№ 1873
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110145166 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с
чл. 128, т. 2 КТ.
Ищците В. СТ. Н., ИВ. Н. Ж. и Ж. Н. Ж. твърдят, че са наследници на Н.Ж.Н. с ЕГН
**********, като последният е починал на 03.02.2019г. Твърдят, че приживе наследодателят
им имал сключен трудов договор с ответника ФИРМА , съгласно който изпълнявал
длъжността охранител, код по НКП 5414-1007 в предприятието на ответника, като по силата
на този договор получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за страната.Падежът за заплащане на възнаграждението бил на месеца, следващ
изработеното от предходния месец. На 13.07.2017г. бил прекратен трудовия договор на
наследодателя Никола Ж. съобразно Заповед за освобождаване №2508/16.03.18г., която
заповед на работодателя била връчена на работника/ наследодател на ищците/ на 17.03.18г.
Поддържа се с исковата молба, че на наследодателя на ищците при прекратяване на
трудовото правоотношение не са заплатени трудови възнаграждения в размер на 460лв. за
месец декември 2017г., 510лева за месец януари 2018г., 510лева за м. февруари 2018г. и
225лева за периода 01-17март 2018г. Общият размер на неплатените трудови
възнаграждения възлизал на 1735лева за периода м. декември 2017г.- 17.03.2018г. За
горната сума по заявление на наследниците на наследодателя съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №6518/2021г. по описа на
СРС, 69с-в, възразена в срок от длъжника. Поради изложеното ищците предявяват
настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение.Претендират разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ФИРМА оспорва предявените искове по основание
и по размер, като твърди , че процесните суми са заплатени от работодателя. Релевира
1
възражение за погасяване на вземанията на ищците по давност.Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че наследодателят
на ищците Н.Ж.Н. , считано от 22.12.15г. се е намирал в трудово правоотношение с
ответника , по което е изпълнявал длъжност „охранител“ при основно месечно
възнаграждение 420лева , изплащано от работодателя ежемесечно до края на втория месец
след месеца, за който се отнася , но не по-късно от последния ден на третия месец след
месеца, в който е изработено. Видно от Заповед за освобождаване №2508/16.03.2018г. на
работодателя трудовото правоотношение между страните е прекратено , считано от
16.03.18г. по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Не се оспорва от страните и се
установява от приложените към заповедното производство писмени доказателства, че
ищците са наследници на Н.Ж.Н., поч. на 03.02.2019г. , в качеството им на синове и съпруга
на починалия работник.
От изслушани по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за изсовия период ответникът е начислин на ищеца
трудави възнаграждения в размер на 1471,05лева , и чиста сума за получаване в размер на
1145,83лева, като нетната сума за получаване след приспадане на вноските за социално и
здравно осигуряване и данък общ доход, са в размер общо на 1145,83лева. В
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период са
внесени от работодателя вноските за здравно и социално осигуряване и данък върху общия
доход. От заключението по допусната от съда съдебно-почеркова експертиза се установява ,
че подписите, изхождащи от името на Н.Ж.Н. , положени в място за подпис за получени
възнаграждения в представени от ответника фишове за м. декември 2017г., м. януари 2018г.
и м. февруари 2018г. не са изпълнени от Н.Ж.Н. .
По иска по чл. 422 ГПК , вр. с чл. 128, т. 2 КТ:
От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението по ССчЕ
и Съдебно-почеркова експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно
изготвени от лица, разполагащи с нужните специални знания и опит, се установява, че към
момента на завеждане на иска /03.02.2021 г./ ответникът не е заплатил на наследодателя на
ищците дължимо нетно трудово възнаграждение в общ размер на 1145.83 лева, от които за
месец декември 2017г. – в размер на 358,78лева, за месец януари 2018г.- в размер на
406,60лева, , за месец февруари 2018г.- в размер на 380,45лева. Според нормата на чл. 128
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това
обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните
2
доказателства и преди всичко от приетите по делото заключения на вещите лица е, че
втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил по
месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено изцяло на
работника. По отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение за процесния
период съдът намира същия за основателен и доказан до нетния му размер , посочен от
вещото лице –1145,83лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 1735 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се посочи още, че съгласно
чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговорения размер на трудовото
възнаграждение, върху което обаче във всички случаи се правят задължителни удръжки
/ДОД, осигурителни, пенсионни и др./. В този смисъл не може да се приеме, че когато
присъждането на трудовото възнаграждение става по съдебен ред, то тези задължителни
удръжки не следва да се приспадат от размера на заплатата. Освен това в подкрепа на
горното следва да се посочи, че в КТ изчерпателно са посочени случаите, когато за база се
взема брутното трудово възнаграждение и това са обикновено хипотезите на обезщетяване
на работника, но не и при неплащане на трудовото възнаграждение. Поради изложеното на
ищеца следва да се присъди трудово възнаграждение, представляваща чиста сума за
получаване, а не брутното трудово възнаграждение.Върху уважената част от главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска –
03.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Дължимата от работодателя главница за незаплатени на работника трудови
възнаграждения , следва да се разпредели между ищците в качеството на наследници на
починалия работник, или на осн. чл. 9, ал.1, ЗН- по равно , доколкото същите се явяват
преживяла съпруга и деца на починалия- или по 391,84лева. За неоснователно съдът намира
релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането за трудово
възнаграждение за процесния период по давност, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано от ищците преди изтичане на тригодишния давностен
срок от датата на изискуемостта на най-старото задължение на ответника за заплащане на
трудово възнаграждение.
По разноските:
При този изход на делото претенцията за разноски на ищците за исковото и
заповедно производство се явява основателна съобразно частичното уважаване на
исковете. Ищците са претендирали разноски за исковото производство в общ размер
на 800лева , за което са представени и доказателства за реалното извършване на такива.
В заповедното производство претендираните разноски са в размер на 650лева. За
основателно обаче съдът намира възражението на ответника с правно основание чл.
78, ал.5,ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност на настоящия правен спор и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото на ищците възнаграждение за адвокат, което следва да
бъде заплатено от ответника , на осн. чл. 78, ал.1 и ал.5, ГПК е в размер на 351,45лева
3
за исковото производство , и в размер на 351,45лева за заповедното производство.
Ответникът не е претендирал разноски за производството, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани .
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна
такса за цялото производство , съобразно уважения размер на иска в размер на 50лева
, както и 700 лева разноски за вещо лице.
Водим от горното, Софийският районен съд,ГО, 69 с-в
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФИРМА”ООД, ЕИК ******, ДЪЛЖИ на
В. СТ. Н. с ЕГН********** ,ИВ. Н. Ж. с ЕГН ********** и Ж. Н. Ж. с ЕГН
********** на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ ,
СУМАТА от 1145,83лв., от която 358,78 лева – неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2017г., 406,60лева- неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2018г., 380,45лева – неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2018г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 03.02.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.02.2021г. по ч.гр.д. №
6518/2021г. на СРС,69с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1735лева /за разликата от 589,17лева / и за
периода от 01 до 17.03.2018г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 и ал.5 ГПК „ФИРМА”ООД, ЕИК ****** да
заплати на В. СТ. Н. с ЕГН********** ,ИВ. Н. Ж. с ЕГН ********** и Ж. Н. Ж. с
ЕГН ********** разноски за настоящото исково производство в размер на
351,45лева – за заплатено адвокатско възнаграждение , както и разноски в
производството по ч. гр.д. №6518/21г. на СРС, 69 с-в в размер на 351,45лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК „ФИРМА”ООД, ЕИК ****** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
държавна такса за цялото производство , съобразно уважения размер на иска в размер
на 50лева , както и 700 лева разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5