№ 516
гр. Варна, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500506 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 16327/27.02.2024г., подадена от
Л. Д. Т., ЕГН ********** срещу Решение № 531/20.02.2024г., постановено по
гр.д. № 14867/2023г. на РС-Варна, 48 състав, в частта, с която е постановено
да се издаде заповед за защита по ЗЗДН със задължение Л. Д. Т., ЕГН
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. С.
Т., ЕГН ********** и детето Д. Л. Т., ЕГН ********** и се задължава Л. Д.
Т., ЕГН **********, да не приближава на по-малко от 20 метра Р. С. Т., ЕГН
********** и детето Д. Л. Т., ЕГН **********, с изключение сградите на
държавни институции, за срок от 3 месеца (три месеца), считано от датата на
постановяване на решението.
В останалите му части – решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд
1
не му е предоставил възможност за реална защита и не е уважил молбите му.
Излага още, че решението е постановено, без да бъде изслушано детето, с
което са нарушени правата му. Твърди, че не е получавал призовка, нито е
била насрочвана дата за изслушване на детето. Сочи, че на 26.10.2023г. детето
Д. е посетило по собствена воля Министерство на правосъдието,
Министерство на вътрешните работи и Главна прокуратура с цел подаване на
жалби и с молба незабавно да бъде върнат на училище в с. Н.К. и да не му
изпращат ЧСИ С.С., от когото много се страхува. Въззивникът твърди още, че
в Главна прокуратура разбрал, че на 21.07.2023г. има образувано досъдебно
производство за блудство срещу майката № 1031/2023г. по описа на РП-
Варна. Счита, че няма как търсенето на съдействие и закрила да бъде
квалифицирано като насилие. Сочи, че за случката от 26.10.2023г. е била
предмет и на дело № 2248/2023г. на ВОС, по което има постановено решение
от 21.12.2023г. Излага, че издадената от районния съд заповед за защита
лишава детето от възможността да посещава тренировки по футбол, уроци по
математика и шах, както и от разходки и други забавления. Твърди, че не
задържа детето насила, че то не желае да се връща при майка си, както е
заявявало многократно при изслушвания, както и че действията му са водени
от най-добрия интерес на детето. По отношение на оставането на детето без
образование бащата счита, че не носи вина, тъй е като е направил всичко по
силите си да запише детето на училище в с. Н.К., но майката не разрешава.
Моли за отмяна на постановеното решение и издадената въз основа на него
заповед за защита.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна Р. С. Т., ЕГН **********, лично и в
качеството й на законен представител на детето Д. Л. Т., ЕГН **********, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обжалваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага се, че
определението, с което е задължен бащата да осигури присъствие на детето в
съдебно заседание за изслушването му е връчено редовно на въззивника, но
въпреки това той не е довел детето, както и че по молбата му за отвод на
състава и за местна неподсъдност на спора има произнасяния на съда. Твърди,
че и до момента на подаване на възражението детето продължава да е при
бащата и не е предадено на майката.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
2
подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Р. С. Т., ЕГН
********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето
Д. Л. Т., ЕГН ********** срещу Л. Д. Т., ЕГН ********** за защита от
домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че Р. С. Т. и ответникът са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с решение от 19.10.2017 г., постановено
по гр. д. № 5295 по описа за 2017 г. на РС-Варна. Сочи се, че от брака си имат
едно дете – Д. Л. Т., роден на ********** г. Поддържа се, че до 02.12.2015 г.
родителите и детето са живеели заедно в Англия, а от 2017 г. детето заедно
със своята майка живее в Република България. С бракоразводното решение
упражняването на родителските права е предоставено на майката,
постановено е местоживеенето на детето при майката и е определен режим на
личен контакт между бащата и детето. Излага се, че на 02.07.2022г. в
изпълнение на режима на личен контакт ответникът е взел детето, като е
следвало да го върне на 02.08.2022 г., но не е направил това. Детето не е
върнато и в рамките на последвалите изпълнителни дела, въпреки
множеството насрочени дати за доброволно и принудително предаване.
Твърди се, че детето е жертва на системно домашно насилие от страна на
3
своя баща, като е задържано на адрес с. К., общ. Т., обл. Добрич, както и че е
системно отчуждавано от своята майка и неговите приятели, като бащата му
забранявал да контактува с тях. Детето не посещавало училище. Излагат се
обстоятелства по предходен акт на домашно насилие от 15.12.2023г., за който
има образувано дело и издадена заповед за защита. Сочи се още, че детето е
записано като редовен ученик в ОУ Ю „Св. П.Е.“ – гр. Варна, но ответникът е
осуетил присъствието му на редовни учебни занимания. Д. е пропуснал трети
клас през учебната 2022/2023г. и въпреки дадената възможност да завърши
чрез полагане на изпити, бащата не го е завел и за тях. Детето все още било
записано като ученик и за учебната 2023/2024г., но не е посещавало учебни
занятия. Твърди се още извършен акт на домашно насилие на 26.10.2023 г. За
10 часа в Кметството на село К., общ. Т., обл. Добрич било насрочено
изпълнение по ИД № 202273904002 69, образувано въз основа на представен
изпълнителен лист № 262344 от 12.11.2020 г., издаден от Районен съд -
Варна, г.о., 14 състав по гр.д. 5295/2017 г. на ВРС, влязло в законна сила на
17.11.2017 г., съгласно което Л. Д. Т., следвало да върне детето Д. Л. Т. на
майката Р. С. Т.. Установено било , че Л. Т. не е пристигнал с детето Д. Л. Т..
След като изчакали посетили адреса на бащата Л. Т., не открили никой. В
10.47 ч. ЧСИ С. провел разговор с Л. Т.. От разговорът станало ясно, че Л. Т. е
предприел пътуване до гр. София в приемна на МВР. Молителката твърди, че
бащата е отвел детето против неговата воля в гр. София. Счита, че ответника
Л. Т. е упражнил манипулативно поведение и принуда спрямо детето, като
тези действия на Л. Т. са с намерение умишлено да не предаде нито
доброволно, нито принудително детето на неговата майка. Твърди се, че с
тези свои действия бащата е лишил детето от лични отношения и пряк
контакт с майката, както и че същият лишава детето от спокойна среда,
сигурност и стабилност за благоприятното му развитие, продължава системно
да отчуждава детето от майката, осуетява присъствието на детето в редовни
учебни занятия, като го лишава от образование, изолира го изцяло от
обичайната му и приятелска и родствена среда. че с тези свои действия
ответникът е упражнил психическо насилие спрямо нея и детето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждането Л. Д. Т.
4
и Р. С. Т. са родители на детето Д. Л. Т., родено на **********г.
С влязло в сила решение по гр.д. № 5295/2017г. по описа на ВРС е
прекратен брака между Л. Д. Т. и Р. С. Т. и родителските права по отношение
на роденото от брака дете Д. Л. Т. са предоставени на майката при определен
режим на лични контакти с бащата и бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 300 лева.
Представен по делото е и изпълнителен лист № 262344 от 12.11.2020г.
издаден по гр.д. № 5295/17г. на ВРС по отношение предоставяне
родителските права за детето Д. Л. Т. на майката Р. С. Т. и определяне
местоживеенето при нея.
С присъда по н.о.х.д. № 3064/2022г. по описа на ВРС Л. Д. Т. е признат
за виновен в това, че през периода от м. октомври до м. юни 2022 г., вкл. след
като е бил осъден с Решение № 313/27.02.2020 г., постановено по в.гр.д. №
1152/2019 г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 01.10.2020 г., да
издържа сина си Д. Л. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си за 21
месечни вноски за издръжка по 300 лв., общо 6300 лв., поради което на
основание чл. ***3, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на пробация.
В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изцяло
пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе.
Видно от служебна бележка от 01.09.2022г., издадена от ОУ „Св. П.Е.“
гр. Варна, детето Д. Л. Т. е редовен ученик във 2в клас през учебната
2021/2022г. и продължава обучението си в 3в клас за учебната 2022/2023г.
От служебна бележка от 23.01.2024г., издадена от ОУ „Св. П.Е.“ гр.
Варна, детето Д. Л. Т. е записано в дневна форма на обучение като ученик в 3г
клас за учебната 2023/2024г.
С влязло в сила решение гр.д. № 413/23г. по описа на ВРС са наложени
мерки за закрила от извършено домашно насилие над детето Д. Л. Т. от
бащата Л. Д. Т. на 15.12.2022, като последният е задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо детето и родителите заедно с детето са задължени
да посещават и ползват присъствено социална услуга, предоставяна от ЦОП
към Фондация „Владиславово“,
Представен по делото е протокол от 26.10.2023 г., издаден от ЧСИ С.С.,
рег.№739 на КЧСИ по изп.д. № 269/2022г., с район на действие Добрички
5
окръжен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист № 262344 от
12.11.2020г. издаден по гр.д. № 5295/17г. на ВРС, в който е отразено, че на
посочената дата в кметството на с. К., общ. Т. въз основа на издаден
изпълнителен лист от 12.11.2020 г. по гр.д. № 5295/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително
изпълнение за предаване на детето Д. Л. Т. от бащата на майката в
присъствието на социални работници, кмета, полицейски служители, майката
и адвоката й. Лицето Л. Т. не е пристигнало с детето. В 10.28ч. пристигнали
на адреса на бащата ул. „Четвърта“ №6 и там не открили никой. Имало табела
„Зло куче“ и било заключено с катинар. В 10.47 г-н С. провел разговор с
бащата, който заявил, че се е обадил в пробационна служба, че днес няма да
идва и че по молба Вх.№ 489700-7120 чака в приемната на МВР-София. Имал
среща и с главния прокурор. Все още чакал в приемната. Имал жалби на
няколко места и в няколко институции и чакал решение. След решенията на
институциите щели да насрочат дата за вземане на детето. Детето се
намирало в гр.София с бащата. Адв. П. поискала насрочване на нова дата за
предаване на детето.
С постановление от 08.11.2023г. ЧСИ С.С., рег.№739 на КЧСИ е
наложил на Л. Д. Т. глоба по изп.д. № 269/2022г. в размер на 4000 лева, на
основание чл.528, ал.5 от ГПК, предвид извършените до този момент десет
неуспешни опита за предаване на детето Д. Л. Т. на неговата майка, досежно
които Л. Д. Т. системно създава пречки.
В изготвения от ДСП гр. Т. социален доклад от 05.01.2024г.
изключително подробно се описва историята на взаимоотношенията между
страните по делото след като детето е взето от бащата за режим на лични
контакти през м.юли 2022г. и не е върнато на майката. Отразено е, че
социални работници активно работят по случая, много кратно е посещаван
дома на бащата и е разговаряно с детето, което е изразявало нежелание да се
върне да живее при майка си. Бащата е консултиран за възможността да
заведе дело за изменени на родителски права. По отношение на
образователните потребности на детето, е посочено, че бащата е пожелал да
го запише на училище в гр. Т., а после и в с. Н.К., но е получил отказ, тъй
като родителските права са предоставени на майката. Детето е било записано
в ОУ „Св. П.Е.“ гр. Варна – единственото училище, за което майката дава
съгласие, но не е водено от бащата. По този начин детето е пропуснало
6
учебната 2022/2023г. /трети клас/, както и периода от учебната 2023/2024г.
/отново записан в трети клас/ до приключване на устните състезания по
настоящото дело, въпреки усилията на РУО Варна И РУО Добрич и
провежданите съвместни онлайн срещи с родителите.
Представен по делото е и социален доклад от 10.01.2024г., изготвен от
ДСП гр. Варна, в който е описана историята на взаимоотношенията между
страните от запознаването им до настоящия момент по данни на майката. В
заключение е посочено, че продължителното отделяне на детето Д. от майка
му поставя детето в риск по отношение на психо-емоционалното му
състояние.
Служебно известно на съда е, че Д. Л. Т. двукратно е подавал искова
молба срещу Р. С. Т. с искане за изменение в родителските права по
отношение на детето Д. и предоставянето му на бащата, по които са
образувани гр.д. № 13436/2022г. и гр.д. № 9085/2023г. по писа на ВРС, като
и двете са приключили с влязло в сила определение за прекратяване поради
оттегляне на исковата молба от страна на ищеца,
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на молителката – адвокат Т. П., която
представлява Р. Т. по изпълнителното дело за предаване на детето. Съгласно
показанията на свидетелката на 26.10.2023г. била насрочена поредна дата за
предаване на детето. Когато с ЧСИ лави С. отишли в с. К., там имало и
представители на полицията. Предаването следвало да се извърши в
кметството, но бащата и детето не били там. След известно време се
отправили към къщата, в която бащата твърдял, че живее с детето, но вратата
била заключена с катинар, имало табела „Зло куче“, а къщата била
необитаема. На повикванията на ЧСИ никой не се отзовал. След това отишли
на другия адрес на бащата, но и там нямало никой. При връщане в кметството
установили, че Л. Т. не е изпълнил задължението си за деня да се подпише по
наложена пробационна мярка. Пред свидетелката на високоговорител ЧСИ
провел разговор по телефона с бащата, който отговорил, че е в София с
детето, в приемната на МВР, бил подал много сигнали и жалби и чакал
решения по тях, едва след които щял да предаде детето.
От въззивния съд са приети писмени доказателства във връзка със
служебно изискани справки от институции досежно наведените от ответника
7
твърдения, че на 26.10.2023г. е бил в гр. София с детето Д. по повод подаване
на жалби и сигнали.
Съгласно писмо от 04.04.2024г. от Министерство на правосъдието,
дирекция „МПЗДМО“, е извършена справка в автоматизирана система
„Контрол на посещенията“, според която Л. Д. Т. е влязъл в сградата на
Министерство на правосъдието на ул. „Славянска“ № 1 /гр. София/ на
26.10.2023г. в 8:57 часа за посещение на дирекция „Канцелария“, за което му
е издаден пропуск от служител на Главна дирекция „Охрана“. В системата
няма данни за Д. Л. Т.. Според автоматизираната система за
документооборот на 26.10.2023г. в 9:31 часа има регистриран ръкописен
документ от г-н Т., внесен по преписка № 94-Л-107/24.10.2023г. Същата
информация по отношение на посещението е предоставена и с писмо от
04.04.2024г. от Регионална дирекция „Охрана-София“.
В писмо от 09.04.2024г. от Министерство на вътрешните работи,
дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ се сочи, че
на 24.10.2024г. в МВР е получено електронно писмо от Л. Д. Т. с искане за
среща с министъра на вътрешните работи на 25.10.2023г. във връзка с твърдян
психически тормоз върху сина му Д. Т.. В отговор му е разяснено къде на
интернет страницата на МВР може да се информира за реда за приемане на
граждани от ръководството на министерството, както и че на 25.10.2023г. не
може да бъде приет от министъра. На 26.10.2023г. в приемната на МВР в гр.
София Л. Д. Т. е депозирал молба с вх. № 489700-7169 за прием от министъра
на вътрешните работи. В същата се съдържали твърдения за тормоз на детето
от неговата майка и ЧСИ С.С..
Приети по делото са и справки по отношение на образувани преписки в
Софийска градска прокуратура срещу Л. Д. Т., отдел „специализиран“.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.1 и т. 4 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН и е
процесуално допустима. Същата е придружена с изискуемата от закона
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.
Безспорно се установи по делото, че Р. С. Т. и Л. Д. Т. са бивши съпрузи
и родители на детето Д. Л. Т., роден на 12.12.2013г., както и че по силата на
8
бракоразводното решение родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката при определен режим на лични контакти с бащата.
Не е спорно също така обстоятелството, че на 02.07.2022г. бащата Л. Т. е взел
детето за провеждане на личен контакт и не го е върнал на майката,
включително и до провеждане на устните състезания по настоящото дело.
Установи се от събрания по делото доказателствен материал, че са
правени многократни опити за връщане на детето по принудителен ред със
съдействието на съдебен изпълнител, които са били неуспешни, както и че с
влязло в сила решение са наложени мерки за защита по ЗЗДН на детето Д.
поради поведението на бащата по време на опита за предаване на детето на
15.12.2022г., съставляващо домашно насилие.
Безпротиворечиви са и доказателствата по отношение на опита за
предаване на детето от 26.10.2023г., предмет на настоящото производство,
съобразно които на посочената дата бащата и детето не са се явили за
насроченото в кметството на с. К. ново предаване, както и че въобще са
отсъствали от селото, поради пътуване до гр. София. Не е установено с
категоричност обстоятелството, че бащата е бил уведомен за насроченото
изпълнително действие /липсват конкретни данни в тази насока/. Отделно от
това, самото неявяване за предаване на детето не може да се квалифицира
като домашно насилие спрямо него, или майка му. Би могло да се приеме, че
е осъществено насилие над детето, ако то е отведено в друг град въпреки
волята му. От събраните по делото доказателства не се установи насилствено
завеждане на детето в гр. София, при това с единствена цел неявяването му за
насроченото изпълнително действие. Напротив, от направените от въззивния
съд служебни справки се установи, че действително Л. Т. след проведена през
предходните дни комуникация по електронен път с МВР се явил присъствено
в приемната на МВР в гр. София, където е депозирал молба за среща с
Министъра на вътрешните работи по повод негова жалба, в която се твърди
осъществен тормоз на детето му от страна на неговата майка и частен съдебен
изпълнител. Установи се още, че на същата дата Л. Т. е посетил и
деловодството на Министерство на правосъдието, където е входирал
документи. Изложеното води на извода, че въззивникът действително е
отишъл до гр. София с конкретни цели, а не за да избегне изпълнителното
действие на 26.10.2023г., за което не е ясно дали е бил уведомен. В този
смисъл не се установява извършено домашно насилие над молителите на
9
посочената дата.
На следващо място, задържането на детето в дома на бащата, въпреки
постановеното влязло в сила решение за предоставяне родителските права на
майката, също само по себе си не представлява акт на домашно насилие.
Видно от социалния доклад, изготвен от ДСП-гр. Т., както и от данните по
предходното дело, по което срещу бащата е издадена заповед за защита по
реда на ЗЗДН, е, че детето многократно, както при срещи със социалните
служители в дома на бащата, така и при опитите за принудително предаване,
включително и пред съда, е заявявало, че много обича майка си, но не желае
да се върне при нея и иска да остане при баща си. В тази връзка, а именно с
оглед многократно изразяваното мнение от детето пред различни институции,
въззивният съд прецени, че не е необходимо и не е в негов интерес да бъде
изслушвано в съдебно заседание /от първоинстанционния съд не е изслушано
поради недовеждането му от бащата/. Няма данни детето да е заставено да
живее при баща си против волята си. Действително от социалните доклади
става ясно, че в продължителен период от време Д. не се е виждал с майка си,
включително не е осъществявал контакт с нея по телефон. В този смисъл е
налице вероятност за започнало отчуждаване от майката, но не и данни за
упражнено над него насилие. Поведението на бащата е в разрез с правото,
доколкото явно и в изключително продължителен период от време, не
изпълнява влязлото в сила съдебно решение, но санкцията на това поведение
не следва да се търси по реда на закона за защита от домашно насилие, а по
наказателноправен ред, доколкото са налице данни за престъпление и жалба в
този смисъл вече е отправена до прокуратурата от страна на майката.
От друга страна лишаването на майката от контакти с детето не би
могло да се определи като акт на домашно насилие и спрямо нея. В основата
на домашното насилие стои моделът на власт и подчинение, като актовете, с
които то се изразява, били те действия или бездействия, се характеризират с
известна целеносоченост – да се постави жертвата в подчинено или зависимо
положение, т.е. да се упражни конкретно въздействие върху нея. При
налични данни, че детето се задържа при бащата именно с цел да се упражни
негативно влияние над майката, подобно поведение би могло да се
квалифицира като акт на насилие над нея. В процесния случай нито са
наведени такива твърдения, нито са установени такива обстоятелства. От
10
събрания по делото доказателствен материал става ясно, че бащата своеволно,
несъобразявайки се с институциите и с предвидени от закона ред, е решил да
промени местоживеенето на детето и да осъществява непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му, което поведение обаче не е насочено
конкретно спрямо майката и не съставлява домашно насилие спрямо нея.
Следващите твърдения в молбата за защита касаят лишаването на
детето от образование. Безспорно се установи, че детето е било ученик във
втори клас на ОУ „Св. П.Е.“ гр. Варна, докато е живяло при майка си, но
поради отвеждането му при бащата е пропуснало учебната 2022/2023г. /трети
клас/. Като компромис е допуснато повторното му записване в трети клас на
същото учебно заведение през следващата учебна година /2023/2024г./, но
отново не е посещавало учебните занятия, поради което е налице риск от
отпадането му от образователната система.
Съгласно чл.7, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование всеки има право на образование и може да повишава
образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот, а съгласно
чл.8, ал.2 от същия закон училищното образование е задължително до
навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с
начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето. В този
смисъл образованието е право на детето, а осигуряването на посещение на
учебно заведение училище до 16-годишна възраст на детето е и задължение,
което следва да бъде изпълнено от родителите/настойници/попечители на
детето.
В настоящия случай безспорно е налице нарушение правото на
образование на детето Д., както и нарушение на родителските задължения.
Следва да се отбележи, че отговорни за ситуацията са и двамата родители,
които въпреки съдействието на различни органи на образователната система –
директори на училища, представители на регионална дирекция
„Образование“, както и насоки от социалните служители, не са съумели да
разрешат тежкия родителски конфликт помежду си, в резултат на което
детето е оставено без образование в изключително дълъг период от време.
Както се посочи, бащата самоволно е взел детето при себе си и следователно,
при липса на предоставени родителски права, няма законова възможност да
го запише в желаното от него училище, в близост до дома му. Същевременно
11
отказва да води детето в учебното заведение в гр. Варна, в което е записано,
нито предприема последователни и своевременни постъпки за изменение в
родителските права, за да може лично да запише детето в случай, че същите
му бъдат предоставени. Напротив, установи се, че двукратно е завеждал дело
за изменение на постановеното решение, но е впоследствие е оттеглял
исковата си молба. В този смисъл, макар и лишаването на детето от право на
образование, да не е конкретна цел на бащата, то съставлява съзнаван ефект, с
който същият се примирява /по подобие на евентуалния умисъл за
извършване на престъпление/. Лишаването на детето от образование, което е
част от неговото интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено
и физическо развитие, съставлява неглижиране на детето и неговите
потребности, което безспорно се приема за акт на домашно насилие. Съдът
намира още, че нежеланието на майката на детето да отстъпи от позицията си
на избор на училище също е допринесло за невъзможността Д. да реализира
правото си на образование. И двамата родители следва да поемат отговорност
за действията си и вместо да задълбочават конфликта помежду си, да работят
заедно за постигане най-добрия интерес на детето, като предприемат
незабавни действия по възстановяване образователния статус на детето си.
С оглед осъществения акт на домашно насилие от бащата Л. Т. над
детето Д. Т. следва да бъдат наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН. При
съобразяване на конкретната ситуация и предвидени мерки за защита по чл.5
от ЗЗДН /в редакцията му към образуване на делото/ съдът намира, че
достатъчна се явява мярката по чл.5, ал.1, т.1. Налагането на мярката по чл.5,
ал.1, т.3, на този етап не е в интерес на детето, доколкото същото де факто
живее при бащата и се отглежда от него, като няма данни това обстоятелство
да се е променило, дори и след налагане на мярката от районния съд. Следва
да се има предвид, че мерките по ЗЗДН не са санкции, както и не се налагат
като заместител на невъзможността за изпълнение на постановените съдебни
решения за предоставяне на родителски права или на неспособността на
страните да разрешат родителския си конфликт, а съставляват средство за
защита срещу непосредствени и бъдещи посегателства.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
постановено издаване на заповед за защита по отношение на молителката Р.
С. Т., както и в частта, с която въззивникът е задължен да не приближава
12
детето Д. Л. Т. и да бъде потвърдено в частта, с която е постановено издаване
на заповед за защита по отношение на детето Д. Л. Т. с мярката по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН със задължение Л. Д. Т. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските между страните, като по силата на настоящото решение,
отговорността за разноски се разпредели по следния начин:
В полза на молителите следва да присъдени разноски за
първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съобразно с уважената част от молбата за защита. Доколкото с молбата е
твърдяно насилие от ответника над двамата молители, а молбата е уважена
само по отношение на единия от тях, разноски се следват само в полза на
детето. Представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.107
от първоинстанционното дело/, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева /представени са и доказателства за
плащането му/ касае общо защитата на молителите по делото, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на детето Д. Т. чрез неговата
майка и законен представител Р. Т. сумата от 300 лева.
Пред въззивната инстанция страните не са направили искане за
присъждане на разноски.
По отношение на държавната такса в първоинстанционното
производство решението не следва да бъде ревизирано, доколкото като
извършител на домашно насилие спрямо детето Д., ответникът дължи на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода по спора и на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът-
въззивник следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 531/20.02.2024г., постановено по гр.д. №
14867/2023г. на РС-Варна, 48 състав, в частите, с които:
е постановено да се издаде заповед за защита с мярката по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН със задължение Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул.
„Т.“ № ***, общ.Т., обл.Добрич да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо детето Д. Л. Т., ЕГН ********** с адрес в
гр.Варна, кв. „В.В.***, ап.*;
е осъден Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. „Т.“ № ***, общ.Т.,
обл.Добрич да заплати по сметка на ВРС дължимата за разглеждане на
делото държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл.11, ал.2 от
ЗЗДН.
ОТМЕНЯ Решение № 531/20.02.2024г., постановено по гр.д. №
14867/2023г. на РС-Варна, 48 състав, в частите, с които:
е постановено да се издаде заповед за защита с мярката по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН със задължение Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул.
„Т.“ № ***, общ.Т., обл.Добрич да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Р. С. Т., ЕГН **********.
е задължен Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. „Т.“ № ***,
общ.Т., обл.Добрич да не приближава на по-малко от 20 метра (двадесет
метра) Р. С. Т., ЕГН ********** и детето Д. Л. Т., ЕГН ********** с
адрес в гр.Варна, кв. „В.В.*** ,ап.* с изключение сградите на държавни
институции, за срок от 3 месеца, считано от датата на постановяване на
решението;
е осъден Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. „Т.“ № ***, общ.Т.,
обл.Добрич да заплати на Р. С. Т., ЕГН ********** сумата от 600 лева,
представляваща разноски в производството, на осн. чл.11,ал.2 от ЗЗДН,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. С. Т., ЕГН ********** с адрес в гр.Варна,
кв. „В.В.*** ,ап.* /в лично качество/ срещу Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
в с. К., ул. „Т.“ № ***, общ.Т., обл.Добрич за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. „Т.“ № ***,
14
общ.Т., обл.Добрич да заплати на Р. С. Т., ЕГН ********** с адрес в
гр.Варна, кв. „В.В.*** ,ап.* в качеството й майка и законен представител на
детето Д. Л. Т., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. „Т.“ № ***,
общ.Т., обл.Добрич да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВОС сумата от 12,50 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на молителя Д. Л. Т., ЕГН ********** нова
заповед за защита, на осн. чл.17, ал.5, изр.2 от ЗЗДН.
В останалите части Решение № 531/20.02.2024г., постановено по гр.д. №
14867/2023г. на РС-Варна, 48 състав, не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се изпрати на съответното
РУП при ОД на МВР-Варна по настоящите адреси на извършителя Л. Д. Т.,
ЕГН ********** и пострадалото лице Д. Л. Т., ЕГН **********, по арг. от
чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15