РЕШЕНИЕ
№ 260058 / 14.5.2021г. ,
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
тринадесети април, две хиляди и двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
575 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано исковата
молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц.- Управител, с
пълномощник - адв.В.Г. от САК, против П.А.
Х., ЕГН:**********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която са предявени:
установителен иск сумата за 253,03 лева и осъдителни искове за сумите: 114,93
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 228,88 лева - неплатени лизингови вноски за
предоставени мобилни апарати. Ищецът "ЮБЦ"
ООД излага твърдения, че е придобил по силата на договор за цесия вземания
срещу П.А. Х. по сключен между ответника и "Теленор България" ЕАД
договор за предоставяне на мобилни услуги и мобилно устройство. Ищецът бил
придобил вземането от друг цесионер – "Иновативни финанси" ООД. За
вземането било подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй като
ответникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на вземането в
заповедта за изпълнение.
В
срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от П.А. Х., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който исковите претенции не се оспорват по размер, а по
основание и в тази връзка се възразява срещу назначаването на ССчЕ. На
основание чл.241, ал.1 от ГПК, особеният
представител е направил искане, при евентуално уважаване на претенциите, изпълнението
на съдебното решение да се разсрочи на месечни вноски не повече от 30 лева
всяка, поради тежкото материално положение на ответницата.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представя писмено
становище и моли за уважаване на претенциите. Претендира разноски.
В
съдебното заседание ответникът, чрез назначеният му особен представител – С.А.,
поддържа отговора на исковата молба и го допълва с твърдения, че претендираната
неустойка за заплащане на месечните вноски до края на договора противоречи на
закона, морала и добрите нрави, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД и практиката на
съда.
Съдът
след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен
е установителен иск срещу П.А.
Х.по чл.422, вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено, че
дължи на ищеца „ЮБЦ“ ООД сумата от 253,03 лева – неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за която сума в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 159/13.03.2020г. по ч.гр.дело
№ 1432/2019г.
С
исковата молба ищецът е предявил срещу ответницата осъдителни искове: по чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 114,93 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщитеблни услуги и по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 228,88 лева -
неплатени лизингови вноски за предоставени мобилни апарати.
Видно
от представените доказателства между „TEЛEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника П.А. Х. е сключен Договор за мобилни услуги М01731168
от дата 21.01.2017г., за мобилен номер ********** при избран тарифен план
Нонстоп, с месена абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24месеца. На
23.12.2017г. абонатът подписал допълнително споразумение към същия мобилен
номер, с което продължил срока на договора при същите условия и получил мобилно
устройство Samsung Galaxy J3 Black, за
което подписал договор за лизинг от същата дата, с размер на лизинговата вноска
в размер на 9,59 лв., всяка за срок от 23 месеца.
На
20.04.2017 г. П.А. Х. е сключила договор за мобилни
услуги, прибавяйки към същия клиентски номер, мобилен номер **********,
избирайки условията на тарифен план Стандарт, с месечна абонаментна такса в
размер на 20.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Към мобилният номер
**********, абонатът получил за ползване устройство Huawei Y3 Gold, за което е подписал
договор за лизинг от същата дата, с размер на лизинговата вноска 3,09 лв., за
срок от 23 месеца.
Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от „TEЛEHOP
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД мобилни услуги, като потреблението е фактурирано на абоната под един
клиентски номер *********.
От
представените неоспорени доказателства – фактури №**********/25.12.2017 г.. №**********/25.01.2018
г.. №**********/25.02.2018 г.. №**********/25.03.2018 г.. №**********/25.04.2018 г., се установява,
че ответницата е използвала, но не е платила далекосъобщителни услуги за три
последователни отчетни месеца - за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г
.и 02/2018 г. на стойност
253,03 лева за три последователни отчетни месеца с период от 25.11.2017г. до
25.02.2018г. платима в срок 09.04.2018г. По делото към фактурите са
приложени детайлни справки от потреблението на ползваните номера.
Съгласно
представените фактури ответницата дължи сумата от 228,88 лева - неплатени лизингови вноски за
предоставени мобилни апарати - за устройство Huawei Y3 Gold взето
във връзка с мобилен номер ********** и Samsung Galaxy J3 Black взето във връзка с мобилен номер **********. За устройството Huawei
Y3 Gold ответницата
дължи сумата в размер на 37,08 лв., представлявяща остатъка от неплатените вноски за устройството,
което съставлява 12 броя лизингови вноски, ведно с допълнителна вноска в размер на 3,09 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора
за лизинг.
За
устройство Samsung Galaxy J3
Black ответницата дължи сумата в размер на 191,80 лв. включваща 1 допълнителна вноска в размер на 9,59 лв.,
съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг и сумата съставлява 20 броя лизингови
вноски.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Искът е частично основателен.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че ответникът и предходният кредитор "Теленор България" ЕАД са били обвързани от валидни
облигационни отношения по правилата на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Установи се, че операторът е изпълнявал поетите по
договора задължения, а именно да предоставя договорените в договора услуги по
време на действие на същия, за което е издал и фактури с начислените такси,
съгласно приетия от абоната тарифен план. Установи се, че ответникът в
качеството му на абонат не е заплатил ползваните от него далекосъобщителни
услуги в размер на 253,03 лева, като е последвало и предсрочно прекратяване на
договорите, поради което претенцията е основателна. Установи се, че на
ответницата са предоставени мобилни устройства и същата не платила лизинговите
вноски, поради което предявеният осъдителен иск за сумата от 288,88 лева е основателен.
В случая се претендира осъждане на ответницата
да плати на ищеца неустойка в размер на 114,93 лева за предсрочно прекратяване
на договорите. Видно от договора от 21.01.2017г. /листи 24-25 от делото/ е предвидена клауза, че "след изтичане на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок, на която и да е СИМ карта по вина или
инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта номер до края на този срок.“
Съдът следва служебно да извърши проверка дали
искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на
самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се позволява
на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването
той не предоставя услугата.
Допустимо е също
така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка
в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга,
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС:
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
В този аспект ирелевантно се явява
обстоятелството, че с исковата молба ищецът претендира частично вземането си за
неустойка, тъй като съгласно подробно изложените доводи и цитираната съдебна
практика в този случай уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, а не прекомерна, поради и което не подлежи на намаляване, а не
произвежда действие в отношенията между страните по договора.
Предвид
изложеното основателни се явяват претенцията по чл.422 от ГПК за сумата от
253,03 лева и осъдителния иск за сумата от 228,88 лева за предсотавените мобилни
устройства, а претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора
следва да се отхвърли като нищожна.
Неоснователно
искането на особения представител за разсрочване на задължението на ответницата
на основание чл.241, ал.1 от ГПК., тъй като дългът не е с висок размер и
липсват доказателства за затруднено материално положение на ответницата П.А. Х..
Предвид
частичното уважаване на исковите претенции, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от претенциите в общ размер от 515 лева,
включващи адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева, за двата уважени
иска, 75,00 лева държавна такса
съобразно уважаването на двата иска/установителния и осъдителния за лизинговите
вноски/ и 200,00 лева възнаграждение на особения представител, съобразно
уважаването на исковите претенции.
В
полза на ищеца по заповедното производство следва да се присъдят разноски в общ
размер на 115,10 лева, съобразно уважените в настоящото производство искове.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.А. Х., ЕГН:**********,
постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц.- Управител сумата от 253,03
- представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договор М01731168 от 21.01.2017 г., сключен между П.А. Х. и „TEЛEHOP
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, прехвърлен с цесия
на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 159/13.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1432/2019
г. на КРС.
ОСЪЖДА П.А. Х., ЕГН:**********, постоянен и настоящ
адрес: ***, да плати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц.-
Управител сумата от 228,88 лева – неизплатени вноски за лизинг на
мобилни устройства предоставени по договор М01731168 от 21.01.2017 г. на П.А. Х. от „TEЛEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, прехвърлен
с цесия на "ЮБЦ" ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“
№81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц.- Управител за сумата от 114,93 лева,
представляваща неустойка по договор М01731168
от 21.01.2017г., сключен между П.А. Х., ЕГН:**********
и „TEЛEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
прехвърлен с цесия на "ЮБЦ" ЕООД.
ОСЪЖДА П.А. Х., ЕГН:**********ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц.-
Управител сумата от 515,00 лева –разноски в настоящото производство и сумата от
115,10 лева –разноски в заповедното производство.
На адв. С.Х.А. - особен представител на ответника да
се изплати възнаграждение в размер на 300,00 лева от внесения депозит по
набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: