Решение по дело №4180/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 61
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20211720104180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. П., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Я.П.ДЖ.
като разгледа докладваното от Я.П.ДЖ. Гражданско дело № 20211720104180
по описа за 2021 година
По изложените в исковата молба обстоятелства, “***” ЕАД – гр. П., е поискала да
бъде установено по отношение на - „***“, ЕИК: ***, представлявана от законния си
представител-С.В. - Кмет, че дължи сумата в размер на 1173.01 лв., представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент
общинско жилище, находящо се в град П., ***, от които главница в размер на 1038.55 лв., за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 134.46 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 1038.55 лв.; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.
Ответната община, чрез процесуалния си представител е оспорила исковете по
основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни . Посочва, че със
Заповед №***г. на Кмета на ***, в процесното общинско жилище, е бил настанен И.Н.Б. и
четиричленното му семейство. След смъртта на И.Н.Б. през 2012г., ползвател на
изразходваната топлинна енергия през процесния период е бил неговия син ото семейство,
поради което сумата се дължи от него а не от ***.
Сочи се, че към исковата молба от страна на ищцовото дружество е приложена
справка от която е видно, че партидата за процесното общинско жилище се води на Ж.И.Б.,
а не на ***.
Предвид на горното ответната страна е направила искане за конституиране като
трето лице помагач по делото на Ж.И.Б., като е предявила обратен иск срещу същото лице, с
искане ако бъде признато за установено, че общината дължи претендираните суми, то
1
третото лице помагач да бъде осъдено да и ги заплати, тъй като той е ползвал доставената
топлоенергия за жилището.
Съдът уважил искането на Общината, като на основание чл.219 ГПК е конституирал
в качеството на трето лице- помагач на страната на Общината, лицето - Ж.И.Б. по
предявения от ответника по първоначалния иск обратен иск а именно осъдителен иск с
който ***, моли съда да ОСЪДИ ответника по обратния иск да заплати на *** сумите, които
евентуално *** би била осъдена да заплати на Топлофикация П. АД. Бил е връчен препис от
иска на ответника по иска, ведно с приложенията, като е указана възможността в
едномесечен срок от получаване на същия, че разполага с възможност да подаде отговор по
чл.131 ГПК.
В указания срок не е постъпил отговор от третото лице по делото, същото не се
явява и за съдебно заседание.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори между страните, че топлоснабденото жилище находящо се в
град П., ***, е частна общинска собственост и се предоставя под наем.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице Б.Й. се установява,
че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот
находящ се в находящо се в град П., ***, с абонатен № ***. От посоченото заключение се
установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия
топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като
изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и
действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
2
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща
дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите
условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3
от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата
за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса
мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, *** . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез
преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част
от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната
съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен № ***, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза на вещите
лица В.П., видно от която се установява, че начислените суми за топлинна енергия, са
правилни и изравнителните сметки са изготвени съобразно действащата нормативна уредба,
като ответника дължи за процесния период сумата от 1038.55 лева, представляваща стойност
на ползвана но незаплатена топлоенергия, както и другите компоненти образуващи цената
подробно посочени от вещото лице и лихва за забава на месечните плащания в размер на
134.46 лева, за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. Същите суми са изчислени и от
3
вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза.
В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така
предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще
следва да бъде уважен до посочения размер от 1038.55 лева, както е и предявен.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко
съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то
съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец.
Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., в
размер на 134.46 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната
лихва върху главницата считано от датата на заявлението - 06.07.2021г., до окончателното
и изплащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху
даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно не се спори, че
първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост,
като се установява при ангажираните доказателства от ***, горецитираните заповеди, че в имота от 1975
г. и понастоящем живее третото лице помагач. Съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и
видно от т.5.3 от договора за наем, наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и
разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна
енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията
между наемодателя и наемателя, а не между собственика и дружеството доставило услугата.
Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на
доставена стока по договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за
страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят.
По делото не се установява и ответникът по насрещния иск да е подал молба за
откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от
Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради
което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за
4
ангажиране отговорността на третото лице помагач за плащане на цената за доставената топлинна
енергия до собственото на *** жилище, като следва в качеството си на собственик да отговаря
именно първоначалния ответник, а именно ***.
С оглед на горното съдът намира, че главният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД спрямо ответната община, до пълния
предявен размер. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява
клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение.
Предвид уважаването на първоначалния иск, съдът следва да се произнесе по
същество и по обратния иск.
По време на устните прения по делото, процесуалния представител на общ.П. е
направил искане ако са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови
по делото неприсъствено решение.
Съдът счита, че налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. В законоустановения едномесечен срок от получаване на исковата
молба ответника не е депозирал отговор на същата, редовно призован не се явява за
насрочените съдебни заседания, както и не изпраща представител, като не е постъпила
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и ответника е предупреден за
последиците от това негово процесуално поведение. Налице са предпоставките и на чл.239
ал.1 т.2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна документи се установява
възникнало правоотношение между двете страни по повод настанителна заповед. Доколкото
неизпълнението е един отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищцовата
страна а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства то съдът счита,
че исковете са вероятно основателни въз основа на горното. От изложеното се налага извод за
основателност на претенцията по обратния иск, за посочените размери а имено : главница в
размер на 1038.55 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 134.46 лв. за периода от 09.07.2019 г. до
02.06.2021 г.; както и законната лихва върху главницата от 1038.55 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Следва да бъде отбелязано, че обратният иск, следва да бъде уважен под условие, а
именно, че сумата се дължи след като *** заплати съответните суми на ищцовото
дружество. Освен това, доколкото обратният иск е предявен при условието, че *** бъде
осъдена да заплати на ищеца, то петитумът е формулиран в смисъл, че искът се предявява
до размера, за който евентуално се уважава главния иск. Такова формулиране на петитума
не е недопустимо, тъй като спорното право е очертано като страни, а размерът му е пряко
свързан с размера на главния иск, връзката с който е и условие за предявяване на обратния
иск.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8
ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, *** намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК, като именно такава е и
заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени депозити за
експертизи в общ размер на 450.00 лева.
Ответникът по първоначалния иск също е отправил надлежно искане за присъждане
на разноски, като претендира съобразно представен списък за разноски сумите от юк.
възнаграждение и заплатена д.т. в размер на 150 лева.
Предвид заявената претенция за разноски по насрещния иск, то и следва Ж.И.Б. да
заплати на *** по насрещния иск разноските в размер на 150.00 лева.
С оглед гореизложеното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***“, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.П., пл. „****“, че дължи на"***" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
сумата в размер на 1173.01 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище, находящо се в град П., ***,
от които главница в размер на 1038.55 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 134.46 лв. за
периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г.; както и законната лихва върху главницата от
1038.55 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж.И.Б. от град П. ***, да заплати на „***“, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.П., пл. „****“, в размер на 1173.01 лв., представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище,
находящо се в град П., ***, от които главница в размер на 1038.55 лв., за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 134.46 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г.; както и законната лихва
6
върху главницата от 1038.55 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ – 06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.П., пл. „****“, да заплати на първоначалния ищец по делото "***" ЕАД – със
седалище и адрес на управление гр. П., *** ищцовото дружество сумата общо от 450.00
лева, сторени разноски в настоящето и в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК Ж.И.Б., от град П., ***, да заплати на „***“,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „****“, сумата от 150.00 лева, разноски по
делото относно предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № ЧГД № *** по описа на съда за 2021
г. на *** да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7