Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7692 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Р.Р.М. против З. „Б.И.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата
30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.02.2019г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 15.02.2019г. в гр.С.
ПТП, при което л.а. Пежо с ДК № *******, управляван от С.С.П.,
блъснал пресичащата пътното платно ищца-пешеходец. От произшествието получила фрактура
на десен латерален тибиален кондил
и главата на дясна фибула, във връзка с което
увреждане претърпяла операция. За дълъг период от време била обездвижена и в
невъзможност да се обслужва, наложило ползването на чужда помощ. Поради силните
болки непрекъснато приемала обезболяващи медикаменти. Твърди и понастоящем да
не е възстановена с продължаващи болки и ограничение на движенията, от което се
чувствала подтисната. За тези претърпени неимуществени вреди претендира
заплащането на обезщетение от ответника, като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.
Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, получените от ищцата травматични увреди, както
и претърпените неимуществени вреди. Навежда възражение за съпричиняване
с твърдението ищцата да не е пресичала пътното платно на обозначено за това
място в нарушение на чл.113, ал.2 ЗДв.П и чл.32, ал.2
ЗДв.П, без да се увери в собствената си безопасност и
без да съобрази разстоянието и скоростта на движение на приближаващия автомобил.
Навежда и на прекомерност на претендиранато
обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Като безспорно е отделено наличието на сключен и
действащ към деня на събитието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Пежо 206 с ДК № *******, покриваща
отговорността на водача С.С.П. за причинени на трети
лица вреди.
Не се спори и относно настъпилото на 15.02.2019г. в
гр.С. *** на кръстовището с ул.П.Ю.Т. пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият при ответника водач на л.а.Пежо 206 блъснал ищцата-пешеходец,
пресичаща платното за движение.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило се
установяват от събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.И.Б.и
неоспореното от страните заключение на вещо лице по САТЕ.
На посочената дата около 6.20ч. в тъмната част на
денонощието л.а.Пежо 206 се движил по бул.П.Ю.Т. *** и достигайки до
кръстовището с ул.Мидия предприел маневра ляв завой. В
същото време ищцата предприела пресичане на пътното платно на ул.Мидия и когато почти достигнала до отсрещната страна била
ударена от завиващия лек автомобил. Видно от показанията на св.Ботев /очевидец
на произшествието/ ищцата пресичала с нормална походка, улицата била достатъчно
осветена и в момента нямало други превозни средства. На самата улица нямало
пешеходна пътека, подлез или светофарна уредба. Видно от заключението на САТЕ
на около 10 метра след кръстовището има изграден пешеходен подлез,
предназначена за пресичане платното на булеварда. Според вещото лице автомобилът не се е движил с висока скорост,
имал е видимост към пешеходката и според
конкретните обстоятелства е могъл своевременно да спре и да изчака пресичането
й. Сочи още, че и ищцата е имала видимост към приближаващия автомобил.
Горното обосновава извод застрахованият при ответника водач
да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си е
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, както и на чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаваща
ги да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. При данните, че при предприемането на маневрата ляв завой ищцата
вече се е намирала на пътното платно, тя е била предвидимо препятствие за
водача, който обективно е могъл да я възприеме като опасност и е имал
възможността да предприеме нужното за да я пропусне да премине. Поради това е
станал причина за настъпване на произшествието, предпоставящо
пораждане договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховката „Гражданска
отговорност“.
Същевременно ищцата, като пешеходец и участник в
движението, също е допуснала нарушение на правилата за движение, в частност
чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.113,
ал.1, т.1 ЗДв.П задължава пешеходците да пресичат
пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се
съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение /чл.32, ал.2 ЗДв.П/. Съгласно т.6
от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно,
когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114
ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2
и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението си да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава.
В разрез с посочените разпоредби ищцата предприела
пресичане на място от пътното платно, което не е било обозначено с пешеходна
пътека. При установените факти е имала възможност и е била в състояние да
възприеме приближаващият от дясната й страна и завиващ към нея лек автомобил,
което да отчете като възможна опасност и да съобрази поведението си спрямо
местоположението и скоростта му на движение. Това обуславя извод за поведение в
нарушение на законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно
преминаване на платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и
обективно допринесло за вредните последици, предпоставящо
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на
поведението на двамата участници в движението съдът приема принос на пострадалата от 20%, с колкото
следва да се намали дължимото обезщетение.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.С. М. и
заключението на вещо лице по СМЕ.
