фактите показват, че предходния ***.*****С. Н. се е опитала да прикрие деянието."
Делото било заведено през 2018 г., т.е. преди ищцата да стане ******
*************** от упълномощен от компанията адвокат, който представил заверени копия
от документи, установяващи вземането й. Тя нито разполагала с оригиналите от тях, нито
била уведомявана от някого за тях, нито знаела при кого са останали оригинали и след като
възникнал проблема в съда, направила всичко в правомощията си, за да бъдат открити.
Приписването на всякаква корист и престъпна немарливост било злоумишлено и в рамките
на очевидна времева поредица от клеветнически твърдения, инспирирани чрез използването
на сайта за личностното й омаскаряване.
В материал от 09.04.2023 г. намерили място по адрес на ищцата следващите хули и
клевети: Най-напред били преповторени всички клеветнически и обидни твърдения,
посочени в материала от 20.01.2023 г. По-малко от три месеца след това те се преповтаряли
дословно в публикацията от 09.04.2023 г., но в началото й, наред с останалите, като
заглавия, било вложени уязвяващите клевети: „Госпожа 6 заплати отново е ******",
2
разположено непосредствено под нейна фотография и затова неоставящо съмнение за кого
се отнася. И пак там, но в началото на материала, като мото на последващото изложение:
„Тази, която завлече милиони от ****, а каза, че няма пари за избори. Тази, която сама си
подписала обезщетение от 6 заплати при освобождаването и от ***. Тази, която показва
политическа проституция, рекламирайки в герберски сайтове, ОТНОВО Е ****** - и това е
г-жа С. Н.“. Това писание, с концентрацията на злостта си, било максимално позорящо
ищцата и същевременно представлявало типичен изказ на булевардната фразеология.
Поддържа се от ищцата, че всички тези публикации, всяка от тях поотделно,
представлявали деяния, които и причинили значителни морални вреди. Конституционно
прокламираната свобода на словото правомерно се простирала до там, докато не предизвика
неоснователно накърняване на чужда правна сфера. В случая, дори като се отчетяло
обстоятелството, че като депутат ищцата е публична личност, т.е. изложена е на по-
изострено обществено внимание, не можело да се приеме, че откровени хули и клевети от
най-булевардно естество, не били противоправни деяния. Защото тук не се изразявала
социална оценка за нея, за обществена укоримост на поведението й като **** ***** ***** и
като ******** *********, неизпълнил обещанията си, не проявявал очакваната активност в
защита на обществения интерес на населението от региона, а били изнесени масирано в
недълъг интервал от време обиди и клевети по неин адрес, за които собственикът на сайта
очевидно знаел, че не са верни или пък не извършил надлежна проверка за верността им.
Изложеното в материалите, на първо място, приписвало на ищцата тежки
престъпления, които не била извършила, на второ място - алчност и използвачество с
държавния ресурс за максимално обогатяване, от каквото в действителност не се била
възползвала и на трето място - съдържали се булевардни обиди с приписването на
политическо проституиране. Приписвали се и тежки клевети за това, че ищцата лично на
практика ликвидирала социалистическата организация в града. Затова нямало съмнение, че
това били противоправни деяния, за които следвало да се носи отговорност за непозволено
увреждане. Вредите, които и били причинени и за които и се дължало обезщетение, ищцата
по справедливост оценява на исковата сума от 10 000 лв. Това били неимуществени вреди,
понесени в резултат на оклеветяването, опозоряването по начин, по който максимален брой
граждани са имали достъп до този сайт, прочели са всички тези накърняващи репутацията на
ищцата твърдения. А те били смазващи досегашния й имидж на лице, което било популярно
в рамките на местната общност, а след назначаването и за *****. ******** на *** и след
избирането и за ***** - и в национален мащаб.
