Решение по дело №719/2024 на Административен съд - Враца

  Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.  чл.285 ЗИНЗС.    

            Образувано  по касационна   жалба  на  ** Д.О.И.,***, против Решение  №1834/24.10.2024г.,  постановено  по  адм. дело  №574/2024г. на   Административен съд  Враца.  В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна и уважаване на исковата претенция  по  възражения  изложени в  жалбата.

              В  с.з. касаторът  Д.И. моли за решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция, като му се присъдят и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

           Ответникът -  Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"   в съдебно заседание оспорва касационната жалба, излага доводи за оставяне в сила на обжалваното решение.

          Представителят на  ОП-Враца, прокурор Вътов дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Решението да остане в сила, като правилно.    

            Административен съд  Враца, в  настоящия  касационен състав, намира, че касационната  жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1   АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.                           Разгледана по същество е  неоснователна.

 С  обжалваното  решение № 1834/24.10.2024г.,  постановено  по  адм. дело  № 574/2024г.  на   Административен съд  Враца, едноличен състав е отхвърлен предявеният иск от ** Д.О.И.,***  против ГД “ИН“-София за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на  5 000 лева, вследствие „незаконосъобразно фабрикуване, налагане и изпълнение на дисциплинарни наказания“ от затворническата администрация на **, за периода от 08.08.2022г. до 12.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, като неоснователен. По отношение на иска в  решението е прието, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, по предвидения специален ред  и същия се явява изцяло неоснователен. При анализ на  събраните  доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност е прието, че   от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно действие/бездействие от страна на служители на ответника, довели до нарушаване на правата му. При установяване на правно регламентираната дейност от длъжностните лица на ** не е установено същите да са нарушили чл.3 ЗИНЗС. Според първоинстанционния съд не са събрани доказателства по делото, че ищеца Д.О. е поставен в неблагоприятни условия да изтърпява наказанието ** във връзка с налагането и изпълнението на дисциплинарни наказания, или пък спрямо него да са проявени действия, бездействия или обстоятелства, ******. Изложени са мотиви в тази насока, въз основа на които и искът е отхвърлен като неоснователен. С оглед неоснователност на иска е прието, че исковата претенция за лихва също следва да се отхвърли.

          Настоящият  касационен състав намира оспореното решение  за правилно и  изцяло  съобразено  с  материалния  закон и при правилно приложение на действащите правни норми. Не  са  налице  сочените от касатора  нарушения за неговата отмяна.

          Настоящата инстанция споделя  изводите на първоинстанционният съд, въз основа на които е формиран извод за неоснователност на исковата претенция на касатора . Изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал  разпоредбите на закона, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца  в депозираната от него искова молба. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът правилно е  приел, че не се установяват незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ** във вр. с  налагане и изпълнение на дисциплинарни наказания. От адм.орган  е реализирано дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 ЗИНЗС. По делото не е установено проявено към ищеца ** Д.О. ***, и ***, във връзка с наложените му дисциплинарни наказания и тяхното изпълнение. Не е установено също ищеца да е получил ***,  които да са в някаква причинна връзка с твърдените нарушения. Правилно е прието, че от събраните по делото доказателства не са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено *****, довели до нарушаване на правата му.  При осъществяване на правно-регламентирана дейност от длъжностни лица при **, не се установило да има нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Недоказани са твърденията на ищеца за накърняване на правото на ищеца ** Д.И., като **, на ***** във връзка налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания. Извод за липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, съответно и на пълна неоснователност на предявения иск за обезщетение.

Изведените  правни изводи  на  първоинстанционния съд  в тази насока са  правилни и съобразени с доказателствата по делото, същите се споделят и от  настоящата  инстанция, която не намира за необходимо да ги приповтаря отново в решението.  

          При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с процесуалния и материалния закон, съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материално-правните разпоредби, което го прави валидно, допустимо и материалнозаконосъобразно. Касационната жалба е неоснователна и  следва  да  се  остави без уважение.

         Касаторът е поискал му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът ГДИН, чрез пълномощника си, е поискал присъждане на разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбите на  чл.286, ал.2, изр. 1-во и 2-ро от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на касатора за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от адвокат или юрисконсулт при отхвърляне пълно или частично на иска му, означава, че такова не се дължи.

            Разноски не следва да се присъждат и на двете страни, поради което и съдът не следва да се произнася по отношение разноските по делото.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,  касационен състав  на  Административен съд  Враца

 

                                                         Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 1834/24.10.2024г., постановено по  адм. дело № 574/2024г. по  описа на Административен съд Враца.

          Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.