№ 94
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502341 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№ 32161/11.03.2020 г., подадена от Д. М. Д., чрез адв. Н. Д., против Решение
№1369/20.02.2020 г., постановено по гр.д.№1552/2017 г. на СГС, I ГО – 16 състав, В
ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Община
Харманли, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от
ЗЗД, за сумата от 45 172 лв., представляваща разлика между присъдения размер на
обезщетението за имуществени вреди от 30 700 лв. и определената от приетата по
делото СТЕ стойност на увредените от наводнение функционално свързани сгради,
представляващи мандра, и инсталациите в тях, общо за сумата от 75 872 лв., КАКТО И
за сумата от 8000 лв., представляваща разлика между присъдения размер от 2000 лв. за
обезщетение за претърпените от ищец неимуществени вреди, и пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Съдът правилно е приел
предявените искове за доказани по основание, но неправилно е ценил част от
събраните по делото доказателства. Неправилно не е кредитирано заключението на
СТЕ в частта му относно една от увредени сгради, оценена от експертизата на 42 288
лв., като е прието за неустановено съществуването на тази сграда и поради липса на
нужната легитимационна документация за нея. Допуснато е нарушение на чл.52 от ЗЗД
чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от 2000 лв., който не съответства на действително претърпените от ищеца
морални страдания, и на критериите за справедливост, съгласно разясненията, дадени с
ППВС №4/1968 г., както и на съдебната практика, формирана по сходните случаи на
вреди от наводнението в село ***, която се посочва конкретно. Настоява за отмяна на
1
решението в обжалваните части, и уважаване на иска за обезщетение за
неимуществени вреди в пълен размер, а иска за обезщетение за имуществени вреди –
до размера от 75 872 лв. – обезщетение за унищожена двуетажна сграда
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Въззивната жалба отговаря на изискванията
на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК.
С Определение от 07.07.2017 г., постановено по гр.д.№1552/2017 г. на СГС /на л.82/,
ищецът е бил частично освободен от задължението за внасяне на ДТ, на осн. чл.83, ал.2
от ГПК, за размера над сумата от 40 лв.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – Община
Харманли и Министерство на отбраната, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се
възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба.
Съдът констатира, че с исковата молба обективно съединените искове за
обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, са били предявени срещу
двамата ответници Община Харманли и Министерство на отбраната, с искане за
солидарното им осъждане. С обжалваното решение исковете срещу Министерството на
отбраната са били изцяло отхвърлени, поради липса на пасивна материално-правна
легитимация на този ответник. В тази част първоинстанционното решение не е било
обжалвано, и е влязло в сила, поради което производството срещу ответника
Министерство на отбраната е приключило с влязлото в сила отхвърлително решение
на първостепенния съд, и този ответник не е страна във въззивното производство.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила и в осъдителната му част по
предявените срещу Община Харманли обективно съединени искове за присъждане на
обезщетение за причинени вреди в резултат от наводнение, настъпило на 06.02.2012 г.
в село ***, Община Харманли, вследствие на скъсване на язовирната стенана язовир
„Иваново“, находящ се в землището на село Иваново, Община Харманли – до размера
на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищец
неимуществени вреди, както и до размера на сумата от 30 700 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – причинени повреди на селскостопанска
постройка – мандра на два етажа с разгърната застроена площ от 480 кв.м., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 06.02.2012 г. до окончателното
плащане, както и за сумата от общо 31 308 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – погинали движими вещи, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 06.02.2012 г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в сила
и в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 40 000 лв. от погинала едноетажна стопанска
постройка с площ от 200 кв.м., както с която е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за погинали движими вещи, за размера над сумата от 31 308 лв. до
пълния претендиран размер на обезщетението за движимите вещи.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови
доказателства не са събрани.
Между страните във въззивното производство не се спори, че на 06.02.2012 г.,
поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, находящ се в землището на
2
село Иваново, община Харманли, е било наводнено землището на село ***,
включително имота на ищеца – УПИ XI-177 в село ***, община Харманли, находящ се
на адрес: ул. „***“ №1, при което са били повредени построените в имота стопански
постройки и са погинали находящите се в тях движими вещи. Не се спори, че са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Община
Харманли за причинените на ищеца вреди от скъсването на язовирната стена на язовир
„Иваново“ – не се спори, че в качеството си на собственик на язовир „Иваново“,
ответната община е имала задължението да поддържа язовирната стена, че е налице
виновно противоправно поведение на служители на ответната община, които са
бездействали да изпълнят задълженията си да поддържат язовирната стена в изправно
състояние, че в пряка причинна връзка с осъщественото бездействие са причинени
имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Спорни пред въззивната инстанция са
справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да
бъде заплатено на ищеца от ответната община, за размера над 2000 лв. до
претендирания размер от 10 000 лв., както и обема на претърпените от ищеца
действителни имуществени вреди от причинените повреди на стопански сгради на
ищеца, функционално свързани и представляващи мандра, ведно със съоръженията в
тях, построени в засегнатия от наводнението имот, за сумата над 30 700 лв., до размера
на сумата от 75 872 лв.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:
Обективно съединените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД са били
предявени от ищеца Д. М. Д. против Община Харманли с Искова молба вх.
№15185/06.02.2017 г. Претендира се обезвреда на претърпените от ищеца вреди в
резултат от наводнение на имота му, находящ се в землището на с. ***, на ул.“***“
№1, настъпило на 06.02.2012 г. в резултат от скъсване на язовирната стена на язовир
„Иваново“ – публично собственост на ответната Община Харманли. Претендира се
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, шок, ужас, стрес и неудобства от самото бедствие, от
загубата на дома си, всичката си покъщнина и движими вещи, находящи се в
наводнените жилищна сграда и стопански постройки, загуба на семеен и домашен уют
и удобство, любими вещи и места в дома, загубени спомени – снимки и др. Претендира
се и обезщетение в размер общо на 180 000 лв. за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в унищожените от наводнението масивна двуетажна жилищна сграда с
разгърната застроена площ 450 кв.м., и стопански постройки към нея с площ 43 кв.м.,
находящи се в УПИ XI-177 в с. ***, общ. Харманли, както и находящите се в тях
движими вещи. Обезщетенията се претендират ведно със законните лихви върху всяко
от тях, за периода от 06.02.2012 г. до окончателното плащане.
С Молба вх.№160202/05.12.2018 г. /на л.349 от делото на СГС/ се уточнява, че
се претендира обезщетение за две унищожени сгради, собственост на ищеца, находящи
се в пострадалия имот №177 в кв. №33, с площ на имота от 450 кв.м., в землището на
село ***, а именно:
Двуетажна масивна сграда с РЗП 480 кв.м., ново строителство, тухла, закупена с
цел за преобразуване в хотел – в резултат от наводнението силно повредена, до
пълна негодност за ползване – напукани стени, разрушена мазилка, напълно
разрушен бетонов под, напълно разрушена стоманобетонова плоча, изкъртени
фаянсови плочки на площ от 200 кв.м., и други поражения, подробно описани в
3
Изложение №2 от ищеца – с обща стойност на щетите от 30 700 лв.
Непосредствено залепена за нея едноетажна селскостопанска постройка за
животни с обща квадратура от 200 кв.м., която е била изцяло разрушена от
наводнението – за тази постройка ищецът претендира обезщетение в размер на
40 000 лв.
Наред с претърпените вреди от разрушаването на двете сгради, се претендира
обезщетение за изгубени в резултат от наводнението движими вещи, всички намирали
се в двуетажната жилищна сграда с РЗП 480 кв.м., и уточнени по вид, количество и
стойност в Изложение №2 /на л.352 от делото на СГС/, представено с Молба вх.
№160202/05.12.2018 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Харманли е оспорил
настъпването на имуществените вреди, изрязяващи се в унищожена покъщнина и
движими вещи – както в количествено, така и в стойностно отношение, като
претендираният размер на обезщетението се оспорва, като силно завишен. Оспорил е и
наличието на причинна връзка между настъпването на вредите и противоправно
поведение на служители на Община Харманли. По отношение на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, се релевира възражение за завишен размер на
претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв., който според ответника се явява
необоснован и явно несправедлив. Ответникът е релевирал и възражения за липса на
основанията на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на Община Харманли, като отрича да е собственик на язовира, да е
извършвано противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на
общината, и да е налице причинна връзка между настъпилите щети в резултат от
скъсването на язовирната стена, и действия или бездействия на служители на
общината, които възражения са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата
в сила осъдителна част на първостепенния съдебен акт.
