№ 127
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900766 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 34727/05.10.2021
г. на П. СЛ. АТ., ЕГН **********, с местожителство в ****** и КР. СТ. Ш.,
ЕГН **********, местожителство в *****, с която е предявен иск за
приемане за установено, че не съществува правото на принудително
изпълнение на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Московска", № 19, за сумата 27887.37 лв.,
непогасена главница по Договор за кредит „Експресо“ № 266420/25.03.2011
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда
26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва за
периода 25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37 лв., наказателна лихва,
както и сумата 669.37 лв., разноски по делото, за които суми е издадена
Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на
ВРС, XXIV с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците сочат, че за събиране на вземането, предмет на изпълнителния
лист било образувано изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с район на
действие ВОС. Счита, че правото на принудително изпълнение на ответника е
било погасено по давност. В подкрепа на този извод, излага следните
обстоятелства: След датата на сключване на договора 25.03.2011 г. е започнал
да тече 5 годишния давностен срок в полза ищците. На 24.10.2013 г. по
процесната заповед срещу ищците е било образувано изп.д. № 508/2013 г., на
СИС при ВРС, по което на 08.11.2013 г. с Постановление на ДСИ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на двамата ищци като през 2014 г. и
двамата напуснали работа. На 09.12.2016 г. изпълнителното дело било
прехвърлено на ЧСИ № 895 като било образувано изп.д. № 97, но не били
извършвани действия, с които погасителната давност да бъде прекъсната. В
резултат на вливането на първоначалния кредитор „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД, на 14.07.2021 г. по искане на последния
1
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А.. Счита, че в
периода от 08.11.2013 г. (датата на първия запор) до датата на последващия
запор погасителната давност е изтекла.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът “БАНКА ДСК“ АД, депозира
отговор, в който оспорва иска. Сочи, че задълженията по Договора за кредит
са станали предсрочно изискуеми на 02.10.2012 г., поради което и
погасителната давност е започнала да тече от тази дата, а не от датата на
сключване на договора. Сочи, че по първоначално образуваното изп.д. №
508/2013 г. на 12.11.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата и на 21.11.2013 г. върху това на ищеца. За периода 03.12.2013 г. –
01.12.2016 г. по делото за постъпвали ежемесечно суми в резултат на
наложените запори, а също и от директни вноски на двамата ищци. След
уведомяване на ищците за образуването на изп.д. № 97, считано от 13.01.2017
г. до датата на подаване на отговора по делото постъпвали суми за погасяване
на задължението, които били разпределяни на взискателя. Сочи, че след
започване на изпълнителното производство на 24.10.2013 г., нова давност за
вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2 като е
била прекъсвана с всяко плащане на суми от страна на ответниците, които
плащания са продължавали и след предявяването на иска, поради което и към
датата на предявяване на иска 5 год. Давностен срок не е изтекъл. Твърди, че
извършените действия спрямо един от солидарните длъжници, прекъсват
давността и за всички останали. По същество счита, че не са налице
основания да бъде прието, че вземането е погасено по давност, поради което
искът следвало да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова
молба, в която поддържат изложените в исковата молба твърдения и оспорват
възраженията на ответника, изложени в отговора.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който репликира доводите в допълнителната искова молба и поддържа
становището по предявения иск, изложено в отговора.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат
изложените в исковата молба, допълнителната такава и в отговорите,
доводи, съображения и възражения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, а и се
установява след извършване на справка във водения при АВ, Търговски
регистър, че по партидата на търговеца „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
на 28.01.2019 г. е вписана промяна в наименованието на „Експресбанк“ АД. С
вписване № 20200430152842 е отразено и преобразуване чрез вливане на
търговеца в „Банка ДСК“ АД, което дружество се явява и правоприемник.
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по
делото, че по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВPC, XXIV с., в полза на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е издадена Заповед по чл. 417 ГПК от 27.09.2013
г., по силата на която е разпоредено длъжниците П. СЛ. АТ. и КР. СТ. Ш.-А.а,
солидарно да заплатят сумата 27887.37 лв., непогасено задължнеие по
Договор за кредит – „Експресо“ № 266420/25.03.2011 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението – 26.09.2013 г. до изплащането,
2
сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва, за периода 25.10.2011 г. –
02.10.2012 г., както и сумата 4170.37 лв., наказателна лихва. Присъдени са и
разноски за заповедното производство в размер на 669.37 лв. Издаден е и
изпълнителен лист от 27.09.2013 г.
Не е предмет на спор между страните и, че за събиране на вземането по
издадената заповед и изпълнителен лист, е образувано изп.д. № 508/2013 г.,
на СИС при ВРС, I-ви район, което по молба вх. № 25362/12.12.2016 г. на
кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ, рег. № 895, с район на
действие – ВОС. Посочените данни се установяват и от изисканата и
приложена към настоящото дело, преписка.
От материалите е видно, че изпълнителното производство е образувано
с разпореждане от 28.10.2013 г., по молба на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, въз основа на издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14126/2013 г., на ВPC, XXIV с. С молбата са
направени искания за справки и са посочени изпълнителни способи, които да
бъдат приложени.
От материалите по делото се установява, че с разпореждане от
28.10.2013 г. е наложен запор върху МПС – Ауди 80, ДК № В5044СТ,
декларирано в Община Варна, на името на първия ищец. Запорното
съобщение е изпратено на 29.10.2013 г. до Началника на сектор „ПП КАТ“,
при ОД на МВР – Варна и е получено на 31.10.2013 г. Видно от приложеното
по изпълнителното дело писмо изх. № 31742/04.11.2013 г. е, че запорното
съобщение е върнато без наложеният запор да е регистриран в системата на
КАТ.
Видно от материалите е, че покана за доброволно изпълнение до ищеца
– А. е изпратена на адрес – гр. Варна, ЖК „Възраждане“, № 26, вх. 3, ет. 4, ап.
57 (посочен в издадената заповед). След като ищецът не е открит на адреса на
вратата на ап. 57 е залепено уведомление на 02.11.2013 г.
Видно от материалите е, че покана за доброволно изпълнение до
ищцата – Ш. е изпратена на адрес – ***** (посочен в издадената заповед).
След като е установено, че на адреса живеят сем. Барневи, на входната врата е
залепено уведомление на 31.10.2013 г.
Предвид наличието на установени публични вземания и на двамата
ищци, с разпореждания от 07.11.2013 г. към делото в качеството на
присъединен взискател е конституирана НАП.
След извършени справки с разпореждане от 07.11.2013 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Ш., получавано от ОУ „В.
Априлов“ – Варна, по силата на трудов договор от 12.09.2013 г. Запорното
съобщение е получено 12.11.2013 г.
С молба вх. № 15717/14.11.2013 г, третото задължено лице – ОУ „В.
Априлов“ е признало вземането и е уведомило съдебния изпълнител, че
удръжките върху трудовото възнаграждение ще са в размер на ¼, при
спазване на чл. 446, ал.1, т. 2 ГПК.
След извършени справки с разпореждане от 07.11.2013 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца А., получавано от „Мизия
Милк“, по силата на трудов договор от 27.09.2012 г. Запорното съобщение е
получено на 21.11.2013 г.
3
С молба вх. № 16214/25.11.2013 г., третото задължено лице – „Мизия
милк“ ООД е признало вземането и е уведомило съдебния изпълнител, че
изплащането ще се извършва при условията на чл. 446 ГПК.
След извършена справка в НБД с разпореждане от 06.11.2013 г., ПДИ е
изпратена на регистрирания настоящ адрес на ищцата – гр. Варна, ул. „Ана
Феликсова“, № 12, вх. 1, ет. 6, ап. 39. Поради неоткриване на ищцата, на
13.11.2013 г. на адреса е залепено уведомление.
