РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Силистра, 16.03.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура –
Силистра Окръжен прокурор Т.Ж. разгледа КАНД № 3 по описа на съда за 2021 г.,
докладвано от съдия Георгиева-Железова, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 309 / 30.10.2020 г. по АНД № 496 / 2020 г. на
Силистренски районен съд (СРС) е отменено наказателно постановление № 30 /
13.07.2020 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) – Русе, с което на „Товарни превози-Силистра“ АД е била
наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева на основание чл.136,ал.2,т.3
от закона за управление на отпадъците(ЗУО)
.
Касаторът – РИОСВ-Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт Т.,
оспорва решението като постановено в противоречие с материалния закон. Счита,
че изпълнителното деяние – третиране чрез съхранение на опасни отпадъци като дейности с код D15,
респ. с код R13 по
Приложения № 1, и № 2 към ЗУО, е осъществено и административно-наказателната
отговорност е ангажирана в рамките на правомощието на санкциониращия орган.
Неоснователни са изводите на районния съд, че в административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
неясно формулирано обвинение. Не отговаря на действителността изводът на съда,
че вещите-представляващи отпадъци, не били конкретизирани. Моли се за отмяна на
оспореното решение, за потвърждаване на наказателното постановление и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Товарни превози-Силистра“ АД, чрез писмено становище на
адв. Р., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Изпълнителното деяние не било извършено от уличеното лице-наказателно отговорно
лице би следвало да е наемателят на площадката за отпадъци, който е стопанисвал
и отпадъците. Не е налице вина като субективен елемент от изпълнителното
деяние, поради което не е налице и изпълнително деяние. В
административно-наказателната преписка е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила като обвинението не конкретизира, респ. въвежда объркване
по отношение датата на извършване на нарушението. Не е ясно защо като дата е
посочена 18.04.2018 г.,при положение, че се цитира и 12.09.2017 г., на която
била извършена предходна проверка. Настоява се в условията на евентуалност, че
процесната хипотеза, ако съставлява нарушение, то тя е маловажен случай,защото
е с изключително нисък интензитет на обществена опасност, не е довела и
обективно неможела да доведе до вредни последици за околната среда,тъй като
отпадъците продължавали да се съхраняват от собственика на терена.
Административно-наказващият орган не бил посочил точно нарушените законови
разпоредби.Следвало да се отчете и друго важно обстоятелство – „Товарни
превози-Силистра“ АД било определено за пазач-трето задължено лице и вещите
били възложени нему за отговорно пазене по висящо досъдебно производство,
поради което санкционираното лице не можело да изнесе отпадъците.
Прокурорът поддържа заключение за неоснователност на жалбата.
Въз основа на данните по делото,
съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 30 / 13.07.2020 г. директорът
на РИОСВ – Русе е наложил на ответника по касация, на основание чл. 136, ал. 2,
т. 3 ЗУО, имуществена санкция в размер на 7000 лв. за нарушение на чл.
35,ал.1,т.1 във вр. с чл. 136,ал.2,т.3 от ЗУО. Нарушението е описано в акта за
установяване на нарушението и съответно - в наказателното постановление, както
следва: „При извършена проверка на място
и по документи на 14.04.2020 г. на площадката
за опасни отпадъци, собственост на „Товарни превози-Силистра“ АД е
установено, че дружеството осъществява третиране, изразяващо се съхраняване-D15/или R13, съответно код по Приложение № 1
и №2 към §1, т.11 и 13 към ДР на ЗУО, на отпадъци до извършване на някоя от
дейностите с кодове D1-D14,респ.R1-R12,(с изключение на временно съхраняване на отпадъците на
площадката на образуване до събирането им) на опасни
отпадъци-70 броя пластмасови бидони по 5 литра всеки с маркировка за съдържащата се в тях от принтер тонер и
добавен стикер с обозначение за отпадък с код 15 01 10 и 20 куб.м. вещество,оприличаващо се на шлака
или утайка, което е в твърдо агрегатно състояние, опаковано в чували, без да
притежава за това разрешение, издадено по реда на глава V,раздел I от ЗУО
съгласно изискванията на чл.35,ал.1,т.1 от същия закон.“
СРС е отменил наказателното постановление, приемайки, че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като обвинението е неясно и нарушава правото на
защита на уличеното лице. Смесени се термините „събиране“ по смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗУО и „съхраняване“ по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗУО ,за които
дейности,според съда, разрешение не се изисква съгласно чл.35 от
ЗУО.“Третирането“ на отпадъци съгласно т.44 от § 1 на ДР на ЗУО включва
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. Не ставало ясно за какво всъщност е наказан
жалбоподателят- дали за това, че осъществява дейност по смисъла на § 1, т.42 от
ДР на ЗУО - "съхранение" без разрешение или за това, че осъществява
дейност по „третиране“
(оползотворяване или обезвреждане на отпадъци) без разрешение по смисъла на
§1,т.44 от ДР на ЗУО.
Също
така, като признак за съществено процесуално нарушение е възприето неконкретизирането
на отпадъците в частта на повдигнатото обвинение и в НП.
Съдебният
състав приема, че нарушението не било доказано при положение, че
доказателствената тежест е вменена на административно-наказващия орган.
От правна страна-видно от
описанието на обвинението в АУАН № 2405 от 14.04.2020 г. фактическите
обстоятелства са детайлно конкретизирани. Елементите на фактическия състав по
повдигнатото обвинение по чл.35,ал.1,т.1 от ЗУО включват: неизпълнение на
задължението, при извършване на дейности по третиране на отпадъци, лицето да се
е снабдило с разрешително, издадено по съответния ред (глава V, раздел I)от ЗУО. Използван е изразът
„третиране, изразяващо се в съхраняване-D15/или
R13, съответно код по Приложение № 1 и №2 към §1, т.11 и 13
към ДР на ЗУО-съхраняване на отпадъци до извършване на някой от дейностите с
кодове D1-D14,респ.R1-R12, (с
изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на образуване д
о събирането им) на опасни отпадъци-70 броя
пластмасови бидони по 5 литра всеки с маркировка за съдържащата се в тях от
принтер тонер и добавен стикер с обозначение за отпадък с код 15 01 10 и 20 куб.м. вещество, оприличаващо се на
шлака или утайка, което е в твърдо агрегатно състояние, опаковано в чували, без
да притежава за това разрешение, издадено по реда на глава V,
раздел I
от ЗУО съгласно изискванията на чл.35,ал.1,т.1 от същия закон.
Цитираното от административно-наказващия орган и от
районния съд Приложение № 1 към §1,т.11 от ДР на ЗУО „ДЕЙНОСТИ ПО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ“
включва и процесната дейност, обозначена с код D15
„ СЪХРАНЯВАНЕ ДО ИЗВЪРШВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ ДЕЙНОСТИТЕ ,ВКЛЮЧЕНИ ОТ D1
до D14.
От своя страна „ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОБЕЗВРЕЖДАНЕ“,СЪСТАВЛЯВАЩИ СПИСЪКЪТ ПО ЦИТИРАНОТО
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, са елементи от легалното определение за третиране по §1,т.44 от
ДР на ЗУО ( третиране
на отпадъци са дейностите по обезвреждане и оползотворяване…).
Аналогични са съжденията по повод на връзката между
термините: „третиране“,“оползотворяване“ и „съхранение“.
Цитираното
от административно-наказващия орган и от районния съд Приложение № 1 към
§1,т.11 от ДР на ЗУО „ДЕЙНОСТИ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ“ включва и процесната дейност,
обозначена с код R13 „ СЪХРАНЯВАНЕ на отпадъци ДО ИЗВЪРШВАНЕ НА НЯКОЯ ОТ
ДЕЙНОСТИТЕ с кодове R1
до R12(с изключение на временното
съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им).От своя страна „ДЕЙНОСТИТЕ ПО
ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ“,СЪСТАВЛЯВАЩИ СПИСЪКЪТ ПО ЦИТИРАНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, са
елементи от легалното определение за третиране по §1,т.44 от ДР на ЗУО ( третиране на отпадъци са дейностите
по обезвреждане и оползотворяване…).
При това положение, препращайки и
конкретно цитирайки Приложенията и кодовете за относимите дейности,
актосъставителят е конкретизирал обвинението в достатъчна степен, тъй като са
посочени всички елементи от фактическия състав на деянието по чл.35,ал.1,т.1 от
ЗУО.Като е отменил наказателното постановление поради така приетото за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, районният съд е
постановил акт, който следва да се касира.
Необосновано е съждението, че отпадъците били
неконкретизирани.В АУАН, служещ за повдигане на обвинението, и в НП, притежаващ
функция на санкциониращ правораздавателен акт, са конкретизирани вещите,
съставляващи отпадъци:“ 70 броя
пластмасови бидони по 5 литра всеки с маркировка за съдържащата се в тях от принтер тонер и
добавен стикер с обозначение за отпадък с код 15 01 10 и 20 куб.м. вещество,оприличаващо се на шлака
или утайка, което е в твърдо агрегатно състояние, опаковано в чували“.
Неоснователно е възражението в писмения отговор на
санкционираното лице, че факт, изключващ имуществената отговорност на
дружеството по повдигнатото обвинение, е обстоятелството ,че процесните вещи са
възложени на санкционираното лице за отговорно пазене по висящото досъдебно
производство. Една от последиците на този факт е дружеството, което съхранява
тези опасни отпадъци, не да ги изнася, а да предприеме действия по получаване
на процесното разрешение и то не единствено поради възложената му функция на
трето лице-пазач, а поради обстоятелството, че вещите по изтеклия договор за
наем, се намират във фактическо държане и владение на „Товарни
превози-Силистра“ АД и като опасни, за тях е предвиден разрешителен режим.
Неоснователно е възражението на санкционираното лице за
липса на нарушение поради липса на„вина“ като субективен елемент от нарушението.
При деец юридическо лице, каквото е АД“Товарни превози-Силистра“, вината като
субективно отношение на дееца към извършеното,не е елемент от фактическия
състав на нарушението. Това е така,тъй като „вината“ се свързва с
дееспособността/ възможността с лични действия да се извърши деянието/ , а
юридическите лица като правно-организационна форма не притежават дееспособност.
Те са образувание на правото/не притежават психика/. Правоспособни са –
носители на права и задължения, но извършват действия чрез законните си
представители или чрез пълномощници.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила-неконкретизиране датата на нарушението.
Процесното нарушение – съхраняване на опасни отпадъци в нарушение на
разрешителния режим, съставлява бездействие,т.е. състояние, продължаващо във
времето и осъществявано във всеки един момент на периода на бездействие. В този
смисъл нарушението се проявява и на дата – 12.09.2017 г., включваща се в
периода на бездействие на дружеството и представляваща дата на предходна
проверка на контролните органи, така и 18.04.2018 г. – друга предходна
проверка, включена в периода на бездействие.Като състояние на бездействие то
продължава и към датата, посочена като дата на нарушение – 14.04.2020 г., на
която дата е съставен процесният АУАН.
Неоснователно е и възражението в отговора на жалбата, че
обвинението не съдържало относимата правна квалификация. В АУАН е посочена
разпоредба, служеща за правна рамка на нарушението – чл.35,ал.1,т.1 от ЗУО.
Съответно в НП е посочена санкционната разпоредба-основание за упражняване
правомощието на санкциониращия орган – чл. 136,ал.2,т.3 от ЗУО.Обстоятелството,
че наказващият орган е цитирал правното основание за втори път, този път
погрешно, не обезличава фактът на правилно посочената разпоредба, тъй като
фактическите обстоятелства, изложени в преписката, са в достатъчна степен
обосновани и корелират с изрично посочения относим законов текст.
Неоснователно е и съждението на санкционираното лице, че
наказателно-отговорно лице би следвало да е наемателят на площадката и
евентуален собственик или държател на отпадъците „Алфа клийн“ ЕООД. Договорът
за наем е изтекъл на 01.01.2017 г.,и след тази дата е осъществен период на
бездействие, продължаващ и към настоящия момент от страна на собственика на
площадката, върху която се съхраняват процесните отпадъци – „Товарни
превози-Силистра“ АД.
В обобщение, при извършената касационна проверка, съдът
намира, че оспореното решение следва да се отмени като постановено в
противоречие с материалния закон.
Установените факти попълват хипотезата на повдигнатото
обвинение по чл.35,ал.1,т.1 от ЗУО и наложената имуществена санкция в размер на
предвидения минимум от 7 000 лева, съответства на диспозицията в
санкционната разпоредба на чл.136,ал.2,т.3 от ЗУО.
Не се разпознават признаци за маловажност на нарушението.
То не се отличава от типичните случаи на нарушения от същия вид. Необосновано е
съждението на санкционираното лице, че деянието било с изключително нисък
интензитет на обществена опасност. Ако би било така, то не би било
криминализирано като нарушение,простъпка.
Вредните последици за околната среда са очевидни –
съхраняване на опасни отпадъци без да е извършена проверка и да е разрешено от
специализираните контролни органи. Опасните отпадъци вредят на околната среда,
а в процесният случай не е ясно дали същите са обезопасени поради непроведената
процедура за разрешение по глава V, раздел I от
ЗУО.
В заключение, при установената корелация между установеното
нарушение и наложената санкция, наказателното постановление следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на РИОСВ-Русе следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
1, пр. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 309
/ 30.10.2020 г. по АНД № 496 / 2020 г. на Силистренски районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 30 / 13.07.2020 г. на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе, с
което на „Товарни превози-Силистра“ АД със седалище и адрес на управление:
гр.Силистра, Промишлена зона „Изток“, със съдебен адрес:***, е била наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева на основание чл.136,ал.2,т.3 от
закона за управление на отпадъците(ЗУО).
ОСЪЖДА „Товарни превози-Силистра“ АД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Силистра, Промишлена зона „Изток“ ДА ЗАПЛАТИ на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Русе съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.