Р Е Ш Е Н И Е № 2984
26.07.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 12.06.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4109/2017г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и
субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ
Ищците В.Г.К., Т.Г.К. и С.Д.С. чрез
адв. Л.В. искат да бъдат признати за собственици по отношение на ответник
„Лайпциг – 91“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. Руски № 70 с представляващ Р.И.Б. на имот – нива от ***., която представлява имот № *** по плана за
земеразделяне, при граници: *** – нива на насл. на А.Н.Т., *** – път I
клас Държавна пътна мрежа; *** – нива на кметсво ***, *** – широколистна гора на кметство ***, който имот не е заснет като самостоятелен в КК и КР на ***въз
основа на наследствено правоприемство от Н. А. Т. **./ и реституция – решение № ***. на ОСЗ – ***. Изложено е в исковата молба, че след предоставена
извадка от КВС на ***след направена преработка на масив 30, процесния имот бил
заличен и включен в имота на ответника, което обусловило предявяването на
настоящите искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Лайпциг – 91“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Руски № 70 с
представляващ Р.И.Б. чрез адв. С.М. оспорва предявените искове – изложено е становище
за недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата основателност.
Твърди, че представеното от ищците решение № *** г. на ПК, община М., в частта,
засягаща имот № *** било обезсилено по право с преработване на плана на
местността и нямало правно действие, считано от 25.06.2004 г., поради което не
легитимирало ищците като собственици. Допълва, че решението за възстановяване
на собствеността му било непротивопоставимо, като резултат от административно
производство, в които не участвал. От своя страна, заявява права на собственост
върху процесната част от имота, считано от 29.11.1991 г., когато е била
преобразувана държавната фирма „Лайпциг 91”, на която бил предоставен за
стопанисване и управление целият имот за ресторант, мотел и плаж в местността „***”,
която фирма от своя страна се явявала правоприемник на държавната фирма „Пъдил
тур”, правоприемник на „Балкантурист”. Заявява, че процесният имот, заедно с
редица други имоти, бил част от имуществото, предоставено за стопанисване и
оперативно управление на праводателите на „Лайпциг – 91” АД. В тази връзка,
навежда твърдения, че с Решение на Градски народен съвет от 05.09.1961 г. и
Решение на Министерски съвет от 23.07.1964 г. процесната част от имота била
отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по Генералния план от 1978 г.,
одобрен през 1980 г., било предвидено изграждането на крайпътен туристически
комплекс на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано. Посочва, че за
построените в имота сгради били създадени актове за държавна собственост през
1966 г. Излага фактически твърдения относно настъпилите във времето
преобразувания на „Балкантурист”, като правоприемникът му – държавното
еднолично акционерно дружество „Лайпциг – 91” било приватизирано през 1998 г.,
с което правото на собственост върху процесния имот преминало в ответното
дружество, тъй като било част от баланса на приватизираното държавно дружество.
При условията на евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, считано от 29.11.1991 г., от която дата твърди
непрекъснато да владее и ползва имота, включващ земя и сгради. На следващо
място, изтъква, че процесният имот не е следвало да бъде реституиран, поради
факта, че процесният имот е включен в активите на предприятие с държавно
имущество, което от своя страна представлява пречка за реституирането му.
Възразява срещу законосъобразността на решението на поземлената комисия, поради
това, че към датата на издаването му земята не е имала характер на земеделска.
Изтъква, че земята била застроена в изпълнение на комплекс от строителни
дейности и включена в активите на търговското дружество. С посочените
аргументи, настоява за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането
на разноски по делото. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
От решение № *** г. за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за
земеразделяне и протокол № 08К от 10.01.1994 г. за определяне на категориите на
земеделските земи по преписка № *** г. се установява, че е възстановено правото
на собственост на наследниците на А.Н.Т., бивш жител *** върху процесния
недвижим имот - нива от ***., която представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне, при граници: *** – нива на насл. на А.Н.Т., *** – път I
клас Държавна пътна мрежа; *** – нива на кметсво с.*** , ***
– широколистна гора на кметство ***
От удостоверение за наследници изх.
№ 10-08-546/1/ от 18.11.2016 г., издадено от кметството на ***, се установява,
че Н. А. Т., бивш жител *** е *** г., като е оставил за свои законни наследници
следните лица: С.Д.С., E.Н.К, Т.Г.К., В.Г.К..
От заповед № РД – 46-990 от 01.08.2000
г. на министъра на земеделието и горите, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се
установява, че е наредено частичното преработване на влезлия в сила план за
земеразделяне на село ***, в частта на масив № ** с площ от 72,90 дка.
Видно от заповед № РД-46-1296 от 06.10.2000 г. на министъра на земеделието
и горите, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на
влезлия в сила план за земеразделяне на село ***, община М., в масив № 30, в
частта на парцели № 2, 8 и 9 с площ от 52,70 дка, с която заповед е изменена
заповед № РД – 46-990 от 01.08.2000 г.
Видно от заповед № РД-47-10 от 28.05.2004 г., издадена от министъра на
земеделието и горите на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното
преработване на влязлата в сила карта на възстановената собственост на
землището на село ***, община М., с обща площ от 72,152 дка. Посочената заповед
е обнародвана в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.55 от 2004 г.
Заповедта е била обжалвана от В.Г.К. като с протоколно определение от 31.05.2006 г. по адм.д. № ***
по описа за 2006 г. на Административен съд П., жалбата е оставена без
разглеждане.
По делото са представени актове за държавна собственост № *** и № *** от
08.06.1966 г., видно от които като собственик на мотел „***” сграда на два
етажа и ресторант „***” е посочен ***. И в двата акта е направено отбелязване,
че с решение № 9226 от 28.06.1991 г. на Пловдивски окръжен съд е образувана и
регистрирана ДФ „Лайпциг 91” П., която като правоприемник приема от ДФ
„Пълдинтур” (Балкантурист) имотите по актовете.
Видно от акт за държавна собственост № 1968 от 17.03.1994 г. и от акт за
държавна собственост № 175 от 12.04.1996 г. като собственик на терен с площ от
58705 кв.м. е посочен „Лайпциг – 91” ЕАД – гр. П.. В актовете изрично е
посочено, че сградите в парцела са актувани с описаните по-горе АДС.
С решение № 35 от 10.05.1990 г. на Председателя на Комитета по туризма е
образувана държавна фирма „Пълдин-тур” на основата на съществуващото ТП
„Балкантурист” гр. П., което прекратява дейността си, а новообразуваното
дружество поема съответната част от неговите активи и пасиви. Посоченото
решение е обнародвано в ДВ, бр. 54 от 06.07.1990 г.
От решение № 143 от 27.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризма се
установява, че ДФ „Пълдин тур” се прекратява, считано от 27.06.1991 г., като
активите и пасивите му се разпределят между общо осем държавни фирми, една от
които е ДФ „Лайпциг”.
Видно от решение №9226 от 28.06.1991 г. по фирмено дело № 8294 от 1991 г.
на Пловдивски Окръжен съд е вписана в регистъра на държавните и общински фирми
ДФ „Лайпциг – 91” със седалище в гр. П., която поема съответната част от
активите и пасивите на „Пълдин тур”.
С решение № 13055 от 29.11.1991 г. е вписано в Търговски регистър еднолично
акционерно дружество с държавно имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като
дружеството поема всички активи на ДФ „Лайпциг – 91” гр. П..
Съгласно констативен протокол от 19.03.2004 г./ л.120 от делото/, изготвен
от Комисия от председател и петима членове от Общинска служба „Земеделие и
гори” – Марица е констатирано, че в туристически комплекс „***” по КВС в масив
№ ***попадат имоти № 1, 3, 4, 5, 6, 7,
8 и 9. Посочено е, че парцели № 4, 5,
6 и 7 са проектирани върху изградено канализационно съоръжение и подземен
водопровод. Части от парцелите попадат извън оградата на комплекса. Направено е
предложение за преработване на плана за земеразделяне на землището на село ***
в частта му досежно масив 30.
Видно от протокол от 23.03.2004 г. в изпълнение на заповед № *** г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” – гр. Пловдив, е взето
решение, че са налице основанията на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ за преработване на
плана, като площта на преработката е 72,152 дка, а на туристически комплекс „***”
се отделя имот с площ в границите на заснемането. Останалата част от масива се
възстановява на собствениците на имоти № 5, 6, 7, 8 и 9, като им се въвежда
ограничение код 98. За разликата следва да се заплати обезщетение по чл.10б
ЗСПЗЗ. Видно от мотивите на протокола имот № *е процесният, за който е предвидено
обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ.
Видно от писмо изх. № ПО-07-006/04.09.2017 г. наследниците на А.Н.Т. до
момента не са обезщетени по реда на чл.10б ЗСПЗЗ за имота в масив 30 в
землището на село ***, след последната издадена и влязла в сила заповед на
Министъра на земеделието и горите от 28.05.2004 г. за преработка.
По делото са приети две заключения по две съдебно-технически експертизи –
първата на вещото лице С., и втората на вещото лице Б.Г.. И двете заключения са
в насока, че в архивите на Балкантурист не се съхраняват документи отнасящи се
до отчуждаването на имота за ползване от Балкантурист, нито документи за
отчуждаване на терен – земеделска земя за УПИ за туристически комплекс с площ
50 или 60 дка по смисъла на ЗООЗП /отм./. В АДС № 1968-V/17.03.1994г., не са описани граници на терен от
50 000 кв..м. Втори път е актуван терен от 50 000 кв.м с АДС № 175/12.04.1996г. като записаните
50 000 кв.м. не са индивидуализирани с номер на имот, граници, съседи.
Като поземлени имоти 38950.30.3 и 38950.30.3 възстановени с план за
земеразделяне не са идентични с претендирания имот, а попадат в обхвата му.
Съдът приема заключенията на вещита лица като компетентни и безпристрастни.
Съгласно ПМС 01/1993г.
„При преобразуване на държавни
предприятия в еднолични тьрговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите
недвижими имоти, който са били предоставени на предприятията за стопанисване и
управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното
преобразуване е посочено друго".
Съгласно посоченото ПМС при преобразуването и приватизацията на държавни
предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставените им от
държавата имущества, т.е. извършва се трансформация на правото на оперативно
управление и стопанисване в право на собственост. Съдебната практика приема, че
с оглед на характера на ПМС 01/1993 г., както и предвид липсата на преходни разпоредби,
уреждащи заварените отношения, посоченият нормативен акт разяснява последиците
както на вече осъществените, така и на бъдещите преобразувания и
приватизационни договори. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. дело № ***
г., ОСГК, докладчик съдията ***, Решение № 115/30.04.2013 г. на ВКС по т.д. 805/2011 г., Решение № 96 от 06.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 886/2009 г., I т.о., ТК, ***.
Следователно, вещно - транслативният ефект по отношение на обект комплекс и земя 9-ти
километър, в границите по ген.плановете от 1978 г. и 1980 г. е осъществен с вписването в
търговския регистьр за държавните и общински предприятия на преобразуването на
ДФ „Лайпциг - 91" в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество „Лайпциг - 91" АД с решение №
13055/29.11.1991 г. на ПОС по ф.д. 11746/91 г. Така, считано от 29.11.1991 г. носител на правото на собственост на целия
имот на комплекс „***", включващ земя от 60 дка и сгради /хотел и ресторант/, част от който е имотът претендиран от
ищците е записан в счетоводството на ответника.
Към настоящия момент имотът с площ от 60 дка, посочен в ген.плановете от 1978 г. и 1980 г. е отразен в КККР на ***като ПИ с идентификатор
***. Като доказателство за за това е заключението на ВЛ Г. по т.
3 от констативната част и
представената от ВЛ комбинирана скица /Скица 1/, показваща имота по гранични точки по генералния план
/отбелязани в синьо/ и имота по гранични точки по КВС /отбелязани в червено/.
ВЛ сочи, че ПИ с идентификатор *** попадат в обхвата на *** плановете от 1978 и 1980 г. Видно от
представената от ВЛ скица единствената разлика между Ген плановете и границата
на ПИ с идентификатор *** е в частта на точки 1,2, 12 и 11 по *** плана /оцветени в
синьо/ и точки 15, 16, 17, 18, 19, 20,
21, 1 по
КВС /оцветени в червено/. В частта от ПИ *** претендирана от ищците, заключена между точки 5,6,7,8,5 по Ген плана и 5,6,7,8,9,10 по КВС няма отразена разлика от ВЛ, т.е. тази част от имота,
претендирана от ищците, изцяло попада в границите на Ген плана на имота, която
е предсотавена за стопанисване и управление на ответника.
Вън от горното следва да се посочи, че са
били налице и някои от предвидените в закона пречки за реституция, като
провеждането на мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, както и включването на
имота в капитала на преобразувано в търговско дружество или приватизирано
държавно предприятие преди възстановяването на собствеността. В този смисъл са
и част от релевираните от ответното дружество възражения в писмения отговор.
Съгласно съдебната практика, правото на
собственост се възстановява с план за земеразделяне в нови, а не в стари реални
граници. Планът, с който правото на собственост се възстановява в стари реални
граници, е различен от този, с който правото на собственост се възстановява в
нови. Редът за изработването им и за оспорването им е различен. Не може в
плана, с който собствеността се възстановява в нови реални граници, да се
намира и имотът, собствеността върху който се възстановява в стари реални
граници. Практиката намира за императивното изискването с плана за
земеразделяне да се предоставят равностойни по количество и качество земя.
Изискването така предоставената земя да е в същото землище, където
наследодателят е притежавал земи е факултативно, по възможност. В този смисъл е
съдебната практика, обективирана в Решение №7108 от 01.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12980 / 2007.Г, Решение № 8625 от 05.10.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2005 г. и др
Ответното дружество е възникнало като субект на
правото през 1991 г., и е правоприемник на старото ТП „Балкантурист” Пловдив.
Видно от актовете за държавна собственост № ***”, построени през 1962 г., са
предоставени за стопанисване на ***. Впоследствие с акт за държавна собственост
от 17.03.1994 г. теренът на комплекса с площ от 58705 кв.м. е актуван, като е
предоставен за стопанисване и управление на „Лайпциг – 91” АД. От заключението
на и на двете вещи лица, целият крайпътен туристически комплекс ***.
съответства на нанесените в КК и КР на село *** поземлени имоти № *** и ***.
Предвид така изложените фактически констатации, съдът приема, че процесната
част от недвижимия имот е била включена в капитала на преобразуваното търговско
дружество. Това обстоятелство представлява пречка за реституирането му, която
не е била съобразена от административния орган при издаването на решението за
възстановяване, което ищците твърдят да ги легитимира като собственици.
Следователно, щом имотът е придобит от дружеството на основание ЗОЕТДДИ и
ПМС
01/1993 г., респективно
чл. 17а ЗППДОбП, то въобще не е трябвало да бъде включван в териториите, върху
конто ще се възстановява земята. Съгласно трайната съдебна практика
преобразуването на едно предприятие с държавно имущество, в чиито активи е
включен имот за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на
собствеността, по
естеството си е правно действие, което представлява самостоятелна пречка за
възстановяване правото на собственост на имота в реални граници.
По изложените
съображения съдът стигна до извода, че ищците не са придобили процесната част
от имота на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, доколкото е било налице
изтъкнатата по-горе пречка за реституиране на имота. Затова и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в
размер на сумата от 4 618 лева съгласно представения по делото списък.
Така мотивиран съдът
Р ЕШ И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Г.К. с ЕГН ********** ***, Т.Г.И. с ЕГН ********** ***, С.Д.С. с ЕГН **********
искове за признаване за установено ПРОТИВ „Лайпциг – 91“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Руски № 70 с ***Р.И.Б., че са
собственици на имот – нива от ***., която представлява имот № *** по плана за
земеразделяне, при граници: *** – нива на насл. на А.Н.Т., *** – път I клас
Държавна пътна мрежа; *** – нива на кметсво с.***, *** – широколистна гора на
кметство ***, който имот не е заснет като самостоятелен в КК и КР на ***въз
основа на наследствено правоприемство от Н. А. Т. *** и реституция – решение №
А08В/27.10.1994г. на ОСЗ – Марица, обл. Пловдив като неоснователни и
недоказани;
ОСЪЖДА В.Г.К.
с ЕГН ********** ***, Т.Г. И. с ЕГН ********** ***, С.Д.С. с ЕГН ********** да
заплатят в полза на „Лайпциг – 91“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. Руски № 70, с ***Р.И.Б. сумата от 4 618 /
четири хиляди шестотин и осемнадесет/ лева, която представляват разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