Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 8439 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 72414 от 14.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 16603/2019 г. на СРС, ГО, 49 състав, е отхвърлен предявеният от Н.С.Б.
срещу „Д.К.“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено,
че Н.С.Б. не дължи на „Д.К.“ АД сумата от 4 766, 89 лв. – главница и
сумата от 700, 33 лв. – разноски по изпълнителен лист от 01.08.2011 г. по гр.д.
№ 18292/2009 г. на СРС, 60 състав, въз основа на който е образувано изп.дело №
4073/2016 г. на ЧСИ С. Я..
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца Н.С.Б.. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Оспорва като
неправилни изводите на съда, че давността за вземането е била прекъсната съответно
с молба от 24.10.2011 г. с искане за предприемане на определени изпълнителни
способи; с молба от 05.08.2013 г. с искане за предприемане на определени
изпълнителни способи; на 27.08.2013 г. с налагане на запор на дружествени
дялове на длъжника. Излага съображения, че се касае за действия, извършени
преди връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, до който
момент могат да се извършват само действия по обезпечаване на вземането, но не
и същински изпълнителни действия, каквито могат да бъдат предприети след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Навежда оплакване, че в случая на
длъжника не е била връчена ПДИ и не му е било съобщено за наложените запори и
възбрани. Счита, че след като длъжникът не е узнал за започването на изпълнителното
производство, давността не е била прекъсвана. По отношение на молбата от
05.08.2013 г. излага доводи и че не искането на опис, а извършването му е от
естество да прекъсне давността, но такъв в случая не е бил извършен, а по
отношение на наложения на 27.08.2013 г. запор на дружествени дялове – че
запорът на дружествени дялове не е сред лимитативно изброените с ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС действия, които са от естество да прекъснат давността. Излага
съображения, че давността не е била прекъсната и с налагане възбрана на
единствения несеквестируем имот на длъжника, която освен че счита за
незаконосъобразна, счита и че не е от естество да прекъсне давността. Във
връзка с мотивите на съда, че първото образувано изпълнително дело е прекратено
по право на 27.08.2015 г., счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
се заличават с обратна сила всички изпълнителни действия предвид разясненията,
дадени с т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; че по изпълнителните дела не
могат да бъдат извършвани изпълнителни действия, като извършените такива са
невалидни и се заличават с обратна сила. Навежда оплакване, че наложената на
19.12.2016 г. възбрана по второто изпълнително дело се явява наложена след
изтичане на давността за вземането. Наред с посоченото, е наложена върху
несеквестируем имот, с оглед на което е незаконосъобразна. Същевременно, е
наложена преди връчване на ПДИ, с оглед на което не е същинско изпълнително
действие. Навежда оплакване, че взискателят с молба от 05.08.2013 г. е отправил искане за прилагане
нормата на чл.448 ГПК, която съдът е отказал да приложи. Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „Д.К.“ АД. Излага доводи за неоснователност на
заявените с въззивната жалба оплаквания. Твърди, че с молба от 13.03.2013 г.
длъжникът е уведомил съдебния изпълнител, че е разбрал за воденото срещу него
изпълнително производство, направил е възражение за несеквестируемост на
единственото му жилище във връзка с насрочен опис, което опровергава довода му,
че не е бил запознат с воденото срещу него изпълнително производство. Оспорва
като неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че давността за вземането не
е била прекъсната с налагането на възбрана на недвижим имот и запор на
дружествени дялове. Счита, че правилно съдът е съобразил извършените по второто
образувано изпълнително дело изпълнителни действия, които са от естество да
прекъснат давността. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че в полза на „Д.К.“ АД е издаден
изпълнителен лист от 01.08.2011 г. срещу него по гр.д. № 18292/2009 г. на СРС,
60 състав за сумата от общо 5 467, 78 лв. Счита, че вземането по
изпълнителния лист е погасено с изтичането на 5-годишна давност. Твърди, че
давността е изтекла на 01.08.2016 г. с изтичането на 5 години, считано от
датата на издаване на изпълнителния лист, преди кредиторът да образува
изпълнително дело № 4073/2016 г. на ЧСИ рег. № 844 - на 16.12.2016 г. По
отношение на последното сочи, че длъжникът не е бил уведомен за него, не му е
била надлежно връчена ПДИ, с оглед на което извършваните действия нямат
характер на изпълнителни такива и не биха могли да прекъснат давността за
вземането. Наред с посоченото, същото е било прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК на 16.12.2018 г. Твърди, че е имало и предходно изпълнително дело
с № 3450/2011 г. по описа на ЧСИ рег. № 844, образувано въз основа на същия
изпълнителен лист, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК,
за което е издадено постановление на съдебния изпълнител от 09.12.2016 г. С
оглед обстоятелството, че и двете изпълнителни дела са били прекратени на
посочените основания, счита, че правната последица от прекратяването им е
обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия съгласно ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, поради което последните не съставляват валидно извършени
изпълнителни действия и не прекъсват давността за вземането. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 4 766, 89 лв. – главница и сумата от 700, 33 лв. –
разноски по изпълнителен лист от 01.08.2011 г. по гр.д. № 18292/2009 г. на СРС,
60 състав, въз основа на който са образувани изп.дело № 3450/2011 г. и
4073/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ. (прекратено) и изп.дело
№ 4073/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника „Д.К.“ АД.
С молба от 28.11.2019 г., депозирана преди първото по
делото открито съдебно заседание, ответникът е оспорил предявения иск. Заявил
е, че не оспорва факта на прекратяването поради настъпила перемпция на първото
образувано изпълнително дело – № 3450/2011 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844
на КЧСИ, както и образуването на ново изпълнително дело за вземането по
изпълнителния лист – с № 4073/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на
КЧСИ. Поддържа, че ищецът е запознат с воденото срещу него изпълнително дело с
оглед обстоятелството, че е запознат с непогасеното си задължение към
ответника. Моли съда да отхвърли предявения иск.
С изпълнителен лист от 01.08.2011 г., издаден от СРС,
60 състав след констатация, че заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
14.05.2009 г. по гр.д. № 18292/2009 г. на СРС, ГО, 60 състав, подлежи на
изпълнение, Н.С.Б. е осъден да заплати на „Д.К.“ АД, сумата от 4 776, 89
лв., законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението –
01.04.2009 г. до изплащане на вземането, както и 700, 33 лв. разноски по
делото.
Въз основа на посочения изпълнителен лист с молба от
24.10.2011 г. „Д.К.“ АД е поискало образуването на изпълнително дело срещу
длъжника Н.С.Б. пред ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ. С молбата е поискано
налагането на възбрана върху притежавани от длъжника недвижим имоти, запор на
движими вещи и сметки, запор на банкови сметки в „П.И.Б.АД, запор на трудово
възнаграждение, като същевременно в молбата се сочи и че на съдебния изпълнител
са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 31.10.2011 г. на ЧСИ С. Я., рег. №
844 на КЧСИ въз основа на посочената молба е образувано изп.дело № 3450/2011 г.
До „П.И.Б.АД е изпратено запорно съобщение изх. №
57026/25.11.2011 г., връчено на 30.11.2011 г., за налагане запор на банковите
сметки на длъжника в банката, като видно от отбелязване от 30.11.2011 г., за
което ЧСИ е уведомен на 02.12.2011 г., лицето не е клиент на банката.
С молба от 24.01.2012 г. взискателят е поискал
налагане на възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот: апартамент №
19, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******в сградата на ЖСК
„Пътен *******До служба по вписванията гр. София е изпратено писмо от
24.01.2012 г. за вписване на възбрана върху посочения имот.
С молба вх. № 05564 от 14.02.2012 г. длъжникът е
поискал издаване на заверено копие от ПДИ.
С разпореждане от 04.03.2013 г. на ЧСИ са насрочени
опис и оценка на апартамент № 19 за 10.04.2013 г.
С молба от
13.03.2013 длъжникът е уведомил ЧСИ, че е разбрал за воденото срещу него
изпълнително производство и с нея прави възражение за несеквестируемост на
единственото му жилище във връзка с насрочен опис и оценка.
Видно от наличното по изпълнителното дело обективирано
на хартиен носител електронно съобщение – разпечатка от имейл от 13.03.2013 г.
се установява, че насроченият опис е бил отменен.
С молба от 05.08.2013 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор на трудови възнаграждения на длъжника,
съответно налагане на възбрана, насрочване на опис и оценка на недвижим имот,
налагане на запор на дружествени дялове на длъжника в дружество с ЕИК *******. В случай че след тези действия не бъде
намерено секвестируемо имущество, което да покрие разноските по изпълнението, е
заявено искане на основание чл.448 ГПК съдебният изпълнител да поиска от РС да
насрочи заседание за явяване на длъжника и взискателя, където длъжникът да
декларира цялото си имущество и всичките си доходи.
Със запорно съобщение от 27.08.2013 г. на ЧСИ,
постъпило в информационната система на Търговския регистър под №
20130916131716, е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в
капитала на „Ф.Ф.“ ЕООД
С молба от 17.03.2016 г. взискателят е поискал
налагане на запор на вземане на длъжника към „Ф.Ф.“ ЕООД по договор за
управление, запор на вземане за трудово възнаграждение към „И.-1“, запор на
дружествени дялове в „Б.“ ООД, опис на движими вещи на длъжника.
Със запорно съобщение от 13.04.2016 г. е наложен запор
на вземането на длъжника към „Ф.Ф.“ ЕООД.
Със запорно съобщение от 13.04.2016 г. е наложен запор
на дружествени дялове на длъжника в „Б.“ ООД.
С молба вх. № 059288 от 07.12.2016 г. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
С молба вх. № 059940 от 09.12.2016 г. взискателят е
поискал да му бъде върнат издаденият срещу длъжника изпълнителен лист.
Изпълнителното дело е прекратено с разпореждане на ЧСИ
от 09.12.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – по искане на взискателя.
С оглед прекратяването на изпълнителното дело по молба
на длъжника са вдигнати наложените запори и възбраната на недвижимия имот.
С молба от 16.12.2016 г. „Д.К.“ АД е поискало
образуването на изпълнително дело срещу длъжника Н.С.Б. въз основа на процесния
изпълнителен лист, във връзка с която е образувано изп.дело № 4073/2016 г. по
описа на ЧСИ С. Я..
До служба по вписванията гр. София е изпратено писмо
от 19.12.2016 г. за вписване на възбрана върху недвижим имот: апартамент № 19,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******в сградата на ЖСК „Пътен *******С
определение от 26.03.2019 г. първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на
иска чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 4073/2016 г. след внасяне на
гаранция. Издадена е обезпечителна заповед от 17.04.2019 г., като с
разпореждане на съдебния изпълнител от 22.04.2019 г. изпълнителното
производство е спряно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността му.
В предмета на делото се включва отрицателен
установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника исковата сума.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на
длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия
въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на
длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда
на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило,
независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г.
по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК
се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а
само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение
(определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV
ГО).
По изложените съображения в съответствие с
императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само
онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако
оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава
презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза
на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай
е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата
на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект,
близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за
оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК –
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл
– определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV
ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.)
във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове
– чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се
преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.
Съдът
приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 01.08.2011 г.,
когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени
доказателства относно датата, на която е изтекъл срокът по чл.414, ал.2 ГПК за
подаване на възражение от длъжника. Също така следва да се съобрази, че
страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла
в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 01.08.2016 г.
Към
момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело –
24.10.2011 г., давността не е изтекла.
Изпълнителното
производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г. и е било висящо към
момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР №
2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира.
Съгласно
разясненията, дадени с решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, ІV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Разяснено е, че
при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още
не е действащ. С оглед на това последващите тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с
което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. Настоящият
съдебен състав възприема изцяло разрешенията, дадени с посоченото решение на
ВКС. С него не се променя тълкувателното решение на ВКС, а е разгледан въпросът
относно действието във времето на последващо тълкувателно решение, с което е
обявено за загубило сила тълкувателно ППВС, което до момента на постановяване
на тълкувателното решение е било задължително за съдилищата и правните субекти
са съобразявали поведението си приложимите задължителни разяснения на закона.
В
разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното
производство по изп.дело № 3450/2011 г., образувано въз основа на издадения на
01.08.2011 г. изпълнителен лист, е било висящо. С оглед разясненията, дадени с
ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спирането на
давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС
№ 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
С оглед
изложеното неотносими се явяват доводите на жалбоподателя във връзка с приетото
от първоинстанционния съд, че давността за вземането е била прекъсната
съответно на 24.10.2011 г., 05.08.2013 г. и 27.08.2013 г., тъй като настоящият
състав намира, че в периода от 24.10.2011 г. – датата на образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г. давност за вземането не е текла.
Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Следователно, в случая давността е продължила да тече
след 26.06.2015 г. и е била прекъсната с наложената на 19.12.2016 г. възбрана
на недвижим имот по второто по време образувано изп. дело № 4073/2016 г. на ЧСИ
С. Я..
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че налагането на
възбраната не прекъсва давността.
Неоснователно е възражението, че същата е наложена, след като давността
за вземането е била изтекла. Както беше посочено, давността е продължила да
тече след 26.06.2015 г. и към момента на налагане на възбраната не е била
изтекла.
Неоснователно е възражението, че не се касае за същинско изпълнително
действие, доколкото налагането на възбрана прекъсва давността съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е без правно значение дали същата е наложена
преди/след връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Неотносими се явяват доводите във
връзка с несеквестируемостта на имота, тъй като налагането на възбраната върху
недвижим имот, който длъжникът счита за несеквестируем, подлежи на
самостоятелно обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Въпросът относно
законосъобразността на насочването на изпълнението по отношение на недвижимия имот
не подлежи на изследване в настоящото производство.
Неотносими към предмета на спора са и доводите във връзка с отправеното
от взискателя с молба от 05.08.2013 г. в условията на евентуалност искане за
прилагане нормата на чл.448 ГПК.
От страна на жалбоподателя се поддържат доводи, че извършени изпълнителни
действия по изпълнително дело, което впоследствие е прекратено по право поради
настъпила перемпция, не могат да прекъснат давността, тъй като се обезсилват с
обратна сила по арг. от т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на второто
изпълнително дело, наложената възбрана по което обуславя изводите на настоящата
инстанция за прекъсване на давността, пред първата инстанция жалбоподателят е
поддържал, че същото е прекратено по право към 16.12.2018 г. Изводите на
настоящата инстанция са, че давността е била прекъсната с налагането на
възбрана преди посочената дата.
Поставеният с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС въпрос е: откога започва да тече нова погасителна давност за вземането,
когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, и постановеният отговор по т.10 от същото е: новата давност започва
да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие
или признание на вземането от длъжника.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания, но изложеното не се отнася за прекъсването на давността. С
прекратяването не настъпва аналогична на предвидената в чл.116, б.„б“ правната
последица – при отхвърляне на искането, давността да не се счита прекъсната
/такова е и разрешението, дадено с решение № 45/30.03.2017 г. по гр. д. №
61273/2016 г. на ВКС, IV ГО и
определение № 60597 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 931/2021 г. на ВКС, IV
ГО/
По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че наложената възбрана по второто изпълнително дело не е
прекъснала давността.
Течението на давността е спряно със спиране на принудителното изпълнение,
постановено от първоинстанционния съд през 2019 г. за обезпечение на предявения
иск по настоящото дело. Видно от изложеното, 5-годишната давност за процесните
вземания не е изтекла по отношение на ищеца за времето до спиране на
принудителното изпълнение по отношение на ищеца.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба,
жалбоподателят няма право на разноски по делото.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
72414 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 16603/2019 г. на СРС, ГО, 49
състав.
ОСЪЖДА Н.С.Б., ЕГН ********** да заплати на „Д.К.“ АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.