Дълбоко било накърнено и самочувствието на ищцата като всеотдаен на партията си
*****, десетки години активно работещ за нейния просперитет. Посочва се в исковата
молба, че тя е член на *** от младежките си години, а след това и на *** от създаването и
досега. Никога не била променяла партийната си принадлежност. Изповядвала неотстъпно
лявата идея и досега по никакъв поводи по никакъв начин не била накърнявала принципите
си. Непонятно оставало защо окачествяват авторите на писанията като предателство факта,
че не била предоставяла личното си трудово възнаграждение за провеждане на предизборна
3
агитация и като резултат от това налагали извода, че ищцата е ликвидирала местната
структура на ***. Още по-тежко изживявала клеветите и обидите в цитираните материали и
заради това, че към настоящия момент я позорят и в качеството и на **** ***** . Те имали
широк отзвук и ищцата била изправена постоянно пред необходимостта да я заговарят
близки и познати за тях, постоянно да ги обсъждат и да бъде поставяна в ситуации да се
оправдава, без да е извършила нищо незаконно или неморално. Това въздействало
максимално отрицателно върху психиката на ищцата, тя с големи усилия овладявала
негативните си емоции, породени от материалите и коментарите за тях, които била
принудена да слуша или чете. Тези преживявания се отразявали силно неблагоприятно и
върху работоспособността й, върху способността и на концентрация по конкретни
проблеми. Чувствала се смазана и депресирана и заради това, че семейството й - съпруга й,
пълнолетните и деца и техните съпрузи също възприемали всичките тези позорящи
твърдения и също страдали за негативните преживявания на ищцата.
Според ищцата, тъй като сайтът „Хасковска афера" бил собственост на ответното
дружество и доколкото той допуснал отразяването на тези публикации, независимо кой е
авторът им, за него било налице основанието за гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл.49 ЗЗД за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени вреди.
По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което ответното
дружество бъде осъдено да й заплати сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 27.08.2022 г. /уточнение, направено в с.з., проведено на 08.11.2023 г./,
до окончателното й изплащане, представляващо обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди.
Претендират се и направените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
управителя на ответното дружество, който оспорва иска. Счита исковата молба за нередовна
и недопустима, а по същество поддържа неоснователност и недоказаност на предявения иск.
От фактическа страна ищцата се основавала на невярно представени факти и обстоятелства,
а твърденията и били неверни и голословни и имало неяснота относно претенцията.
Претендира присъждане на направените по делото разноски в случай, че направи такива.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
М. Р. от АК- Х., която поддържа предявения иск. Излага подробни съображения относно
неговата основателност.
Ответникът „Доби и Иван" ЕООД, в съдебно заседание се представлява от законния
си представител И. Е. Б.. Счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложените извадка от статия на сайт „Хасковска
афера“, публикувана на 09.04.2023 г.; Констативен протокол № 78, том 1, рег. №
4
1145/12.04.2023 г. за установяване съдържание на качено в страницата на интернет адрес
http://aferahs.com/ с нотариална заверка на подписа с рег. № 1145/12.04.2023 г. на Нотариус
Нели Тончева; Извадка на текст от статия в интернет; Извадка от статия на сайт „Хасковска
афера“, публикувана на 27.08.2022 г.; Извадка от статия на сайт „Хасковска афера“,
публикувана на 20.01.2023 г.; Констативен протокол № 80, том 1, рег. № 1147/12.04.2023 г.
за установяване съдържание на качено в страницата на интернет адрес http://aferahs.com/ с
нотариална заверка на подписа с рег. № 1147/12.04.2023 г. на Нотариус Нели Тончева;
Извадка на текст от статия в интернет, се установява, че на посочените три дати – 27.08.2022
г., 20.01.2023 г. и на 09.04.2023 г. са публикувани статии с посоченото в исковата молба
съдържание. Над заглавията на всяка една от тях, а именно „С. Н. си подписала обезщетение
от 6 заплати при освобождаването“, „Социалисти от Хасково: С. Н., вън! Завлече милиони
от ***, а каза, че няма пари за избори“ и „Госпожа 6 заплати отново е *****“ е поставена
снимка на ищцата. В нито една от публикациите не е посочен автор на статиите.
Не е полемично още обстоятелството, че ответникът „Доби и Иван" ЕООД е
собственик на сайта „Хасковска афера“, чийто управител според приложената справка за
актуално състояние на ТРРЮЛНЦ е И. Е. Б., както и че ищцата е избирана за ****** в
четири Народни събрания – ***, ***, *** и ****, т.е. е понастоящем същата е ******
********* , член на **, избрана от *** ***** Х.
За изясняване на релевантните по делото обстоятелства се събраха и гласни
доказателства по искане на ищцата посредством разпит на свидетелите П. К. А. и М. И. К..
От показанията им се установява, че ищцата никога не е сменяла партийната си
принадлежност като до 1990 г. е членувала в ***, а след това в ******** ******* *****
/***/, винаги е изпълнявала възложените и задачи от партийната организация и е помагала
според възможностите си. Според свид. П. А. тя не е афиширала публично връзки с друга
политическа партия, напр. ****. Не знаел и някой от съпартийците му да са отправяли упрек
към нея за това, е предател на хасковската организация. Същият много се огорчил от
публикациите в сайта „Хасковска афера“, касаещи работата и в ***, а също така и от
останалите обиди, описани в статиите. Ищцата също била много огорчена и обидена, тъй
като те станали достояние на основните партийни организации в страната, чул и коментари
от колегите си в областта. Свид. М. К. допълва, че след публикациите ищцата е била
съкрушена, като потвърждава и обстоятелството, че е помагала финансово на всички
партийни структури в областта.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира като достоверни, логични, последователни и
допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства в частите, които възпроизвеждат свои лични възприятия.
Останалите представени от ответника доказателства, според настоящия съдебен
състав, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
5
изводи:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД фактическия състав на деликта включва следните
кумулативни елементи, които следва да са налице за уважаване на претенцията: извършено
противоправно деяние-действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или
неимуществени; вина на причинителя; причинна връзка между увреждащото деяние и
настъпването на вредите. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена законова оборима презумция, че
вината се предполага до доказване на противното за всички случаи на непозволено
увреждане. Съгласно чл. 49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени при или по повод на изпълнението на тази работа.
В тежест на ищеца е да докаже елементите на деликта - да докаже иска си по
основание и размер. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените с отговора
възражения.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на ел. сайт http://aferahs.com/, поддържан от ответника на 27.08.2022 г., на 20.01.2023 г. и
на 09.04.2023 г. са публикувани статии съответно със заглавия „С. Н. си подписала
обезщетение от 6 заплати при освобождаването“, „Социалисти от Хасково: С. Н., вън!
Завлече милиони от ***, а каза, че няма пари за избори“ и „Госпожа 6 заплати отново е
*****“ с посоченото по-горе съдържание. Следователно от страна на ответното дружество е
осъществено такова поведение, каквото е описано в обстоятелствената част на исковата
молба, а именно – ответникът е публикувал процесните статии. Отговорността на ответника
произтича от качеството му на възложител, тъй като се отнася до извършване на действия в
негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и
резултатът, от които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от авторството на
статията. Категоричен е извода на съда, че ответното дружество има качеството на
възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, като независимо, че в хода на процеса не е
установен конкретния автор на статията се следва неговата пасивна легитимация. При това
положение не подлежи на установяване вина на издателя, доколкото неговата отговорност е
за чужди виновни действия. В настоящия случай, ответникът носи отговорност за
публикуваните в интернет страницата материали, като собственик на сайта
http://aferahs.com/, доколкото следва да определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност по съставяне, подбор и поместване на
материали в собствената си интернет страница. Ето защо съдът намира, че е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск.
На следващо място необходимо е да се установи дали тези деяния са противоправни.
В практиката на ВКС (Решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о.), е
утвърдено разбирането, че съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2
от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата
на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности. Такива са
личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите.
6
Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст
чрез печатно произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно
посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието,
респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като
и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и
на международноправно равнище.
Освен това, съгласно съдебна практика, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012
г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др., при спор за причинени вреди от изнесена от
журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват
твърдение за факти и кое – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй
като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът
е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от
журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква
оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на
свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои
действия ангажират отговорността на делинквента и кои са правомерно извършени.
Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на чл. 147, ал. 1
от НК, съгласно която клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. Изпълнителното деяние
може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е.
необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
В конкретния случай съдът следва да отговори на въпроса дали в процесните статии
се съдържа клевета, обида, оценъчни съждения. Това се налага от обстоятелството, че при
съдържание на изрази, които съдържат клевета и обида, ще следва да се преценява от
фактическа и правна страна достоверността на тези изявления, докато при съдържание на
оценъчни съждения – същите не подлежат на доказване.
7
Съдът намира, че и в трите процесни статии се съдържат твърдения по отношение на
ищцата, които са от естество да засегнат честта и достойнството й – в първата статия от
27.08.2022 г. се съдържат твърдения за определено, осъдително поведение на ищцата като е
описано, че доскорошният директор на *** – С. Н. „сама си подписала обезщетение от 6
заплати при освобождаването и…“ като този израз сочи на превишаване на властта или
правата й с цел набавяне на собствена облага, т.е. на престъпление по българското право по
чл. 282, ал. 1 НК.
В материала от 20.01.2023 г. са изложени следните твърдения: "Социалисти от
Хасково: С. Н. вън! Завлече милиони от ***, а каза, че няма пари за избори "; „Н. стана
****** ******** на ***, където по нейно време изчезнаха десетки милиони лева… След
това я сложи и водач на листа в Х., но Н. не направи нищо. Гледаше ни в очите и ни излъга,
че организацията в Хасково няма пари за кампания, възмущават се социалисти. Те
недоумяват как човек, сложен от партията им на една от най-добре платените държавни
длъжности може да каже такава глупост."; „Н. проигра исторически шанс, като за пръв път
от началото на прехода в Хасково водач на листата на *** беше местен човек, а не
парашутист от София“ … Те/метните/ са категорични, че С. Н. е предател и няма място нито
в ********* *****, нито в ***- Х."; „Да не говорим, че умишлено или вследствие на
безхаберие, точно по нейно време начело на ***, са изчезнали документи, заради които
държавата ще загуби 75 млн. лева. Фактите показват, че предходния *****. ******** С. Н.
се е опитала да прикрие деянието.“. Публикуваният на 09.04.2022 г. материал е със следното
съдържание: „Госпожа 6 заплати отново е ******", разположено непосредствено под нейна
фотография и затова неоставящо съмнение за кого се отнася. Следват твърденията: „Тази,
която завлече милиони от ***, а каза, че няма пари за избори. Тази, която сама си подписала
обезщетение от 6 заплати при освобождаването и от ***. Тази, която показва политическа
проституция, рекламирайки в герберски сайтове, отново е депутат - и това е г-жа С. Н.“.
Съдържанието и на тази две публикации освен че сочи на извършени престъпления
от страна на ищцата – по чл.219 НК (безстопанственост), чл.201 НК (длъжностно
присвояване) и посоченото по-горе престъпление по служба, внушава още и негативна
нагласа на колеги и съпартийци по отношение на личността й, определяйки я като
„предател“, като човек, който е загърбил техните интереси, нефинансирайки изборните
кампании и особено циничното сравнение на поведението и с политическа „проституция“
поради това, че се е рекламирала в „герберски сайтове“. Тоест, в процесните публикации
статията се излагат както твърдения за определено поведение, така и клеветнически и
обидни твърдения.
Съдът определя това съдържание на статиите също като клеветническо като
съобразява, че при определянето на дадени твърдения за клевета, следва да се установи,
както е в случая, че същите не са истина, имат лъжливо съдържание, а на следващо място
имат позорящ характер за личността на ищеца. От фактическа страна, тези твърдения, които
не представляват оценка, изразяване на мнение от автора на статията, а са именно сочене на
факти, са поднесени в статията във вид на преразказ на "социалисти от Хасково". В хода на
8
съдебното дирене, съобразно кредитираните показания и на свидетелите П. К. А. и М. И. К.,
самоличността на тези лица не са установи, което от правна страна води именно до
ангажиране на отговорността на лицето, което ги е разпространило – в случая ответното
дружество. Доколкото не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства във връзка с
удостоверяване истинността на описаните твърдения, същите следва да се приемат за
неистина, а именно, че ищцата сама си е подписала обезщетение от 6 заплати при
освобождаването й от ***; че е завлякла милиони от ***, като е казала, че няма пари за
избори; че умишлено или поради безхаберие, по времето, през което е била шеф на ***, са
изчезнали документи, заради които държавата ще загуби 75 млн. лева. и С. Н. се е опитала
да прикрие деянието. Тези факти не се доказаха в хода на процеса и съдът следва да ги
приеме и определи за лъжливи. Напротив с използването на частично верни твърдения, а
именно обстоятелството че ищцата в действителност е заемала длъжността ****** ********
на *** е засилен ефекта от клеветническите твърдения в статията.
При анализа от фактическа страна и по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, съдът прави
извода, че статията от 09.04.2023 г. съдържа и следните обидни изявления, а именно: " Тази,
която показва политическа проституция, рекламирайки в герберски сайтове, отново е
депутат - и това е г-жа С. Н.“.
Както се посочи по – горе, за ищцата е съобщено поведение, което предизвиква
еднозначна негативна оценка, и й се приписват престъпления. Липсват ангажирани каквито
и да е било доказателства от ответното дружество, както че ищцата е извършила
престъпленията, които и се приписват, така и че изложеното за нея е вярно. Напротив, от
кредитираните гласни доказателства тези твърдения се опровергаха в пълна степен.
