Определение по дело №1026/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 624
Дата: 12 февруари 2014 г.
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20131200501026
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 241

Номер

241

Година

29.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.06

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Димова

дело

номер

20124100500575

по описа за

2012

година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.2. и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 660 от 15.02.2012 година по гр.д. № 1492/2011 година Районен съд - гр.Г. О. е приел за установено по отношение на "Е. Б. П.", - гр.В., че Х. Д. К. не му дължи сумата 2461,68 лева, представляваща начислена корекционна сума на основание чл.38,ал.3 ,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол № 021465/26.05.2011г. и справки №№ 16835 и 16835/2 за корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски № * за абонатен номер *, за периода от 28.10.2011г. до 26.05.2011г. за недоставена и непотребена ел.енергия през този период, на адрес с.П., ул."П. П." № 3, като е осъдил "Е. Б. П.", да заплати на Х. Д. К. направените от него разноски по делото в размер на 848,47 лева.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът "Е. Б. П.", - гр.В., който го обжалва с въззивна жалба в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от него решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не са съобразени с императивната разпоредба на чл.46,ал.2 от Закона за нормативните актове, не кореспондират със събраните по делото доказателства и сочат към едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура, без съобразяване с основните принципи в гражданското право. Твърди , че в случая съгласно чл.46,ал.2 ЗНА следва по аналогия да намери приложение изрично предвидената от закона възможност за операторите на топлоснабдителната мрежа и ВиК операторите да извършват корекции на сметки на своите абонати за минал период. Подкрепя това си становище с цитираното в жалбата решение № 4 от 15.03.2007г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2006г. Посочва, че корекционната процедура няма характер на санкция за потребителя на електрическа енергия, а произтича пряко от договора като източник на права и задължения на страните по правоотношението за доставка и П. на електрическа енергия. В този смисъл, твърди "Е. Б. П.",, регламентът на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не е неравноправна клауза по чл.143 от Закона за защита на потребителите, при което корекционната процедура цели да възстанови, доколкото това е възможно, нарушения баланс в размяната на имуществени блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от " неправомерно въздействие" върху средството за търговско измерване, каквото в случая, посочва дружеството , безспорно е налице. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не е изпълнявало с грижата на "добър стопанин" задълженията си, установени в Закона за измерванията, Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ. Нещо повече: Посредством ангажирането на специални технически знания от вещо лице електротехник, е установено, че не е възможно от техническа гледна точка да се установи точната дата, от която процесният електромер - одобрен тип измервателно средство, преминало първоначална проверка, отчитано редовно , е извършвал неточно измерване. В тази връзка посочва, че корекционните процедури не са П. на движима вещ, за да съществува задължението за установяване на точното количество реално доставена и потребена електроенергия от купувача, за която да се търси цена. В съдебно заседание пред тази инстанция посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са спазени и законовите изисквания за публикация в един национален и един местен всекидневник на Общите условия, тъй като не са публикувани в местен всекидневник за с. П.. Твърди, че съдът, позовавайки се на цитираната в решението практика на ВКС, неправилно не е съобразил ПИКЕ, приети от ДКЕВР на основание чл.83 ЗЕ. Аргументира това си становище с решение № 115 на Апелативен съд - гр.Велико Търново по В. т.д. № 72/2012 година. Моли обжалваното от дружеството решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Въззиваемият Х. Д. К. заема становище, че жалбата на "Е. Б. П.", - гр.В. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр.В. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Х. Д. К. против "Е. Б. П.", - гр.В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на последното, че не му дължи сумата 2461,68 лева, начислена като корекция по партида с клиентски № * и абонатен такъв * на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол № 021465 от 26.05.2011 година и справки №№ 16835, и 16835/2 за корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, за периода от 28.11.2010 година до 26.05.2011 година.

По делото е установено и не се спори, че Х. Д. К. е потребител на електрическа енергия с клиентски и абонатен номер съответно * и * , на адрес с. П.,ул."П. П." № 3. Не се спорÞ, че с Констативен протокол № 021465 от 26.05.2011 година / л.88 от първоинстанционното дело/, при извършена от представители на "Е. Б. М.", - гр.В. в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромера /СТИ/ ,отчитащ потребената от Х. Д. К. електроенергия , е установено, че " ... мостовете свързващи токова и напреженова бобини на І-ва и ІІ-ра с-ма са изключени.По този начин консумираната ел.енергия през тези две системи не се отчита от СТИ и съответно не се заплаща от абоната." Въз основа на така съставения Констативен протокол по издадени от "Е. Б. П.", - гр.В. справки №№ 16835, и 16835/2 за корекция на сметки при неточно измерване на ел.енергия на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ , за периода от 28.11.2010 година до 26.05.2011 година. дружеството е задължило Х. К. със сумата 2461,68 лева. За да уважи с обжалваното по делото решение предявения от Х. Д. К. отрицателен установителен иск относно недължимостта на посочената сума , Районен съд - гр. Г. О. е приел, че в нарушение на чл.98б,ал.3 ЗЕ ОУ на ДПЕЕЕМ не са публикувани в местен вестник по отношение на адресната регистрация на потребителя; че корекцията е извършена при действащите ЗЕ / обн.ДВ бр.107/09.12.2003 година и Наредба № 6/09.06.2004 година, които не предвиждат възможност за такава; че не е доказана доставката на електроенергията, заплащането на която е начислено с извършената корекция, респективно - виновно поведение на потребителя; че не е доказано , че процесното СТИ не измерва и не отчита изцяло пренесеното количество ел.енергия;че проверката не е извършена по предвидения за това ред и че корекцията е извършена за максималния съгласно чл.38,ал.4 от ОУ период от 180 дни , без да е установен точният период на неизмерване.

Макар този съд, този състав, да не споделя изцяло изложените от Районния съд съображения - респективно , че ОУ на ДПЕЕЕМ следва да бъдат публикувани и в един местен вестник по адресната регистрация на потребителя и относно Наредба № 6 от 09.06.2004 година, при което в случая следва да бъдат съобразени приетите с решение № П-1 от 10.04.2007г. на ДКЕВР на основание чл.27,ал.1,т.7, във връзка с чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр.38 от 2007 година , крайните изводи на Районния съд са правилни и законосъобразни.Видно от съставения на 26.05.2011 година Констативен протокол, послужил като основание за начисляване на процесната корекционна сума, същият не е подписан от Х. К. като потребител на електроенергията, или пък от негов пълномощник ; подписан е от свидетеля Д. К. , при което не е посочено дали абонатът е отказал да подпише протокола. Ето защо, след като Констативният протокол не е подписан от потребителя на електроенергията, протоколът , като частен свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща последния и съда материална доказателствена сила за установените с него факти, още повече, че удостоверява изгодни за издателя му такива, при което се преценява от съда по свое убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. По делото "Е. Б. П.",, върху което тежи доказателствената тежест, не е представило каквито и да било доказателства за потребяването от Х. К. на електроенергията за сумата по корекционната сметка. След като това е така, следва да се приеме, че липсва каквото и да било фактическо и правно основание за тази корекция, в какъвто смисъл са и крайните изводи на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр. Г. О..

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "Е. Б. П.", - гр. В. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Доказателства за направени от Х. К. за въззивната инстанция разноски по делото не са представени. В представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, сключен между Х. К. и адв.Нора Недялкова, както и в даденото от въззиваемия на последната пълномощно/ л.21 от делото/ не е посочено и не става ясно по какъвто и да било начин, че те са именно за настоящото дело, съответно - че заплатеното адвокатско възнаграждение е по това дело. С оглед на това претенцията на Х. К. за разноски за въззивната инстанция се явява неоснователна , поради което и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 660 от 15.02.2012 година на Районен съд - гр.Г. О. по гр.д. № 1492/2011 година.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането на Х. Д. К., с ЕГН *, от с.П., обл. В. Т.,ул."П. П." № 3, да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото за въззивната инстанция .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

B0F73C1606376FF4C2257A2300469156