РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Разград, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500315 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агро финанс консулт“ ЕООД гр. Пловдив чрез
пълномощник против Решение № 180/ 04. 08. 2023 г. по гр. д. № 645/ 22 г. по описа на РС
***, с което съдът признава ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, във вр. пс чл.
212 ГПК, по отношение на ответника „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Пловдив, че Договор за аренда за земеделски земи с вх. рег.№ **** от *****г.,
акт №***, т. *** по описа на СВ – ***, е непротивопоставим и не обвързва ищеца ЕТ
„Томаш – Д. Е.“, ЕИК *********, със седалище с.***, обл.Разград, представлявано от Д. Ю.
Е.. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на „Агро
Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив, представлявано от Г. Б.
Р., че Д. Ю. Е. с ЕГН: **********, като едноличен търговец с фирма ЕТ „Томаш – Д. Е.“,
ЕИК *********, със седалище с.***, обл.Разград, е собственик на основание договор за
дарение и договор за покупко-продажба на ******* идеални части или 37/60 ид.ч. от
„Поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/11.06.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в землището на с.***, общ.***, обл.Разград, в местността *******, с
площ 40098 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: втора категория, при граници и
1
съседи: ******, *********, ********, ********, ********, ********, *******, ********,
*******, *******“, като ОСЪЖДА „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* да
ОТСТЪПИ на Д. Ю. Е. с ЕГН: **********, като едноличен търговец с фирма ЕТ„Томаш – Д.
Е.“, ЕИК ********* фактическата власт и владението върху описания имот. ОСЪЖДА, на
основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Агро Финанс Консулт“ ЕООД да заплати на
ЕТ „Томаш – Д. Е.“, ЕИК *********, със седалище с.***, обл.Разград, представлявано от Д.
Ю. Е., сумата от 1530.00 (хиляда петстотин и тридесет) лева - направени от страната съдебни
и деловодни разноски по производството. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна ЕТ „Томаш – Д. Е.“чрез пълномощник е депозирала писмен
отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея
съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в обжалваната
му част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено по делото, че ищецът ЕТ „Томаш – Д. Е.“ с НА за дарение на
недвижим имот № ****, том **, рег.№ ***, дело *** г. от *** г. на нотариус П. А. с рег.№
*** на НК е придобил правото на собственост върху 1/900 ид.ч. от процесната нива, а с НА
за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело ****** г. от *** г. на
нотариус П. А. с рег.№ *** на НК е придобил правото на собственост върху още 554/900
ид.ч. от процесната нива. С Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ *** г., акт №
***, том **, дело **** по описана СВ – *** ищецът, в качеството му на арендодател е
предоставил на ЗП „Б. Д. Ю.“ за временно и възмездно ползване процесния поземлен имот,
за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2020 г .
Не се спори, че на***** г. между ответното дружество„Агро Финанс Консулт“ ЕООД
и Н. А. С. сключен договор за аренда на земеделска земя вх.рег.№ ****/***** г., акт № *** ,
том ***, по описа на Служба по вписванията – ***, по силата на който Н. С. в качеството на
арендодател е предоставила на „Агро Финанс Консулт“ ЕООД в качеството на арендатор, за
временно и възмездно ползване две ниви, една от които е процесната - имот с № ********,
за срок от 15 години. В деня на сключване на договора за аренда ***** г. Н. С. прехвърлила
притежаваните от нея 10/100 или 1/10 ид.части от процесния имот на „Омега Агро Инвест“
ЕООД.
2
Ищецът твърди, че като собственик на повече от 50 % идеални части от процесния
недвижим имот Договор за аренда за земеделски земи с вх. рег.№ **** от ***** г., акт
№***, т. *** по описа на СВ при РС *** му е непротивопоставим и не го обвързва, поради
което ответникът владее имота без правно основание и претендира на осн. чл. 108 от ЗС да
му предаде фактическата власт върху имота.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдебната практика приема, че договор за аренда, сключен до изменението на чл. 3,
ал. 4 ЗАЗ / ДВ бр. 13/2017 г. / като договор за управление може да бъде сключен от всеки
съсобственик за цялата вещ. Ако обаче той не притежава повече от половината от вещта,
договорът е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно и
поотделно, освен ако не са го приели изрично или мълчаливо. / В този смисъл Решение № 12
от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 50880 от
29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 50152 от
17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2022 г., I г. о., ГК и др./
В случая е безспорно, че въззиваемият ЕТ„Томаш – Д. Е.“ е собственик на повече от
50 % идеални части от процесния недвижим имот.
Съдът приема, че е недоказано твърдението на въззивника – ответник по иска, че
праводателите на ищеца, които не са страна по арендния договор, сключен на ***** г. от
друг съсобственик – Н. А. С., са приели този договор с получаване на съответната рента.
Въззивникът е представил еднотипни заявления от съсобствениците, адресирани до „Омега
Агро Инвест“ ЕООД, за което се твърди, че е съсобственик на имота, както и разходни
касови ордери за платена рента за стопанската 2017/ 2018 г. Ищецът е оспорил истинността
на писмените доказателства и че са извършени плащания на посочените в РКО суми и лица,
като твърди също и че са антидатирани. Предвид извършеното оспорване на плащанията, в
доказателствената тежест на ответника е да установи наличието на тези плащания по
договора за аренда. Представените извлечения от Аналитичен дневник, изходящ от „Омега
Агро Инвест“ ЕООД не са достатъчни, за да се приеме безспорно, че са извършени
плащанията с РКО, предвид липсата на други счетоводни документи, с които да бъде
установено наличието на счетоводни записвания в счетоводството на ответника „Агро
Финанс Консулт“ ЕООД. С показанията си св. Г. и Й. потвърждават, че подписите в РКО са
техни, но не доказват конкретно извършени плащания на праводателите на ищеца от
ответника. По делото е разпитан като свидетел И. С. Х. - един от праводателите на ищеца и
за когото се твърди, че е подал заявление за заплащане на рента. Св. Х. е дал показания, че
подписът в заявлението и приложеното пълномощно към него не е положен от него. Не е
получавал рента от ответника. Събрали се 20 съсобственици – наследници, отишли в
кооперацията в с. *** да искат заплащане на рента, но им отговорили, че нивите им ги
обработва друга фирма, тъй като Н. сключила договор с друга фирма. Срещнали се с Н. и
същата им казала, че дала нейната част под аренда. Дала им телефонен номер на фирмата,
3
свидетелят се обадил и някакъв човек му обещал като дойде в Разград да му се обади, но не
му се обадил. Това станало през 2017 г. Впоследствие наследниците отново се срещнали и
тъй като не получавали рента, решили и продали идеалните си части от имота на ищеца
през 2019 г.
При тези данни и по изложените съображения, съдът приема, че не са събрани
доказателства, установяващи приемането от праводателите на ищеца на договора за аренда,
сключен на 16. 11. 2016 г. с получаване на съответната рента за стопанската 2017/ 2018
година. При тези факти следва да се приеме, че ответното дружество няма
противопоставимо на ищеца право да ползва притежаваните от него ******* идеални части
от процесния имот, поради което ревандикационния иск е основателен.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските по делото в размер на 800 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/ 04. 08. 2023 г. по гр. д. № 645/ 22 г. по описа на
РС ***.
ОСЪЖДА „Агро Финанс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив
да заплати на ЕТ „Томаш – Д. Е.“, ЕИК *********, със седалище с.***, обл.Разград,
представлявано от Д. Ю. Е. разноските по делото в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4