От представената медицинска документация и
заключението на СМЕ се установява, че ищцата получила закрито счупване на
външния кондил на дясната голямопищялна
кост и закрито счупване на главичката на дясната малкопищялна
кост. По своя вид и тежест първото е довело до трайно затруднение движенията на
десния долен крайник за срок повече от 30 дни /в случая до 5 месеца/, а второто
до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни /до 2 месеца/. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение
и в същия ден претърпяла операция по открито наместване на счупения външен кондил на десния голям пищял. След гладко протекъл
следоперативен период на 21.02.2019г. била изписана с продължаване лечението
амбулаторно и в домашни условия. В продължение на първите 3 месеца ищцата се е
придвижвала с патерици, поради забраната да стъпва и натоварва оперирания крак.
В началото на петия месец е започнала да се придвижва
самостоятелно, но с ограничени движения на дясната колянна
става. Общия лечебен и възстановителен период е приключил за срок от 5 месеца,
в които е търпяла болки и страдания с най-голяма интензивност в първите 30 дни
след катастрофата и в началото на провежданата рехабилитация. Извън тях е
търпяла периодично явяващи се болки в зоната на дясната колянна
става, както и при рязка промяна във времето, за които се налагал прием на
обезболяващи медикаменти. Според заключението на вещото лице по СМЕ счупената голямопищялна кост е зараснала окончателно с малка
остатъчна деформация от натрупания костен калус по
ръба на костта. Фрактурата на главичката на малкия пищял също е зараснала
окончателно. Металната остеосинтеза не е извадена към
момента, което може да бъде извършено чрез нова операция и това предпоставя ищцата да претърпи допълнително болки и
страдания за срок около 30 дни и нова рехабилитация. Към момента се придвижва
самостоятелно, но с леко накуцваща походка на дясно; дясното коляно е с лек
оток и болезненост; движенията на увредената става са останали с намален обем-с
15 градуса при флексия и с около 10 градуса дефицит при екстензия,
поради които изпитва затруднения при клякане и изкачване на стълби. За в бъдеще
освен спорадичните болки в увредената става при промяна на времето, при ищцата
ще настъпят и малки артрозни изменения /зашипявания/ поради това, че фрактурата на големия пищял по
вид е била вътреставна.
Според показанията на св.С. М. поради получените
травматични увреждания ищцата не можела да се придвижва самостоятелно и не била
в състояние да се обслужва сама, затова активно била подпогамана
от съпруга си и свидетелката /нейна дъщеря/. До петия
месец се придвижвала само патерици, а
след това правила това самостоятелно но продължавала да изпитва болки особено,
когато натоварва крака и при промяна във времето. За целия период на лечение и
възстановяване не излизала от дома си, а след това била нестабилна. Преживяла
тежко случилото се, изпитвала страх при пресичане, станала изнервена.
При горното и след като съобрази възрастта на ищцата /62г.
години към деня на произшествието/, вида и тежестта на травматичните увреждания,
начина на получаването им, продължителността на лечебния и възстановителен
период, интензивността на търпените болки и страдания, отражението им върху
личността на ищцата, както и при отчитане остатъчните негативни последици съдът
намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от 30 000лв., който е съпоставим
с претърпените болки и страдания, на социално-икономическите условия в страната
към деня на ПТП и установените в КЗ лимити на застрахователни суми.
В приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД така определения
размер следва да се намали със сумата 6 000лв. /20 % съпричиняване/
или дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 24 000лв.,
до който размер искът следва да се уважи.
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня
на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на
законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди,
включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, според която разпоредба застрахователното обезщетение обхваща и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 07.03.2019г., когато е получил претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Поради това искането за законна лихва за
периода от деня на деликта-15.02.2019г. до 07.03.2019г. се явява неоснователно
и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е направила разноски от 900лв. за платена
частично държавна такса /определение по чл.83, ал.2 ГПК/ и депозити за вещи
лица, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати 720лв.
съобразно уважената част от иска.
Представлявана е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. С.Н. адвокатско възнаграждение от 1144лв.,
изчислен по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С
съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в производството от 400лв.
за съдебни експертизи и е представляван от адвокат, но когото заплатил
възнаграждение от 1800лв. с ДДС. Възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
уговорената и платена сума е много близка до предвидения в наредбата на ВАдв.С минимален размер. На основание чл.78, ал.3 ГПК и
съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника
разноски от 440лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск от 460лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Р.М.,
ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.*******, сумата от 24 000лв. на
основание чл.432, ал.1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило 15.02.2019г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Пежо 206 с ДК № *******,
ведно със законната лихва от 07.03.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 30 000лв. и искането за законна лихва за периода
15.02.2019г.-07.03.2019г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на Р.Р.М., ЕГН **********, от гр.С., разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 720лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на адв.С.К.Н. с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА от 1144лв.
ОСЪЖДА Р.Р.М.,
ЕГН **********, от гр.С., да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 440лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 460лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: