РЕШЕНИЕ
№
гр. София,…………. 2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, II
въззивен състав,
в открито заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН КОЕВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Мариана Косачева, като разгледа
докладваното от съдия Коев ВНЧД № 4505 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 250, ал. 4 НПК.
Образувано е по повод постъпила
въззивна жалба от частния тъжител Д., срещу разпореждане на СРС, НО, 97 с-в от
19.12.2020г. по НЧХД № 20398/2019г. по описа на състава, с което съдът е
прекратил наказателното производство, образувано срещу Р.И.Г.. В жалбата
на частния тъжител Д. се твърди, че разпореждането е направилно и
незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Излагат се съображения за
ограничено право на защита и лишаване от право на справедлив съдебен процес.
В разпоредително заседание на
29.06.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за
правилното решаване на делото, за да
обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 НПК, не се налага събиране
на доказателства, нито разпит на свидетели, вещи лица и на лицето, срещу което е подадена тъжбата.
В
открито съдебно заседание частният тъжител Д. не се явява, въпреки редовната
процедура по призоваване.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, описани
в жалбата и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното разпореждане, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна поради
следните съображения:
Видно от депозираната в СРС тъжба тъжителят
Д. твърди, че лицето Р.Г. е извършила престъпление от частен характер -
клевета, като в молба за конституирането си като частен обвинител по НОХД № 1440/2019г.
на ОС – Пловдив, е приписала престъпления на бащата и майката на тъжителя, както
и на самия него, които те не са извършили, като по този начин се подронват
честта и достойнството на тъжителя.
За
да се произнесе в горепосочения смисъл, съдията-докладчик при СРС, НО, 97– ми
състав е преценил, че в инкриминираните в тъжбата на Д. изрази не се съдържа
приписването на престъпление, с оглед на което същите не са клеветнически.
Районният съд подробно е аргументирал позицията си, като е посочил, че в
молбата си за конституиране като частен обвинител лицетоР.Г. е описала обстоятелства,
от които да е видно, че е пострадала от престъпление, за което вече е налично
повдигнато обвинение спрямо тъжителя Д.. По този начин лицето Г. не е целяло
разгласяване на позорни обстоятелства и засягане честта и достойнството на
тъжителя Д., а единствено да се е възползва от правото си да встъпи като страна
в наказателния процес като частен обвинител.
Тези аргументи на контролирания съд
са правилни и изцяло се споделят от въззивния състав. От изложеното в тъжбата
на частния тъжител Д. може да бъде направен категоричен извод за липса на
престъпление, тъй като лицето, срещу които тази тъжба е подадена, безспорно единствено
е упражнявало свое процесуално право и е нямало умисъл да накърни достойнството
на тъжителя чрез приписване на престъпление.
Инкриминираните изрази, употребени в
депозирана молба за конституиране като
частен обвинител по НОХД 1440/2019г. по описа на ОС – Пловдив всъщност представляват декларативно описание
на факти, въз основа на чието проявление лицето Г. счита, че са й причинени
вреди и съответно – притежава качеството на пострадало лице съгласно
разпоредбите на чл.76 и следващите от НПК. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло доводите на съдията-докладчик, че описаното в тъжбата обуславя приложение на правомощията по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 от НПК. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че и след измененията в НПК с ДВ бр. 63/2017
г. е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство по дела от частен характер, ако тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 от НПК, в това число ако в нея не се съдържат данни за
престъпление от частен характер или описаното не съставлява престъпление от
частен характер поради липсата на съставомерни признаци на деянието. Този извод
се подкрепя не само от разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, която не
въвежда ограничение в тази насока, но и от обстоятелството, че преценката на
съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен
характер, по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които
могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда
на частното обвинение. Такава предварителна оценка на твърденията на частния
тъжител по същество гарантира, че в съдебно заседание ще се разглеждат само
такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност
на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия без
участие на прокурора.
Неоснователно
се явява и оплакването на тъжителя Д.
във връзка с разглеждането на делото в
закрито заседание без негово участие. Извършваната проверка на допустимостта на
производството в закрито съдебно заседание не представлява нарушение на правото
на справедлив процес на страната и не засяга правото ѝ на защита,
доколкото тези права на тъжителя се разгръщат при едно допустимо производство.
В случаите, когато обстоятелствата са ясни още при депозиране на частната
тъжба, каквито безспорно са в процесния случай, съдът се произнася в закрито
съдебно заседание. Липсата на годно
обвинение води до безпредметност от
разглеждането му по същество. Още повече – при дела от частен характер не се
провежда открито разпоредително заседание, каквито са изискванията при дела от
общ характер. Не без значение е и обстоятелството, че съдебният акт, с който се
прекратява наказателното производство подлежи на инстанционен контрол, при
който жалбата се разглежда в открито съдебно заседание. В случая, въпреки редовното
му призоваване за открито съдебно заседание пред въззивния съд, тъжителят Д. не
се яви и не се възползва от предоставената му процесуална възможност да развие
в пълнота възраженията си.
Поради гореизложените съображения
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.
338 вр. чл.334, т.6 от НПК, СГС, НО, II въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.02.2020г. на
СРС, НО, 97-ми състав, с което е прекратено образуваното наказателно
производство по НЧХД № 20398/2019г..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.