Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Плевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи
април две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
НАНКА РАЧЕВА
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 195/2022г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Драго“
ЕООД – Севлиево, представлявано от управителя Д.И.Д., чрез адв. Д.Ц. *** срещу Решение № 46 от 26.01.2022 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2153/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил наказателно
постановление № 35-0000831 от 13.07.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Плевен, с което на „Драго“ ЕООД - Севлиево, представлявано
от Д.И.Д. на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 33, §2, изр. 1 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., за това че
на 28.06.2021г.около 12:00 часа в РД “АА“ гр. Плевен, „Драго“ ЕООД, притежаващо
лиценз №3547 за международен превоз на товари не представя в четлива форма
извлечение от данните на дигиталния тахограф на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****
за срок от една година назад, считано от 28.06.2021г.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила
и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348
ал. 1 т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че районният
съд не е обсъдил възраженията му, че в АУАН е записан само един свидетел без
точни идентифициращи данни, като не е посочено и качеството на свидетеля,
очевидец присъствал при установяването на нарушението или при съставянето на
акта, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Посочва, че няма извършена техническа експертиза, която да установи дали
файловете наистина не се четат. Твърди, че е предал на административно-наказващия
орган файлове, напълно коректни, отваряеми със специализиран софтуер и валиден
цифров подпис, напълно изрядни съгласно регламента. Счита, че
административно-наказващия орган не е
могъл да отвори част от тях, тъй като не е избран правилния софтуер за отварянето им. Първоинстанционният
съд не е обсъдил възражението за липса на съставомерност на деянието като счита,
че описаното деяние, не представлява нарушение. НП не съдържа задължителните
реквизити съгласно чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН - точно описание на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Неправилната индивидуализация
на състава на извършеното нарушение в АУАН и в самото НП е съществено
процесуално нарушение, което от една страна накърнява правото му на защита, поставяйки
го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността
му, а от друга поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно
законосъобразността на акта по същество на спора. Навежда доводи, че посочената
в НП фактическа обстановка, е нелогична и противоречива и безспорно води до
пълна неяснота на вмененото нарушение. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е немотивирано, тъй като липсва задължителното обсъждане
дали да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, след като деянието, чрез
което е било осъществено административно нарушение, разкрива признаците на маловажен
случай. Дори и да е налице извършено нарушение, това нарушение е следвало да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не е израз на професионална недобросъвестност на жалбоподателя и не
е довело до настъпване на вредоносни последици, като същевременно не са налице
данни за други допуснати нарушения на транспортното законодателство от негова
страна. Посочва, че от представени около 20 броя носители, не са отворени от наказващия
орган само 5 от тях, което доказва, че налице е било желание и действия от тяхна
страна за предоставянето на нужната информация, а не обратното - да скрият
информацията, изискуема по закон. Моли, да се отмени решението, а по същество –
да се отмени НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар за двете инстанции.
Ответникът по касация – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила
решението. Счита, че описанието на нарушението изцяло съответства на нарушената
правна норма, същото е доказано от събраните писмени и гласни доказателства и
санкционирано с предвиденото в закона наказание, като деянието не разкрива
признаците на чл. 28 ЗАНН.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че е безспорно констатирано
извършеното административно нарушение, което е формално и не е налице маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. Предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно и допустимо, но постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
За да потвърди НП като законосъобразно
съдът е възпроизвел съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП като бланкетно е приел за безспорно доказано описаното в него деяние – дружеството-превозвач
не предоставя на контролните органи в четлива форма извлечение от данните на
дигиталния тахограф на описания автомобил за срок една година назад, считано от
28.06.2021г.
За да направи този извод, съдът се позовал
на лаконичните свидетелски показания, според които актът е съставен, затова че
собственикът не предоставил на контролните органи данни от дигиталните тахографи
на посоченото МПС. Приел, въз основа на представената заповед, че акта,
респективно НП е издадено от компетентен орган, както и че е налице пълно
съответствие между описанието на нарушението и нарушените законови разпоредби
като е цитирал текста на сочения чл. 33 § 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и
санкционната норма – чл. 105 ал.1 ЗАвПр, предвиждаща наказание имуществена
санкция в размер на 200 лв. за други нарушения на закона и подзаконовите
нормативни актове и декларативно е посочил, че нарушението правилно е
квалифицирано, както и че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за типичен случай на нарушение от този вид.
Изложените от първоинстанционния съд
мотиви са декларативни и бланкетни. Липсва по същество обсъждане на събраните
доказателства и анализ на приложимите правни норми с оглед конкретиката на
случая. Съдът не е обсъдил наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност
на НП, не е изяснил спорните факти по делото посредством разпита на
свидетелите, не е събрал необходимите доказателства като не се е произнесъл по
направените в жалбата доказателствени искания относно наличието на
специализиран софтуер при контролния орган, позволяващ разчитането на данни от
смарттахографа, както и относно назначаването на съдебно-техническа експертиза,
която да установи дали предоставените на магнитен носител данни от дигиталния
тахограф на автомобила са могли обективно да бъдат разчетени от контролните
органи при наличие на съответния софтуер за разчитането им, съответно дали
дружеството е изпълнило произтичащото от чл. 33 т.2 Регламент /ЕС/ № 165/2014г.
задължение за предоставяне на контролните органи на четливи данни-извлечения от
дигиталния тахограф на автомобила. Съдът
е посочил в решението си, че жалбоподателят не е предоставил доказателства, че
не е извършил визираното нарушение, с което е обърнал доказателствената тежест
в административно-наказателния процес в нарушение на презумпцията за
невиновност. Напротив, наказващият орган следва да докаже извършеното нарушение.
А от своя страна съдът не е изпълнил служебното си задължение да изясни
обективната истина, като не е събрал необходимите доказателства. Още с акта
представителят на дружеството е вписал категоричното си възражение, че „Всичко
е перфектно записано и предадено.“ и в тази връзка в жалбата до съда е поискал
доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът не е изяснил основния спорен въпрос по
делото - дали записаната информация от тахографа е била четлива и дали
неразчитането й се дължи на липсващи записи или на невъзможност за разчитането
й от софтуера, с който разполагат контролните органи и липса на квалифициран персонал, респективно
дали се касае за предоставена нечетлива или изобщо за непредоставена
информация. С оглед на това да направи извод извършено ли е описаното
нарушение, то съставомерно ли е по посочената разпоредба и обхваща ли се от
санкционната норма, извършено ли е то виновно и може ли да бъде наказано
дружеството. Съдът не се е произнесъл и по изложените от жалбоподателя
възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта – в присъствието
само на един свидетел, както и за липсата на мотиви в НП относно наличието на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съответно има ли са по делото факти и обстоятелства,
които след обсъждането им да обосновават извод, че се касае за маловажен случай
на нарушение.
Изложеното налага отмяна на решението,
поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на същински мотиви,
неизяснена обективна истина, чрез събиране на относимите доказателства и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При новото разглеждане на делото съдът следва
да се произнесе и по всички направени деловодни разноски, включително и за
настоящата инстанция на осн. чл. 226 ал.3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 46 от
26.01.2022 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2153/2021 г. по
описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.