Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 71 10.07.2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

гражданско дело номер № 239 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

Ищецът П.В. ***, действащ по делото чрез процесуалния си пълномощник адв. В.М. от АК – В., твърди в исковата си молба, че на 26.04.2018 г. към 11.15 часа в с. ***, общ. А., докато вървял по ул. ***, ищецът бил нападнат от 7 кучета, които били собственост на ответника Г.. От нападението ищецът получил многобройни наранявания, описани подробно в ИМ, което наложило спешното му лечение в СМЦ – град А., след това в ХО на „МБАЛ“ – гр. Омуртаг, а впоследствие бил прегледан и от съдебен лекар в „МБАЛ“ – град Т.. Освен физическите наранявания ищецът получил и психични травми, изразяващи се в чувство на неудобство от вида на раните по тялото му, в кошмарни сънища, безпокойство. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и посттравматичен стрес. Претендира присъждане на деловодните си разноски.

Ответникът Г.С.Г. с адрес ***, лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. В.Ш. от ВТАК, оспорва иска като неоснователен и недоказан като посочва, че в с. ***, общ. А. по улиците се разхождат много безстопанствени кучета, които създавали редица проблеми, нападали и ухапвали хора, сред които била и майката на ответника. Възразява, че той не е собственик на 7 кучета. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски съобразно депозиран списък по чл. 80 .

Съдът след преценка на изложените твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено следното:

От приетото съдебно – медицинско удостоверение изх. № 89/27.04.2018 г., изд. от СМО при „МБАЛ – Т.“ АД – град Т., следва че на 27.04.2018 г. съдебен лекар е извършил преглед на ищеца В. по повод на подадени от последния данни, че на 26.04.2018 г. в с. ***, общ. А. е бил нахапан от домашни кучета на улицата в селото. При прегледа са установени рани от ухапвания от кучета, драскотини и охлузвания по гърба и лявото рамо, които увреждания могат да бъдат получени по съобщените от пострадалия начин и време. В конкретика съдебният лекар е описал следните наранявания: по външностраничната повърхност на дясната раменница – голяма рана от ухапване с дължина 5-6 см и ширина 3 см; по вътрешната повърхност на лявата раменница в областта на подмишницата – рана с неравни ръбове с дължина 3 см и ширина 1 см; по задната повърхност на лявата раменница – множество линейни дълбоки охлузвания с площ 4х5 см; по лявата странична повърхност на хълбочната област – кръгловата рана с диаметър 3 см, покрита с кафявочервена кора; в областта под дясната лопатка – охлузвания на площ 5 х 1 см с петнист и ивицест характер; по външната повърхност на дясната подколенница – кръгла рана с оточни ръбове с диаметър 3 см, с кафявочервена кора. От приетите по делото медицински документи, изготвени от ЦСМП - Т. – Приложение № 3 и препис – извлечение от амбулаторен журнал на ЦСМП – филиал град А. и Приложение № 3 и препис – извлечение от амбулаторен журнал на ЦСМП – филиал град Омуртаг, става ясно, че на 26.04.2018 г. ищецът П.В. е потърсил спешна медицинска помощ в ЦСМП - филиал град А., където е регистриран в 12.00 часа със снета анамнеза“ ухапан от кучета на комшии в с. *** с разкъсна рана на дясна ръка“, а допълнителния клиничен преглед е показал ухапвания от куче по лява подмишница и десен крак. Приложено е спешно лечение. На същия ден в 12.50 часа ищецът В. е посетил и ЦСМП – филиал град Омуртаг, където също е поставена работна диагноза: ухапване от куче, и той е насочен към консулт с хирург. На база обсъдените дотук медицински документи е извършена и допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно изготвено. В същото вещото лице е приело, че на 26.04.2018 г. при нахапвания от кучета ищецът е получил следните наранявания: рани от ухапвания от кучета - по външностраничната повърхност на дясната раменница, по вътрешната повърхност на лявата раменница в областта на подмишницата, по задната повърхност на лявата раменница във вид на линейни охлузвания, в лявата хълбочна област и по външната повърхност на дясната подколенница, както и ивицести и петнисти охлузвания под дясната лопатка. Експертът е категоричен, че установените увреждания по двете ръце, дясната подколенница и лявата хълбочна област са в резултат от ухапвания от кучета, а петнистите и ивицести охлузвания по гърба под дясната лопатка са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при падане на пострадалия върху терена. В заключението се сочи, че приложимото в тези случаи лечение е хирургична обработка на раните след щателното им почистване, поставяне на противобясна ваксина, ампула против тетанус и протиболкови медикаменти, след което се правят редовно смени на превръзките и се наблюдават раните за евентуални усложнения. Според вещото лице при добре протекъл оздравителен процес възстановяването на раните ще продължи за около 25-28 дни, докато стресът от нападението и от ухапванията от кучета е за по-продължителен период от порядъка на години. При разпита му в с. з. вещото лице пояснява, че оплакването на ищеца за загуба на съзнание означава не травматична загуба на съзнание, а представлява колапс от силните болки, тъй като при ухапване от куче болката била много сила поради механизма на причиняване на раната чрез последователно пробиване, разкъсване и размачкване на меките тъкани, в резултат на което се получава голяма кръвозагуба. Вещото лице си спомня, че когато е прегледал ищеца на следващия след ухапването ден раните му били вече обработени. Същият пояснява, че заключението в частта му досежно психическия стрес е дадено принципно на база опита му върху подобни случаи, а не в резултат на индивидуално наблюдение върху психиката на ищеца.

За изясняване на причинителите на гореописаните като установени увреждания на ищеца съдът събра свидетелски показания, които предвид съдържащите се в тях различни или противоречиви данни могат да се групират условно в няколко групи. От всички разпитани по делото свидетели само свидетелите К.С. и В. Д. са лицата, видели ищеца непосредствено след причиняване на раните му на 26.04.2018 г. в с. ***, общ. А.. Свид. С. посочва, че на посочената дата около 11.15 часа влизал по главната улица на селото и видял, че на улицата между двете срещуположни къщи – стопанисвани от родителите на ответника, се намира ищеца, гол до кръста, окървавен, а дрехите му били по земята, като майката на ответника била до него. Според свидетеля от дясната страна на пътя имало три кучета, а от другата страна още поне две. Свидетелят С. слязъл от автомобила си и попитал свид. В. Д./майка на ответника/колко случая още с потърпевши трябва да има или ще се стигне до краен инцидент с някой човек. Свидетелят качил ищеца в автомобила си и го транспортирал до град А. във филиала на ЦСМП. Същият уточнява, че по време на пътуването на ищеца му прилошало, а докато му обработвали раните кръвното му налягане се понижило и отново му прилошало. Свидетелят сигнализирал полицията за случилото се. Според същия за видените от него в този момент кучета на улицата се грижели ответникът и майка му – свид. Д., която живеела постоянно в единия от имотите, а ответникът много често идвал, тъй като имал овощни градини там и отглеждал пчели в имота. Свидетелят посочва, че бащата на ответника по-рядко идвал в селото. Същият заявява, че от двадесет години посещава селото, тъй като поддържал имота си там, и в продължение на години ежедневно виждал кучетата на ответника да стоят отвързани на улицата пред имотите на последния. Според този свидетел описаното нападение от посочените кучета не е първото и последното, тъй като няколко пъти лично свидетелят е транспортирал нападнати от тези кучета хора за оказване на медицинска помощ, като един от тези хора бил и свидетеля В.П., който преди няколко години бил в много критично състояние в резултат от нападение от кучета, гледани от семейството на ответника. Свидетелят разказва и за нападение, извършено от същите кучета върху човек от с. ***, който бил съборен от кучетата и се наложило свидетелят да го превози до разклона извън селото. Свидетелят С. описва проблема с кучетата на ответника като дългогодишен, засягащ много хора и за това били подавани редица сигнали през годините. Свид. В. Д./майка на ответника/, за която предходният свидетел сочи, че е била на мястото, на което той е видял пострадалия, дава показания за период, определен от нея като есента на 2018 г., следобяд след 14.00 часа, което като време не съответства на описаното в исковата молба и в медицинските документи. Същата обяснява, че семейството й има два срещуположни жилищни имота в с. *** и докато тя била в единия имот чула виковете на ищеца. Когато излязла на улицата, тя видяла, че ищецът стоял прав, по него имало кръв и той викал“ ухапаха ме, ухапаха ме“, но около него нямало кучета. В същите показания свидетелката посочва, че в този момент ищецът държал колелото си и имало негови кучета и други кучета като според свидетелката в селото било пълно с кучета и котки, идващи от други села. Същата е категорична, че ответникът няма кучета и към момента, когато ищецът е бил ухапан от кучета семейството на свидетелката, вкл. сина й, не били отглеждали кучета в нито една от трите си къщи в селото. Свидетелката пояснява, че със съпруга й, който пътувал като шофьор на ТИР, едва от пролетта на 2019 г. имали четири кучета в имота си в селото, които били собственост на съпруга й С.Г.Д.. Тя е категорична, че пред пристигналия полицай непосредствено след случилото се не е казвала, че кучетата, ухапали ищеца, са на сина й. Втората група свидетели са тези, които са посетили мястото на инцидента малко след като ищецът е бил откаран до болницата, и това са свидетелите И.И. и Б.И. – полицейски служители от ПУ в град А., които след получения на тел. № 112 сигнал за нападнато от кучета лице в с. ***, посетили мястото. При пристигането си в селото двамата заварили на мястото свид. В. Д., която била силно притеснена. Свид. И. си спомня, че пред него свид. Д. обяснила, че ищецът минавал с велосипед и бил нападнат от техните собствени кучета. Свид. И. видял, че велосипеда на ищеца бил прибран в пчелина на ответника, както и че на мястото пред имота с пчелина на ответника имало две големи мокри петна с червеникава течност, определена от свидетеля като кръв, която е била измита с вода. Свидетелят И. също е запознат с това, че семейството на ответника притежава три имота на главната улица в селото, като два от тях са срещуположни, и същият посетил всеки от трите имота като в единия от тях/не този с пчелина/ кучетата били вързани. Свидетелят И. отговарял служебно за района на с. *** и често посещавал селото като според него всеки път заварвал различно положение: един път кучетата били вързани, а друг път били пуснати да се разхождат отвързани по улицата, в някои случаи виждал две – три отвързани от тези кучета, а другите – вързани, а в други случаи заварвал да се движат отвързани и пет – шест кучета. Свид. И. е категоричен, че по главната улица в селото и по-точно в района около имотите на ответника не е виждал безстопанствени кучета, а само тези на семейството на ответника. Същият посочва, че оплакванията от граждани до полицията са били свързани само с кучетата на семейството на ответника, но при извършените по тези сигнали проверки майката на ответника винаги обяснявала, че кучетата по улицата били чужди, на други стопани или идващи и преминаващи от други села. По повод тези обяснения свидетелят споделя в показанията си, че освен кучетата, отглеждани от семейството на ответника, той лично при посещенията си в селото не е виждал други кучета. Свидетелят И. работил по образуваната преписка относно ухапванията на ищеца и си спомня, че в хода на проверката от семейството на ответника им били предадени паспорти за 3 или 4 кучета, които били записани като собствени на ответника. Свид. И. уточнява, че в 12.04ч. на 26.04.2018 г. в ПУ в град А. се явил свид. К.С. и заявил, че ищецът е нахапан от 5-6 кучета, отглеждани от В. от с. ***. Свидетелят си спомня, че веднага след постъпване на сигнала посетил ЦСМП в град А. и лично видял, че ищецът е нахапан на няколко места – по ръката и крака, а по гърба имал охлузвания. След това свидетелят и колегата му - свид. И., посетили селото и там свид. И. също видял велосипеда пред къщата на свид. Д., от която снели сведения по случая и която им заявила, че въпросните кучета се водят на сина й Г. и имат паспорти. Свид. И. е сигурен, че тези паспорти били предадени за нуждите на проверката. Третата група свидетели нямат преки впечатления за процесния случай, а дават информация за проблемите в селото, свързани с кучетата. Свид. В.П. описва случай, датиращ от 2015 г., когато минавал пеш по улицата в с. ***, на която се намирали имотите на семейството на ответника, и бил нападнат от две големи кучета, които го съборили, разкъсали му дрехите и му нанесли рани по ръцете и краката, в резултат на което свидетелят бил лекуван една седмица в хирургично отделение в болница в град Т.. Същият е категоричен, че кучетата, които го нападнали тогава, вече не били в имотите на ответника, но имало други кучета там. Свидетелят П. пояснява, че майка му живеела на същата улица в селото и той я посещавал почти всяка седмица, поради което минавал край имотите на семейството на ответника. От тези имоти излизали 2-3 кучета и нападали минувачите или тичали и лаели по автомобилите, след което се прибирали отново в същите имоти. Тези кучета били винаги едни и същи и понякога свидетелят ги виждал вързани пред имотите на ответника. Свидетелят е категоричен, че в този район няма улични безстопанствени кучета. За ответника свид. П. посочва, че се занимавал с пчеларство, имал пчелни кошери в тези имоти и почти постоянно бил там. Същият разбрал от хората в селото за станалото с ищеца през пролетта на 2018 г., когато последният бил нападнат и нахапан жестоко от домашни кучета, отглеждани в имотите на семейството на ответника. Свидетелките В. С. и Н. П. са дългогодишни познати на ответника и често посещавали дома му в с. ***, общ. А.. Свидетелката С. сама сочи, че е в близки отношения със семейството на ответника, с неговите родители и ги посещавала поне пет пъти в месеца. Според нея ответникът посещавал родителите си само 1-2 пъти месечно, т. е. по-рядко от нея. Същата заявява, че ответникът няма кучета, а многото кучета, които тя виждала всеки път по улицата в селото, не били вързани и според нея били безстопанствени. Свидетелката П., която била учителка на ответника и приятелка с майка му, при посещенията си в селото често отсядала в дома на семейството на ответника. И според нея ответникът не притежава кучета в селото, както и изобщо някакви животни, като това си твърдение свидетелката основава на справка, която тя лично по молба на бащата на ответника и по повод на сигналите срещу ответника направила при ветеринарния лекар, отговарящ за Община А.. При двукратните си посещения ежеседмично в дома на родителите на ответника свидетелката П. не била виждала кучета пред имотите им, а само отвързани кучета на поляната, за които не знае чии са. Свидетелят П. П. в качеството си на служител на РУ – Омуртаг посетил имотите на ответника в с. *** по повод на два постъпили сигнала срещу него за отглеждани кучета, като сочи, че при посещенията на место не констатирал ответникът да отглежда домашни кучета, а само патици, гъски, пауни. Същият свидетел сочи, че по улицата имало много кучета. Свидетелят П. И. в качеството си на служител на РУ – Омуртаг посетил с. *** по повод на подаден от ищеца сигнал в началото на 2019 г. срещу ответника за отглеждани от него кучета, които нападали минувачите, както и по сигнал, подаден от ответника срещу ищеца за отправени заплахи, като снел обяснения само от П.В., но за посещение в дома на ответника свидетелят не сочи данни. Свидетелят Д.Д. – полицейски служител в ПУ – А., посочва, че след инцидента, при който ищецът бил нахапан от кучета в селото, той лично на 18.05.2018 г. извършил проверки в това село и установил, че кучетата, отглеждани в имотите на ответника, са пуснати да се разхождат свободно навън, като споменът му е за видени две кучета. Свидетелят изпратил инспектор И. да състави АУАН срещу лицата, които не са изпълнили задължението си да връзват кучетата си. Той лично присъствал на разговор, проведен в сградата на ПУ – А. с родителите на ответника, които били предупредени да вържат кучетата си. При следваща проверка в селото свидетелят Д. видял, че две от кучетата вече са вързани пред имота на семейството на ответника до трактора и ремаркето. По делото е налице изискана и изпратена от БАБХ, ОДБХ – Т. справка, в която е посочено, че към м. април 2018 г. на името на ответника Г. няма регистрирани домашни кучета в ИИС на БАБХ - ВетИС. В писмо от 08.05.2019 г. Община А. дава информация, че към датата на писмото ответникът Г. няма регистрирани домашни кучета. Налице по делото е изисканата от РП – Омуртаг преписка № 241/2018 г. на РП – Омуртаг, образувана сигнал за процесния случай. Към същата освен гореобсъденото съдебно медицинско удостоверение от 27.04.2018 г., са приложени и копия на 3 бр. паспорти на кучета. Единият паспорт е издаден за куче с име Боби, родено на *** г., кафяво – бяло, мъжко, със собственик Г.Г.. Другият паспорт е издаден на куче с име С., родено на *** г., кафяво – бяло, женско със собственик Г.Г.. В тези два паспорта са отразени чрез вписване и залепени стикери поставени ваксини на кучетата на дата 25.12.2017 г. и на дата 19.01.2018 г. Третият паспорт е издаден за куче с име Рекс от вида кане - корсо, черно, мъжко, със собственик Г.Г. от с. ***, като в този паспорт е отразена направена ваксина на кучето на 22.04.2017 г. При преценка на годността на събрания доказателствен материал съдът приема като валидни всички приети писмени доказателства по делото, в т. ч. и копията на трите паспорта на кучета, които са събрани по време на извършената полицейска проверка и са приложени по преписката на РП – Омуртаг, а това означава, че оригиналите им са представени на съответните полицейски служители, които след изготвяне на копия и прилагането им към преписката са върнали оригиналите на лицето. Направената констатация се базира на казаното от свидетелите И. и И. – полицаите, работили по преписката, според които ответникът или майка му са им представили паспортите на три от кучетата, като след фотокопирането им тези паспорти били върнати на представилите ги лица. Същите свидетели установяват, че в имотите на ответника се отглеждали още две по-малки кучета, които тогава нямали издадени паспорти. При тези данни съдът не намира основание да изключи приложените към преписката копия на три паспорта на кучета от доказателствения материал по делото. При преценка на свидетелските показания съдът съпостави данните, съдържащите се в показанията на свидетелите от съответните условно определени групи. Между показанията на свидетелите от първата група – К.С. и В. Д., са налице противоречия, основното от които е за това чии са били видените от тях кучета, стоящи на улицата непосредствено след нападението над ищеца. Свид. С. е категоричен, че стоящите около ищеца на улицата кучета били общо пет броя и според него те били на ответника, докато свид. Д. сочи, че имало много кучета на улицата, като част от тях били на самия ищец, тъй като към този момент нейното семейство, вкл. ответника нямали кучета в имотите си. Поради близката степен на родствена връзка между свид. Д. и ответника съдът отчете възможната нейна заинтересуваност от изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 172 и прецени показанията й чрез съпоставка с другите събрани по делото доказателства. При тази проверка следва, че показанията на свидетелката противоречат на приетите като писмени доказателства 3 бр. паспорти на кучета, от които следва, че към датата на причиняване уврежданията на ищеца ответникът е притежавал поне три броя кучета, които според описанието им в паспортите съответстват на даденото от свид. С. описание на видените от него кучета на мястото непосредствено след инцидента. Показанията на свид. Д. се разминават и с показанията на свидетелите И., И. и Д., от които следва, че към 26.04.2018 г. в имотите на родителите на ответника в селото са отглеждани 5 кучета, за три от които е имало паспорти, в които кучетата са били записани на ответника. Наред с това в показанията си тази свидетелка говори за период, различен от посочения в ИМ, а именно: за есента на 2018 г., следобеда след 14 часа. Наред с това е налице и вътрешно противоречие в тези показания относно наличието на кучета по улицата след инцидента. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Д. поради явната й заинтересованост в полза на ответника. Показанията на свид. С. кореспондират както с данните в медицинската документация, така и с показанията на свидетелите И., И. и П., поради което и съдът ги кредитира изцяло. Останалите свидетели нямат родствена връзка със страните по делото и техните показания от гл. т. на релевантност към случая се преценяват по съдържащите се в тях данни. От тях показанията на свидетелите И.И. и Б.И. имат значимост към предмета на делото, доколкото тези свидетели са посетили мястото след подадения сигнал за инцидента още на същия ден, те не са заинтересувани и в качеството си на полицейски служители, извършили проверка, дават обективни, ясни, последователни и съдържателни показания, които са взаимно кореспондиращи. Всички останали свидетели представят своите впечатления не толкова от процесния случай, колкото от обстоятелства, които косвено могат да бъдат свързани с него. Свидетелите С., В.П. и Д. установяват, че преди и след датата на процесния случай в имотите, ползвани от ответника са се отглеждали кучета, които свободно са се разхождали по улицата и са нападали минувачи. Свидетелките С. и П. твърдят за наличие само безстопанствени кучета по улицата, на която живеело семейството на ответника, но не и на кучета, които са собствени и отглеждани от ответника или родителите му. В подобен смисъл са и показанията на свид. П. П.. Двете свидетелки сами изтъкват, че са в близки и приятелски отношения с майката на ответника, като свид. П. дори признава, че е съдействала на ответника за събиране на доказателства за делото – обстоятелства, поставящи под въпрос пълната обективност на нейните показания. А свид. П.П. сочи, че е посещавал имота на семейството на ответника не по повод процесния случай, а след това по друг сигнал. Ето защо показанията на тези трима свидетели не могат да бъдат свързани времево с процесния случай и да бъдат ползвани за изясняването му. От всички събрани гласни доказателства съдът прецени като най-пълни, обективни и достоверни показанията на свидетеля И.И., които се подкрепят както от наличните писмени доказателства /трите паспорта/, така и от кредитираните свидетелски показания и СМЕкспертиза.

На база събраните, обсъдени и кредитирани доказателства съдът прави следните фактически изводи: на 26.04.2018 г. около 11.15 часа докато преминавал с велосипед по главната улица *** на с. ***, общ. А. пред срещуположните имоти на родителите на ответника ищецът бил нападнат от пуснатите по улицата и свободно разхождащите 3 броя кучета – собственост на ответника Г., като едното било черно на цвят от вида „Кане – Корсо“, а другите две били кафявобели на цвят. Кучетата съборили ищеца от велосипеда и го нахапали на няколко места като му причинили следните рани от ухапвания: по външностраничната повърхност на дясната раменница, по вътрешната повърхност на лявата раменница в областта на подмишницата, по задната повърхност на лявата раменница във вид на линейни охлузвания, в лявата хълбочна област и по външната повърхност на дясната подколенница. От падането върху терена ищецът получил също ивицести и петнисти охлузвания под дясната лопатка. Тези рани наложили ищецът да бъде транспортиран веднага до най-близкия филиал на ЦСМП в град А., където раните му били обработени и му била поставена ваксина против тетанус, а след това във филиала в град О., където го насочили към консулт с хирург. При така установените физически увреждания определения от вещото лице оздравителен период е 25-28 дни. Изпитваните силни болки от ухапванията причинили прилошаване/колапс/ на ищеца по време на пътуването му до ЦСМП. По делото не са представени от ищеца и съответно събрани други доказателства за неговото здравословно физическо и емоционално - психическо състояние след случилото се. Няма данни същият да е лекуван продължително в болнично заведение, както и за настъпили усложнения в оздравителния процес. Съдът приема, че от стоящите на улицата непосредствено след нападението пет кучета три от тях са нападнали ищеца и същите са били собственост на ответника по делото. Въпреки постъпилата официална информация от БАБХ за липса на регистрирани на името на ответника домашни кучета към м. април 2018 г., съдът приема, че представените копия от ветеринарномедицински паспорти, приети по преписката на ОмРП непосредствено след случилото се, както и кредитираните свидетелски показания показват по-достоверно истинското фактическо положение относно обстоятелството за притежавани и отглеждани от ответника кучета. Съществуваща практика е отглеждането на кучета от лица, които като техни реални собственици не ги регистрират в съответната общинска администрация и в съответната ОДБХ само с цел да си спестят плащането на съответните такси, а същевременно с оглед своите и тези на животното безопасност и здраве осигуряват поставянето на съответните ваксини при ветеринарен лекар, заради което се издават и паспорти като тези, копия от които са налични по настоящото дело. Не следва неизпълнението на задълженията на лицата да регистрират по надлежния ред придобитите и отглеждани от тях кучета да се превръща във възможност за тях да избягват отговорност за причинените от кучетата им вреди. Ето защо съдът счита, че независимо от липсата на надлежна регистрация на кучетата на ответника, преценката на събраните по реда на ГПК доказателства недвусмислено показва, че към 26.04.2018 г. ответникът е отглеждал като собствени три броя кучета, за които има издадени ветеринарномедицински паспорти за ваксини.

След анализа и преценката на събрания доказателствен материал и въз основа на изградените фактически изводи съдът прави следните правни изводи:

Настоящият казус попада в хипотезата на института на непозволеното увреждане и по конкретно в обхвата на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на собственика солидарно с лицата, под чийто надзор то се намира. С предявения иск ищецът търси реализиране на безвиновна отговорност на ответника в качеството му на собственик на кучетата, причинили уврежданията му, на основание чл. 50 ЗЗД. Следователно без да се търсят произтичащи пряко от поведението на ответника причини относно настъпилите увреждания, достатъчен е факта, че увреждащите животни са собственост на последния. Собственикът отговаря не за свои виновни действия, а само защото е собственик на животното, причинило вредите. В този смисъл е Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК. Собственикът би се освободил от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. В конкретния случай от приетата фактическа обстановка по никакъв начин не може да се направи извод за наличие на случайно събитие или непреодолима сила, както и за поведение на пострадалия, с което е допринесъл или изцяло е причинил уврежданията си. Ищецът е преминавал спокойно по улицата, когато е бил нападнат от кучетата на ответника, пуснати да се движат свободно по улицата без да са вързани и без поставени намордници. В случая ответникът е притежавал и отглеждал кучетата като свои домашни любимци по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗВМД, наричани още „животни – компаньони“ по смисъла §1, т. 9 от ДР на ЗЗЖ. Съгласно чл. 35, ал. 1 Закона за защита на животните собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Улицата, по която кучетата на ищеца са се разхождали почти постоянно предвид данните в свидетелските показания, представлява именно обществено място. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Това предотвратяване предполага собственикът да е в близост до кучето, когато то се намира на обществено място и да е взел мерки, които да му позволят да спре агресията на кучето, като например да е вързал същото или да му е поставил намордник. Разпоредбата на чл. 33 от ЗЗЖ задължава собствениците на животни-компаньони да ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 172, т. 2 ЗВМД собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора. Под опасност се разбира всяко действие на животното, насочено срещу физическото и емоционално – психическото здраве на човека. В конкретния случай ответникът трайно не е полагал грижи да отглежда по такъв начин кучетата си, че последните да не представляват опасност за хората. Именно поради липса на взети от него превантивни мерки, изисквани от закона при отглеждане на животни, кучетата му са нападнали ищеца и са му причинили описаните по-горе телесни увреждания, а това обуславя и отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По настоящото дело се установи, че уврежданията на ищеца са пряка и непосредствена последица от действията на животните - собственост на ответника. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, каквито са претърпените от ищеца, се определя от съда по справедливост. Справедливостта като заложен в закона критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактна, а изисква отчитане на конкретните специфики на всеки случай. Тя обхваща всички конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за пострадалия. В този смисъл на преценка подлежат характера и степента на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са получени, последици, продължителност и степен на интензитет. В случая е категорично установено, че от ухапванията от кучетата ищецът е получил общо пет рани на различни места по тялото като най-голямата рана е била с размери 6х3 см. Броят, размерите и разположението на раните по раменете, гърба, хълбока и крака на ищеца неминуемо показват силните болки, които той е изтърпял и от които са налице данни, че му е прилошало, както и последващото ограничение в двигателната активност на ищеца вследствие на тези многобройни и намиращи се по цялото му тяло рани. Около месец според експертното заключение е продължавал оздравителния процес, включващ отзвучаването на болките и заличаването на разкъсванията. Естествено при всеки човек подобни наранявания водят до изключителен дискомфорт, негативна промяна на ежедневния му начин на живот, ограничаване на движенията му. В случая следва да се отчете и факта, че ищецът е бил нападнат не от едно, а от три кучета, които са го съборили от велосипеда и са го нахапали. При подобно нападение съпротивителните сили и възможностите за адекватна защита дори на мъж на възрастта на ищеца не могат да бъдат достатъчни, за да се спаси без увреждания. От съществено значение е и описания от вещото лице механизъм на причиняване на раните от кучешко ухапване, а именно: чрез последователно пробиване, разкъсване и размачкване на меките тъкани, което е много болезнено и в резултат на което се получава голяма кръвозагуба. Съдът отчита липсата на ангажирани от ищеца доказателства за твърдения от него посттравматичен стрес като конкретно проявление и продължителност на същия, но приема предвид естествената житейска логика за наличен подобен стрес, като се има предвид и факта, че ищецът е следвало да минава ежедневно край имотите, в които са се отглеждали кучетата на ответника и да изпитва страха от повторение на преживяното. Ето защо след съобразяване на гореизложените данни за броя и характера на нараняванията, за интензивността на болката, за продължителността на оздравителния процес, за обстоятелствата по причиняване на нараняванията, и за емоционалните последици съдът прецени, че справедливото обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 5000 лева. Тъй като в исковата молба не е претендирана законна лихва върху претендираното обезщетение, то съдът не следва да присъжда такава. В останалата му част до претендирания размер от 20 000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото не са налице събрани доказателства за проведено болнично лечение на ищеца, за настъпили допълнителни усложнения в оздравителния процес. Липсват доказателства за твърдените от ищеца психически травми, изразяващи се в неудобство от раните, както и за неспокойни и кошмарни сънища.

По претенцията на ищеца за присъждане на разноски – съгласно чл. 78, ал. 1 на ищеца се присъждат направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска, в случая тази част е в размер на 25%. По делото не е депозиран своевременно списък на разноските по чл. 80 , направени от ищеца, тъй като такъв е постъпил на 13.06.2019 г. след приключване на устните състезания по делото на 11.06.2019 г. Следователно списъкът е представен след визирания в чл. 80 краен момент:до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Липсата на своевременно депозиран списък на разноските води до липса на право на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските, но не и на правото да й бъдат присъдени сторените такива по преценка на съда. В хода на устните състезания процесуалният пълномощник на ищеца е изразил изрично претенция за присъждане на деловодните разноски, поради което и съдът дължи произнасяне по тази претенция, направена в съответствие със задължителното тълкуване по т. 11 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ищецът е направил следните деловодни разходи: внесена държавна такса за завеждане на дело в размер на 800 лева, внесен депозит за експертиза в размер на 100 лева, депозити за призоваване на свидетели в общ размер 100 лева, или общият размер на разноските е 1000 лева. По делото липсват доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар от ищеца. Предвид обсъденото ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 250 лева, равняваща се на 25% от общия размер на направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 ответникът също има право да претендира направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответната страна претендира присъждане на сторените от нея разноски съобразно своевременно представен списък на разноските по чл. 80 , включващ адвокатско възнаграждение от 1100 лева и платени такси за получаване на 4 съдебни удостоверения в размер 20 лева. За тези разноски са представени платежни документи и договор за правна защита и съдействие, в който е отразен като платен в брой договорения адвокатски хонорар от 1100 лева и който има значението на разписка за плащане предвид тълкуването по т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като предявеният иск е отхвърлен частично, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 направените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част, която се равнява на 75% от предявения иск. Ето защо ищецът дължи на ответника заплащане на направените от него разноски в размер на 840 лева. След извършване на прихващане на насрещните вземания за разноски следва, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 590 лева.

 

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите Г.С.Г. с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.В. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 5000/пет хиляди/лева, представляваща обезщетение на неимуществените вреди/телесни увреждания, преживени болки, дискомфорт, уплаха и безпокойство/, причинени му на 26.04.2018 г. в с. ***, общ. А. от ухапвания от 3 броя кучета – собственост на Г.С.Г. с адрес ***, с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над присъдения размер от 5000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева за разликата от 15 000 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от П.В. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Г. с адрес ***, с ЕГН **********сумата в размер на 590 /петстотин и деветдесет/лева, представляваща направени от последния разноски по делото съобразно отхвърлянето на иска и след компенсация на насрещните вземания за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова