№ 306
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от К. К. Й., представляван от адв. Х.в
Н., срещу Решение № 319 от 16.11.2023г., постановено по гр.д. № 502/2023г.
по описа на Районен съд – гр. Костинброд, с което е отхвърлен предявеният от
него иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
„Земя 2010“ ООД да му заплати сумата 4598,69 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, дължима от датата на подаване на исковата молба
(16.01.2023г.) до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че
претенцията му е за неизпълнение от страна на ответника на задължението му
по Договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя от
21.03.2013г. и Анекс от същата дата, изразяващо се в подаване на
необходимите за получаване на субсидии документи, вследствие на което на
ищеца са наложени санкции в размер на процесната сума. Посочва също, че
действително лично е поел ангажименти по мерки 211 и 212 в качеството му
на земеделски производител, но нямало пречка да възложи на ответника, а
последният да се задължи, да изпълни задълженията му към Фонда, каквото
било и постигнатото между тях съглашение в Анекса. Съгласно последния,
договорено било, ответникът да подава от името на ищеца необходимите за
получаване на субсидии документи, както и да отговаря за евентуални
санкции, наложени във връзка със съвместната им дейност, без да е било
необходимо изрично посочване на мерките, по които се получавали субсидии.
В чл. 3 от Раздел IV от договора били предвидени задълженията на ищеца, ако
субсидиите постъпят при него, той да ги преведе на ответника. В т. 2 от
Анекса било предвидено, че всички санкции, свързани със съвместната им
1
дейност, ще се заплащат от ответника, без да е предвидено, че това трябва да
стане директно от органа, наложил санкцията, от което прави извод, че
заплащането може да стане и на ищеца, ако той е заплатил санкцията, каквото
било в случая. Оспорва решаващите изводи на районния съд и счита мотивите
му за лаконични и необосновани. Намира за излишно отправяне на покана за
доброволно изпълнение. Навежда доводи за непълнота на доклада по делото.
В заключение жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
предявените от него искове да бъдат уважени като основателни и доказани.
Претендира и присъждане на направените от него разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Земя 2010“ ООД, с който оспорва последната като неоснователна. Описва
хронологично развитието на материалните правоотношения между страните
по делото. Анализира договора и анекса, както и правните последици от тях.
Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, а изводите на съда -
изцяло кореспондиращи с доказателствата по делото. Моли, същото да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени и направените разноски за въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, като отмени атакуваното решение на РС – Костинброд.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя писмена защита, с която
поддържа, възпроизвежда (вкл. отчасти дословно) и доразвива изложените във
въззивната жалба доводи. Счита за доказано, че земеделските земи, изброени
в Приложение № 1 към процесния договор, са били заявени за отпускане на
субсидии по мерки № 211 и 212. Претендира за идентичност между земите,
посочени в договора с Община Вършец от 2011г., и земите, посочени в
процесния договор от 2013г. Счита, че освен земите по Приложение № 1, били
заявени за отпускане на субсидии и други земи, но това не води до отпадане
на поетите с договора и анекса задължения от страна на ответника. Изброява
установените застъпвания на имоти, като сочи, че общата им площ е 145,07
дка. Прави извод, че действителната воля на страните по договора (ищеца и
ответника) е била, ако за каквато и част от съвместно обработваната земя се
получат субсидии, те да са в полза на ответника по делото. Именно по тази
причина ответникът се бил задължил с анекса, всяка година да подава
необходимите за получаване на субсидии документи. Тъй като не е изпълнил
този свой ангажимент, за него е възникнало задължението да заплати
наложената санкция, произтичаща от неподаването на необходимите
документи в ДФ Земеделие за съвместно обработваните земеделски земи.
