РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Пловдив,14.06.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично
съдебно заседание от двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело № 1971 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, вр. чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО.
Образувано е по жалба на Г.М.К., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-118 от 06.06.2018 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова
жалба №1012-15-130/08.05.18г. против разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-280/10.04.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при
същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ поради това, че не е изпълнено условието за
наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория към датата на
подаване на заявлението – 06.12.2017 г. (14 г. 02 м. 18 д.). Жалбоподателят
оспорва изводите на административния орган, направени за липса на достатъчен
осигурителен стаж от втора категория труд. Иска отмяна на обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане.Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора в писмено становище излага
доводи, че са събрани достатъчно доказателства, които определят положения от
жалбоподателят осигурителен стаж в периода от 02.03.1982г. до 21.02.1983г., от
01.01.1985г до 01.06.1986г и от 01.01.1987г до 03.06.1987г. като такъв при условията на втора
категория труд, поради което моли да отмени атакувания административен акт.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор на
ТП на НОИ – Пловдив, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител юриск. П., който оспорва жалбата и
ангажира доказателства. По същество с писмена защита счита, че атакувания
административен акт е законосъобразен, съобразен с административнопроизводствените
правила и постановен при законосъобразно приложение на материалноправните
норми. Затова моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е подал заявление вх. № 2113-15-6127/06.12.2017г. по опис на ТП на НОИ-Пловдив за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението същият
приложил документи за осигурителен стаж, както и други документи. Към датата на
подаване на процесното заявление К. посочил, че е
навършил възраст от 58 г. 00 м. 23 д. и има общ осигурителен стаж от 40 г. 06
м. 18 д., като от тях 14 г 02 м.18 д. при условията на втора категория труд и
22 г 09 м. 10 д при условията на трета категория труд. След проведена
кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и отдел „Обединен осигурителен архив“
и началник отдел „КПК“ и извършена проверка от орган по пенсиониране при ТП на
НОИ – Пловдив, обективирана в Констативен протокол с
№ КВ-5-15-0039469/30.03.2018г., била направена констатацията, че осигурителният
стаж, положен от К. в СП „БКС“ – гр. Съединение, на длъжност „началник група
строителни обекти“ за периодите от 01.01.1985 г. до
01.06.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 30.06.1987 г. не
е положен при условията на втора категория труд, а се зачита от трета
категория, тъй като длъжността не попада в обхвата на чл.66“и“ от ПКТП /отм./.
Прието било, че не следва да се зачете и осигурителния стаж за периода от 09.09.1999г. до 01.01.2012г. , през
който период не е осъществявана дейност от страна на К. като ЕТ, поради което
не се дължат осигурителни вноски. В тази връзка били изложени съображения, че
търговецът не е пререгистриран в ТР при АП, както и че същият е заличен
служебно, считано от 01.01.2012 г.. При тези
съображения от органа по пенсиониране е издадено Разпореждане № ********** /Протокол
№ 2140-15-280/10.04.2018 г./, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
ОСВ при условията на чл.69 б ал.2 от КСО. Това разпореждане е обжалвано по
административен ред, като същото е потвърдено с Решение № 2153-15-118/06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решаващият
административен орган приел, че от представените три броя трудови книжки, се
удостоверява осигурителен стаж от 20.11.1980 г. до 02.02014 г., като за периода
от 12.05.1983 г. до 03.06.1987 г. е оформен осигурителен стаж в СП „БКС“ –
Съединение с продължителност: 04 г. 00 м. 21 д.. Обосновал извода си, че от
разплащателните ведомости на осигурителя, съхранявани в О „ООА“ при ТП на НОИ –
Пловдив е установено, че К. фигурира в разплащателните ведомости за период м.
март 1984 г. на длъжност „строителен техник“, за м.авуст
1984 г. на длъжността “началник строителен обект“, а за периода от 12.05.1983
г. до 03.06.1987 г. липсват данни за заеманите длъжности. Посочил, че от
представените от К. 4 броя заповеди за преназначаване, се установява, че от 01.01.1985г. същият е преназначаван на редица длъжности, както
следва: „началник група строителни обекти“, „групов технически ръководител“ и
отново „началник група строителни обекти“. Предвид на това горестоящият
административен орган е приел изцяло мотивите на ръководителя на „ПО“, че
длъжността началник на група на строителни обекти не попада в обхвата на т.66и
от ПКТП /отм./ и оставил без уважение жалбата. Недоволен от решението К.
инициирал и настоящото съдебно производство. Установява се от приетото с възражение
на ответника заключение на проведената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, че
се касае за заемани от жалбоподателят длъжности, които по своя обхват касаят
строително- монтажна дейност. В тази връзка вещото лице е използвало всички
налични по делото документи, както и е извършило проверка на документи,
съхранявани от „**“ АД – Пловдив и Държавен архив – Пловдив. От направената
проверка той е приел, че през периода от 10.03.1978 - 24.04.1985г. ДФ „Домостроене“, с правоприемник „Домостроене“
ЕАД – Пловдив е извършвало изцяло и само производствена дейност на строителни
панели и строителни форми и е осъществявало целогодишно строително-монтажна
дейност, като е отчитало дейността си в отрасъл строителство и монтажна
дейност. Предприятието е произвеждало бетонови и стомано-бетонови
елементи и строителство на множество обекти на територията на гр. Пловдив –
жилищни комплекси в различни квартали. Вещото лице е посочило, че началник
строителен обект участва пряко в производствения процес. От него е формиран
извод, че изпълнението на задълженията по длъжностна характеристика на
инспектора по охрана на труда изисква преобладаващо присъствие в
производствените цехове и на строително-монтажните обекти на предприятието. Същевременно
липсват данни за делене на персонала по отдели или звена, обособени по характер
на работа и длъжностна характеристика. Вещото лице е представил и анализ на данните за обхвата на
ремонтно-строителните дейности в СП „БКС“ – гр. Съединение. От всичко това е
направил извода, че в предвид обема на СМД, броят и големината на изпълняваните
обекти и малкия числен състав на предприятието -осигурител, нито една от
различните формулировки на заеманите длъжности „групов технически ръководител“
и „началник група строителни обекти“ не предполага длъжност с обхват на
подчиненост, различна от „инженерно-технически работници“ до „началник
строителен обект“ включително. С отговор вх.№19496/22.10.2018г на ИТ“Академия“
АД се установява, че К. е работил в „Домостроителен комбинат“ гр.Пловдив в
периода 18.03.1982г до 07.02.1983г. без да е отразена длъжността, като
положеният труд е строително- монтажни дейности.
Горната
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: заключение
на проведената съдебно –техническа експертиза с вещо лице К., което съдът
кредитира като обективно, логично, научно и методологически
правилно изготвено, както и от административната преписка по издаването на
атакувания административен акт, приета в съдебно заседание от 02.10.2018г., от молба
вх.№19496/22.10.2018г на ИТ “Академия“ АД, както и копия на военна и трудови книжки на К.,
представени с молба от 01.11.2018 г., отчет за персонала и фонд РЗ за периода 1985-1987г.
и щатно разписание за периода 1984, 1985
и 1987г на СП“БКС“ –Съединение.
При
така установеното от фактическа страна, на база събраните по делото писмени
доказателства, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна,
която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните съображения:
Предмет
на съдебен контрол е Решение № 2153-15-118 от 06.06.2018
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, което е издадено от компетентния орган
посочен в чл.118 ал.1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички
задължителни реквизити посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Разпоредбата на чл.117
ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1 т.2 б."а" с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на
административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл.118 ал.1 от КСО на обжалване
пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен.
По
отношение на съобразяването на административният акт с административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, следва да се
посочи следното:
Решението
на административният орган е неправилно. Направените от него изводи, че жалбоподателят
няма право на пенсия в условията на чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма
необходимите 15 години осигурителен стаж, положен при условията на ІІ – ра категория труд, са несъответни на събраните по делото
доказателства. Безспорно е, че още в
хода на административното производство са установени длъжностите, изпълнявани
от лицето за периода от м.04.1985 г. до 03.06.1987 г. и това са „началник група
строителни обекти“ и „групов технически ръководител“, за което са представени
заверени по съответният ред копия на военна и трудови книжки. Чрез тях се
потвърждават констатациите на административния орган по отношение на заеманите
длъжности – за времето от 12.05.1983 до 03.06.1987 г. К. е бил на длъжност „групов
технически ръководител“ в СП „БКС” – Съединение, а за времето м.03.1984 г. – „строителен
техник“ и за м.08.1984 г. –„началник строителен обект“. Съществото на спора е,
каква е категорията на труд по отношение на заеманите длъжности „групов
технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“, какъвто е