Съобразно петитума на въззивната жалба, от обема на въззивната проверка е
изключено претендираното обезщетение за имуществени вреди от погинали движими
вещи, поради което спорът между страните е приключен с влязлата в сила част от
първоинстанционния съдебен акт, за сумите, претендирани като обезщетение за
погинали движими вещи, подробно изброени в Изложение №2, както следва:
За компресори за хладилна камера /2 бр./, за които е претендирано обезщетение в
размер на 10 000 лв., която претенция частично е уважена с решението на
първостепенния съд до размера от 3100 лв.;
За маси 8 бр./80 см.х160 см./ с пейки към тях 16 бр., за които е претендирано
обезщетение в размер на 3400 лв. – претенцията е частично уважена до размера
от 960 лв.;
За маси 9 бр. /100 см.х100 см./ със столове към тях 36 бр., за които е
претендирано обезщетение в размер на 1800 лв. – претенцията е частично
уважена до размера от 1260 лв.;
За Усилвател „Ямаха – 2000“ + 4 бр. тонколони + цветомузика светлинна
комплект, за който е претендирано обезщетение в размер на 6000 лв., като
претенцията е изцяло отхвърлена;
За кафемашина с мелачка е претендирано обезщетение в размер от 500 лв., като
претенцията е частично уважена до размер от 275 лв.;
За касов апарат „Датекс“ е претендирано обезщетение от 200 лв., като
4
претенцията е изцяло отхвърлена;
За фритюрник професионален е претендирано обезщетение от 150 лв., като
претенцията е изцяло отхвърлена;
За хладилник фризер „Либхер“ е претендирано обезщетение от 800 лв., като
претенцията е частично уважена до размер на 399 лв.;
За хладилна ракла „Либхер“ е претендирано обезщетение от 600 лв., като
претенцията е частично уважена до размер на 408,50 лв.;
За скара професионална е претендирано обезщетение от 250 лв., като
претенцията е частично уважена до размер на 109,50 лв.;
За микровълнова печка е претендирано обезщетение в размер на 150 лв., като
претенцията е изцяло отхвърлена;
За секционни шкафове с рафтове – 4 бр., е претендирано обезщетение в размер от
600 лв., като претенцията е изцяло отхвърлена;
За парен котел е претендирано обезщетение в размер на 600 лв., като претенцията
е частично уважена до размер на 400 лв.;
За дървен материал за дюшеме 30 кв.м. е претендирано обезщетение в размер на
1000 лв., като претенцията е изцяло отхвърлена;
За електрожен е претендирано обезщетение в размер на 230 лв., като претенцията
е изцяло отхвърлена;
За трактор „Кама“4/4 – Х 4274 ЕЕ е претендирано обезщетение в размер на
21 000 лв., като претенцията е частично уважена до размер от 13655 лв.;
За пръскачка „Тарал“ е претендирано обезщетение в размер на 3050 лв., като
претенцията е частично уважена до размер на 2103 лв.;
За шевни машини 8 бр. /права, „Хуки“/ е претендирано обезщетение в размер на
10800 лв., като претенцията е частично уважена до размер на 5784 лв.;
За шевни машини 2 бр. /5-конечен оверлог, „Хуки“/ е претендирано обезщетение
в размер на 7000 лв., която претенция е частично уважена до размер на 2854 лв.;
За автомобил „Нисан Ванет“ /ван, 7+1 места/, 1990 г., е претендирано
обезщетение в размер на 18 000 лв., като претенцията е изцяло отхвърлена.
Така общия размер на претендираното обезщетение за движими вещи, за което
спорът е приключен с влязлата в сила част от първостепенния съдебен акт/, се
изчислява в размер на 86 130 лв.
В Изложение №2 /на стр. 352/ са описани и остойностени отделно и вещи,
съставляващи увредени принадлежности, подобрения, и конструктивно неделими
части от увредените функционално свързани сгради, с обща РЗП около 480 кв.м.,
заедно представляващи мандра, за които се претендира глобално обезщетение, поради
унищожаването им, и увреждането до степен на негодност, а именно:
Фаянсови плочки 200 кв.м. /т.2/– оценени от ищеца на стойност 2400 лв. /в
Изложение №1 на л.351 се уточнява, че плочките са „паднали“/;
5 броя дървени врати /т.3/, оценени от ищеца на стойност 500 лв. /изкъртени –
според уточнението в Изложение №1 на л.351/;
3 броя метални врати /т.4/, оценени от ищеца на стойност 900 лв. /изкъртени/;
1 бр. прозорец /т.5/, оценен от ищеца на стойност 200 лв. /изкъртен/;
Мазилка външна и вътрешна 300 кв.м. /т.6/, оценена на стойност 11 500 лв.;
Напукан под бетон, напълно разрушен /т.7/, оценен на стойност 11 800 лв.;
Стомано-бетонова плоча /т.8/, оценена на стойност 5000 лв.;
Хладилна камера /т.9/ - съгласно описание, дадено в Изложение №1 на л.351 –
5
обособена като складово помещение с площ от 150 кв.м., от стериопор и рабецова
мрежа, със замазка с водоустойчив материал, оценена от ищеца на стойност
17 500 лв.;
Електрически табла 2 бр. и повредена електрическа инсталация на 1 етаж от
сградата /т.22/, оценени от ищеца на стойност 6000 лв.
Съдът намира, че в предявената претенция за претърпени имуществени вреди от
повреждането до степен на негодност на функционално свързаните сгради с обща РЗП
около 480 кв.м., представляващи мандра, ищецът е включил всички поотделно
остойностени в уточнението на исковата молба имуществени вреди /поотделно с
обща стойност 55 800 лв./, тъй като посочените увредени вещи-принадлежности
/врати, прозорец, ел.табла и електроинсталация/, подобрения /облицовка с фаянсови
плочки, мазилка външна и вътрешна, изградено хладилно помещение с площ 150 кв.м./
и конструктивно неделими части от сградите /бетенов под, стомано-бетонова плоча/, не
съставляват самостоятелни движими вещи, а част от недвижимите вещи –
функционално свързани сгради със статут на мандра с обща РЗП около 480 кв.м.,,
които продължават да съществуват в имота, но се твърди да са изцяло негодни за
ползване. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че първостепенният съд
неправилно е приел, че исковата претенция за обезщетение за сградата с обща РЗП
около 480 кв.м. се ограничава само в рамките на сумата от 30 700 лв. /представляваща
сбор от част от отделно остойностените повреди - на облицовка от фаянсови плочки,
повредени мазилки, напукан бетонен под и стомано-бетенова плоча/, която е посочена
в уточняващата молба като част от претендираното обезщетение, подробно посочено в
Изложение №2. Настоящият съд намира, че претенцията за обезщетение за претърпени
имуществени вреди от повреждането до степен на неизползваемост на функционално
свързани сгради с обща РЗП около 480 кв.м., представляващи мандра, е предявена в
размер на 53 870 лв., и не се търси обезщетение поотделно за всяка увреда /макар
увредите да са обстоятелствено описани и остойностени и поотделно/, а за увреждането
до степен на неизползваемост на целите сгради, функционално свързани помежду си,
представляващи мандра. Тази стойност се определя, като се вземе предвид, че
претенцията за обезщетение за имуществени вреди е предявена общо за 180 000 лв., от
която обща сума следва да се приспадне размера на претендираното обезщетение в
размер на 40 000 лв. за едноетажната стопанска сграда за отглеждане на животни с
площ от 200 кв.м., която се твърди да е била напълно разрушена и „от нея не е
останало нищо“ /която претенция е била изцяло отхвърлена от първостепенния съд/,
както и претендираното обезщетение за движими вещи в общ размер от 86 130 лв.
/която претенция е била частично уважена до размера общо на 31 308 лв., като
решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано – както в
осъдителната, така и в отхвърлителната му част/ - т.е. 180 000 лв. – 40 000 лв. – 86 130
лв = 53 870 лв.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза вх.№61736/10.05.2019 г. /на
л.405-419/ се установява, че при извършения на 03.04.2019 г. оглед на място за
нуждите на експертизата, е констатирано, че в имота на ищеца, находящ се в с. ***,
представляващ УПИ XI-177 с площ от 450 кв.м., продължават да съществуват на място
четири функционално свързани помежду си постройки, построени приблизително през
1993-1994 година, заснети в плана като една постройка, описана като „мандра“ в
документа за собственост – Нотариален акт от 29.12.2005 г. /на л.60/, и
представляващи:
6
Сграда №1 от един приземен етаж и един полуетаж – подпокривно пространство
с височина на надзида 1,50 м., със застроена площ от 63 кв.м., стоманобетонова
плоча над етажа, и дървен скатен покрив с керемиди;
Сграда №3 от един приземен етаж и един полуетаж – подпокривно пространство
с височина на надзида 1,70 м., със застроена площ от 127 кв.м., стоманобетонова
плоча над етажа, и дървен скатен покрив с керемиди;
Сграда №2 със застроена площ от 27 кв.м. на един етаж с плосък покрив –
стоманобетонова плоча, която сграда свързва Сграда №1 и Сграда №3, като през
нея се осъществява достъпът до приземните етажи на двете сгради, а от плоския
покрив на Сграда №2 се осъществява достъпът до подпокривното пространство
на двете сгради с №1 и №3.
Сграда №4 със застроена площ от 26 кв.м., на един етаж, с едноскатен покрив,
построена свързано от северната страна на сграда №3.
От източната страна на Сграда №1 има построена външна тоалетна с площ около
3 кв.м.
Експертизата установява на място, че описаните функционално свързани сгради с
обща застроена площ от 246 кв.м. са в силно увредено състояние, до степен на
негодност за ползване по предназначението им, като конструкцията им е напълно
компрометирана – установява се хоризонтална деформация на сградите /същите са
наклонени на една страна/, тухлените им зидове са с видими деформации, щурцовете
на вратите са силно деформирани, с пукнатини, тухлените колони са със значителни
пукнатини и деформации, подът настилките, мазилките и облицовките са изцяло
компрометирани. Експертизата установява, че възстановяването на сградите за
постигането на изискванията на чл.169 от ЗУТ за осигуряване на носимоспособност,
устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и земната основа,
пожарната безопасност на строежа, опазването на здравето и живота на хората и
тяхното имущество, безопасното ползване на строежа, би било свързано с разходи, по-
големи от възстановителната стойност на сградите, поради което вещото лице е
оценило повредите в размера на възстановителната стойност за целите сгради, а не
поотделно за всяка увреда /както са били остойностени от ищеца в Изложение №2 на
л.352/. Съобразно заключението на експертизата, общата възстановителна стойност на
посочените функционално свързани постройки, все още съществуващи в имота, но в
неизползваемо състояние, е в размер на 75 872 лева.
Наред с това, експертизата установява, че при огледа на място не се установяват
никакви следи и останки, от които може да се обоснове извод, че в имота е
съществувала твърдяната от ищеца масивна едноетажна сграда с площ от 200 кв.м.,
изградена от тухли „четворки“, със стопанско предназначение за гледане на животни –
прасета. Не са налице и строителни документи в техническия архив на Община
Харманли, от които да се установява да е съществувала такава сграда в имота, поради
което и липсва оценка на такава постройка.
Съдът намира така приетото по делото заключение на СТЕ за компетентно
изготвено, подробно, основано на непосредствените впечатления на вещото лице при
извършено заснемане на място на съществуващите постройки, и извършена от вещото
лице проверка в техническия архив на община Харманли, обосновано и логично, и
кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Скица
№342/03.08.2015 г. /на л.61/, Нотариален акт от 29.12.2005 г. /на л.64/, Скица
№228/25.042012 г. /на л.369/, поради което го кредитира изцяло.
7
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. /в о.с.з.
на 20.05.2019 г. – л.421-422/ се установява, че преди наводнението имотът на ищеца е
бил в много добро състояние – бил добре поддържан и се ползвал интензивно, като
ищецът живеел постоянно в една от сградите, имал инвестиционни намерения да ги
превърне в хотел. Имал селскостопански инвентар, с който обработвал 10 декара
овощни градини, и държал в този имот – трактор, пръскачка. Също така в една от
сградите изградил хладилно складово помещение, където съхранявал обраната реколта
от плодове – праскови и ябълки. В мандрата ищецът бил складирал оборудването от
предишни стопански инициативи на ищеца - шивашки цех, сладкарски цех и
дискотека, които стопански дейности били преустановени, като машините и
оборудването за тях били складирани в имота. В имота ищецът гледал и прасета. След
наводнението ищецът бил уплашен, стреснат, получил диабет, постоянно говорел за
наводнението, имал „страхова невроза“ – когато завали дъжд, всеки път проверявал
реката дали няма да излезе от коритото си. Ищецът не бил обезщетен за претърпените
имуществени вреди от унищожените му сгради, инвентар, и оборудване.
Свидетелят С. твърди също, че в имота била построена и селскостопанска
постройка, където се гледали прасета, с размери: дължина 50 м., 3 метра широчина, и
2,80 м. височина, с боксове, с инсталация и арматура, изградена от тухли „четворки“ и
вар, от която постройка нищо не е останало.
Съдът намира показанията на свидетеля С. за подробни, последователни и логични
в частта им, в която се описва съществуващата в имота сграда – мандра, както и
находящите се в нея и в дворното място движими вещи – в тази част показанията на
свидетеля са подробни, логични, и кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства – нотариален акт на л.64, скици на л.61 и л.369, техническа
документация за шевни машини и проект за шивашки цех /на л.429-440/, фактура на
л.441, свидетелство за регистрация на л.353, както и на приетата СТЕ. Съдът обаче не
кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която се твърди в имота да е
съществувала претендираната от ищеца масивна едноетажна стопанска постройка с
площ от 200 кв.м. за гледане на животни. В тази част показанията на свидетеля не
кореспондират с никакви други събрани по делото доказателства. Показанията на
свидетеля не кореспондират и с представения по делото нотариален акт на л.64, скици
на л.61 и л.369, според които общата площ на имота е 450 кв.м. При условие, че СТЕ
установява, че 246 кв.м. от площта на парцела е заета от останките на четирите
функционално свързани постройки, представляващи мандра, и все още съществуваща
като самостоятелна постройка тоалетна с площ около 3 кв.м., свободната площ от
имота остава точно в размер на 201 кв.м., което предполага пълно и свързано
застрояване на всички сгради в парцела /за да обхванат 100% от площта/.
