Определение по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Кърджали

Депозирана е жалба от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В жалбата е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Излага съображения, че действал добросъвестно, а освен това имал и обективни здравословни затруднения, които ми попречиха да подам жалбата в срок. След като получил първоначалния акт, състоянието му се влошило — ***. Твърди, че бил *** % инвалид с валидно ТЕЛК решение и при горещото време, близките му не му позволявали да излиза от дома. Поради тези причини не можал да реагирам навреме.

Като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение. Действал с убеждението, че има това право, и още на 3 юли подал жалбата с минимално закъснение от 3 дни. На 4 юли подал същата жалба и към директора на дирекция „ОДОП“- Пловдив чрез куриерска фирма Еконт Експрес

Моли съда да уважи искането за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства и поради това, че бил останал с впечатлението, че след като се издаде акт за поправка на ревизионен акт започва да тече нов срок за обжалване, тъй като той променял съдържанието на основния ревизионен акт.

В случай че съдът не уважи искането му за възстановяване на срока по чл. 161 АПК и прецени, че жалбата срещу първия ревизионен акт е недопустима поради просрочие, моли да приеме жалбата поне в частта относно акта за поправка, който самостоятелно подлежи на съдебен контрол като административен акт по смисъла на чл. 145 АПК. Изрично заявява, че не е съгласен с направената с акта за поправка незначителна корекция от *** лв., тъй като счита, че реалното задължение е силно завишено и следва да бъде редуцирано с поне 40-45% спрямо размера от *** лв.

Настоява да бъде разгледан по същество целият ревизионен акт, тъй като в частта относно вендинг автоматите (кафемашини) били начислени 100% печалби, без признаване на никакви разходи. Това било икономически и фактически нереалистично - има разходи за стока, консумативи, транспорт, амортизация и др.

Възразява и по отношение на определения размер на задълженията дори и след извършената корекция с ревизионния акт за поправка, с който задължението е намалено със *** лв. Според жалбоподателя това намаление не е достатъчно и не отразява реалното икономическо състояние и дейност на фирмата.

Счита, че реалният размер на задължението би следвало да бъде в пъти по-нисък - около 40-45 %, при положение, че са допуснати съществени методологически грешки в изчисленията на органите по приходите.

Излага доводи, че неясно оставало как Националната агенция за приходите може да приеме, че кафето, продавано чрез вендинг автоматите, се реализира със 100% печалба. Това е било нереалистично, тъй като имало редица преки разходи - за кафе, чаши, захар, бъркалки, поддръжка, амортизация, транспорт, електричество и др., които не са отчетени. Реалната надценка при такава дейност била значително по-ниска.

На следващо място оспорва и методиката на изчисление относно дейността на чейндж бюрото, също има сериозни въпроси относно методиката на изчисление. При тази дейност се прилагали специфични правила, при които се отчитал маржът между курс "купува" и курс "продава", а не общият обем на валутните сделки. В допълнение, БНБ предоставял достъп до исторически валутни курсове само за последните 6 месеца, което правело ретроспективната проверка над този период трудно проверима и изчислима по обективен начин.

Не на последно място, не бил отчетени и реалните загуби, които чейндж бюрата понесли през последните 4-5 години, особено при търговия с турска лира, където поради силните валутни колебания, инфлация и неблагоприятни икономически условия за целия сектор били реализирани реални загуби.

С Разпореждане № 1773/01.09.2025 г. жалбата е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да прецизира искането си като посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

С молба вх. № 3378/09.09.2025 г. С. М. е поискал съдът да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., и възстанови срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

На следващо място е въведено искане за отмяна на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Предявена е и частна жалба срещу Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с искане съдът да отмени решението и възстанови срок за обжалване.

При така въведените искания от жалбоподателя съдът намира, че в конкретния случай се обжалва от една страна Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., ведно с искане за възобновяване на срока за обжалване на РА, а от друга се иска отмяната на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

Производството по отмяна на Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., се движи по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Доколкото обаче е въведено искане и за възстановяване на срок за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. , по което искане няма произнасяне от административния орган – в случая директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, то съдът счита, че следва препис от първоначалната жалба, ведно с последващите молби на С. М. да се изпратят на органа за произнасяне по реда на чл. 89 от АПК. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че искането за възстановяване на срока е въведено в първоначалната жалба с вх. № Ж-09-21/07.08.2025 г. и тъй като се касае за възстановяване на срок за обжалване на РА по реда на чл. 152 от ДОПК, то компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив. Съдът би бил компетентен да се произнесе в случай на пропуснат срок за обжалване по чл. 156 от ДОПК, но не и при пропуснат срок и искане за възстановяване на такъв за обжалване на ревизионен акт по административен ред.

Предвид горното следва да се изпратят преписи от първоначалната жалба с вх. № Ж-09-21/07.08.2025 г., ведно с последващите молби на С. М., на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив за произнасяне по депозираното от С. Р. М. искане за възстановяване на срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив. След произнасянето от органа, съдът ще се произнесе и по жалбата против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г.

Във връзка с горното следва да се укаже на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, че следва да се произнесе по искането в най-кратък срок, след което да представи по а.д. № 519/2025 г. препис от постановения акт по искането.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от първоначалната жалба с вх. № Ж-09-21/07.08.2025 г., ведно с последващите молби на С. М., на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив за произнасяне по депозираното от С. Р. М. от [населено място] искане за възстановяване на срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

УКАЗВА на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, че следва да се произнесе по искането в най-кратък срок, след което да представи по а.д. № 519/2025 г. по опис на Административен съд – Кърджали, препис от постановения акт по искането.

По жалбата срещу Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., съдът ще се произнесе след постъпване на акта на административния орган по искането за възстановяване на срок.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и административния орган.

Определението не подлежи на обжалване.