осигурителният стаж на Г.К.. Тезата на административния орган е, че началник
група строителни обекти и групов технически ръководител не попадат в обхвата на
т.66 и от ПКТП. Противоположно е становището на
жалбоподателя. В тази връзка съдът съобрази разпоредбите на чл.26 от
ПКТП/отм./ и чл.66и от ПКТП /отм./. От втора категория труд по смисъла на чл.26
и чл.66и ПКТП /отм./ е трудът на строително монтажните работници и ИТР до
началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на обектите
от строително-монтажната дейност. Несъмнено е, че К. счита, че има право на
пенсия на основание чл.69б ал.2 т.1 или ал.3 от КСО - придобиване право на пенсия от лицата, работещи
при условията на първа и втора категория
труд. Направеното от жалбоподателят възражение, че по отношение на него е
налице положен осигурителен стаж от ІІ категория труд, както и че същият е достатъчен
да отговори на изискванията на хипотезата на тази нормативна разпоредба и е
налице необходимият сбор от 100 точки с оглед на отработеното време при осигурители
– „Домостроене“ ЕАД – Пловдив и СП“БКС“ – Съединение,
е основателно. Съгласно заключението на приетата СТЕ и двамата осигурители са
извършвали строителството на територията на гр.Пловдив, което е било свързано с
паркостроене, чистота, обществено строителство,
улично строителство. Установява се също така, че длъжностите „организатор
строителство“, „помощник технически ръководител“, „технически ръководител“,
спадат съм инженерно-техническите специалности, а „началник строителни обекти“
участват пряко в производствения процес и попадат в групата
„инженерно-технически работници до началник строителен обект“. Безспорно се
установи, че дейността която е осъществявал и ръководил жалбоподателят, е била
изцяло в сферата на строителството, която е основна дейност на работодателя му.
Съгласно нормата на чл.69б ал.2 от КСО лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили
право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си по чл.4в и
са навършили възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените
и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94
за жените и 100 за мъжете,като от 31 декември 2015 година възрастта по т.1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Съгласно
чл.104 ал.1 от КСО Министерският съвет
определя кой труд към коя категория се
причислява съобразно характера и особените условия на труд. Съгласно разпоредбата
на чл.40 ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
От представеното по делото удостоверение изх. № 5656/24.08.2017 г., издадено от
Дирекция „Държавен военно-исторически архив“ – Велико Търново, се установява,
че Г.К. е бил технически ръководител и началник строителен обект за времето от
08.06.1987 г. до 31.12.1996 г. От писмо изх. № 2113-15-6127#7/02.04.2018г. се
установява, че за м.03.1984 г. К. е бил на длъжност „строителен техник“, а за периода
м.08.1984 г. „началник строителен обект“. Видно пък от представените копия на
трудовите книжки, навсякъде е отбелязано, че лицето е работило в строителството
като „началник строителен обект“ или на длъжност „технически ръководител“. От
тези документи безспорно се установява, че целият трудов стаж на лицето е
преминал в строителството. Налице са обективните предпоставки да се зачете от
втора категория труд времето на положения от него осигурителен стаж от 12.05.1983
г. до 03.06.1987 г., през което е бил на длъжностите „групов технически
ръководител“ и „началник група строителни обекти“, който труд е полаган на
строителни обекти, изпълнявани от строителни предприятия. В тази смисъл и
възражение на ответната страна е неоснователно, още повече, че в писмо изх. №
2113-15-6127#7 от 02.04.2018 г. коментира понятието „група строителни обекти“, като
длъжности в строителството, т.е. самият той признава, че съществува такова
понятие, за което отговаря и съответна длъжност. По делото не се спори, че „Домостроене“ ЕАД – Пловдив и „БКС“ – Съединение са
строителни предприятия, които извършават пряко строителна дейност и отчитат
дейността си в отрасъл „Строителство". Техническият ръководител в „Домостроене“ ЕАД – Пловдив и „БКС“ – Съединение полага
труда си в строителство на нови обекти – изброените от вещото лице жилищни
комплекси в гр.Пловдив, както пътно строителство, чистота, паркостроене
и пр. в гр.Съединение. Началникът на строителен обект в тези двама осигурители,
също полага труд на тези строителни обекти. Трудът на техническия ръководител и
началник строителен обект в тези две предприятия, следва да бъде зачетен при
условията на втора категория труд, след като е положен на обекти от строително-монтажна
дейност. Трудът на техническите ръководители в строителните предприятие е от
втора категория, защото работят непосредствено на строителни обекти. От
обстоятелството, че в приложените по делото заповеди за преназначаване и копия
от трудови книжки е отбелязано, че Г.К. е работил като групов технически
ръководител и началник група строителни обекти, не следва друг извод освен този.
В случаят работа по „обекти” означава, че лицето е било последователно
технически ръководител на отделни строителни обекти, които са изпълнявани от
строителното предприятие. В подкрепа на това положение се явява заключението на
вещото лице, в което е посочено в какво се състои дейността на двете
дружества-осигурител, както и към кой производствен щат на строителното
предприятие се отнасят. Разпоредбите на чл.26 и чл.66и от ПКТП (отм.) поставят
изисквания единствено трудът да е полаган непосредствено на строителните
обекти. Така нормата на чл.26 от ПКТП (отм.) определя, че "... работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната
дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт),
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и
монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации". Това изброяване показва, че ремонто-възстановителните
дейности по правило са включени в Раздел втори на ПКТП (отм.) “Втора категория
труд при трудов стаж 20 години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за
жените“, а новото строителство е добавено от законодателя, за да не възникват
недоразумения. Така съгласно разпоредбата на чл.66и от ПКТП (отм.) за втора категория
труд е признат стажът, положен на длъжностите "инженерно-технически
работници до началник на строителен обект включително". По делото е
установено, че К. е заемал длъжността "началник група строителни обекти".
Неправилно административният орган е приел, че трудовият стаж на длъжността
"началник група строителни обекти" не следва да бъде зачетен като
втора категория труд. Следва да се посочи, че категоризирането на труда се
обуславя от характера на осъществяваната работа. По тази причина, след като
същият е полагал труд на длъжността "началник група строителни обекти",
установена с официални документи: трудова книжка и заповеди за преназначаване, то
са налице предпоставките на чл.66и от ПКТП (отм.). Ето защо неправомерно термина
"строителен обект" се разбира буквално единствено и само в смисъл, че
се касае за ново капиталово строителство. Напротив, той касае строителство във
всякакъв вид. Характерът на осъществяваната от жалбоподателя дейност като групов
технически ръководител и началник група строителни обекти не е включвал
административно-ръководни функции, а се е състоял в организиране, ръководене и
контрол на строителните дейности, които се посочиха подробно по-горе в
настоящото изложение. Този труд се е полагал целогодишно при неблагоприятни
атмосферни условия по изготвени и одобрени списъци за всички предстоящи обекти
за изграждане и ремонти за годината. Ето защо незаконосъобразно
административният орган е приел, че стажът му на длъжността "началник група
строителни обекти" и „групов технически ръководител“ е такъв от трета
категория, а не при условията на втора категория труд, в който смисъл той
обективно се е изразявал и е бил полаган. По делото се установява, че и двете
дружества „Домостроене“ ЕАД – Пловдив и СП “БКС“ –
Съединение са с предмет на дейност строителство, приготвяне и изливане на
бетон, производство и транспорт на стомано-бетонови
панели за едропанелно жилищно строителство и други бетонови и стомано-бетонови елементи, заготовка на арматурни елементи,
както и с голям числен състав. Тези дейности не се оспорват от административния
орган и тази дейност не е прекратявана от дружествата през процесните
периоди. Не се спори, че са налице и
Заповед № 87 от м.04.1985 г. за преназначаване на К., считано от 01.01.1985 г. на длъжност „началник група строителни обекти“,
Заповед № 156 от м.08.1986 г. за преназначаването му като групов технически
ръководител, считано от 01.06.1986 г. и Заповед № 27 от 04.03.1987 г. за
назначаване на длъжност „началник група строителни обекти“, считано от 01.01.1987 г.. През спорния период, К. е работил като групов
технически ръководител и началник група строителни обекти, което се установява
и от приложената му трудова книжка и заповеди за преназначаване. Длъжността е
посочена в трудовата книжка, а съгласно чл.347 от Кодекса на труда трудовата
книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Тази книжка е
официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, тъй като е издадена от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Съдържащите
се в нея данни не са опровергани по никакъв начин, за да се приеме различно от
това, което възприема съдът. Аналогичен е изводът и в насока издадените
заповеди за преназначаване на лицето на сочените длъжности.
Изводът
на съда е, че положеният труд на жалбоподателя на тези длъжности, попада в
хипотезата на чл.26 от ПКТП (отм.), тъй като се касае до строително-монтажен
работник, зает непосредствено в обектите на строително-монтажната дейност. Този
извод се налага категорично от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, като намира подкрепа в трудовата книжка, чиято доказателствена сила бе обсъдена по-горе. По тази причина съдът
намира, че до 01.01.2000 г., когато е отменен ПКТП,
трудът на К., положен в тези две предприятия, следва да се зачита като такъв,
положен при условията на втора категория и правото му на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст следва да бъде преценено на тази база. Предвид на
изложеното процесното решение следва да бъде
отменено, а преписката да се върне на ответника за ново разглеждане, като
стажът на К. се преизчисли и се установи дали няма да
бъде достатъчен за пенсиониране при условията на чл.69б ал.2 от КСО, като се
прецени наличието на основание за прилагане на чл.104, ал.2 от същия нормативен
акт.