Същевременно, свидетелят твърди, че в дворното място е бил разположен трактор,
също така автомобил, които движими вещи са със значителни размери /не се твърди и
не може да се предполага да са били вътре в сградите/, и предполагат заемане на площ
за поне две свободни парко-места, вътре в границите на имота. От друга страна, видно
от скицата на имота на л.61, кореспондираща и на изготвената скица в заключението
на СТЕ на л.407, незастроената площ на парцела, оставаща извън застроената площ от
246 кв.м., заета от останките на съществуващите на място функционално свързани
четири сгради, е Г-образна, като част от нея е разположена северно от съществуващите
сгради, а друга част – в източната част от парцела. Описанието на сградата със
стопанско предназначение, дадено от свидетеля С., е за постройка с правоъгълна
8
форма – 50 м. дължина и 3 метра ширина, без да е конкретизирано нейното
местоположение в парцела /не се твърди да е била свързано застроена с останалите
сгради/. Твърди се напълно разрушената постройка да е била масивна – изградена с
тухли „четворки“ и арматура – т.е. сходна по конструкция и вид на строителството с
все още съществуващите сгради в парцела, които, макар и силно повредени и негодни
за ползване, са останали вцялост /не са отнесени от водата дори частично/. Ето защо,
съдът намира, че показанията на свидетеля в частта им, в която се твърди в имота да е
съществувала и стопанска сграда за животни със значителни размери, с масивна
конструкция от тухли „четворки“ и арматура, която е била напълно заличена от
придошлата вода /без остатък на терена/, за неубедителни, вътрешно противоречиви, и
неподкрепени от никакви други доказателства по делото, поради което съдът не ги
кредитира.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищецът е собственик на съществуващите на място четири
функционално свързани сгради, отразени в плана и в документа за собственост като
една сграда със стопанско предназначение „мандра“, с обща застроена площ от 246
кв.м. /претендирани от ищеца като една сграда с РЗП около 480 кв.м./, които преди
наводнението на 06.02.2012 г., предизвикано от скъсване на язовирната стена на яз.
„Иваново“, са били в добро състояние, и интензивно ползвани от ищеца като негово
постоянно жилище, като складова площ за съхранение на селскостопанска продукция и
техника, както и като складова площ за съхранение на оборудване за шивашки цех,
сладкарски цех и дискотека. В резултат от въздействието на ударната вълна и
последвалото наводнение, сградите са били повредени до степен на пълната им
негодност за ползване за каквото и да е предназначение. Възстановяването на сградите
би било икономически неоправдано, тъй като разходите за отстраняването на
причинените от наводнението щети на сградите биха надхвърлили възстановителната
стойност на сградите, поради което съдът намира, че претърпяната от ищеца вреда е в
пълния размер на възстановителната стойност на сградите, която се установява в
размер на 75 872 лева. Тъй като ищецът е претендирал обезщетение за имуществените
вреди от унищожаването на тези функционално свързани сгради, представляващи
мандра, в размер на 53 870 лв. /петдесет и три хиляди, осемстотин и седемдесет лева/,
искът се явява основателен и доказан до пълният му предявен размер, и ще следва да се
уважи до размера от 53 870 лв., поради което решението на първостепенния съд се
явява частично неправилно в обжалваната му отхвърлителна част – за сумата над
размера от 30 700 лв. до размера от 53 870 лв.. Ето защо, в тази част обжалваното
решение ще следва да се отмени, като в полза на ищеца се присъдят още 23 170 лв.,
представляващи допълнително обезщетение за увреждане до степен на пълна
негодност на сграда със стопанско предназначение – мандра, състояща се от четири
функционално свързани сгради, с обща застроена площ от 246 кв.м. /претендирани от
ищеца като една сграда с РЗП около 480 кв.м./.
Същевременно, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, съдът намира, че
не е проведено пълно и главно доказване ищецът да е претърпял имотна вреда,
изразяваща се в пълното унищожаване на едноетажна масивна сграда със стопанско
предназначение за отглеждане на животни, с площ от 200 кв.м., поради което
претенцията за присъждане на обезщетение за тази сграда се явява изцяло
неоснователна, и ще следва да се отхвърли. Ето защо, в обжалваната отхвърлителна
част - за разликата над сумата от 53 870 лв. до размера от 75 872 лева, решението на
9
първостепенния съд ще следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По предявеният иск за неимуществени вреди, съдът намира следното:
От събраните по делото гласни доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че след наводнението ищецът бил уплашен, стреснат, влошило се
здравето му, постоянно говорел за наводнението, имал „страхова невроза“ – когато
завали дъжд, всеки път проверявал реката дали няма да излезе от коритото си. В
резултат на преживяното бедствие ищецът е загубил своя дом, както и притежаваното
от него оборудване, с което е осъществявал икономическа дейност и си е осигурявал
средства за живот чрез обработване на 10 дка овощни градини, както и с което би
могъл да си осигури допълнителни доходи /оборудване за заведение, за сладкарски цех
и шивашки цех/, изцяло са възпрепятствани инвестиционните му намерения за
преустрояването на сградите в имота в хотел. Видно от представените по делото
доказателства за доходите на ищеца /удостоверение от НОИ на л.60 за месечна пенсия
в размер на 192,94 лв./, същият е получавал минимални доходи от пенсия в периода до
края на 2016 г., значително под прага на бедност, а от 01.01.2017 г. отпуснатата му
пенсия е прекратена. От представеното Експертно решение на ТЕЛК №231/01.02.2017
г. се установява, че ищецът е във влошено здравословно състояние – страда от диабет и
гонартроза, които заболявания са обусловили трайно намалената му работоспособност,
трудна подвижност /затруднена походка с помощни средства/. От решението се
установява, че инвалидизацията на ищеца е от 14.11.2012 г., макар че захарният
диабет е бил установен от по-рано. Преди бедствието ищецът не е бил инвалидизиран,
макар и страдащ от диабет, трудоспособността му не е била накърнена – водел е
активен начин на живот, отглеждал е 10 дка овощни градини, осигурявал си е
допълнителни доходи като земеделски производител, развивал е шивашки бизнес,
дискотека, сладкарски цех. Към момента на бедствието ищецът е бил на 55 години, в
добро здраве, работоспособен, имал е значително движимо и недвижимо имущество,
което му е позволявало да си осигурява значителни допълнителни доходи. В резултат
от бедствието е било унищожена основната част от имущественото на ищеца, което той
е ползвал ежедневно – за живот и за стопанска дейност, влошило се е здравословното
му състояние до степен на инвалидизация, така че ищецът не е в състояние нито да си
осигурява допълнителни доходи, като няма капацитет в бъдеще да възстанови
материалното си състояние. В резултат от дълбоката психическа травма,
спокойствието му е трайно нарушено – при всеки дъжд се чувства застрашен, и очаква
реката отново да залее имота му.
При така установените действително претърпени от ищеца страдания, шок, ужас,
стрес, емоционални и битови неудобства от загубата на дома, всичката покъщнина и
движими вещи, необходими за ежедневните нужди и икономическото оцеляване на
ищеца, находящи се в наводнените постройки, загуба на семеен и домашен уют и
удобство, съдът намира, че претендираният от ищеца размер на обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., се явява справедлив
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразен с критериите, формулирани с ППВС №4/1968
г., съответен на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
и на установената съдебна практика по сходни случаи. Ето защо, съдът намира
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за изцяло основателен, и
същият ще следва да се уважи до пълният му предявен размер. Като е достигнал до
различни изводи досежно размера на справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, съдът е постановил неправилно решение в
10
отхвърлителната му част по този иск, което ще следва да се отмени в обжалваната част,
и вместо него, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което на
ищеца да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
още 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на
увреждането – 06.02.2012 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора, в полза на ищеца-въззивник на основание чл.78, ал.1 от
ГПК следва да се присъди част от направените от него разноски за въззивната
инстанция, съобразно уважената част от обжалваемия му интерес – 31 170 / 53 172
части от претендираните разноски за въззивната инстанция. С представеният списък по
чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на разноски за държавна такса в
размер на 200 лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния му представител, определено по реда на
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно чл.7, ал.2 от посочената Наредба №1/09.07.2004 г., съобразно обжалваемият
интерес пред въззивната инстанция /45 172 лв. по иска за имуществени вреди и 8000
лв. по иска за неимуществени вреди/, минималното адвокатско възнаграждение се
изчислява в размер на 2615,16 лв., от който размер в полза на процесуалния
представител на ищеца адв. Н. А. Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 23 170 / 45 172 части от сумата 1885,16 лв. за иска за имуществени вреди /т.е.
сумата 966,95 лв./, както и по иска за неимуществени вреди сумата от 730 лв., или
общо сумата от 1696,95 лв. На ищеца следва да се присъди сумата от 117,24 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
В полза на ищеца следва да се присъдят и допълнителни разноски за
производството пред първостепенния съд. Ищецът е претендирал със списък по чл.80
от ГПК присъждане на разноски в размер общо 1250 лв. за такси и експертизи, както и
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител адв. Н. Д.. Съобразно уважената част от иска с
решението на въззивната инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят 626,17 лв.
за направени деловодни разноски, а в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2427,57 лв. по иска за
имуществени вреди, както и 830 лв. по иска за неимуществени вреди, или сумата от
общо 3257,57 лв. От тези суми с първостепенния съдебен акт в полза на ищеца е
присъдена сумата от 421,11 лв., а в полза на процесуалния му представител е
присъдена сумата от 2065,10 лв., поради което с въззивното решение в полза на ищеца
следва да се присъди още сумата от 205,06 лв., представляващи допълнителни
деловодни разноски за първоинстанционното производство, а на адв. Н. Д. следва да се
присъдят още 1192,47 лв., представляващи допълнително адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
Тъй като ищецът е бил освободен частично от задължението за внасяне на
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати допълнителна държавна такса за уважената част от иска с решението на
въззивната инстанция, в размер на 6% - за двете съдебни инстанции, или сумата от
1870,20 ст., от която следва да се приспадне внесената от ищеца държавна такса за
въззивното производство /200 лв./, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда сумата от 1670, 20 лв., представляваща допълнителна държавна такса
върху уважената част от иска с решението на въззивния съд.
11
Въззиваемата страна има право на разноски за отхвърлената част от въззивната
жалба, но такива не са поискани, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1369 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д.№1552 по описа
за 2017 г. на Софийски градски съд, I ГО – 16 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от Д. М. Д., с ЕГН **********, против Община Харманли,
БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат от наводнение, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***, Община Харманли,
Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“,
находящ се в землището на село Иваново, Община Харманли, Област Хасково, за
сумата над размера от 62 008 лв. /шестдесет и две хиляди и осем лева/ до размера от 85
178 лв. /осемдесет и пет хиляди сто седемдесет и осем лева/, КАКТО и в която е
отхвърлен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от унищожаване
на движими вещи: Дървени врати (5 бр.); Метални врати (3 бр.); Прозорец (1 бр.);
Хладилна камера (от специален материал, 150 кв.м.); Електрически табла (2 бр.) и
повредена ел. инсталация, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от
Д. М. Д., с ЕГН **********, против Община Харманли, БУЛСТАТ *********, иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – емоционални болки и
страдания, причинени в резултат от наводнение на собствения му недвижим имот и
унищожаване на вещи, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***, Община Харманли,
Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, за
сумата над размера от 2000 лв., до претендирания размер от 10 000 лв., И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, да заплати на Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
Община Харманли, област Хасково, ул.“***“№1, на основание чл.49 от ЗЗД във вр.
чл.45 от ЗЗД, и на осн. чл.86 от ЗЗД, сумата от още 23 170 лв. /двадесет и три хиляди
сто и седемдесет лева/, представляваща допълнително обезщетение за претърпени в
резултат от наводнение, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***, вследствие на скъсване
на язовирната стена на язовир „Иваново“, имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане до степен на пълна негодност на стопанска постройка - мандра, състояща се
от четири функционално свързани сгради с обща застроена площ от 246 кв.м.,
построени в собствения на ищеца поземлен имот, находящ се в с. ***, с
административен адрес: ул.“***“ №1, представляващ УПИ XI-177 от квартал 33, с
площ от 450 кв.м., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от
06.02.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, да заплати на Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
Община Харманли, област Хасково, ул.“***“№1, на основание чл.49 от ЗЗД във вр.
12
чл.45 от ЗЗД, и на осн. чл.86 от ЗЗД, сумата от още 8000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
емоционални болки и страдания, причинени в резултат от наводнение на собствения му
недвижим имот и унищожаване на вещи, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***,
Община Харманли, Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново“, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от
06.02.2012 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1369 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д.№1552 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I ГО – 16 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Д., с ЕГН **********,
против Община Харманли, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
във вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се унищожено недвижимо имущество – сгради,
построени в собствения на ищеца поземлен имот, находящ се в с. ***, с
административен адрес: ул.“***“ №1, представляващ УПИ XI-177 от квартал 33, с
площ от 450 кв.м., в резултат от наводнение, настъпило на 06.02.2012 г. в село ***,
Община Харманли, Област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на
язовир „Иваново“, находящ се в землището на село Иваново, Община Харманли,
Област Хасково, за сумата над размера от 53 870 лв./петдесет и три хиляди осемстотин
и седемдесет лева/, до размера от 75 872 лв. /седемдесет и пет хиляди осемстотин
седемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, да заплати на Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
Община Харманли, област Хасково, ул.“***“№1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 117,24 лв. /сто и седемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 205,06 лв.
/двеста и пет лева и шест стотинки/, представляваща допълнителни деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на адвокат Н. А. Х., с личен №**********, със служебен адрес: гр. ***,
ул.“***“ №2, 4-ти полуетаж, офис №4, сумата от 1696,95 лв. /хиляда шестстотин
деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. М. Д.,
с ЕГН **********, за въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на адвокат Н. Д., със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №2, 4-ти полуетаж,
офис №4, сумата от 1192,47 лв./хиляда сто деветдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство за осъществено безплатно процесуално
представителство на Д. М. Д., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Община Харманли, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Харманли,
пл.“Възраждане“ №1, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета
на съда, по сметка на САС, сумата от 1670, 20 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет
13
лева и двадесет стотинки/, представляваща допълнителна държавна такса върху
уважената част от иска с решението на въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14