Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,30.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на шести юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13988 по описа за 2015 г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищцата твърди в ИМ, че на посочената дата, място и час, на автомагистрала Тракия се е движел
л.а марка „БМВ“,модел „X5”, с рег.№ *******, с посока на движение Пловдив-София, като на
км.82+420 поради нарушение правилата за движение по пътищата-несъобразена с
пътните условия скорост и движение в лентата за аварийно спиране предизвикал
ПТП, при което е загинал синът й – Ф.М.З., получил травми несъвместими с
човешкия живот. Загубата му й е
причинила значителни болки и
страдания. За процесното ПТП водачът на л.а. А.М.М.е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №330/2016г.ПОС. Претендира обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на исковата сума, ведно със
законната лихва от 02.01.2013г. до окончателното й иплащане и разноските.
В депозирания в срок
отговор,ответникът оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Не оспорва, че е страна по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
От приложените удостоверения: за
наследници и за семейно положение е видно, че ищцата е вдовица и майка на починалия
на 02.01. 2013 г. Ф.М.З..
Ответникът З. „ Б.и.“ АД не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
за л.а. „БМВ X5, с рег.№ *******
От
приложените доказателства е видно, че на 02.01.2013г. около 15.20 часа на
АМ“Тракия“ в района на км 82+420 е настъпило ПТП, при което л.а. марка“БМВ X5” с водач А.М.М.напуска лентата си за движение, предприема
изпреварване на тежкотоварен автомобил и
лек автомобил и при разминаването се блъска в лекия автомобил, завърта се, реагира с
рязко натисване на спирачката, удря се в товарния автомобил, деформира
мантинелата и преминавайки над нея от
дясната страна, катастрофира в подпорна колона на пътно съоръжение - надлез, извън
платното за движение.Преди настъпилото произшествие л.а „БМВ“ се е движил със
скорост в порядъка на 157 км/ч. В следствие на удара автомобилът се е
деформирал в посока „навътре“, като двама от пътниците изпаднали от колата, а другите двама и водача получили
тежки телесни повреди.
С влязла в сила присъда по НОХД
330/2016 г. на ОС-Пазарджик А.М.М.е признат за виновен в това, че на 02.01.2013 г. при управление на
л.а. марка“БМВ X5”с рег.№ *******е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.21,ал.1, чл.41,ал.1 и чл.58,т.3 ЗДвП
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Б.Н. и Ф.М.З.,
както и причинил телесни повреди довели
до разстройство на здравето временно опасни за живота на М.А.Ш.и на Р.И.Ф.,
поради което и на основание чл. 343,ал.4 във вр. с ал.3 б.“б“ във вр. с
чл.343,ал.1 във вр. с чл.342,ал.1 НК във вр. с чл.21,ал.1 във вр. с чл.41, ал.1
във вр. с чл.58,т.3 ЗДвП и във вр. с 54,ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от 4 години и 6 месеца както и на лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 години и 6 месеца.
В.л. П. по назначената СТЕ сочи,че
произшествието е било предотвратимо при условие на осигуряване на конкретни
действия от страна на водача на лекия автомобил- управление със съобразена
скорост, предприемане „спасителна
маневра“, едновременно завиване и спиране.
В.л. д-р Т.
по назначената СМЕ в с.з. сочи,че дори синът на ищцата да е пътувал без поставен
обезопасителен колан, би получил същите травми, несъвместими с човешкия живот с
оглед локализацията на уврежданията в главата (тежката черепномозъчна травма
със счупване костите на черепната основа) причинени от контакт с части на деформираното
автомобилно купе. Уврежданията се дължат на силни удари с или върху твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени в резултат на ПТП-то.
Свидетелят В. –близък на
семейството установи, че бащата на Фади е починал преди четири години, което е било тежък удар както за
ищцата, така и за нейните родители и тези на починалия. Ищцата е живеела заедно
със сина си, който е ходел в немско училище, готвел се е за матура по немски
език, бил е добро дете с амбиции да учи в Германия. След смъртта му ищцата се е
променила, избягва да се среща с приятели, затворила се, отслабнала е и
психически е рухнала.
По иска по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.):
Съдът приема, че в срока на действие
на задължителната застраховка "ГО" настъпва застрахователно събитие,
което е покрит риск по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на л..а „БМВ“, модел „X5”. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете влязлата в сила присъда по НОХД
№330/2016г. ПОС.
Водачът на л.а „ БМВ“ нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост над разрешената за управление
на МПС по автомагистрала Тракия в лентата за принудително спиране и предприема изпреварване
от дясната страна на превозното средство. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно,
а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223,
ал.1КЗ(отм.),застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Следователно
искът е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението съдът съобрази указанията, дадени
с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г.Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на неимуществените вредите, болките и страданията от загубата на
19 годишния й син, въздействието от тази смърт върху живота на ищцата,
съдът намира че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 140 000 лева,
ведно със законната лихва от 02.01.2013 г. - датата на настъпване на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над 140 000 до претендираните
400 000 лв.
Относно
възражението за съпричиняване:
Категорична и безпротиворечива е съдебната
практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ТК ІІ
ТО), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на водача) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Възражението за съпричиняване, направено
от ответника в отговорите на ИМ и ДИМ е неоснователно. От заключението на в.л.
д-р Т. се установява, че дори синът на ищцата да е бил с поставен предпазен
колан би получил същите травматични увреждания.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски имат и двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне
ДТ и разноски по делото.
Адвокат
Х.М. има право на адв. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца по реда на чл.
38,ал.2 ЗА в размер на 9 530 лева, от която съобразно уважената част от иска
ответникът дължи сумата 3 335,50
лева.
Ответникът съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК претендира заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 56 250 лв. с ДДС, по което не е направено възражение
за прекомерност и съобразно отхвърлената
част от иска ищцата следва да му заплати сумата
36 562,50 лева на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Ответникът
следва да се осъди да заплати по сметка
на СГС ДТ 5 600 лева и разноските 550 лева или общо 6 150
лева на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”, ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.С.З., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***-22 на основание
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 140 000 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,причинени при ПТП на
02.01.2013 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 02.01.2013 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
140 000 лева до 400 000
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Х.М. ***,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 335,50 лева.
ОСЪЖДА М.С.З., ЕГН: **********,***,със съдебен адрес:***-22 да
заплати на
З. „Б.И.”, ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал.3 ГПК сумата
36 562,50 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”, ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 78, ал.6 ГПК 6 150 лева ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: