РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Благоевград, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100951 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Б.
против „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от С. Н. Т.-изпълнителен директор.
Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно евентуално съединяване
следните искове:
1/ главен иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит № 906160 от
21.11.2022г.
2/ евентуален иск за обявяване за нищожността на клаузата за неустойка по чл. 29 от договор
за потребителски кредит № 906160 от 21.11.2022г.
3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 162 лв. /сто шестдесет и два
лева/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по
потребителски кредит № 906160 от 21.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба /16.04.2024г./ до окончателното
й изплащане (съобр. протоколно определение на съда от 07.04.2025г. /л. 103 от делото/, с
което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на
исковата претенция, като това е пълният размер на вземането.
Ищецът твърди, че на 21.11.2022 г. между него и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 906160, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде
в размер на 600 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 1, а ГПР
бил в размер на 42,58 %. Заявява, че в чл. 19 от договора било уговорено, че кредитът се
обезпечавал с поръчителство, предоставено в полза на дружеството ответник. Поддържа, че
в чл. 29 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 19 от
договора за предоставяне на обезпечение. Смята, че процесният Договор за потребителски
кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл.
22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. При условията на евентуалност,
твърди, че клаузата за неустойка по чл. 29 на процесния Договор за потребителски кредит №
906160 била нищожна поради противоречие императивните изисквания на чл. 11, т. 7-12 вр.
чл. 22 ЗПК. По отношение и на този евентуален иск за частична нищожност на процесния
1
договор за потребителски кредит ищецът излага подробни съображения. Иска и ответникът
да му заплати и сумата в размер на 162 лв. платена сума без основание.
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва
обстоятелствата, че е сключил на 21.11.202г. с ищеца Договор за потребителски кредит №
906160, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 600 лв. Оспорва
обаче твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит и клаузата за неустойка по чл.
29 от същия не отговарят на изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
развива подробни доводи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния
Договор за потребителски кредит № 906160 от 21.11.2022г., евентуално съединен с иск за
прогласяване за нищожна на клаузата за неустойка на чл. 29 от този договор, (с правна
квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл.
22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК
вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителен иск за заплащане на сумата от 162 лв. /сто шестдесет
и два лева/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по
договор за потребителски кредит № 906160 от 21.11.2022г. (с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор,
евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че
процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а
именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на
имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 162 лв., и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 162 лв.
при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да
установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж.
така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца С. Г. Т. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД (като заемодател и кредитор) е бил сключен
на 21.11.2022г. процесният договор за потребителски кредит с № 906160. Фактът на
сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия
процесен Договор за потребителски кредит, Погасителен план и Общи условия по него,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
2
от 21.11.2022г. и Разписка за извършено плащане от 21.11.2022г. Безспорно е също така, че
ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в
размер на 600 лв. Получаването на заемната сума от заемополучателя се установява и от
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
процесното заемно правоотношение, а именно: главница в размер на 600 лв.; годишен
процент на разходите /ГПР/ – 42,58 %; лихвен процент по кредита – 36 % и общата дължима
сума по кредита в размер на 618 лв.; срок на кредита – 1 година.
Става ясно по делото, че процесният договор за потребителски кредит съдържа клаузите
на чл. 19 и чл. 29 от същия и на чл. 20 и чл. 21 от ОУ към него, съгласно които за
обезпечаване на вземането си заемателят се задължава да предостави на дружеството
обезпечение: трето физическо лице за поръчител или банкова гаранция при конкретно
посочени условия. Размерът на неустойката за липса на банкова гаранция не е посочен в
самия договор за кредит. Същият е посочен в т.4.3. от Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 21.11.2022г. и е 162 лв. Третото
лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени
в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора, като това одобрение извършва
единствено по преценка на кредитора.
Установява се по делото, че ако потребителят не осигури сочените в договора и в ОУ към
него обезпечения, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 162 лв. като
неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Видно от
Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е включена като
част от месечните вноски по кредита.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ по
процесния договор е различен от неправилно посочения 42,58 %. В тази връзка от
заключението на вещото лице се установява, че действителният ГПР по договора е 360 %.
При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност надхвърля петкратния размер на
законовата лихва към датата на сключване на Договора за кредит. Установява се от
експертното заключение, че ищецът е направил плащания по процесния договор за кредит в
общ размер от 780 лв.
С оглед заключенията на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
процесния договор ГПР /42,58 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение.
Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан
коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит е нищожни –
арг. от чл. 22 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на
процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договор,
надвишаващи този размер, се считат нищожни.
По отношение на клаузите за неустойка, предвидени в договора за потребителски кредит и
ОУ към него е необходимо да се изтъкне следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на
обезпечение противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на
страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът
има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като
извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната
3
неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той
не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/.
Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от
неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал. 1 ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза
позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било
надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 ЗПК /съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза/.
Предвид изложеното, посочените клаузи в договора и ОУ към него следва да се окачествят
като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП и като нелоялна
и заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя.
При включването на горепосочената сума за неустойка за процесния договор,
представляващи скрити възнаграждения за кредитодателя, реалният ГПР за договора според
изчисленията на вещото лице надвишават допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за кредит е основателен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит,
съдът не се произнася по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 29 от
договора.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 162 лв. Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23
ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или
други разходи по кредита. Поради безспорното обстоятелство, че ищецът е направил
4
плащане по договора на сума в общ размер от 780 лв., то следва да се приеме, че платената
сума над размера на главницата (600 лв.) е платена при начална липса на основание.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените разноски в общ размер от 2100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разС.ие с № 906160 от 21.11.2022г., сключен между С.
Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Б., като заемополучател и „СТИК- КРЕДИТ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул./ул. пл. "Оборище" №
13 Б, представлявано от С. Н. Т.-изпълнителен директор, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул./ул. пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано
от С. Н. Т.-изпълнителен директор да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес
гр. Б. сумата от 162 лв. /сто шестдесет и два лева/ – представляваща платена при
изначална липса на правно основание сума по потребителски кредит № 906160 от
21.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба /16.04.2024г./ до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул./ул. пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано
от С. Н. Т.-изпълнителен директор да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес
гр. Б. сумата от 2100 лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща разноски в
производството.
Присъдените суми на ищеца С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Б. да се преведат
от ответника „СТИК- КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, бул./ул. пл. "Оборище" № 13 Б, представлявано от С. Н. Т.-изпълнителен
директор по следната банкова сметка – IBAN: ******, BIC: ******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5