Р Е Ш
Е Н И Е
№ 511
гр. Пловдив, 07.03.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5002/2013 г. по описа на ПРС, XII нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 2613/25.04.2013 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР,
гр. Пловдив срещу Ж.А.М., ЕГН: **********, с което на същата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 8 месеца – за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 1 ЗДвП и 200.00 лева – за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като са отнети
и 10 контролни точки.
Жабоподателката, Ж.А.М., обжалва посоченото наказателно постановление
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Оспорват се фактическите
констатации, отразени в НП, в това число авторството и наличието на вина. Сочи
се, че на процесната дата същата се е намирала заедно с приятеля си К.Д. в
колата на техен познат, който им предоставил същата, за да пренощуват в нея Иска
се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР, гр. Пловдив, не изразява
становище по така депозираната жалба и не взема участие в проведеното съдебно
производство.
От фактическа
страна се установява следното:
На 27.03.2013 г.,
около 06.10 ч. в град П., на ул. „…” настъпило ПТП между два леки автомобила.
На място пристигнал автопатрул, който санкционирал водачът на единия автомобил
– жалбоподателката М., приемайки, че именно тя е виновна за настъпилото ПТП,
като предвид и установеното наличие на алкохол,
употребено от същата, срещу нея бил съставен АУАН за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
По делото като
свидетел е разпитан актосъставителят – свид. Т.Т., заявява, че не си спомня
случая, като посочва, че отразените в АУАН факти са му пресъздадени от участниците
в ПТП.
По делото като
свидетел е бил разпитан и приятелят на жалбоподателката – свид. К.Д., който се
е намирал с нея в колата на процесната дата при настъпилото ПТП, като в своите
показания същият отрича тя е да е управлявала посоченото МПС, като потвърждава
поддържаната в жалбата версия, че са се намирали в колата само за да
пренощуват, без да са привеждали същата в движение и че ударът между двете
МПС-та е настъпил в резултат на сблъсък, причинен от управлявания от служителя
на СОТ автомобил.
Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на свид. Д., макар по отношение на същия да се
установяват близки отношения с жалбоподателката, което е по принцип е индиция
за възможната му заинтересованост от крайния изход на делото. Така или иначе това
обстоятелство не обосновава автоматично извод за недостоверност на тези
показания, а единствено задължение за съда да ги съпостави с останалия
доказателствен материал, преди да прецени дали и в каква степен да ги
кредитира. В конкретния случай при направената съпоставка не се установиха
причини тези показания да не се кредитират, доколкото същите звучат логично,
последователно и кореспондират с изначалните изявления, направени от
жалбоподателката под формата на възражение още в самия АУАН, където същата е
посочила, че се е събудила от удар в колата на СОТ, както и че не управлявала
посоченото МПС.
Всичко това дава
основание на съда да приеме, че версията на жалбоподателката звучи достоверно.
Същата е оспорила обстоятелствата, отразени в АУАН и залегнали впоследствие в
обжалваното НП още в момента на предявяване на АУАН. Идентични съображения са
наведени и в жалбата пред настоящата съдебна инстанция, които изцяло
кореспондират и с показанията на свид. Д.. Всъщност, макар формално тези
показания да се оспорват от показанията, дадени от актосъставителя, то следва
да се има предвид, че последният не е очевидец на случилото се, за разлика от
свид. Д. и че по същество показанията на актосъставителя се явяват преразказ на
събитията на водача на СОТ-автомобила, за когото също е налице заинтересованост
от пресъздаване на събитията по благоприятен за него начин, доколкото
приемането на другата поддържана версия би довело до ангажиране на неговата
административно-наказателна отговорност.
Всичко това
обосновава и извода, че в конкретния случай не се установява с категоричност
отразените в АУАН нарушения. Макар същия по силата на закона да се ползва с
презумптивна доказателствена стойност, до опровергаване на отразеното в него, в
конкретния случай може да се приеме, че е налице успешно проведено оспорване на
отразените в него обстоятелства.
Тук следва да се
има предвид и принципното положение, че настоящото производство
е от административно-наказателен характер и в същото следва да се установи с
категоричност има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено
от това лице виновно. Доколкото при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно
отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС №
10/1973 г./, което от своя страна означава, че в тежест на административно-наказващия
орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно
нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител,
което в конкретния случай не беше сторено.
По изложените съображения, Наказателно постановление № 2613/25.04.2013 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР,
гр. Пловдив срещу Ж.А.М., с което на същата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 8 месеца – за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 ЗДвП и
200.00 лева – за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и с което са отнети 10
контролни точки, следва да бъде отменено.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2613/25.04.2013 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР,
гр. Пловдив срещу Ж.А.М., ЕГН: **********, с което на същата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 8 месеца – за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 1 ЗДвП и 200.00 лева – за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и с което са
отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК