№ 163
гр. Кюстендил, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500176 по описа за 2022 година
М. АТ. Д. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. ***, чрез
процесуалния му представител адв. Д.М., обжалва Решение № 137 от 02.03.2022 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 961/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е отхвърлил
предявения от М. АТ. Д. против СВ. Т. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ
към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 41112.503.529.1.28 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ул.“***,
самостоятелният обект се намира на ет. 7 в сграда с идентификатор № 41112.503.529.1, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 41112.503.529, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ, посочена в документа - 72.90 кв.м., прилежащи
части: изб. помещение № 54 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 1.986 % ид.части от ОЧС и от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
41112.503.529.1.7, 41112.503.529.1.51, под обекта: 41112.503.529.1.24, над обекта:
41112.503.529.1.32 и е допуснал до делба между М. АТ. Д. и СВ. Т. Д. следния съсобствен
недвижим имот: Новообразуван имот №16026.164.3, по плана на новообразуваните имоти
на местност „ Лозище“, с. Горановци, с ЕКАТТЕ 16026, община Кюстендил, одобрен със
заповед № ДС-20-268 от 12.10.2017г. на Областния управител на област Кюстендил, с площ
от 600 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: параграф 4,
категория на имота: пета, при съседи: №16026.164.18 - др.терен - ул.мрежа, №16026.164.1 -
овощна градина, № 16026.164.16 - овощна градина, № 16026.164.4 - овощна градина, №
16026.164.15 - овощна градина, заедно с построената сграда със застроена площ от 42 кв.м.
по скица, брой етажи: 1, както и с всички трайно прикрепени подобрения и приращение в
имота, при права на страните: ½ ид.част за М. АТ. Д. и ½ ид.част за СВ. Т. Д..
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като релевира доводи за
1
неговата неправилност. Възразява срещу изводите на районния съд, че е била налице
промяна в поведението на ответницата Д. и същата била демонстрирала пред ищеца
намерението си за своене на неговата идеална част от процесното жилище, както и за
периода от 2004г. до 2014 г. била упражнявала владение върху притежаваната от него
идеална част, поради което била придобила имота при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС, като
въззивникът счита същите за неподкрепени от събраните по делото доказателства. Твърди,
че първоинстанционният съд неправилно се бил позовал на показанията на свид. Ю.А. и
М.А., които не живеели постоянно в гр. Кюстендил и нямали преки впечатления относно
владението на процесния имот, а не бил обсъдил показанията на свид. И.Г.. Акцентира
върху обстоятелството, че след прекратяване на брака между страните ищецът бил заплащал
ежегодно дължимия „данък сгради“ върху ½ от процесното жилище. Позовава се на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД. Твърди, че в първоинстанционното
производство от страна на ответницата не били ангажирани доказателства, че същата е
владяла имота непрекъснато в продължение на 10 години.
Навежда съображения за неправилност и немотивираност на първоинстанционното
решение и в частта, в която е допусната делба на имот № 16026.164.3, като акцентира, че
всички документи, легитимиращи правото на собственост на ищеца върху процесния имот,
били издадени 14 години след прекратяване на брака му с ответницата, респ. имотът не бил
придобит в режим на СИО. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не бил обсъдил
показанията на свид. И.Г. и свид. В.С., които подкрепяли твърденията на ищеца за
придобито право на собственост върху имота по давност при условията на чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на предявения иск и
отхвърляне на насрещно предявената искова претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна СВ.