До този си извод съдът достигна като взе предвид и качеството на ищцата по време
на извършване на деянията, а именно **** за **** ***** и избрана за такава в *** ** ,
съответно предполагаемият по-висок праг на търпимост по отношение на политическите
фигури в обществото. Когато журналист обаче изнася засягащи честта на друго лице факти,
той трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, когато са
опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни
норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за
изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими
източника. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на разпространяване
на информация, но тази норма не дава право да се разпространяват неверни факти /предвид
липсата на доказателства по делото за тяхната истинност/, нито да се засяга достойнството и
себеоценката на други правни субекти. Нормата не дава право да се разпространяват
неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната
оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява
тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако
проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за
9
вредите, причинени от противоправното му поведение. В случая обаче това не беше
установено от страна на ответника. Поради това съдът приема, че с публикуването на
процесната статия са накърнени по недопустим начин доброто име, честта и достойнството
на ищцата.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди и
дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната
работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Несъмнено е, че посредством
процесните статии са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищцата и
нейното психическо състояние, установено и от показанията на разпитаните по делото
свидетели П. К. А. и М. И. К., които сочат, че същата е била огорчена, обидена и съкрушена.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че посредством
публикацията са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищцата, което е
рефлектирало върху психическото и състояние, а и се е отразило без съмнение на личния й,
но най-вече на обществения й живот.
С оглед установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, предявеният иск се явява доказан по основание и доколкото това е така, следва
да бъде определен размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищцата.
Тъй като претърпените от нея неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В тази връзка съобрази, че се касае за поредица от публикации –
три, в сравнително продължителен времеви интервал – 27.08.2022 г. до 09.04.2023 г.
Процесните статии са публикувани в интернет пространството, което е широко достъпно за
неограничен кръг хора. В конкретния случай периодът, за който се претендира обезщетение
от ищцата, е сравнително дълъг, считано от публикуването на първата статия /27.08.2023 г./
до подаването на исковата молба /19.06.2023 г./, повече от една година. Станалото
впоследствие, след предявяване на иска, следва да се цени, ако страданията на ищеца
продължат след това. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
написаното за нея се е коментирало от широк кръг от граждани в гр.Х.. Житейски логично е
то да е станало достояние и сред колегите й, ***** ********. Тоест несъмнено е, че
посредством публикациите са били засегнати в негативен аспект честта, достойнството и
доброто име на ищцата, което е рефлектирало върху емоционалното й състояние и се
отразило и на кариерата й. Репутацията в политическите среди, предвид негативното
обществено мнение за политиците, е доста лесно нарушима, поради което съдът намира за
доказано твърдението на ищцата, че публикациите са повлияли негативно както на личния,
така и на професионалния й живот, водейки до намаляване на работоспособността и
10
концентрацията при разрешаване на конкретни проблеми.
Ето защо и при съобразяване на посочените обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено, е в размер от 5000 лева. Искът
следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лева,
тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта
на закона. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да се определи на 5000 лева,
до който размер исковата претенция се явява основателна.
Върху уважената част от главницата следва да се присъди и законната лихва от датата
на увреждането – 27.08.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът приема,
че лихвата върху присъденото обезщетение се дължи именно от датата на увреждането, на
деликта, като се има предвид, че лихвата има за функция и по принцип представлява
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, по смисъла на който
деликвента носи отговорност за лихва от деня на непозволеното увреждане. /в този смисъл и
Решение № 1518/22.8.1959 година по гр. дело № 3616/1959 г., ВС, III г. о. /.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, но доколкото
ответникът не ангажира доказателства за извършването на такива, то следва да бъдат
присъдени единствено в полза на ищцата.
Ищцата доказва разноски от 1700,00 лева, от които 400,00 лева за платена държавна
такса и 1300,00 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да й заплати, съразмерно на уважената част от иска, общо
сумата от 850 лева, представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Доби и Иван" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.**************, представлявано от управителя И. Е. Б., на основание чл.49
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), да заплати на С. Н. Н. - К., ЕГН
**********, с адрес: гр.************, съдебен адрес: гр.**********, адв. М. Р. от АК – Х.,
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
следствие на публикувани в електронния сайт http://aferahs.com/, на 27.08.2022 г., 20.01.2023
г. и 09.04.2023 г. статии, съответно със заглавия „С. Н. си подписала обезщетение от 6
заплати при освобождаването“, „Социалисти от Хасково: С. Н., вън! Завлече милиони от
***, а каза, че няма пари за избори“ и „Госпожа 6 заплати отново е *****“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.08.2022 година до окончателното й изплащане,
11
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Доби и Иван" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.**************, представлявано от управителя И. Е. Б., да заплати на С. Н.
Н. - К., ЕГН **********, с адрес: гр.************, съдебен адрес: гр.**********, адв. М. Р.
от АК – Х., направените по делото разноски в размер на 850,00 лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
12