Решение по дело №423/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700423
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 468/17.07.2023 г., гр.Монтана

 

В името на народа

            Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на  четиринадесети юли две  хиляди  двадесет и трета година, в състав :  

                                                          Председател: Соня Камарашка

      Членове: Мария Ницова

                       Рени Цветанова

                                                                                          

при секретар Димитрова с участието на прокурора Александрова

като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 423/2023 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба  от „ М.н.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от В.Е.М.,  против решение № 73 от 24.02.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 618160-F635605/13.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр.последно от ЗДДС на дружеството е  наложена  имуществена санкция в размер по 500 лева.

            В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се  неправилно приета от фактическа обстановка, въз основа на което съдът е формирал грешни изводи. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението посочено от административнонаказващия орган, всички данни са отчетени документално пред НАП, всеки постъпил литър гориво е отчетен в реално време и може да се проследи от НАП. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него НП, неправилно не е приложен чл.28 от ЗАНН. В с. з. оспорващото дружество не се представлява. В жалбата се претендират се разноски в производството.

            Ответникът, чрез пълномощника юрк.Цветанова,  оспорва касационната жалба, като неоснователна. В писмено становище твърди, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на касатора е извършено подробно описаното в НП нарушение, съставляващо състава на чл.16а, ал.6 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.6 ЗДДС и  при съобразяване с разпоредбите на закона е наложено наказание към минималния предвиден в закона размер. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждането на разноски по делото.

            Участващият в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение на РС намира за правилно.

            Административен съд Монтана, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на касационен контрол за законосъобразност е решение № 73 от 24.02.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд Видин. С оспореното решение е потвърдено НП № 618160-F635605/13.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2  от ЗДДС на дружеството е  наложена  имуществена санкция в размер по 500 лева.

            Отговорността на дружеството – касатор е ангажирана за това, че на  10.11.2021 г. при извършена проверка в обект, представляваш бензиностанция, находящ се в гp. Видин, ж.к. „Гео Милев“, стопанисван от „М.н.“ ЕООД, с ЕИК *********, е установено наличието на 2 броя резервоари за дизел, които се използват в обекта и не са посочени в заверената блок схема, предвид обстоятелството, че на 01.10.2021 г. била извършена промяна на данните на резервоарите по калибръчна таблица, която промяна била вписана в паспорта на ЕСФП. Инспекторите по приходите установили, че е горното дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 16а, ал.6 от Наредба № Н - 18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, конто извършват продажби чрез електронен магазин. Всяка промяна в одобрената блок - схема или заменяне на елементи от пея се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института за извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология препраша заявлението в НАП. В 14 - дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват съвместна проверка в търговския обект за одобряване на промените в блок схемата. Към датата на съставяне на протоколите от извършена проверка с номер № 0005356/10.11.2021г. и ПИП № 0005358/23.11.2021г. обаче не е имало данни за подадено заявление до БИМ.“

           За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че „ вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Нарушението е описано с необходимата конкретика, а именно: посочени са датата, на която е установено, неговите обективни характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. Нарушението, за което дружеството е санкционирано, е формално, за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди, а и обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от този вид. Поради това и не са налице обективни предпоставки процесният случаи да бъде приет за маловажен. Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че е допуснало наличието на 2 броя резервоари за дизел на стопанисвания от него обект бензиностанция, които не са посочени в заверената блок схема след датата, на която е извършена промяна на данните на резервоарите по калибръчната таблица. Това бездействие е установено от законодателя като административно нарушение по смисъла на чл. 16а, ал. 6 от Наредбата. Цитираната норма гласи, че „всяка промяна в одобрената блок-схема или заменяне на елементи от нея да се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван па интернет страницата на института, за извършване на проверка па място в обекта. В 30-диевен срок от подаване на заявлението органите па НАП и БИМ извършват съвместна проверка в търговския обект за одобряване на промените в блок-схемата.“ Правилно административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 6 от Наредбата във вр. С чл. 118, ал. 4 от ЗДДДС последната норма гласи, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за        въвеждане/извеждане          във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; 6. условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление па търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); 7. изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите па такъв софтуер; 8. изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин; 9. формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.“

            Съдът е формирал извод за наличие от обективна страна на нарушение именно на визираното в НП правно основание, като въпросът за субективната страна на нарушението не е изследван, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна. Съдът е изложил мотиви за правилно приложена санкционна разпоредба, обсъдил е размера на наложената санкция и е приел, че правилно е определена в минимален такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.

            Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, съдът препраща към тях без да ги преповтаря.

            Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно е прието от съда, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.

            Наложената санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е съответна на нарушението по чл.16а, ал.6 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр.с чл.118, ал.6 ЗДДС и  в определения от законодателя минимален размер.

            Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

            При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

            При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 24.02.2023 г., постановено по АНД № 20231320200036/2023 г. по описа на Районен съд Видин.

            ОСЪЖДА „ М.н.“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от В.Е.М.,*** разноски в производството  в размер на 100 /сто/ лева.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                              Председател:

 

                                                                                       Членове: