№ 14817
....., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110126534 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 524,55 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди на л. а. „Рено Меган“ с рег.
№ ....., вследствие на ПТП от 17.04.2020 г., както и сторени ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.05.2023 г. до окончателното плащане, както и предявен при
условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +“,
обективиран в застрахователна полица № 440220229000371/16.03.2020 г., е заплатил сумата
от 509,55 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на
застрахования при него л. а. „Рено Меган“ с рег. № ....., собственост на ....., вследствие на
ПТП от 17.04.2020 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в ...., около 23:00 часа, при
движение по ...., при попадане на управлявания от Ю. Б. М. автомобил в необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно платно пълна с вода дупка, с големина 2м/2м
и дълбочина около 20 см, изрязана и подготвена за асфалтиране, в средата на която е имало
шахта, като отговорен за настъпването му е ответникът ...., тъй като пътят, по който се е
движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно
общината отговаря за поддържането му. Сочи, че констатираните видими увреждания по
автомобила са десен праг и кора под предна броня. Твърди, че при него е образувана щета №
44012132010530, по която е извършен оглед и е съставен опис, като ремонтът е възложен на
автосервиз „...... Поддържа, че за извършения ремонт е издадена фактура №
**********/19.04.2022 г., като на 01.06.2022 г. е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 509,55 лв. и е сторил ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лв. Заявява, че с покана с изх. № 0-92-8539/28.06.2022 г.
ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 524,55 лв., но с писмо от
15.07.2022 г. същият е отказал, поради което претендира същата. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск при твърдението, че не се доказва твърдяния механизъм на
1
настъпване на процесното ПТП, а именно: при навлизане на автомобила в дупка на пътното
платно с посочените размери и дълбочина, тъй като извод в тази насока не би могъл да се
направи единствено въз основа на застрахователната преписка, поради което не изключва
възможността вредите да са настъпили и при друг механизъм. Сочи, че не е съставен
протокол за ПТП, което в настоящия случай е било задължително, тъй като не е налице
никое от изключенията по чл. 6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ... към ....
Поддържа, че не става ясно дали е отчетено обикновеното овехтяване на автомобила и
съответните части, а освен това липсват данни същите да са били изправни. Оспорва
наличието на дупка на пътното платно, както и реализирането на процесното ПТП на
територията на ..... Сочи, че изпълнил задължението си по поддръжка на пътната настилка в
процесния участък, тъй като същият е в предметния обхват на договор № СОА19-ДГ55-
402/17.06.2019 г., сключен с „... в изпълнение на който е издадено възлагателно писмо №
СОА20-ВК08-3703-(1)/14.04.2020 г. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил поради допуснато от него нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, тъй като в случай, че се е движил със съобразена спрямо пътните условия скорост, то
твърдяните вреди не биха настъпили. Оспорва водачът на автомобила да е предвидил
наличието на дупка на пътното платно, съобразявайки скоростта си на движение с този факт.
Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за завишена. Оспорва наличието на
валидно сключен застрахователен договор поради липсата на приложени към него Общи
условия, подписани от страните, поради което счита, че застрахователното обезщетение е
платено без основание. Оспорва получаването на покана с изх. № 0-92-8539/28.06.2022 г.,
тъй като не става ясно такава да е регистрирана в деловодството на ..... С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът „....“ твърди, че е сключил договор от 17.06.2019 г. с „... по силата на който
му е възложил извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на .... – IV зона, включваща райони „....., включително
изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база
посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. Сочи, че „..... не е
изпълнило задължения си за поддържа на процесния участък, поради което е настъпил
вредоносният резултат. С оглед на тези обстоятелства „....“ предявява обратен иск срещу
посоченото дружество, като моли, при условие че предявеният от ..... срещу нея иск бъде
уважен, „..... да бъде осъдено да му заплати сумата от 524,55 лв., ведно със законната лихва
до окончателното плащане.
Третото лице – помагач на страната на ответник и ответник по обратния иск - „.....
изразява становище за неговата неоснователност. Не оспорва сключването между него и ....
на договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г. с твърдяния предмет, но счита, че процесният
пътен участък не попада в обхвата му, отразен в Приложение № 6, поради което приложение
следва да намери клаузата на чл. 1, ал. 1, т. 2 от същия, а именно: осъществяването на
дейности по поддръжка и текущ ремонт да се извършва само въз основа на конкретно
възлагане. Не оспорва осъществяването на такова възлагане с писмо № СОА20-ВК08-3703-
(1)/14.04.2020 г., но поддържа, че ремонтните дейности по .... е започнало да се извършват
едва на 27.05.2020 г., за което .... е била уведомена. Моли за отхвърляне на предявения
обратен иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
2
обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото
лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия случай, следва да
се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 13.10.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото обстоятелствата, че на 17.04.2020 г., около 23:00 часа, в ...., при
движение по .... е реализирано ПТП с участието на л. а. „Рено Меган“ с рег. № .....,
вследствие на което на същия са причинени материални вреди; че от страна на
застрахователя – ищец е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 509,55 лв. в
полза на извършилия ремонта сервиз – „....., както и, че е сторил ликвидационни разноски за
определянето му в размер на 15,00 лв.
Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и представените по делото
писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица по застраховка „Каско +“ №
440220229000371/16.03.2020 г., 3 броя сметки към нея съответно от 25.06.2020 г., от
05.10.2020 г. и от 17.12.2020 г., уведомление за щета № 44012132010530/29.04.2020 г.,
възлагателно писмо с изх. № 249302/18.03.2021 г., приемо-предавателен протокол от
10.05.2022 г., фактура № **********/19.04.2022 г., платежно нареждане от 01.06.2022 г. и др.
В случая, въз основа на представената по делото застрахователна полица №
440220229000371/16.03.2020 г. съдът приема за установено, че между ..... и собственика на л.
а. „Рено Меган“ с рег. № ..... - ..... е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско +“, обективиран в същата, действащо за времето
от 00:00 часа на 27.03.2020 г. до 23:59 часа на 26.03.2021 г., като именно в рамките на този
период – на 17.04.2020 г. е настъпило и процесното ПТП. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е налице действителен застрахователен договор между
ищеца и собственика на л. а. „Рено Меган“ с рег. № ..... поради липсата на приложени към
него общи условия, подписани от страните. Това е така, тъй като видно от отбелязването в
застрахователната полица застрахованият е декларирал получаването, запознаването и
приемането на общите условия на застрахователя, а освен това същите са представени по
делото, като липсата на положени подписи върху тях не води до недействителност на
застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че той е породил своето
действие в отношенията между тях. Отделно от това, наред със застрахователния договор по
делото са представени още и протокол за оглед на автомобила, както и 3 броя сметки
съответно от 25.06.2020 г., от 05.10.2020 г. и от 17.12.2020 г., с които застрахователният
брокер е декларирал с подписа си реалното заплащане на всички вноски от уговорената
застрахователна премия от страна на застрахованото лице, с което полицата се счита за
изцяло платена, въз основа на което може да се направи извод, че към момента на
настъпване на процесното ПТП – 17.04.2020 г. застрахователният договор действително е
бил действащ между страните по него. Нещо повече, в подкрепа на този извод е и
извънсъдебното поведение на самия застраховател-ищец, доколкото след уведомяването му
за застрахователното събитие на 29.04.2020 г. той е извършил заснемане, оглед и е изготвил
опис - заключение на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
застрахователна щета № 44012132010530, като е признал и изплатил застрахователно
обезщетение на извършилия ремонта сервиз в размер на 509,55 лв., което не би сторил ако
3
не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за
обвързан.
На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както
настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 17.04.2020 г. на
застрахователно събитие – ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, така и
начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от уведомление
за щета № 44012132010530/29.04.2020 г., отправено до ищеца „..... както и изводите на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се
направи обобщен извод, че същото е реализирано по следния механизъм: на 17.04.2020 г.,
около 23:00 часа, л. а. „Рено Меган“ с рег. № ....., движейки се в ...., по ...., преминава през
изрязана дупка, подготвена за асфалтиране, пълна с вода, с размери 2 х 2 метра, със шахта
по средата, вследствие на което по превозното средство настъпват материални щети –
увредена е кора под двигателя и десен праг на автомобила. Най-напред, изрично в
уведомлението до застрахователя – ищец, водачът на увредения автомобил е удостоверил
обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП, а именно: при преминаване през
изрязана дупка, подготвена за асфалтиране, с големина 2 х 2 метра, с дълбочина от 20 см.,
вследствие на което уврежда кора под двигателя и десен праг на автомобила. Действително
само по себе си представеното уведомление не представлява годен доказателствен източник
за установяване на съдържащите се в него данни относно причината за реализиране на
процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в дупка, но в същото време
удостоверените в него данни се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което изцяло е възприело описания в него механизъм на
произшествието от 17.04.2020 г., приемайки, че той представлява преминаване на процесния
автомобил през неравност /изрязана дупка/ на платното за движение с посочените в
уведомлението и от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба размери. Изрично
експертът е описал кои са констатираните щети по л. а. „Рено Меган“ с рег. № ....., като е
достигнал до извод, че всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване
на произшествието, поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него.
Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото – уведомлението
за щета и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при
липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от
ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и
начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. В случая, този
извод на съда не се разколебава от факта, че настъпването на процесното ПТП не е
документирано с протокол по чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и .... Това е така, тъй
като на основание чл. 6, т. 4 от същата Наредба съставянето на протокол за ПТП, респ.
уведомяването на органите на полицията не е било необходимо, доколкото се касае за вреда,
която не е причинена от друго пътно превозно средство, няма данни за пострадали, както и
увреденият автомобил да не е имал техническа възможност да продължи движението си на
собствен ход.
Съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на
преминаване на увредения автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно – изрязана дупка, доколкото този факт се потвърждава както от данните,
удостоверени в уведомлението за щета, така и от подкрепящите ги изводи на експерта по
съдебно-автотехническата експертиза относно техническата причина за реализирането му, а
именно: наличието на изрязана дупка на платното за движение, пълна с вода и с шахта по
средата. В допълнение следва да се отбележи, че по делото няма данни то да се дължи на
проявила се техническа неизправност на автомобила, а не на попадането му в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, още повече, че видно от представеното
4
удостоверение, издадено от МВР, същият е преминал успешно първоначален технически
преглед. В същото време не се установява и твърдяното от ответника нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва автомобилът
да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е
позволила на водача да забележи своевременно дупката върху пътното платно или да спре.
Ето защо, не може да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване,
че водачът на л. а. „Рено Меган“ с рег. № ..... се е движил с висока скорост, поради което
нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това негово поведение да е станало причина за попадане в
неравността на пътното платно. Действително посочената разпоредба задължава водачите на
МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на
пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална
дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко
нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче,
съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е
изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира
незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок, което няма данни
да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по
пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е
възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук следва
да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за
знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на
пътното платно – изрязана дупка.
На следващо място, по делото не се спори, че процесният пътен участък в ....., на който
е настъпило процесното ПТП – ул. „Д....“, представлява част от общинската пътна мрежа и
като такъв за дейността по неговото управление, както и дейностите по изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП се
осъществява от кмета на съответната община. В случая, липсва основание да се приеме, че
процесното ПТП не е настъпило на територията на ...., както се поддържа от ответника, като
видно е от уведомлението за щета, че .... се намира в ж. к. „Надежда“ в ....., а освен това
следва и от служебно извършена от съда справка, поради което няма основание да се
приеме, че за .... липсва пасивна легитимация да отговаря по предявения иск. Съгласно чл.
19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР на ЗП действията по изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища включват действия по „осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение”. Пряко проявление на тези дейности, в
съответствие с легалните им дефиниции, въведени с § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и дейността по
поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно сигнализиране за препятствията по
него и тяхното отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167, ал. 1, изр. 1 от
ЗДвП. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите
си или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и
5
по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни действия
или бездействия. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“
по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи тази дупка е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си – арг. от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на която са настъпили уврежданията
по процесното МПС, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
ответникът е възложил изпълнението на указаните по-горе дейности. Натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по своевременно привеждане на
пътния участък на местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие
по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна
връзка с визираното противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са
настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по
чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Следователно, налице е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Обхватът на регресното право
на застрахователя – ищец по чл. 411 КЗ зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което той е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Лицето, носещо деликтна отговорност, не може
да бъде задължено да заплати на застрахователя повече отколкото дължи на застрахования.
В този смисъл регресното вземане е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В случая, по въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната
практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН (отм.) (в този смисъл са Решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Съгласно
заключението по съдебно-автотехническата експертиза необходимата стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „Рено Меган“ с рег. № ....., изчислена на база на средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 534,19 лв. Съдът кредитира заключението като
компетентно и обективно изготвено, като вещото лице е отговорило изцяло на поставените
задачи. Така установената сума надвишава по размер заплатеното от ищеца обезщетение за
извършен ремонт, като с оглед изложеното по-горе относно обема на отговорността на
ответника, регресното вземане на ищеца е ограничено именно до заплатената от него сума
от 509,55 лв. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на МПС към момента
на настъпване на ПТП. Така размерът на регресното вземане възлиза на посочената по-горе
сума от 509,55 лв., като на основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411,
ал. 1 КЗ, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на 524,55 лв., колкото е и заявеният
6
от ищеца размер, поради което предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 17.05.2023 г. до окончателното плащане.
В случая, с оглед формирания от съда правен извод относно основателността на
главния иск, то се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане и на
предявения при условията на евентуалност обратен иск.
По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: сключването на договор за поддръжка на процесния пътен участък с
ответника и размера на претендираното обезщетение.
Основанието на предявения обратен иск произтича от твърдението на ищеца за
сключен между него и ответника договор от 17.06.2019 г., по силата на който на „..... е
възложено извършването на поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на територията на .... – IV-та зона, включваща райони „....., включително
изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението за
съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
В случая, факта относно сключването на договора от 17.06.2019 г., както и неговия
предмет се установява от представения по делото заверен препис на същия, който в чл. 1
предвижда, че .... възлага, а „..... се задължава да извършва на територията на IV-та зона,
включваща райони „....., дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения в съответствие с техническата спецификация на възложителя и
техническо и ценово предложение на изпълнителя. Според посоченото в т. 1 и т. 2 обхватът
на договора включва 2 групи обекти, а именно: улици и булеварди, посочени в списък
Приложение № 6, чието поддържане се осъществява на база определени показатели за
изпълнение и ниво на поддържане – арг. т. 1 на чл. 1, ал. 1, както и останалата част от
уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 6, но само
на база конкретни възлагания при необходимост – арг. т. 2 на чл. 1, ал. 1. Съгласно чл. 2, ал. 2
от договора в обхвата на дейностите по ал. 1 се включват дейностите по текущ ремонт и
поддържане на пътните настилки /в т. ч. и тротоарите/ на цялата улична мрежа в границите
на определената с договора зона на територията на ..... На следващо място, при анализ на
предвидените в чл. 4 от договора условия за плащане може да са направи извод, че страните
са предвидили различен ред в зависимост от това дали става въпрос за заплащане на
дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 или на тези по чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, като в първия
случай възнаграждението се дължи ежемесечно, а във втория случай съобразно разчетите на
годишния бюджет и с оглед действително извършените дейности. В случая, съдът намира, че
с оглед данните в представеното Приложение № 6, съдържащо изброяване на улици и
булеварди от пътната мрежа на .... /от № 1 до № 22/, не може да се направи извод, че мястото
на настъпване на ПТП от 17.04.2020 г., а именно: ...., попада в обхвата на приложението,
респ., че на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора от 17.06.2019 г., изпълнителят „..... е бил
задължен да извършва ежемесечно текущо и превантивно поддържане именно на този
участък от процесната улица. Следователно, същата би могла да бъде включена в обхвата на
договора единствено по реда на чл. 1, ал. 1, т. 2, а именно: на база конкретно възлагане и при
наличието на такава необходимост. По делото се установява, че с възлагателно писмо от
14.04.2020 г. от страна на .... действително е било предприето такова възлагане по
отношение на процесната ...., доколкото същата е описана в приложението към него –
годишен план за възлагане на дейности по текущ ремонт на пътната инфраструктура за 2020
г., но въпреки това не може да се направи категоричен извод, че е налице твърдяното
неизпълнение за поддържа на процесния пътен участък от страна на изпълнителя - „..... по
процесния договор № СО19-ДГ-55-402/17.06.2019 г. Действително възлагателното писмо е
7
съставено на 14.04.2020 г., т. е. преди настъпване на процесното ПТП – на 17.04.2020 г., но
по делото не се установява дали и ако да – кога е достигнало то до изпълнителя, за да се
приеме, че към 17.04.2020 г. за него е вече е възникнало и съществувало задължението за
поддръжа на ...., която е в обхвата на възлагането. Точно обратното, изрично ответникът по
обратния иск е оспорил това обстоятелство, посочвайки, че ремонтните дейности в рамките
на процесния пътен участък са започнали едва на 27.05.2020 г. Нещо повече, дори да се
приеме, че към 17.04.2020 г. изпълнителят вече е бил уведомен за възлагателното писмо от
14.04.2020 г., до какъвто извод съдът не достигна, прави впечатление, че с него
възложителят е определил краен срок за извършване на ремонтните работи до 15.06.2020 г.,
поради което не може да се приеме, че липсата на положен към 17.04.2020 г. асфалтобетон в
находящата се на .... асфалтова кръпка, представлява допуснато неизпълнение на
договорното задължение на изпълнителя за поддръжка на тази част от пътната мрежа,
доколкото крайният срок да стори това е бил 15.06.2020 г., като видно е от представената
двустранна сметка № 62, протокол № 62/27.07.2020 г. и акт относно фактическото
приключване на СМР, той надлежно е извършил възложените дейности, за което
възложителят му е заплатил сумата по фактура № 1655/27.07.2020 г. В тежест на ищеца по
обратния иск е било да установи твърдяните от него факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, а в случая той не е сторил това, поради което предявеният при
условията на евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за заплащане на сумата от 524,55 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 750,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса, 300,00 лв. – депозит за
САТЕ и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представените фактура № **********/05.05.2023 г. и платежно нареждане
от 12.05.2023 г. /л. 8-9 от делото/. Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът
счете за неоснователно, доколкото претендираният размер съответства на минималния
такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед обема на извършената дейност, както и
броя на проведените открити съдебни заседания, във всяко от които адв. М. е присъствала.
Пределите в цитираната наредба съдът възприема за релевантен ориентир, тъй като според
настоящия съдебен състав те съответстват в достатъчна степен на обичайното
възнаграждение, което се дължи по дела от съответния вид. Внесеният с платежно
нареждане от 21.11.2023 г. (л. 71 от делото) депозит за размер на свидетел в размер на 30 лв.
подлежи на възстановяване след подаване на нарочна молба от ищеца с посочване на
банкова сметка. Принципно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по предявения
обратен иск „..... също има право на разноски, с оглед изхода на спора по него, но такива не
следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт, с оглед липсата на изрично искане в този
смисъл, а и на доказателства за извършването на такива. С оглед изхода на спора по
предявените главен и обратен иск, в полза на „....“ не се следват разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ...., с адрес: ....., .... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ....., ....., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 524,55
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Рено Меган“ с рег. № ....., вследствие на ПТП
8
от 17.04.2020 г., както и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2023 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „....“, с адрес: ....., .... срещу „... ЕИК 1.... със седалище и
адрес на управление: ....., .... обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за заплащане на сумата от 524,55 лв.
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ...., с адрес: ....., .... да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: ....., ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ответника „....“ – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9