Т. Д. чрез пълномощника й адв. Г.М., в който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и на изложените в нея оплаквания. Подчертава се, че след
прекратяване на брака между страните сочената от въззивника законова забрана по чл. 115,
ал. 1, б. „в“ ЗЗД не е приложима и не действа. Твърди се, че въззивникът нито е твърдял,
нито доказателствата по делото сочели прекъсване на давностното владение на Д. на
основанията, предвидени в чл. 81 ЗС и чл. 115 и 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС за периода от
прекратяване на брака между страните до подаване на исковата молба. Сочи се, че
записването на дадения като обезщетение апартамент от родителите на ответницата на
нейно име е станало по реда на чл. 102, ал. 1 ЗТСУ (отм.), и ищецът, тъй като не е роднина
по права линия, не би могъл да получи по този законов ред, направо заедно с дъщеря им,
същия апартамент, като различието в юридическия факт за възникване на съсобствеността
върху апартамента обосновава приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС на общо
основание. Твърди се, че към 02.04.2014г. за въззиваемата вече били настъпили
материалноправните последици на чл. 79, ал. 1 ЗС, като същевременно се оспорват доводите
на въззивника за необоснованост на решението с доказателствата за плащани от него данъци
с твърдението, че плащането на данъци не е владелческо действие.
Приема се за правилно и решението на съда в частта за допускане на делба при равни
права на придобития при съвместен принос в режим на СИО недвижим имот № 16026.164.3,
ведно с построената в него сграда, сочейки, че основанието за възникване на собствеността е
извършването на плащането му от ползвателя на имота, и които изводи на районния съд
счита за подкрепени от събраните доказателства по делото. Възразява, намирайки ги за
недопустими и неоснователни, срещу доводите на въззивника за необоснованост на
решението в тази му част поради изтекла в негова полза придобивна давност, като
акцентира, че възражението за придобивна давност на Атанасов било преклудирано,
предвид което съдът правилно не го бил разгледал.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
2
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
При извършената от въззивния съд проверка се констатира, че атакуваното решение е
валидно и допустимо, а по правилността ОС – Кюстендил намира следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от
02.04.2004г. на първоинстанционен съд № 4 на Ла Бисбал д“Емпорада, Херона на Кралство
Испания.
Посоченият в исковата молба недвижим имот, представляващ към момента
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 41112.503.529. 1. 28 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД18-96/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, в сграда с идентификатор № 41112.503.529. 1, с
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 41112.503.529, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ, посочена в документа-72. 90 кв. м., прилежащи
части: изб. помещение № 54 с площ от 5. 38 кв. м., ведно с 1. 986 % ид. части от общите
части и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.503.529. 1. 7, 41112.503.529. 1. 51, под обекта: 41112.503.529. 1. 24, над обекта:
41112.503.529. 1. 32- описан в схема №15-496081-12.05.2021г. е записан при равни права на
страните по делото в същата – въз основа на нот.акт №109,т.3,дело №1031/ 21.09.1982г.на
Кюстендилския районен съд.Този нотариален акт е представен по делото (л.3 от гр.дело
№961/2021г.на КнРС), при което се констатира, че двамата съделители са признати за
собственици на жилището с административен адрес:гр.Кюстендил, ул.“***“ (настояща
„***“) ***, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ.Цената на имота е определена на 11045лв., от които обезщетение за отчужден
недвижим имот в гр.Кюстендил, парцел(имот пл.№) 1619,кв.340, въз основа на заповед
№1133/07.09.1977г. на председателя на ИК на ОНС-Кюстендил – 5045лв. и разрешен заем –
6000лв.
Както се установява от Заповед №1044 от 30.07.1980г.на осн.чл.100 ал.1 от ЗТСУ,
двамата съделители са вписани като правоимащи по отношение на определеното жилище,
посочено по-горе- ап-.№28,ет.7,бл.34,кв.340- но с различна ( по-малка) стойност на
отчуждения имот – 3933лв.- срвн.л.61 от първоинстанционното дело.
В удостоверение на ДМП- община Кюстендил и двамата съделители също са
посочени като титуляри (данъчно задължени лица) на жилището – видно от удостоверение
по чл.264,ал.1 ДОПК от 12.05.2021г.(л.5 от делото на КнРС).От ищеца М.Д. са представени
и приходни квитанции за платени от М.Д. данъци за този имот през 2011г.;2012г.;
2014г.;2015г.; 2016г.; 2017г.;2019г.; 2021г.
С констативния НА № 148, т. 2, рег. № 3010, д. № 313 от 2018 г. на нотариус М.М. в
полза на съделителя М.Д. е признато право на собственост по отношение на имот, находящ
се в м. "Лозище ", с. Горановци, община Кюстендил , представляващ новообразуван имот с
№ 16026.164.3 по плана на новообразуваните имоти в м. "Лозището ", извън регулацията на
с. Горановци, с ЕКАТТЕ 16026, община Кюстендил, одобрен със заповед №ДС-20-268 от
12.10.2017 г. , с площ от 600 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда.За извършване на констатацията са представени удостоверение №43/10.04.1983г.на
ИК на ОбНС; удостоверение №55/1985г.на ИК на ОбНС; разрешение за строеж №178/1989г.
и одобрен архитектурен проект№17/04.04.1989г.;скица-виза от 15.03.1989г. на ОбНС-
гр.Кюстендил;протокол №4/06.04.1989г. на ОбНС-гр.Кюстендил за определяне на
строителна линия и ниво; оценителен протокол от 09.09.1993г.наОбщина Кюстендил,
служебна бележка и приходна квитанция 0037366/28.09.1994г.на Община
Кюстендил,удостоверение за данъчна оценка ; скица №164003/30.07.2018г.на община
Кюстендил.
Този имот е предоставен за лично ползване като земеделска земя с площ от 1 дка на
М.Д. по ПМС № 11 –срвн. посоченото удостоверение № 43/10.04.1983 г. на Председателя
3
на ИК на ОбНС- Кюстендил, като не се спори, че въз основа на издадено от Община
Кюстендил разрешение за строеж № 178/1989 г., протокол за определяне на строителна
линия и ниво № 4/05.04.1989 г. през същата година, през време на брака между страните е
била изградена сезонна постройка (вила); респ.по време на брака е заплатена и определената
цена в размер на 12 000 лв. (срвн.приходна квитанция № 0037366 от 28.09.1994 г.-л.60 от
делото на КнРС)по посочения оценителен протокол от 09.09.1993 г. на комисия, назначена
със заповед № 1417/07.09.1993 г. на кмета на община Кюстендил.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като от
показанията на свид.Ю.А. (син на страните) се установява, че съделителят М.Д. след развода
си със С.Д. не е посещавал процесния апартамент, като същевременно свидетелят уточнява,
че баща му е живял в Испания до 2017-2018г.;този свидетел не е възприел действия или
думи на майка си, с които тя да препятства достъпа на бившия си съпруг до посочения
апартамент, а само е знаел, че този апартамент е даден като обезщетение за отчужден имот,
който е бил собственост на баба му и дядо му по майчина линия.Относно последното
обстоятелство свидетелства в показанията си и свид.М.А. – дъщеря на страните, която сочи,
че от три години живее постоянно в България.Същата посочва още, че в този апартамент
семейството е живеело до 1998г., а баща й се е пенсионирал 2015г.-2016г., като до 2016г. е
бил в Испания, а майка й е отишла в Испания през 2000г.(две години по-късно от баща й) и
все още работи там, като половин година е в Испания, половин година е в България и живее
в този апартамент, когато е в България, в който към момента живее и майката на
съделителката (баба на свидетелката А.) и свидетелката, като същата със свои средства и
такива на майка си е правила ремонт преди три години в апартамента. Последната сочи, че е
имало случай, когато майка й „в дискусии“ е заявявала на баща й, че апартаментът е неин и
да не идва повече там , което е било когато е била по-малка, след развода, а баща й не е
ходел в този апартамент след развода на родителите й и не е казвал, че иска част от този
апартамент.
Двамата посочени свидетели твърдят и, че вилата винаги е била ползвана от
родителите й, включително и след развода достъпът на майка им не е бил възпрепятстван.
Свидетелката Р.Ш., от своя страна, твърди, че като обезщетение за отчужден имот
родителите на С.Д. са получили два апартамента.Свидетелката не знае ищецът да е правил
подобрения в процесния апартамент, респ. научила от С.Д., че бившия й съпруг има
претенции , че е съсобственик, след като е заведено делото ; не е чувала да му заявява, че
апартамента е неин, но в разговори е подчертавала, че е от нейните родители и му е казвала
това; сочи,че е ходила с нея до вилата – може би преди 10 години.
От своя страна, свидетелят И.Г. също сочи, че ищецът е бил в Испания до 2017-
2018г., като при връщането си в България неговата тъща му връчила ключове от процесния
апартамент, както и от вила в с.Мазнево, което станало поради това, че тъстът му бил
болен.Този свидетел сочи, че е помагал в изкопна работа с техника при строежа на вилата,
предмет на претенцията за делба, както и че не е виждал лично съделителката там.
Свидетелят В.С. също поддържа, че не е виждал на вилата в с.Горановци бившата
съпруга на М.Д., а само дъщеря му М. и него, както и че сградата е построена от последния ;
знае и, че Мирко има друг апартамент в гр.Кюстендил, който не е процесния.
При преценка на горните обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Процесният апартамент е отстъпен в обезщетение срещу отчужден имот със
заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.); , а съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.);
собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на
самата заповед на органа по чл. 95. Когато се дължи разлика между стойността на
отчуждения и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с
правилника за прилагане на закона.Съдът не намира, че е установено , че отразяването на
поправка визира самото посочване на М.Д. като титуляр за неправилно, доколкото се
констатира, че самото посочване на името му е неправилно (с окончания на „– а“).
В случая, обаче, не е налице възражение за пълна или частична трансформация по
4
отношение на процесния апартамент ( предвид и констатираната разлика в стойността по
заповедта и по нотариалния акт за отчуждения имот, респ.данните, че евентуално
обезщетението е включвало и друго жилище), което би могло да бъде разгледано от
въззивния съд, предвид приетото в т. 6 на ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, че до
приключване на устните състезания във въззивната инстанция ответникът може да прави
правоизключващи възражения, докато от ответната страна в случая това обстоятелство се
визира само като такова, касаещо субективната страна на упражнявано от съделителката Д.
владение, установено, както се твърди, след развода на страните.
Ето защо, следва да се приеме, че придобиване на правото на собственост на този
имот е по време на брака при равни права.
Както се посочи, твърдението на ответницата е за установено владение след развода,
когато съсобствеността е обикновена ( имотът вече не е в режим на СИО, респ.не е налице и
забрана за течението на давност, каквато законът регламентира само при съпрузи).
Следва да се прецени налице ли е осъществяването на фактическия състав на чл. 79,
ал. 1 ЗС, изискващ упражняване на непрекъснато владение в продължение на поне 10 години
върху посочената вещ. За упражняване на владение е необходимо осъществяване на
фактическа власт с намерение за своене /чл. 68, ал. 1 ЗС/.Видът на тази фактическа власт
/владение или държане/ се определя от субективния елемент – дали вещта се държи като
своя или за другиго /чл. 68 ЗС/. Въпросът , който стои, е за елементите на фактическия
състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и конкретно дали в тях се включва
изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т. е.
владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика(съсобственика). Тъй
като и след 2004 г. ищецът е останал да работи в Испания, не може да бъде установено дали
владението е осъществявано от бившата съпруга необезпокоявано по вложения в закона
смисъл , явно манифестирано, в период от 10г., след като не се визира конкретен начален
момент, в който да е осъществено това противопоставяне - не е определено времето на
разговора, от който нататък да се приеме категорично, че е налице явно демонстриране на
владение , респ.отблъскване на претенциите на ищеца –т.е. да се изведе, че поведението на
бившата съпруга със сигурност е станало достояние на ищеца , манифестирала по
недвусмислен начин своенето на жилището.
Придобиването на имота, който е предоставен за ползване по реда на съответно ПМС
(№11) в условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, става на основание осъществен фактически
състав по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото имотът е застроен със сграда. В случая
приложимата разпоредба е § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изискуемите се условия за
придобиване от ползвателя правото на собственост върху имота са били налице, когато на
същият е било разрешено от общината да заплати същия, тъй като черпи права от една
предвидените в ЗСПЗЗ ограничителни хипотези - осъществено строителство, даващо право
да се изкупи земята и нейното заплащане при установяване основание за трансформиране
на правото на ползване в право на собственост и наличието на материалните законови
предпоставки за трансформацията.
Видно от приложения оценителен протокол,съставен от комисия на основание чл.
265 от ППЗТСУ, във връзка с молбата на ползвателя (в случая М.Д.) за процесния имот е
определена оценка, като имотът е заплатен с вносна бележка на 28.09.1994 г. За да е налице
своевременно плащане, следва то да се прецени, с оглед действащата към този момент на
пораждане на задължението за плащане от страна на ползвателя, в редакция на законовата
разпоредба на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ към релевантния момент, като съдържанието на
тази разпоредба, съгласно редакцията на същата, публикувано в ДВ, брой 83 от 1993 г.,
предвижда, че гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по
предходната алинея придобиват право на собственост върху същите, когато са построили
сграда върху земята, ако до 30 септември 1994 г. заплатят земята на собственика чрез
общинския съвет по цени, определени от Министерски съвет съобразно пазарните цени на
съответния район. След като с доказателства по делото, безспорно е установено, че на
съделителя е било предоставено валидно право на ползване на процесния имот, в който е
5
била изградена масивна сграда, въз основа на издаденото строително разрешение,
предназначена за сезонно обитаване, и стойността на земята е заплатена в предвидения по
действащата към този момент редакция на горната разпоредба срок - до 30.09.1994 г.,
правото на ползване, отстъпено на същия, се е трансформирало в право на собственост,
т.е.същото е придобито по време на брака.
Аналогични са, по нататък, са съображенията за липсата на придобиване на този имот
по давност - дори да се приеме, че възражението за давност е надлежно заявено от М.Д. –
тъй като и в случая липсват категорични доказателства за периода и начина на
манифестиране от негова страна на фактическата власт по отношение на бившата му
съпруга спрямо същия имот .
Съобразявайки изложеното, въззивният съд счита, че до делба следва да бъдат
допуснати и двата процесни имота при равни права, поради което в частта, в която искът е
отхвърлен по отношение на апартамента в гр.Кюстендил, решението на КнРС ще бъде
отменено при допускане на делбата, а в останалата си част атакуваният съдебен акт, предмет
на настоящата въззивна проверка, ще бъде потвърден.
При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не следва да се
присъждат.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 137 от 02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 961/2021 г.на РС
– Кюстендил , В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът за делба на недвижим имот,
представляващ към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
41112.503.529.1.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр.Кюстендил, ул.“***, самостоятелният обект се намира на ет. 7 в сграда с идентификатор
№ 41112.503.529.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 41112.503.529, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ, посочена в документа - 72.90
кв.м., прилежащи части: изб. помещение № 54 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 1.986 % ид.части
от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.503.529.1.7, 41112.503.529.1.51, под обекта: 41112.503.529.1.24, над обекта:
41112.503.529.1.32 , като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на горепосочения недвижим имот в
гр.Кюстендил, ул.“***, при равни права: по ½ ид.част за М. АТ. Д., ЕГН **********, и за
СВ. Т. Д., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото Решение № 137 от 02.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 961/2021 г.на РС – Кюстендил , В ЧАСТТА, в която е допуснат до делба между М. АТ. Д.
и СВ. Т. Д. следният недвижим имот: Новообразуван имот №16026.164.3, по плана на
новообразуваните имоти на местност „ Лозище“, с. Горановци, с ЕКАТТЕ 16026, община
Кюстендил, одобрен със заповед № ДС-20-268 от 12.10.2017г. на Областния управител на
област Кюстендил, с площ от 600 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно
ползване: параграф 4, категория на имота: пета, при съседи: №16026.164.18 - др.терен -
ул.мрежа, №16026.164.1 - овощна градина, № 16026.164.16 - овощна градина, № 16026.164.4
6
- овощна градина, № 16026.164.15 - овощна градина, заедно с построената сграда със
застроена площ от 42 кв.м. по скица, брой етажи: 1, както и с всички трайно прикрепени
подобрения и приращение в имота, при права на страните: ½ ид.част за М. АТ. Д. и ½
ид.част за СВ. Т. Д..
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7