Позовава се на заявеното от вещото лице становище. Намира за достатъчен
факта, че преобладаващата част от земите, заявени за подпомагане, са именно
земите - предмет на процесния договор, което се установява при съпоставка
между Договор за аренда на земеделски земя частна общинска собственост
98/31.05.2011 г. и Договора за съвместна обработка и ползване на земеделска
земя от 21.03.2013 г. и приложението му. Намира, че установената
идентичност на значителна част от имотите, заявени за подпомагане, с тези, за
които е сключен процесният договор за съвместна обработка, е достатъчна да
се приеме, че са възникнали задълженията, които са претендирани с исковата
молба, т.е. исковете са доказани по основание и по размер. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове
2
със законните последици от това. Претендира разноски, вкл. заплатено
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата
страна се представлява от адв. З., която оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Счита за установено от от заключението по СТЕ, че не е
налице идентичност, или ако е налице такава, тя е в много малък обем по
отношение на имотите, предмет на процесния договор, и имотите, заявени за
подпомагане от ищеца. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Костинбродският районен съд е бил сезиран с искове от К. К. Й. срещу
„Земя 2010“ ООД за осъждане на ответното дружество, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, да му заплати сумата 4598,69 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на исковата молба (16.01.2023г.) до окончателното
плащане. Претендираната главница представлява сбор от наложени на ищеца
санкции, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03. 04. 2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., наложени му с АУПДВ № 02-220-
6500/2559 от 28.02.2019 г. и АУПДВ № 02-22-6500/2560 от 28.02.2019 г.
съответно за сумите 3308,48 лева и 1290,21 лева, представляващи 75 % от
получените субсидии по мярка 211 и по мярка 212 за кампании 2011г. и 2012г.
Ищецът твърди, че на 21.03.2013г. между страните бил сключен договор за
съвместна обработка и ползване на земеделска земя, както и анекс, съгласно
който „Втората страна“ е длъжна за всяка година да подава всички документи,
необходими за получаване на субсидии от ЕС, ДФ „Земеделие“ или други
източници. Поддържа, че ответникът не бил изпълнил това свое задължение
по Анекса, неподавайки заявление за подпомагане за третата година от
поетите петгодишни ангажименти, а именно - за кампания 2013г., в резултат от
което на ищеца били наложени парични санкции в размер на така посочените
суми. Последните той изплатил по образуваното изп. д. № *********/2020 г.
на ТД на НАП на 04.11.2020г. и на 05.11.2020г., които обаче, въпреки
отправените покани до ответника, не му били възстановени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с която ответникът оспорва предявения иск, възразявайки, че
задълженията от 2011 г. към ДФ „Земеделие“ ищецът бил поел в лично
качество, т.е. не било възможно, те да бъдат делегирани на друго физическо
или юридическо лице, поради което и отговорността му била лична. Той
трябвало всяка година да подава заявления за подпомагане за съответната
година, което за третата не сторил, поради което му били наложени санкции.
Моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.03.2013г.
между К. К. Й., наречен „първа страна“, и „Земя 2010“ ООД, наречено „втора
страна“, е сключен договор за съвместна обработка и ползване на земеделска
земя, с предмет около 700 (603,26) дка земеделски земи в землището на
община Вършец, област Монтана, подробно описани в Приложение 1 към
договора, като неразделна част от него, с първоначален срок до 15.07.2016г.
Съгласно чл. 1, т. 1.1 от договора, първата страна се задължава да наеме и
3
подсигури за нуждите на съвместната дейност около 700 дка. обработваема
земеделска земя, съгласно приложението. Втората страна, съгласно чл. 2, т.
2.1, се задължава да обезпечи производствената програма по договора в
пълния обем, осигурявайки финансови средства за наемане на нужното
количество земеделска земя. Цената за 2013г., а и за всяка следваща година от
срока на действие на договора, която втората страна е трябвало да заплати на
първата за наемането на посочените декари земеделска земя е определена в
размер на 4383,72 лева. В чл. 3, от раздел IV на договора е посочено, че ако по
съвместната обработка на земята се получат субсидии от ЕС, Република
България, респ. ДФ „Земеделие“, те следва да постъпят директно или чрез
първата страна незабавно в полза на втората страна.
От анекса към договора от 21.03.2013г. се установява, че страните са се
споразумели, втората страна (т.е. търговското дружество), всяка година да
подава всички документи, необходими за получаване на субсидии, както и да
заплаща всички задължения по наложени санкции по наказателни
постановления и всякакви други санкции или неустойки, свързани със
съвместната им дейност.
Установява се също така, че на ищеца К. Й. са издадени два акта за
установяване на публично държавно вземане с №№ 02-220-
6500/2559/28.02.2019г. и 02-220-6500/2560/28.02.2019г., за 75 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампания 2011 и 2012 г. в размер съответно на
3 308,48 лева и 1 290,21 лева, общо за сумата 4 427,87 лева, за събирането на
която е образувано изп. д. № *********/2020 г. по описана ТД на НАП София
и издължена изцяло от длъжника по делото – настоящ ищец.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца против
ответното дружество иск, приемайки го за неоснователен и недоказан, като се
е позовал на липсата на доказателства за идентичност между земите, за които
са били отпуснати субсидии по мерки 211 и 212, и земите – предмет на
договора между страните. Изложил е и мотиви, че отговорността на Й. към
ДФ „Земеделие“ е лична, поради което не може да се делегира на друго лице,
което нито е имало възможност да извършва действия от името на ищеца, вкл.
представяне на документи и получаване на субсидии, нито да отговаря за
санкции във връзка с това.
Настоящият състав на въззивния съд, при извършената проверка за
допустимост и редовност на подадената въззивна жалба, както и във връзка с
направено от страна на жалбоподателя доказателствено искане, е констатирал,
че при разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд
не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за идентичност на земите по
договора с тези, за които не са били подадени документи и са били наложени
санкции, което обстоятелство е от значение за изхода на правния спор. Поради
това е уважил доказателственото искане на жалбоподателя и му е издал
съдебно удостоверение за снабдяване с документи от ДФ „Земеделие“, от
които да са видни заявените за подпомагане земи.
В първото открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят е представил получените въз основа на това удостоверение
документи, но те са били нечетливи и поради това не са били приети като
доказателства по делото.
Вместо това, съдът е изискал служебно от ДФ „Земеделие“ справка
(списък) на заявените и на одобрените за подпомагане земи от ищеца със
Заявление УИН 22/130611/44220 за кампания 2011 по мярка 211 „Плащания на
4
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и
Заявление УИН 22/130611/44220 за кампания 2011 по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“.
С писмо вх. № 5766/12.06.2024 г. ДФ „Земеделие“ е изпратил в препис
поисканите документи, които отново са се оказали частично нечетливи. С
оглед на това, съдът е отправил ново искане в същия смисъл, в отговор на
което е постъпило писмо вх. № 6114/20.06.2024 г. с приложени документи,
които са приети като доказателства по делото. В тях са посочени в табличен
вид заявените и установени площи по мярка 211 и 212 в Заявление за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011,
подадено от К. Й., като по мярка 211 са декларирани 23,56 дка площ и
установени 21,49 дка, а по мярка 212 са декларирани 14,5 дка, а установени
13,13 дка.
Към изпратените от Фонда документи е приложен договор за наем на
земеделска земя частна общинска собственост № 98/31.05.2011г., сключен
между община Вършец като наемодател и К. Й., като наемател, с предмет
земеделски земи. В частите от договора, които са представени по делото, са
описани земи, които напълно съответстват на посочените в Приложение № 1
към процесния договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя
между страните по делото.
С оглед нечетливостта на голяма част от така представените документи
и предвид несъпоставимостта на индивидуализиращите белези на посочените
в тях имоти, е допусната съдебно-техническа експертиза за проверка на
идентичност между имотите, предмет на процесния договор от 21.03.2013 г.
между страните от една страна, и имотите, заявени за подпомагане от ищеца и
посочените в документите от Фонда, от друга страна.
От приетото заключение по експертизата, изготвено от в.л. Ч., се
установява, че посочените в Приложение № 1 към договора имоти се намират
в седем землища. Земеделските земи са дадени в БЗС (блок земеделско
стопанство), с уникален регистрационен номер – УРН, който се получава от
всеки заявител и има отношение към заявителя, а не към имота. В табличен
вид са посочени имотите, за субсидиите по които е бенефициент ищецът, като
същите са индивидуализирани с кадастрален номер, посочен в третата колона
от таблицата. В четвъртата колона е посочен номерът на фермерския блок, а в
петата, шестата и седмата - площта на кадастралния имот съответно в
квадратни метри и хектари, както и площта на БЗС. В последната колона са
отразени остатъците, които попадат в отделния имот от кадастралния план
като площ на пресичане, отчетена в декари. Посочено е, че в землището на гр.
Вършец няма съвпадения на имоти. Съвпадения са констатирани в землището
на с. Спанчевци и с. Стояново, като имотите, по които има съвпадение, са
маркирани от вещото лице в изготвената от него таблица и са общо 11 на брой.
В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за имотите, за
които има съвпадение, идентичността не е пълна. Посочва също, че в
таблицата към заключението, в най- дясната (последната) колона, са
отбелязани участъците, които попадат в отделния имот от кадастралния план,
с посочване на площта на пресичане в декари, а в последната колона е
отбелязано колко декара са отрязани от съответния земеделски стопанин,
която съответства на зададеното в БЗС и с това, което е зададено в писмо от
ДФ „Земеделие“. Или казано по друг начин, сумираните в най- дясната колона
имоти с този БЗС (блок земеделско стопанство) съответстват сумарно на
5
записания БЗС от предпоследната колона. Затова срещу всеки номер на
фермерски блок, независимо колко пъти се среща в тази таблица, стои една и
съща площ в предпоследната колона. Според вещото лице, общата площ на
застъпване между БЗС и имотите на ищеца е посочена в предпоследното
писмо от ДФ „Земеделие“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност:
Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост:
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Правоотношението между страните произтича от сключен на
21.03.2013г. Договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя и
Анекс от същата дата, чийто предмет са около 700 дка (в действителност -
603,26 дка) земеделски земи в землището на община Вършец, област Монтана,
описани подробно в Приложение 1 – неразделна част от договора, с
първоначален срок до 15.07.2016 г. Съгласно Анекса към договора, втората
страна – „Земя 2010“ ООД – се е задължила за всяка година от договора да
подава всички документи, необходими за получаване на субсидии от
Европейски съюз, Република България, респ. ДФ „Земеделие“ или др., както и
да заплаща всички задължения по наложени санкции по наказателни
постановления и всякакви други санкции или неустойки, свързани със
съвместната им дейност.
Горните обстоятелства не са спорни, както и не е спорно, че на ищеца –
първа страна по договора, са били наложени санкции, предвидени в чл. 14, ал.
1 от Наредба № 11 от 03. 04. 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка
211 и марка 212 „Плащания на земеделски стопани в район с ограничения,
различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. с два АУПДВ №№ 02-220-6500/2559/28. 02.
2019 г. и 02-220-6500/2560/28. 02. 2019 г., на обща стойност 4598,69 лева,
поради неизпълнение на задължението за подаване на заявление за
подпомагане за третата година – за кампанията през 2013 г. Не е спорно, също
така, че ищецът е изплатил изцяло санкционната сума.
Редът и условията за прилагане на мерките се съдържа в Наредба №
11/03. 04. 2008 г., като в чл. 1, ал. 2 са предвидени и плащания на земеделските
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони, а съгласно
6
чл. 4, ал. 3 заявленията за подпомагане с декларирани площи се подават всяка
година след първото компенсаторно плащане. Изплащането на финансовата
помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският
стопанин не е спазил срока за подаване на заявлението за кандидатстване
съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно – през
периода от 01 март до 15 май на годината.
В така цитираната Наредба се съдържат и предвидените санкции за
земеделските стопани, които не са подали заявление за подпомагане по време
на поетия петгодишен ангажимент. Същите се изключват от подпомагане и се
задължават да възстановят получените до момента компенсаторни плащания в
зависимост от годината, в която са прекратили участието си в мерките, като за
разглеждания случай релевантният период е за след втората година, на който,
съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008г., съответстват 75 %
възстановяване на получената субсидия, в размер на 4 598,69 лева.
Сключеното между страните съглашение предвижда получаване от
ответника на субсидии – директно или индиректно чрез ищеца, във връзка със
съвместната им работа по обработка на земеделски земи. В Анекса към
договора, както бе посочено по- горе, е предвидено задължението на
ответника – търговско дружество, да подаде от името на ищеца необходимите
документи за получаване на субсидии, както и да заплати санкциите в случай
на неизпълнение на това задължение. Следователно ответникът отговаря пред
ищеца за неизпълнение на поетите от него задължения да подава
необходимите за получаване на субсидии документи и за заплащането на
всички наложени санкции по съвместната им дейност, в това число и за
процесните. Не е било необходимо изрично посочване в анекса на мерките, по
които се получават субсидиите (в случая – 211 и 212), тъй като уговорката
между страните обхваща получаването на всякакви субсидии по програма за
подпомагане на земеделските стопани, каквито са и тези по посочените две
конкретни мерки. По делото не се твърди и не се доказва, ответникът да е
изпълнил това задължение, поради което той дължи възстановяване на
платената от ищеца сума по наложените му санкции, в размер,
пропорционален на установеното от заключението на техническата
експертиза съвпадение в площта на имотите, т.е. за тази част от имотите –
предмет на договора, за която е следвало да се представят документи за
отпускане на субсидии по мерки 211 и 212. Въз основа на данните от
последната колона от таблицата – Приложение № 1 към заключението на в.л.
Ч., както и изричното изявление на вещото лице в открито съдебно заседание,
съдът изчислява тази площ в размер на
0,12+0,75+0,49+0,39+0,38+0,08+0,41+0,03+0,05+0,2+0,05=2,95дка.
Не обосновава различен извод уточнението на вещото лице, че общата
площ на застъпване между БЗС и имотите на г-н Й. е записана в
предпоследното писмо. Видно от Приложение № 1 към процесния договор,
негов предмет са само 65 имота, докато съгласно Приложение № 1 към
заключението по СТЕ, К. Й. е декларирал пред ДФ „Земеделие“ 187 имота.
Визираното от вещото лице предпоследно писмо от ДФ „Земеделие“ касае
общата площ на застъпванията между всички заявени от ищеца 187 имота и
отделните БЗС, докато релевантни за настоящото дело са само застъпванията
между отделните БЗС и 65- те имота, предмет на процесния договор.
Съгласно заключението, такива застъпвания се установяват само по
отношение на маркираните единадесет имота, а площта на застъпване е
7
посочена в последната колона от таблицата. В резултат от сумиране на
площите на застъпване на тези единадесет имота с БЗС се получава обща
площ на застъпване от 2,95дка.
С оглед съотношението между така установената площ на застъпване и
общата площ на земите по договора (603,26 дка), за които ищецът претендира,
да му е била наложена санкцията от 4598,69 лева за неизпълнение на
задължението за подаване на заявление за подпомагане за обработване,
предявеният иск е основателен до размер от (2,95/603,26)*4598,69=22,49лв.
Тази сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до момента
на изплащането . В останалата част за разликата до пълния предявен размер
от 4598,69 лева исковата претенция е неоснователна, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Тъй като тези изводи отчасти не съвпадат с направените от районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за сумата 22,49 лева – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2023г., като вместо него се постанови друго, с което искът се уважава за
тази сума, а в останалата част - потвърдено.
IV. По разноските:
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на жалбата, на страните
следва да се присъдят направените в производството разноски, определени
пропорционално на уважената/отхвърлената част от нея, както следва.
Жалбоподателят в настоящата инстанция е представил доказателства за
внесена сума за държавна такса от 94 лева, както и 450 лева – депозит за вещо
лице. В списъка по чл. 80 от ГПК е посочено и адвокатско възнаграждение от
1000 лева, за заплащането на което, обаче, липсват доказателства. Поради това
и с оглед уважената част от жалбата, въззиваемият следва да бъде осъден да
му заплати разноски за въззивното производство в размер на (2,95/603,26)*
(450+94)=2,66 лева.
Въззиваемият е представил доказателства за направени разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
С оглед размера на отхвърлената част от жалбата, жалбоподателят би следвало
да му заплати разноски за настоящата инстанция в размер на (1 -
2,95/603,26)*1200=1194,13лева.
Основателно, обаче, е направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на това възнаграждение, доколкото за защита по иск с цена
4598,69 лв. минималното възнаграждение по НВАР е 759,87 лв.
Същевременно, обаче, настоящият съдебен състав намира, че всяка страна има
право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би
защитил интересите й, като не може да се очаква, той задължително да
оценява труда си по минималните цени от наредбата. Поради това, дори да
има известно завишаване на разноските над минимума по тази наредба, то би
следвало да се приеме за допустимо до размер от 50% съобразно социално-
икономическите условия в страната и предмета на делото, т.е. в случая до
размер от 1139,80 лв. Съответно, с оглед съотношението между отхвърлена и
уважена част от иска, в полза на въззиваемия следва да се присъди редуцирано
възнаграждение в размер на 1134,23лв.
8
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като:
това решение бъде отменено в частта му, с която К. К. Й. е бил осъден да
заплати на „Земя 2010“ ООД сумата 7,14 лева, представляваща част от
направените от „Земя 2010“ ООД разноски за платен адвокатски хонорар,
пропорционална на уважената част от иска,
„Земя 2010“ ООД бъде осъдено да заплати на К. К. Й. разноски в
първоинстанционното производство, пропорционални на уважената част
от иска, в размер на (2,95/603,26)*1724=8,43лв. При изчисляване на този
размер не са взети предвид посочените в списъка на разноските такса и
хонорар по изпълнително дело, тъй като те не са направени нито в
исковото, нито в обезпечителното производство пред съда, поради което
не подлежат на присъждане с настоящия съдебен акт.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 319 от 16.11.2023г., постановено по гр. д. №
502/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд В ЧАСТИТЕ, с които:
е отхвърлен предявеният от К. К. Й. иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу
„Земя 2010“ ООД за сумата 22,49 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 16.01.2023 г. до пълното й изплащане;
К. К. Й. е осъден да заплати на „Земя 2010“ ООД сумата 7,14 лева,
представляваща част от направените от „Земя 2010“ ООД разноски за
платен адвокатски хонорар, пропорционална на уважената част от иска,
като вместо това ОСЪЖДА „Земя 2010“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с. Гинци, община Годеч, да заплати на К. К. Й. с ЕГН
********** от гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. А, ет. 2, ап. 4,
сумата 22,49 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба (16.01.2023г.), до окончателното заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 319 от 16.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 502/2023г. по описа на Районен съд – Костинброд в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА „Земя 2010“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Гинци, община Годеч, да заплати на К. К. Й. с ЕГН **********
от гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, сумата 2,66
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство,
съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА К. К. Й. с ЕГН ********** от гр. София, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, да заплати на „Земя 2010“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Гинци, община Годеч, сумата
1134,23лв., представляваща направени разноски във въззивното производство,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Земя 2010“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Гинци, община Годеч, да заплати на К. К. Й. с ЕГН **********
от гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. А, ет. 2, ап. 4, сумата 8,43
лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
9
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10