Р Е Ш Е Н И Е
Номер 188 Година 13.02.2014
Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори януари
Година
2014
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: И.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер
1172 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Б.” ЕАД твърди в исковата си
молба, че на 03.12.2007 г. сключил с ответника договор за кредит за текущо
потребление, по който му предоставил кредит в размер на 22 000 лева, със
срок за издължаване 120 месеца от усвояването му. За ползването му ответникът
се задължил да плаща 7.45 % лихва. Кредитът се погасявал с месечни вноски по
погасителен план, който представлявал неразделна част от договора, а падежната
дата за издължаване на месечните вноски била 29-то число на всеки месец. Ответникът
усвоил целия предоставен му кредит, но не изпълнил насрещното си задължение по
чл. 13, т. 1 и 2, р. V от общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, представляващи неразделна част от договора - да осигурява по
разплащателната си сметка най-късно на падежната дата всеки месец сума,
най-малко в размер на дължимата погасителна вноска - главница, лихви, такси и
комисионни, ако са дължими, и погасява кредита при условията на договора. Неизпълнението
му било повече от три месеца. Последната платена от него редовна погасителна
вноска била на 29.01.2012 г. Според чл. 19.2 от общите условия на договора,
когато кредитополучателят допуснел забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целия остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се
отнасял в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред, остатъкът му се олихвявал с договорения лихвен процент увеличен с
наказателна надбавка от 10 %. На 04.05.2012 г. ищецът наредил счетоводно
записване на задължението на ответника към него като предсрочно изискуемо,
поради неплащане в срок на повече от три вноски по кредита и той бил отнесен в
просрочие съгласно чл. 19, т. 2 от общите условия. Съгласно тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които ищецът прилагал по извършвани услуги на
клиенти, с която ответникът бил запознат, ищецът начислявал такса за оперативно
обслужване на кредити в случаите, когато същите ставали изискуеми, в размер на
60 лева, а съгласно чл. 23, т. 6 от общите условия кредитополучателят дължал и
други обявени от ищеца такси и комисионни, както и всички други разходи по
обслужването на задължението и принудителното му събиране, а когато не внесял
дължимите суми, с размера им се увеличавал дълга. На основание чл. 60, ал. 2,
пр. 2 ЗКИ ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните си книги,
като към 11.12.2012 г. размера на задължението на ответника било 15340.08 лева
главница от невърнатия кредит по договора, с 1577.18 лева договорна лихва от
29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева лихва за забава от 04.05.2012 г.
до 11.12.2012 г., с 60 лева такси и несъдебни разноски или общо 17306.82 лева.
По образуваното ч.гр.д. № 7108/2012 г. била издадена заповед № 4758/13.12.2012
г. и изпълнителен лист от 13.12.2012 г., с които ответникът бил осъден да
заплати на ищеца тези суми и законна лихва върху главницата от 12.12.2012 г. до
изплащането й, както и 346.14 лева държавна такса и 515 лева юрисконсултско
възнаграждение. По молба на ищеца, ЧСИ Яна Гаева образувала по изпълнителния
лист изп.дело, но на 08.02.2013 г. ищецът получил съобщение, че срещу
издадената му заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ответникът възразил в срок.
Твърдените от последния факти и обстоятелства били неоснователни. Искането е да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
15 340.08 лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит за текущо
потребление от 03.12.2007 г., с 1577.18 лева договорна лихва от 29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева
лихва за забава от 04.05.2012 г. до 11.12.2012 г., с 60 лева такси и несъдебни
разноски, и законна лихва върху главницата от 12.12.2012 г. до изплащането й,
за които парични задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 7108/2012 г. на СтРС. Претендира за сторените по делото
разноски.
Ответникът Н.В.Н. оспорва предявените
искове, които моли съда да отхвърли като неоснователни, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и
доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал
на 12.12.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 7108/2012
г. на СтРС, по което на 13.12.2012 г. е издадена заповед № 4758 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 340.08 лева за главница,
с 1577.18 лева договорна лихва от 29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева
лихва за забава от 04.05.2012 г. до 11.12.2012 г., с 60 лева такси и несъдебни
разноски, и законна лихва от 12.12.2012 г. до изплащането й, както и разноските
по това дело. Въз основа на тази заповед е издаден на 13.12.2012 г. и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На 14.01.2013 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал по същото дело възражение, че не дължи изпълнение на
вземанията по заповедта, поради което на 30.01.2013 г. съдът дал указания на
ищеца по чл. 415 ГПК, които ищецът получил редовно на 08.02.2013 г., а на 07.03.2013
г. предявил по делото процесните искове, които поради това се считат предявени
на 12.12.2012 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 03.12.2007 г. страните са сключили
в писмена форма при общи условия представения по делото договор за кредит за
текущо потребление. С него ищецът предоставил на ответника банков кредит от
22 000 лева за текущи нужди, а последният се задължил да му го върне за
срок от 120 месеца от датата на усвояването му, ведно с уговорените лихви,
такси и комисионни – разсрочено, на ежемесечни анюитетни вноски с падеж – 29-то
число на месеца, платими по посочената в чл. 5 от договора разплащателна сметка
на ответника, разкрита при ищеца, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора (л. 6-12). В чл. 19, т. 2 от общите му условия е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от него се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта (л. 8). С подписа си под тези общи условия и договора ответникът е декларирал,
че ги приема и ги е получил (чл. 12 от същия).
По делото е назначена съдебно –
икономическа експертиза, определеното да изготви която вещо лице е депозирало
първоначално и две допълнителни заключения, а поради несъгласие с последното на
пълномощниците на ответника – и нова съдебно – икономическа експертиза,
определеното да изготви която друго вещо лице е депозирало заключение, от които
съдът възприема заключението на новата съдебно – икономическа експертиза (ЗНСИЕ), поради неоспорването му от страните
и липсата на противоречие с останалите доказателства, а заключенията на
първоначалната съдебно – икономическа експертиза съдът не възприема, тъй като изготвилото
ги вещо лице заяви при изслушванията му, че при изготвянето им не се е
запознало с всички документи при ищеца от кредитното досие на ответника (л. 155).
От т. А-4 на възприетото от съда ЗНСИЕ се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 1 от договора и е предоставил по посочената в него разплащателна
сметка на ответника, а последният е усвоил на 03.12.2007 г., уговорения кредит
от 22 000 лева (л. 169). При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своите
насрещни задължения по този договор и е погасявал този кредит съгласно
уговорените в него и общите му условия срокове и разсрочени вноски, точно и без
забава по погасителния план, лежи върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК).
От т. А-8 на ЗНСИЕ обаче се установи,
че последното плащане за погасяване на задълженията си по този кредит, преди
обявяването му за предсрочно изискуем, ответникът е извършил на 13.02.2012 г.,
като със същото е погасена дължимата от него на 29.12.2011 г. – 49-та погасителна
вноска по погасителния план и част от 74.40 лева от (лихвата на) 50-тата вноска от същия план с падеж
29.01.2012 г. (л. 170). Поради забава на ответника над 90 дни, считано от 30.01.2012 г., в
плащането на останалата, неплатена от него с това му плащане част от 50 - тата
погасителна вноска и неплащането от същия изцяло и на последващите я три последователни
погасителни вноски по погасителния план (51-ва вноска с падеж 29.02.2012 г.,
52-ра вноска с падеж 29.03.2012 г. и 53-та вноска с падеж 29.04.2014 г.), на 04.05.2012 г. ищецът е наредил счетоводното
записване от същата дата на неплатения от ответника остатък от процесния кредит
като предсрочно изискуемо на основание чл. 19, т. 2 от общите условия на
договора, видно от т. А-9 на ЗНСИЕ (л. 170). Към тази дата 04.05.2012 г. на обявяване от ищеца на този
кредит за предсрочно изискуем, непогасените задължения на ответника по него са
били 15 752.13 лева главница, 787.53 лева договорна лихва, 7.74 лева лихва
за забава и 60 лева такси и несъдебни разноски, видно от т. В-5 на ЗНСИЕ (л. 173).
На 04.10.2012 г. ответникът е внесъл
за погасяване на този кредит сумата от 1608.34 лева, с която е погасена част от
412.05 лева от главницата, част от 571.78 лева от договорната лихва и 624.51
лева лихва за забава, след което е преустановил плащанията си по него, каквито
не е извършвал до приключване на устните състезания по делото, видно от т. Б-5
от ЗНСИЕ (л. 170-171). Поради това към датата 12.12.2012 г. на подаване на заявлението на ищеца
по приложеното дело за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК,
ответникът е останал да му дължи по този кредит - главница в размер на 15340.08
лева, договорна лихва в размер на 1577.18 лева, лихва за забава в размер на
329.56 лева и такси и несъдебни разноски в размер на 60 лева, видно от т. В-4
на ЗНСИЕ (л. 173). В такъв размер и ищецът ги е претендирал със заявлението си за издаване
на заповедта за тяхното изпълнение по чл. 417 ГПК. До приключване на устните
състезания ответникът не е извършвал други плащания за погасяване на тези си задължения
към ищеца по процесния кредит, видно от т. Б-5 на ЗНСИЕ (л. 171).
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са основателни.
При същите ищецът следва да установи факта, от който вземанията му произтичат,
а ответникът да изчерпи и докаже възраженията си срещу тяхното възникване и/или
съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая по делото се установи, че страните
са сключили в писмена форма при общи условия процесния договор за кредит за
кредит за текущо потребление, по който ищецът е изпълнил договорните си
задължения и предоставил на ответника уговорения кредит от 22 000 лева, а последният
не е изпълнил точно в количествено и времево отношение своите насрещни
задължения по него да върне този кредит с лихвите разсрочено на вноски така,
както е уговорено в договора и погасителния план към него. Въпреки настъпването
на 29.01.2012 г. на падежа за плащане на уговорената в последния 50-та
погасителна вноска, едва на 13.02.2012 г. ответникът е платил и то само част от
74.40 лева от нея, а останалата част от същата, както и дължимите след нея на 29.02.2012
г., на 29.03.2012 г. и на 29.04.2012 г. – последващи я три поредни погасителни
вноски от същия план, ответникът не е платил на ищеца на тези им падежи, а
забавата му да плати и останалата неплатена на 13.02.2012 г. част от дължимата
на 29.01.2012 г. 50-та погасителна вноска по погасителния план, е продължила
над 90 дни, от 30.01.2012 г. до 04.05.2012 г., поради което на 04.05.2012 г.
ищецът е обявил на основание чл. 19, т. 2 от общите условия на договора,
неплатения от ответника остатък от процесния кредит за изцяло и предсрочно
изискуем (чл. 60, ал. 2 ЗКИ). След тази дата на обявяването му за предсрочно изискуем,
ответникът е извършил само едно плащане за погасяването на този кредит на 04.10.2012
г., в размер на 1608.34 лева, след което е преустановил плащанията си по него и
не е извършвал такива до приключване на устните състезания по делото. Поради
това към датата 12.12.2012 г. на подаване на заявлението на ищеца за издаване
на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и на предявяване на процесните искове,
с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, както и към датата на приключване на
устните състезания по делото, ответникът не е платил и остава да дължи на ищеца
15340.08 лева главница от невърнатия кредит по договора, с 1577.18 лева договорна
лихва от 29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева лихва за забава от
04.05.2012 г. до 11.12.2012 г. и 60 лева такси и несъдебни разноски, видно от ЗНСИЕ.
Това неизпълнение на ответника е виновно, защото по делото няма данни да се
дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради
това ищецът има право да иска изпълнението/плащането на тези неизпълнени от
ответника парични задължения към него по процесния кредит, със законната лихва
върху главницата, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на
заповедта за незабавното им изпълнение по чл. 417 ГПК по приложеното дело (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, претендираните
от ищеца процесни вземания за сумата от 15340.08 лева за главница от невърнатия
кредит по договора за кредит за текущо потребление от 03.12.2007 г., с 1577.18
лева договорна лихва от 29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева лихва за
забава от 04.05.2012 г. до 11.12.2012 г., с 60 лева такси и несъдебни разноски
и законна лихва върху главницата от 12.12.2012 г. до изплащането й, са възникнали
и съществуват към датата на приключване на устните състезания, защото по делото
няма данни същите да са погасени чрез някой от способите за погасяване на
задължения (плащане, прихващане, подновяване, опрощаване, давност и прочие). Поради това предявените от ищеца
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването им по отношение на ответника,
съдът намери за основателни.
Неоснователни са възраженията на
ответника в отговора за противното. Вярно е, че в чл. 9 от процесния договор е предвидено,
че вземанията на ищеца по същия се обезпечават със залог на бъдещи вземания на
ответника, а от т. Б-1 на ЗНСИЕ е видно, че на датата 03.12.2007 г. на
сключването му страните са сключили за обезпечаването му и договор за залог
върху вземанията на ответника по трудовото му правоотношение, по силата на
който от 03.12.2007 г. до проверката на вещото лице на 20.11.2013 г., работната
му заплата е била превеждана от работодателя му по посочената в чл. 5 от
процесния договор разплащателна сметка, предвидена в същия за обслужването му (л. 170). Но също така е вярно, че последната
не е била достатъчна да погаси и задълженията му по процесния кредит, защото
освен него, ответникът има сключени с ищеца още четири други кредита, два от които
(договора за
кредит за текущо потребление от 17.06.2008 г. в размер на 8000 лева и договора
за кредит овърдрафт от 17.10.2008 г. с лимит от 4900 лева) е следвало да се погасяват по същата негова
разплащателна сметка № 5653290, открита при ищеца, по която е погасяван и
процесния кредит, видно от т. Д-1 на ЗНСИЕ (л. 174), а за обезпечаване на вземанията на
ищеца по договора за кредит овърдрафт страните са сключили и друг договор за
залог върху вземанията на ответника по трудовото му правоотношение, в който също
е уговорено цялото му трудово възнаграждение и други плащания по трудовото му
правоотношение да бъдат превеждани по същата разплащателна сметка (л. 65). Поради това и обстоятелството, че в
периода от 03.12.2007 г. до 04.05.2012 г. ответникът е и теглил от банкомат (АТМ) от същата си разплащателна сметка общо
15 245 лева, превежданите по нея средства от работната му заплата не са
достигали системно за погасяване на задълженията му по всичките му посочени три
кредита сключени с ищеца, които е следвало да се погасяват чрез нея, видно от
т. Е-1 на ЗНСИЕ (л. 176). Поради това, от т. Г-1 на ЗНСИЕ е видно още, че при постъпване на
заплатата на ответника по тази му разплащателна сметка, ищецът е насочвал същата
заплата за погасяване първо на задълженията на ответника към него по договора
за кредит овърдрафт, а тъй като тази заплата не е достигнала да погаси
последните и задълженията му за плащане на погасителните вноски по процесния
кредит, поради неплащане на горепосочената част от тази с падеж 29.01.2012 г. и
изцяло на последващите я три погасителни вноски с падежи 29.02.2012 г.,
29.03.2012 г. и 29.04.2012 г., ищецът е обявил последния за изцяло и предсрочно
изискуем на 04.05.2012 г. на основание чл. 19, т. 2 от общите условия на
договори и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, видно и от т. А-9 от ЗНСИЕ (л. 170 и 173).
Вярно е, че според чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ако
лицето, което има към друго няколко еднородни задължения, не заяви кое от тях
погасява с изпълнението си, което не е достатъчно да погаси всички тях, се
погасява най-обременителното за него задължение, а в случая за ответника това е
задължението му по процесния кредит, защото е най-голямо, а по делото няма
данни същият да е заявявал кое от задълженията си към ищеца по трите горепосочени
кредита погасява с работната си заплата, превеждана от работодателя му по
разплащателната му сметка, открита при ищеца за обслужването им. Но също така е
вярно, че тази норма в случая е неприложима, защото според същата длъжникът има
право да избира кое свое еднородно задължение към кредитора си да погаси, само
ако плаща същото изцяло – разноски, лихви и главница, а не и когато
изпълнението му не е достатъчно да погаси изцяло нито едно от еднородните му
задължения към този кредитор, защото последният не може да бъде принуден да
приеме изпълнение на части и в хипотезата на няколко еднородни задължения,
макар и всички те да са делими (чл. 66 ЗЗД). В този случай, ако кредиторът приеме такова частично
плащане, той, а не извършилият го длъжник, има право да посочи на какво
основание го приема и само ако той/кредиторът не посочи в погашение на кое
задължение приема частичното плащане, тогава се погасява съответна нему част от
най-обременителното за длъжника задължение, а ако задълженията му са еднакво
обременителни – най-старото, а ако са възникнали едновременно – се погасяват съразмерно
(чл. 76, ал. 1 ЗЗД;
така и Р 294-2013-IV г.о. на ВКС). В случая обаче ищецът се е възползвал от посоченото си право и е погасявал
с постъпващите по разплащателната сметка на ответника, но недостатъчни да
погасят всичките му задължения по горепосочените три кредита, парични средства
от работната му заплата, задълженията му по договора за кредит овърдрафт, а в
този случай нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД не намира приложение. Поради това съдът
намери за неоснователни възраженията на ответника в отговора, че ищецът можел
да събере вземанията си за неплатените погасителни вноски по процесния кредит,
неплащането на които е послужило като основание да го обяви за предсрочно
изискуем, от заплатата му, която била превеждана всеки месец за погасяването им
от работодателя му, по посочената в договора негова разплащателна сметка.
Неоснователни са и останалите възражения
на ответника в хода на делото по същество, че бил заложил изцяло в полза на
ищеца тази си работна заплата и нямал какво повече да му даде, тъй като бил
държавен служител и нямал право да работи по друг договор, а при отпускането на
процесния кредит ищецът бил наясно с това и му отпуснал този кредит, като се
съобразил с размера й, защото обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД).
При този изход на делото само ищецът
има право да му бъдат присъдени сторените разноски или сумата от 480.55 лева,
която следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Б.”
ЕАД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, сумата от 15 340.08 лева за главница от
невърнат кредит по договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2007 г., с 1
577.18 лева договорна лихва от 29.01.2012 г. до 11.12.2012 г., с 329.56 лева
лихва за забава от 04.05.2012 г. до 11.12.2012 г., с 60 лева такси и несъдебни
разноски, и законна лихва върху главницата от 12.12.2012 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 4758/13.12.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 7108 по описа за
ОСЪЖДА Н.В.Н.
с п.с., да заплати на „Б.” ЕАД с п.а., сумата от 480.55 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: