РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Видин, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:И.Т.И.
Членове:Л.В.Л.
В. Д. С.
при участието на секретаря А. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л.В. Л.В Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600271 по описа за 2022 година
С присъда № 274/14.09.2022г. по НЧХД № 1369/2020г. по описа на Районен съд Видин:
подсъдимия В. Е. Х. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 29.08.2020г.
причинил на М. Л. Ц. от гр. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, поради и което на основание чл. 304 от НПК Съдът го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение;
подсъдимия И. Б. В. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 29.08.2020г.
причинил на М. Л. Ц. от гр. Б.лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, поради и което на основание чл. 304 от НПК Съдът го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение.
ОСТАВЕН Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения граждански иск от страна на частния тъжител М.
Л. Ц. срещу двамата подсъдими В. Е. Х. и И. Б. В. за сумата от 4000 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди от тъжителя в резултат на престъпното деяние, като
недоказан и необоснован.
Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителката М. Л. Ц., чрез нейния повеР.к -
адвокат Р. Д.. В жалбата се визират оплаквания, че присъдата е неправилна, несправедлива,
незаконосъобразна, постановена при непълнота на доказателствата, при неправилно
приложение на закона, и в нарушение на НК и НПК. Иска се присъдата да бъде отменена,
като бъде постановена друга с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения, и гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от
1
НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила.
ВРС е допуснал в последователност поредица от процесуални нарушения, като всяко
предходно е във връзка с последвалото и го задълбочава.
Първоинстанционния съд, разгледал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира
деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с
разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252,
ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на
съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част. Тъжбата
трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да
съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или
поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на
деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата.
Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го
освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-горе
критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането
за насрочване на делото. Визираната квалификация в тъжбата е по 130, ал.1 от НК. ВРС е
следвало да прецени дали това е правилната и пълната правна квалификация, като се има
предвид описанието в тъжбата на инкриминираното поведение на всеки от подсъдимите.
Видно от разпореждане от 18.12.2020г. по първоинстанционното дело /л.22/, в него само е
констатирана правната квалификация, както е посочена в тъжбата, без ВРС да обсъди и
посочи правилната и пълна правна квалификация, като в крайна сметка нe е очертана
юридическата рамка на предмета на делото. Това е съществено процесуално нарушение,
ограничило правата на страните, респ. по чл.82, ал.1 от НПК, предложение първо, относно
тъжителя и по чл.55, ал.1, предложение първо от НПК, относно подсъдимия- да се запознае
в пълнота с обвинението във фактически и правен аспект, което следва да му бъде
гарантирано на всеки етап от процеса. При това положение ВРС е разгледал делото и след
последното с.з. на 14.09.2022г. е постановил обжалваната присъда, като е оправдал всеки
един от двамата подсъдими за лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Такава правна квалификация за пръв път се появява в
присъдата. В случая не се касае за осъждане по-лек текст, каквато преквалификация при
съответни законови условия Съдът може да стори, но всеки от подсъдимите е оправдан за
деяние извън предмета на делото. В крайна сметка ВРС изобщо не се е произнесъл по
повдигнатите с тъжбата обвинения, които не са еднакви спрямо двамата подсъдими. Ако
ВРС беше изпълнил задължението си да посочи, уточни или поправи погрешната
квалификация на деянието, изхождайки от фактическите му признаци и съответно да даде
правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата, сигурно би забелязал, че
обвиненията срещу двамата подсъдими Х. и В. за телесна повреда са различни във
фактически аспект, а срещу подсъдимия Х. е налице и обвинение за обида, описана както
следва“ „…Около 01.00 часа най-напред В. Х. е обидил моята доверителка, като е нарекъл
„боклук“, „пустиняк“ и „курва“. …Коментарите на присъстващите и отзвука в града са
2
допринесли за депресивното състояние, изразяващо се в мъка и занижаване на собствената
самооценка, срам от нанесените обиди и нанесените удари. С оглед описанието в тъжбата на
конкретиката на поведението на всеки от подсъдимите, ВРС е следвало да извърши
необходимите правни квалификации, което не е сторил. В частност, относно телесната
повреда е следвало да прецени, какви конкретни увреждания се сочи, че е причинил на
тъжителката всеки един от подсъдимите, като се съобрази и Постановление № 3 от
27.IX.1979г., Пленум на ВС /относно разграничението между лека телесна повреда по ал.1 и
ал.2 на чл.130 от НК/. След като не е квалифицирал деянията, ВРС е оправдал подсъдимите
за деяния с правна квалификация, появила се за пръв път в присъдата. По обвиненията
повдигнати с тъжбата, подсъдимите нито са осъдени, нито са оправдани.С това, ВРС е
допуснал нарушение на чл.301 от НПК.
Посочените процесуални нарушения са съществени, с оглед чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Те са
отстраними, но не могат да бъдат отстранени във въззивното производство.
С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да се
отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе.
Следва да се има предвид и следното:
Акцент в мотивите на ВРС, че инкриминираното поведение не се установява на посочената
в тъжбата дата „29.08.2020 година“, респ. „…Отделно от това, настоящия съдебен състав
отчете и допусната неточност в тъжбата касаеща времето на извършване на претендираното
престъпно деяние. Видно от обстоятелствената част на тъжбата, телесното увреждане на
тъжителката М. Ц. е причинено от страна на двамата подсъдими на 29.08.2020г., докато от
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че телесните
увреди на тъжителката са причинени в ранните часове на 30.08.2020г. ...“ Видно е, че самия
съдебен състав на ВРС е преценил датата „29.08.2020 година“ като неточност в тъжбата.
Действително, както от контекста на описанието на събитието и мястото където е протекло,
така и от писмените доказателства- приложение към тъжбата /визиращи като дата на
инцидента 30.08.2020г./, а така също и от доказателствата събрани по време на съдебното
следствие, е видно, че се касае за събиране на процесното място, с участие на страните,
започнало вечерта на посочената дата- 29.08.2020г. и продължило след полунощ, респ. на
30.08.2020г. Неточността в тъжбата е следвало да бъде констатирана и изяснена в началото
на съдебния процес, а не да се сочи и обсъжда за пръв път в мотивите към присъдата.
При това положение, значението на посочената от ВРС неточност, преди да се
хиперболизира, следва да се прецени през призмата на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 34
от 03.08.1990г. по н. д. № 29/1990г., ОСНК на ВС. В посоченото ТР е казано следното: „По
наказателните дела от частен характер не се извършва предварително разследване. Поради
това всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на страните или
констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените обвинения с
тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебното заседание. В
тази фаза съгласно чл. 12 НПК съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да
3
вземе всички мерки за разкрИ.е на обективната истина. В пределите на официалното начало
по чл. 12 НПК влиза в задължението за проверка дали тъжбата е подадена в срока по чл. 57,
ал. 4 НПК. При констатация, че тъжбата е просрочена, наказателното производство следва
да се прекрати с определение на основание чл. 21, ал. 3, т. 2 НПК. Ако към датата на
съдебното заседание, в което е направена такава констатация от състава на съда, служебно
или по искане на подсъдимия шестмесечният срок не е изтекъл, съдът не следва да прекрати
производството, ако тъжителят поиска поправка на датата, на която е узнал за извършеното
престъпление. Когато към датата на съдебното заседание този срок е изтекъл, съдът не
следва да прекрати производството, ако по искане на тъжителя констатира, че се касае за
фактическа или техническа грешка, допусната при изготвяне на тъжбата. В този случай той
трябва да се произнесе с определение и да допусне или не поправка на тъжбата.
В резюме: Когато искането за поправка на тъжбата относно датата на извършване на
престъплението е направена след изтичане на шестмесечния срок по чл. 57, ал. 4 от НПК,
производството не следва да се прекрати, ако съдът констатира, че се касае за фактическа
или техническа грешка.
ВРС не е преценил тъжбата по изискуемия начин, относно правната квалификация /както е
посочено по-горе/, а също и относно неточността за времето, посочена в мотивите. С оглед
волята на тъжителката, относно времето на деянията, изразена в тъжбата, жалбата и пред
въззивния съд, при новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да се
произнесе, съобразно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 34 от 03.08.1990г. по н. д. №
29/1990г., ОСНК на ВС.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 274/14.09.2022г. по НЧХД № 1369/2020г. по описа на Районен съд
Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, от друг състав, при което да
се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения и се изпълнят указанията,
визирани в обстоятелствената част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4