Нова ПДИ до ищцата е изпратена чрез нейния работодател ОУ „В.
Априлов“ – Варна и е получена на 20.11.2013 г., от Директор.
С разпореждане от 11.11.2013 г. ПДИ е изпратена на настоящият адрес
на ищеца – гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, № 3, вх. 3, ет. 4, ап. 17. Поканата
е получена на 11.11.2013 г., лично от ищеца.
В резултат на наложените запори върху трудовите възнаграждения на
ищците на 28.11.2013 г. по делото е постъпила сумата 107.30 лв. от „Мизия
милк“ ООД като с разпореждане от 01.12.2013 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС, НАП и „Експресбанк“ АД
На 09.12.2013 г. по делото е постъпила сумата 81.61 лв. от ОУ „В.
Априлов“ като с разпореждане от 11.12.2013 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС и НАП.
На 19.12.2013 г. по делото е постъпила сумата 248.94 лв. от ОУ „В.
Априлов“ като с разпореждане от 21.12.2013 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС и НАП.
По силата на искане на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
обективирано в молба вх. № 17773/27.12.2013 г. и с разпореждане от
30.12.2013 г. наложеният върху трудовото възнаграждение на ищцата запор е
вдигнат частично и е ограничен до сумата 100.00 лв., съобразно разпоредбата
на чл. 446 ГПК и предвид обстоятелството, че същата се грижи за
малолетното си дете.
На 02.01.2014 г. по делото е постъпила сумата 107.30 лв. от „Мизия
милк“ ООД като с разпореждане от 06.01.2014 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС и „Експресбанк“ АД.
На 14.01.2014 г. по делото е постъпила сумата 107.30 лв. от „Мизия
милк“ ООД като с разпореждане от 15.01.2014 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС и „Експресбанк“ АД.
Видно от писмо вх. № 878/21.01.2014 г. е, че трудовото правоотношение
на ищеца е било прекратено със Заповед от 08.01.2014 г.
На 07.02.2014 г. по делото е постъпила сумата 100.00 лв. от ОУ „В.
Априлов“ като с разпореждане от 11.02.2014 г. е извършено разпределение в
полза на ВРС и „Експресбанк“ АД.
На 11.02.2014 г. по делото е постъпила сумата 107.30 лв. от ищеца А.
като с разпореждане от 14.02.2014 г. е извършено разпределение в полза на
ВРС и взискателя „Експресбанк“ АД.
За периода м. март 2014 г. – м. август 2014 г. ежемесечно са постъпвали
суми по делото в размер на 100.00 лв. от ищцата, чрез удръжки от трудовото
й възнаграждение и в размер на 107.30 лв. от ищеца, внасяни доброволно.
Видно от уведомително писмо вх. № 10741/19.08.2014 г. е, че ТПО на
ищцата е било прекратено, считано от 01.08.2014 г.
4
Така за периода м. 09 – м. 11`2014 г. суми по изпълнителното дело са
постъпвали в резултат на доброволни плащания, извършвани от ищеца А..
За 2015 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършвани
през месеците 01, 04, 05 и 07 – 11.
За 2016 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
месеците 01, 02, 04, 05, 07, 08, 09 и 11.
За 2017 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
всички календарни месеци.
За 2018 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
месеците 02 - 06, 08, 10 – 12.
За 2019 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
всички календарни месеци.
За 2020 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
всички календарни месеци.
За 2021 г. доброволни плащания от страна на ищеца са извършени през
месеците 01 – 07.
На 14.07.2021 г. по делото е постъпила молба от настоящият ответник
по делото, в качеството му на правоприемник на взискателя – „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, с която е отправено искане за налагане на запор
върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение от „Симид Агро“
ЕООД. С разпореждане от 14.07.2021 г. запорът е наложен, а на 19.07.2021 г.
запорното съобщение е получено от работодателя.
Видно от материалите по изпълнителното дело е, че от м. 08`2021 г.
