ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425
гр. С.З., 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500162 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Ю. М. К., действаща чрез адв. М.Л.,
срещу заповед № 1128/02.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3633/2021 г. по описа на Районен съд – С.З. в
частта й за разноските.
Частната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт с твърдения за липса на представени доказателства за
платено от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Претентдира се отмяна на заповедта за изпълнение в частта за разноските,
касаеща присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Евентуално се възразява се за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и се претендира намаляването му до 300 лв. и частична
отмяна на заповедта за изпълнение в частта й за разноските за адвокатско
възнаграждение. Претендира се присъждането на разноските в
производството по частната жалба.
В срока за отговор е подаден такъв от насрещната страна „И.С.К.“ ООД,
действащо чрез адв. Б.С., с който е оспорило частната жалба като
неоснователна. Изложени са доводи, че заплащането на присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение е било
надлежно удостоверено с представения договор за правна помощ, а
възнаграждението не е прекомерно, т.к. е съобразено с разпоредбата на чл.2,
ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/. Претендира се отхвърляне на частната жалба и
присъждането на разноски в настоящото производство за платено адвокатско
възнаграждение.
1
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – С.З. по заявление на „И.С.К.“ ООД, действащо чрез адв. Б.С., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Ю. М. К. от гр.С.З. за сумата от 1 400 лв. – дължима главница по
договор за потребителски кредит и 115,50 лв.- договорна лихва за периода
27.07.2021 г. – 27.07.2021 г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата. Претендира е и заплащането на разноски в заповедното
производство в размер на 30,31 лв. за платена държавна такса и 600 лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са представени пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие от 28.07.2021 г., от които се установява, че „И.С.К.“
ООД, чрез законния си представител и адв. Б.С. са сключили договор с
предмет изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК и процесуално
представителство пред Районен съд –С.З. срещу Ю. М. К., като са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., платено в брой при
сключване на договора.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 1128/02.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ю. М. К., с която
е разпоредил да заплати на „И.С.К.“ ООД сумата от 1 400 лв. – дължима
главница по договор за потребителски кредит и 115,50 лв.- договорна лихва за
периода 27.07.2021 г. – 27.07.2021 г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата и разноски в заповедното производство в размер на
30,31 лв. за платена държавна такса и 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е била връчена на Ю. М. К. на 05.08.2021 г., а на 31.08.2021 г.
тя е подала по пощата частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима,
т.к. е подадена в срока, указан на страната с връчената й заповед за
изпълнение, от процесуално - легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
частично основателна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че заявителят „И.С.К.“ ООД и адв.
Б.С. са сключили договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне
на заявление по чл.410 от ГПК и процесуално представителство пред Районен
съд –С.З. срещу Ю. М. К., а договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. е било платено в брой при сключване на договора.
За удостоверяване на това обстоятелство подписаният от двете страни
договор за правна помощ и съдействие от 28.07.2021 г. има силата на
разписка и представлява годно доказателство за извършеното плащане на
2
договореното адвокатско възнаграждение.
С оглед на това главното възражение на частната жалбоподателка е
неоснователно.
Основателно е обаче възражението за прекомерност на заплатеното от
заявителя адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на
делото, която е ниска.
При това положение възнаграждението следва да бъде намалено до
минималния предвиден в чл.7, ал.7 от НМРАВ размер от 300 лв.
Неоснователно е твърдението в отговора на частната жалба, че
договореното и платено от заявителя адвокатско възнаграждение съответства
на минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо в случая,
т.к. разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ не намира приложение в
заповедното производство.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото в настоящото производство всяка от страните
има право на разноски по съразмерност, т.е. наполовина.
В полза на ЮЛ. М. К. следва да се присъдят разноски от 7,50 лв. за
платена държавна такса, а на оказалият й безплатна правна помощ адвокат –
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на
100 лв.
В полза на „И.С.К.“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.3-то от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК поради прекомерност
подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение от 600
лв. на 300 лв.
ОТМЕНЯ заповед № 1128/02.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3633/2021 г. по описа на Районен
съд – С.З. в частта й за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
над размера от 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „И.С.К.“ ООД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“******,
представлявано от законен представител: Д.В.Д. – управител, да заплати на
Ю. М. К., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., бул. „*********** сумата от
7,50 лв. – разноски в настоящото производство по съразмерност за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата „И.С.К.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.“******, представлявано от законен представител:
3
Д.В.Д. – управител, да заплати на адвокат М.Л. Л., ЕГН - **********, от
Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр.С., ул. „********, офис-партер
сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ю. М. К., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., бул. „*********** да заплати на „И.С.К.“ ООД,
ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“******,
представлявано от законен представител: Д.В.Д. – управител, сумата от 150
лв. - разноски в настоящото производство по съразмерност за платено
адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4