№ 227
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330200076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 6/23.02.2021г., издадено от
ВПД НАЧАЛНИК на РУ РАКОВСКИ, с което на Г. Н. С. е наложена глоба в
размер на 500 лв.
С жалбата, с допълнителните мотиви към нея и в съдебно заседание се
навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че:
-АУАН и НП не отговарят на изискванията за реквизити, доколкото в
тях не е надлежно индивидуализирана датата на извършване на нарушението;
-АУАН и НП били издадени в нарушение на чл. 34 ЗАНН, след
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На неустановена дата, преди повече от 15 години , жалбоподателят
придобил предупредително сигнално оръжие- Газов пистолет марка
DEFENDER с № 17963, като не уведомил за придобиването му началника
на РУ-Раковски.
На 20.11.2020г., около 10 часа била извършена полицейска проверка в
дома на жалбоподателя в *******, при която било установено, че Г.С.
съхранява посочения пистолет в собствения му гараж. Пистолетът бил
предаден на полицейските служители с протокол за доброволно предаване от
дата 20.11.2020г. от дъщерята на жалбоподателя- С. С., тъй като към този
момент Г.С. бил в болница.
Годната фактическа обстановка съответства на осъществилото се в
действителността, доколкото кореспондира на събраните по делото
доказателства:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите от АУАН;
- приложените писмени доказателства- докладна записка рег.№ 329р-
13086/26.11.2020г., протокол за доброволно предаване от 20.11.2020г.,
саморъчни писмени обяснения от С. С. и Г.С..
В посочените доказателствени източници не са налице съществени
противоречия, същите последователно и взаимодопълващо се разкриват
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло
ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят реално не оспорва
посочената фактическа обстановка.
2
При правилно установени факти, обаче наказващият орган
неправилно е приложил както процесуалния, така и материалния закон.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
Изцяло основателен е първият наведен довод от жалбоподателя, че
АУАН и НП страдат от съществени пороци в тяхното съдържание. В тази
връзка следва да се съобрази, че според трайната съдебна практика нормите
на 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ла.1, т.5 ЗАНН се разбират като безусловно
изискване в АУАН и НП да намерят отражение основните съставомерни
елементи административния състав- време, място на извършване,
изпълнително деяние и съставомерен резултат (ако такъв е предвиден).
В процесния случай описанието на нарушението в АУАН и НП е
дословно следното:
„ На 20.11.2020 година, около 10.00 часа при извършена полицейска
проверка в дома му в *******, в гараж е установено от служител на РУ-
Раковски, че Г.С. съхранява предупредително сигнално оръжие- Газов
пистолет марка DEFENDER с № 17963, като не е уведомил Началника на
РУ- Раковски за придобиването му в 14 дневен срок или съгласно параграф
11 от ЗОБВВПИ една година от влизането на закона в сила“
като от текста му е видно, че гореизложените стандарти не са
достигнати и в най-минимална степен.
При съобразяване на сочените като нарушени разпоредби на чл. 54 от
ЗОБВВПИ и параграф 11 от ЗОБВВПИ е видно, че изпълнителното деяние
се състои в бездействие да се уведоми началника на РУ по местоживеене за
придобиване на предупредително сигнално оръжие в определения от закона
срок. Срокът е различен в зависимост от приложимата хипотеза, но винаги
се определя в зависимост от датата на придобиване на оръжието:
-в случай, че оръжието е придобито след влизане в сила на ЗОБВВПИ,
срокът е 14-дневен и тече от придобиване на оръжието- чл. 54 ЗОБВВПИ;
-в случай, че оръжието е придобито преди влизане на ЗОБВВПИ в сила,
срокът е едногодишен и тече от влизането в сила на закона - параграф 11
от ЗОБВВПИ.
От направения преглед на нормативната уредба е видно, че основните
съставомерни елементи от обективна страна на административния състав са:
3
-датата на придобиване на оръжието, доколкото именно от нея зависи
каква ще е продължителността на законоустановения срок за изпълнение на
задължението оръжието да се декларира пред началника на РУ;
-датата на изтичане на законоустановения срок за изпълнение на
задължението за деклариране (14 дневен или едногодишен), доколкото
именно на тази дата нарушението се явява довършено.
В процесния случай в АУАН и НП не е посочена нито една от двете
дати, като отразената дата на извършване на проверката, към която е
установено съхранение на оръжието е изцяло ирелевантна към посочения
административен състав, доколкото е възможно да е налице съхранение на
оръжието:
-след като нарушението вече е довършено с изтичане на
законоустановения срок;
-или без въобще деянието да е съставомерно, доколкото предвиденият в
закона срок по чл. 54 или параграф 11 от ЗОБВВПИ може изобщо да не е
изтекъл към този момент на установено съхранение.
Порокът в съдържанието на АУАН и НП е съществен, доколкото на
база фактите, така както са изложени в санкционните актове, съдът се
поставя в пълна невъзможност да извърши преценка:
-съставомерно ли е деянието към датата на съставяне на АУАН;
-изтекли ли са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране
на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантна дата на
извършване на изпълнително деяние, доколкото подобен начин на
процедиране:
- би влезнал в противоречие със задължителните указания на
основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения (независимо дали водят до приложение на основен
или квалифициран състав) които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
4
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото
- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира
извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени
всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице,
дори в най-минимална степен.
Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.
Допуснатият порок, изразяващ се в непосочване в АУАН и НП на
датата на придобиване на оръжието, е довел и до по-нататъшна неяснота
при повдигане на административното обвинение.
Вече се посочи, че в зависимост от датата на придобиване на оръжието,
в закона са предвидени два алтернативни срока- 14 дневен или
едногодишен, като е различна и правната квалификация на допуснатото
нарушение – чл. 54, ал.1 от ЗОБВВПИ или параграф 11 от същия закон.
Същевременно от текста на АУАН и НП остава абсолютно неясно кой
срок наказващият орган приема да е нарушил жалбоподателя и каква
следва да е точната правна квалификация. По един напълно недопустим
начин административното обвинение е повдигнато в условията на
алтернативност с посочването, че е нарушен 14 дневния срок по чл. 54 от
ЗОБВВПИ или едногодишния срок по параграф 11 от същия закон.
Тази неопределеност в повдигнатото административно обвинение е
изцяло несъвместима с правото на защита на наказания субект и влече
безусловна отмяна на НП.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН.
Налице е и още едно допълнително, самостоятелно основание за отмяна
на НП, доколкото са пропуснати сроковете по чл. 34 ЗАНН.
5
Съгласно посочената норма на чл. 34 ЗАНН не се издава АУАН, ако е
изтекъл тримесечен срок от откриване на нарушителя или една година от
извършване на нарушението.
В случая няма спор, че краткия тримесечен срок от откриване на
нарушителя е спазен. Пропуснат е обаче едногодишния срок от
извършване на нарушението. Както вече се разясни, от значение за
неговото течение е моментът на придобиване на оръжието, а не момента
когато е установено неговото съхраняване. Това е така, доколкото с
изтичане на фиксирания в закона 14 –дневен или едногодишен срок,
нарушението се явява довършено и последващото съхранение на
оръжието е изцяло неотносимо към съставомерността на деянието.
В случая, предвид установеното по делото, че пистолетът е придобит
преди повече от 15 години, се явяват изтекли както 1 годишния срок от
извършване на нарушението по смисъла на чл. 34 ЗАНН, така и срока на
абсолютната давност за административно-наказателно преследване- 4
години и половина по смисъла на ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително
според трайната практика на Административен съд-Пловдив при нарушения,
изразяващи се в бездействие да се изпълни правно предписание , което обаче
не е обвързано с конкретен срок за изпълнение /продължени нарушения/
се създава едно трайно противоправно състояние, като давността започва да
тече едва от преустановянето на противоправното бездействие.
Така изрично Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 /
2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022
от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399 / 2017 г. на XXIV състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 2739 от 12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1695 от
21.09.2016 г. по н. д. № 1601 / 2016 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Както се посочи обаче, визираното правило е приложимо, само ако
законът не е обвързал изпълнението на правно дължимото действие с
конкретно определен срок. В случай, че в закона или подзаконов акт е
предвиден конкретен срок за изпълнение на дадено задължение ( да се
6
подаде данъчна декларация, справка декларация или отчетни регистри
например или както е в процесния случай да се подаден уведомление до
Началника на РУ по местоживеене) нарушението се счита довършено с
изтичането на нормативно определения срок и именно от изтичането му
започват да се броят сроковете по чл. 34 ЗАНН, а не от предприемане на
правнодължимото действие.
Така изрично Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699 /
2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2384
от 06.11.2014 г. по н. д. № 2546 / 2014 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив.
В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен съд
по наказателни дела, приемаща, че когато законът възвежда в престъпление
неизпълнението на определено задължение, като изпълнението не е
обвързано със срок, се създава едно трайно престъпно състояние
(пример чл. 172.2 НК), при което по аргумент от чл. 80, ал.3 НК давността
започва да тече от прекратяването му.
Така Решение № 438 от 30.11.1999 г. по н.д. № 412/99 г., I н.о на ВС,
Решение № 62 от 23.IX.1987 г. по н. д. № 61/87 г., II н. о. на ВС, Решение №
139 от 31.03.2010 г. по н.д. № 66/2010 г. на Върховен касационен съд,
Когато обаче законът въвежда задължение, което да се изпълни в
точно определен срок и с изтичане на срока деянието се счита за престъпно,
то престъплението се явява довършено с изтичане на срока и не се
създава трайно престъпно състояние, което да трае непрекъснато (пример
чл. 293а НК).
В тези случаи релевантен като отправна точка за преценка на
давностните срокове е момента на изтичане на срока за извършване на
правно дължимото действие, а не момента на неговото реално
предприемане.
Така изрично Решение № 265 от 27.05.2009 г. по н.д. № 239/2009 г. на
Върховен касационен съд имащо основополагащ характер.
Тази практика следва да намери приложение и в настоящия случай на
основание чл. 84 ЗАНН.
В процесния казус, доколкото в законовата норма е предвиден
7
конкретен срок за изпълнение на задължението за подаване на уведомление
до началника до РУ Раковски:
- а именно 14 –дневен в хипотезата на чл. 54 ЗОБВВПИ
-и едногодишен в хипотезата на параграф 11 ЗОБВВПИ
то с неговото изтичане нарушението се явява довършено и именно
от този момент започва да тече по-дългия срок по 34 ЗАНН.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.
18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в
изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговореният и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди
изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна РУ-Раковски не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6/23.02.2021г., издадено от
ВПД НАЧАЛНИК на РУ РАКОВСКИ, с което на Г. Н. С. е наложена глоба в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Г. Н. С.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи разноски за адвокатска
защита и съдействие пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9