№ 40382
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110111039 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 30.04.2024г., подадена от Еднолично адвокатско дружество
„***“ за изменение на решението в частта за разноските. Искането към съда е да бъде
изменено решението като към определеното от съда адвокатско възнаграждение бъде
присъдено и полагащото се на дружеството ДДС върху тази сума в размер на 74,80 лева.
Изложени са съображения, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение
следва да се има предвид трайната и непротиворечива практика, че с присъждането на
адвокатско възнаграждение се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат и е
налице услуга- обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. Поради което
намира, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да
включва ДДС. Сочи, че към представения по делото договор по чл. 38 ЗА са представени
доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество. Искането към съда е да
присъди на дружеството сумата от 74,80 лева, представляваща полагащото се ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от „фирма“ АД, с който е
посочено, че молбата е неоснователна. Изложени са съображения относно размера на
присъденото адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на спора.
Посочено е, че съдът правилно бил приложил т. нар. „просто тройно правило“ като е
присъдил адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска. На следващо
място са изложени съображения, че съдебната практика приема, че ДДС не се дължи при
безплатна адвокатска защита. Направено е искане съдът да спре производството, тъй като
друг състав на СРС е отправил преюдициално запитване до СЕС. Сочи, че предвид
множеството идентични дела, водени в страната, ниската правна и фактическа сложност,
съдът правилно бил присъдил адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска. Поддържа, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на
генериране на съдебни разноски. Искането към съда е да остави без уважение молбата и да
спре производството до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело С-744/2023г.
1
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 107 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 7028 от 17.04.2024г., постановено по делото, съдът е прогласил за
нищожна по предявените от А. Н. И., срещу „фирма“ АД, установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5
към Договор за потребителски кредит № **** от 15.01.2023г., предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение- такса за пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и
неустойка при непредоставяне на обезпечение. С решението е осъден „фирма“ АД, да
заплати на А. Н. И. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 82,83 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № **** от
15.01.2023г. въз основа на нищожни клаузи на чл. 3 от Приложение № 3 и чл. 4 от
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № **** от 15.01.2023г.,
предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение- такса за пакет „Преференциално
ВИП обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2023г., до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 87,55 лева. С решението е осъден „фирма“ АД да заплати на А. Н. И. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 245,22 лева, представляваща сторените по делото
разноски съразмерно уважената част от исковете, както и на Еднолично адвокатско
дружество „***“, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 373,87 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на А.
Н. И.. С решението е осъдена А. Н. И. да заплати на „фирма“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 ГПК сумата от 197,01 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете и прекратената част от делото.
На първо място, съдът намира, че производството по делото е приключило с
постановен краен съдебен акт и не са налице предоставки за спиране на делото до
произнасяне на СЕС по дело С-744/2023г.
На следващо място намира, че действително в трайната практика на ВКС (намерила
отражение в Определение по ч. т. д. № 2725/2019г., Определение по ч. т. д. № 141/2019г.,
Определение по ч. т. д. № 2559/2016г., Определение № 50088 от 10.05.2023г. на ВКС по т. д.
№ 1445/2021г., II т. о., ТК и редица други), е прието, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката
правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС, както
и че предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА
основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Поради което при
2
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във
вр. с § 2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС.
По отношение на представянето на доказателства за регистрация по ДДС съдебната
практика приема, че се касае за общодостъпен публичен регистър /чл. 94 ЗДДС вр. чл. 80, ал.
1 ДОПК/. С оглед на което общоизвестните факти, каквито са данните от публичните
регистри, вкл. този на лицата, регистрирани по ЗДДС, не подлежат на доказване. В този
смисъл и Определение № 60270 от 5.07.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 1761/2021 г., III г. о., ГК.
В конкретния случай по делото са били представени доказателства за регистрация по ЗДДС-
л.118 от делото.
Видно от мотивите на съда при постановяване на решението съдът е определил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е приел, че отговаря на фактическата
и правна сложност на делото и цената на предявените искове, към която сума е добавил ДДС
в размер на 80 лева. Горното изрично е посочено в мотивите по отношение на разноските,
като е уточнено и че по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС. Т.е при
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е взел предвид
горецитираната съдебна практика и е присъдил и ДДС на процесуалния представител на
ищеца, оказал му безплатна правна помощ- Еднолично адвокатско дружество „***“. Именно
върху така определения размер /с включено ДДС/ съдът е изчислил дължимото
възнаграждение съразмерно уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Еднолично адвокатско дружество „***“ за
изменение в частта за разноските на Решение № 7028 от 17.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 11039/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3