постъпващите по делото суми са в резултат на реализиране на наложения
запор.
При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата
има процесуален характер и визираните предпоставки обуславят
допустимостта на производството (така О № 313/25.03.2011 г., по ч.т.д. №
157/2011 г., ВКС, II ТО). Наличието на нововъзникнал факт е условие за
допустимост на оспорването. Въпрос по съществото на спора е рефлектира ли
този факт върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или
размера на изпълняемото право.
С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен
установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на
правото на принудително изпълнение на ответника за вземането му срещу
ищеца, което е предмет на образувано производство за принудително
събиране, доказателствената тежест за установяване на фактите погасяващи
правото на принудително събиране на вземането се носи от ищеца.
Както бе посочено във фактическата установеност, изп. дело №
508/2013 г., на СИС при ВРС, I-ви район, е образувано при действието на
ППВС № 3/80 г., на 28.10.2013 г. Съгласно даденото в него разрешение
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
докато трае то, давност не тече, а считано от евентуалното му прекратяване
5
започва да тече нова давност.
Отношение към приложимата в конкретния случай давност има
момента на влизане в сила на издадената заповед спрямо всеки от
солидарните длъжници. Както бе посочено във фактическата установеност
връчването на издадените заповед и изпълнителен лист е извършено чрез
изпратени покани за доброволно изпълнение спрямо всеки от ищците.
Поканата до ищеца А. е получена лично от него на 11.11.2013 г., а поканата
до ищцата Ш. е връчена чрез работодател на 20.11.2013 г.. При тези данни и
при липсата на спор между страните, че нито един от ищците не е упражнил
правото си на възражение по реда на чл. 414 ГПК, то с изтичане на
приложимия към момента на връчването 14-дневен срок издадената Заповед е
влязла в сила, съответно на 26.11.2013 г. спрямо ищеца и на 05.12.2013 г.
спрямо ищцата. Следователно, релевантните за заявеното с иска
несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла
погасителна давност, са фактите настъпили спрямо всеки от ищците след
26.11.2013 г. и 05.12.2013 г., съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК.
Доколкото се касае за вземане установено със заповед за изпълнение, то
приложение по отношение продължителността на давността следва да намери
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тази разпоредбата предвижда, че ако
вземането е установено с влязло в сила решение, то новата давност всякога е
5 години. Не е налице основание да бъде отречено схващането, към което се
придържа и съдебната практика, че влязлата в сила заповед има значение на
влязло в сила решение по отношение на нейния предмет, в случая парични
задължения, доколкото съобразно разпоредбите на действащия процесуален
закон е приравнена по последици на този акт.
Спрямо ищеца: След влизане в сила на Заповедта спрямо ищеца на
26.11.2013 г. по изпълнителното дело е продължило постъпването на суми в
резултат на наложени запори на трудовото му възнаграждение, получавано от
„Мизия Милк“ ООД, в предходен момент. Тези плащания в резултат на
реализирания изпълнителен способ, са били приети от кредитора. Последното
подобно плащане е на 14.01.2014 г., в размер на 107.30 лв. като с писмо вх. №
878/21.01.2014 г. съдебният изпълнител е бил уведомен, че трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено със Заповед от 08.01.2014 г.
След тази дата ежемесечното (с малки изключения) постъпване на суми
по изпълнителното дело е продължило през целия последващ период м
февруари`2014 г. – м. юли`2021 г. под формата на доброволни частични
плащания в размер на 107.30 лв., извършвани от ищеца А., които също са
били приемани от ответника.
При това положение липсата на предприети други изпълнителни
действия (други запори, възбрани и т.н.) спрямо ищеца след влизане на
заповедта в сила, не може да бъде приравнено на бездействие от страна на
кредитора, тъй като постъпването на сумите, както възоснова на реализиране
на конкретен изпълнителен способ, така и по доброволен път от длъжника,
поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва, както
погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следователно
към датата на предявяване на иска 05.10.2021 г. 5-годишния давностен срок
спрямо ищеца не е бил изтекъл, предявения иск се явява неоснователен и като
такъв ще следва да бъде отхвърлен.
Спрямо ищцата: След влизане в сила на Заповедта на 05.12.2013 г. по
6
изпълнителното дело е продължило постъпването на суми в резултат на
наложени запори на трудовото й възнаграждение, получавано от ОУ „В.
Априлов“, в предходен момент. Както бе посочено по-горе, тези плащания в
резултат на реализирания изпълнителен способ, са били приети от кредитора.
При това положение липсата на предприети други изпълнителни действия
(други запори, възбрани и т.н.) спрямо ищцата след влизане на заповедта в
сила, не може да бъде приравнено на бездействие от страна на кредитора, тъй
като постъпването на сумите поддържа висящността на изпълнителния
процес и прекъсва, както погасителната давност, така и срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищцата е
постъпила по делото през м. август 2014 г. като с уведомително писмо вх. №
10741/19.08.2014 г. съдебният изпълнител е бил уведомен, че ТПО на ищцата
е било прекратено, считано от 01.08.2014 г.
През целия период след м. август 2014 г. до датата на предявяване на
иска – 05.10.2021 г. спрямо ищцата не са били предприемани каквито и да е
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането, които да са
годни да прекъснат теченето на 5 годишната погасителна давност.
Следва да бъде посочено, че доводите на ответника, че извършените
действия спрямо един от солидарните длъжници прекъсват давността и за
останалите, не се споделят от настоящият състав. От една страна
солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие спрямо
длъжниците. Едно от проявленията на относително действие на
солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, според която
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо
когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу
освободените вследствие на давността. В подкрепа на този извод е и
процесуалната уредба на солидарността. Както в общият исков процес, така и
в изпълнителния процес (като вид граждански процес) солидарните
длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо
всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на
обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните
длъжници има погасителен ефект и за останалите (което е проявление на
абсолютното действие на солидарността – арг. чл. 123, ал.1, изр. 1 ЗЗД),
поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия
солидарен длъжник води и до изтичане на давностния срок спрямо него.
В заключение се налага извода, че към датата на предявяване на иска
05.10.2021 г. 5-годишния давностен срок спрямо ищцата е бил изтекъл,
поради което предявения иск като основателен ще следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата Ш. макар и да се следват разноски,
не се присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива
(съобразно доказателствата разноските по делото са направени от ищеца А.).
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 360.00 лв. и, което следва да бъде заплатено от
страна на ищеца, чийто иск е оттхвърлен.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на КР. СТ. Ш., ЕГН **********,
местожителство в *****, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска",
№ 19, за сумата 27887.37 лв., непогасена главница по Договор за кредит
„Експресо“ № 266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда 26.09.2013 г. до изплащането, сумата
1410.61 лв., възнаградителна лихва за периода 25.10.2011 г. – 02.10.2012 г.,
сумата 4170.37 лв., наказателна лихва, както и сумата 669.37 лв., разноски по
делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС, XXIV с. и е образувано изп.д. №
20168950400097, на ЧСИ № 895, с район на действие ВОС, на осн. чл. 439,
ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. СЛ. АТ., ЕГН **********, с
местожителство в ****** ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Московска", № 19, за сумата 27887.37 лв., непогасена главница
по Договор за кредит „Експресо“ № 266420/25.03.2011 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 26.09.2013 г. до
изплащането, сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва за периода
25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37 лв., наказателна лихва, както и
сумата 669.37 лв., разноски по делото, за които суми е издадена Заповед по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС,
XXIV с. и е образувано изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с район
на действие ВОС, на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. СЛ. АТ., ЕГН **********, с местожителство в ****** да
заплати на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Московска", № 19, сумата 360.00 лв., разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му, пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8