В
жалбата се прави възражение и относно липсата на мотиви по отношение на
положения осигурителен стаж за времето от 02.03.1982 г. до 21.021983 г. на
длъжност „ОТКК“ в „Домостроително управление – Пловдив, заверен в трудова
книжка № 1624/03.06.1987 г. Независимо, че в жалбата срещу Разпореждане №
**********, Протокол 2140-15-280/10.04.2018 г. до решаващия орган са наведени
доводи в тази насока, същият не е обсъден в процесното
решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, но с оглед задължението на съда по
чл.168 ал.1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания, няма пречка да бъде преценен в настоящото
производство. Според трайната съдебна практика, основана на Тълкувателно
решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, неизлагането на мотиви в самия акт не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила тогава, когато
фактическите основания за издаването му могат да бъдат извлечени от съдържащите
се в преписката документи, което позволява да бъде разкрита волята на
административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде
извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. Настоящият
съдебен състав приема, че в този случай неизлагането в обжалваното Решение № 2253-15-1118/06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив на изрични
мотиви по отношение на периода 02.03.1982 г. – 21.02.1983 г. не представлява
само по себе си съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на акта, годно да доведе до отмяната му на самостоятелно
основание. Прецени се и заключението, изготвено от вещото лице, в което е
посочено, че длъжността „ОТКК“ е подчинена на директора по промишлената дейност
и директора по СМР, като докладите от извършваните проверки в производствените
цехове и строителните обекти, касаещи констатирани обстоятелства по пропуски,
забележки, допълнения, предложения, са се докладвали от служителя на директора
по промишленото производство и директора по СМР. Посочено е в него, че всички лица
на ръководни длъжности,отговарящи за контрола в цеховете за производство на
бетонови и стоманобетонови елементи, като „организатор
производство“, „началник смяна“, „ръководител цех“, вкл. и работещите на
строителни обекти, като “организатор производство“, „технически ръководител“, „началник
строителен обект“, винаги са участвали пряко в производствения процес. В този
смисъл вещото лице е направило съпоставка с длъжности при аналогични
осигурители, при което изводът му е, че изпълнението на задълженията по
длъжностната характеристика на инспектора по охрана на труда изисква
преобладаващото присъствие в производствените цехове /площадки/ и на
строително-монтажните обекти. Допълнително в заключението е посочено, че на
производствената площадка на предприятието винаги са извършвани производствени
дейности като приготвяне на бетон, производство и транспорт на стоманобетонови панели за едропанелно жилищно строителство
и други бетонови и стоманобетонови елементи, заготовка
на арматурни елементи, което предполага при всички случаи наличие на процес по
контрол на качеството, каквато длъжност е замел и жалбоподателя.Ето защо от
така представените доказателства може и следва да се направи извода, че лицата,
заемащи всяка длъжност, свързана с контрол в цеховете за производство на
бетонови и стоманобетонови елементи, участват пряко в
производствения процес, поради което и положеният от К. труд следва да се
зачете като такъв от втора категория, като всяка една осъществявана от него
дейност е пряко свързана със строителството. По тези съображения и на база преценка
на всички доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено
при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено, а преписката да се върне на
административния орган за ново разглеждане на жалбата против разпореждането и
ново произнасяне в срока по чл.117 ал.3 от КСО, при съобразяване на изложеното
по-горе в настоящия съдебен акт и по отношение осигурителния стаж за периода от
02.03.1982 г. – 21.02.1983 г..
По
отношение на направеното от ответника оспорване на заключението на
представената СТЕ, че същата е изготвена на база предположения, съдът счита
същото за необосновано и неоснователно. Това е така, защото ответният
административен орган не е оспорил констатациите на вещото лице относно посочената
основна дейност на процесните осигурители, нито
длъжностните характеристики на всяка една длъжност, заемана от жалбоподателят.
Също така не са събрани и доказателства за противната теза, което безспорно се
дължи и на липсата на информация от архива на ТП на НОИ – Пловдив относно
характера и мястото на полагане на труд на оспорените три длъжности. Безспорно
същите касаят именно полаган труд в този строителен бранш, поради което съдът
намира възражението за неоснователно.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 900.00 (деветстотин) лв., представляващи – 300.00 лв.
депозит за вещо лице и 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на осн. чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.М.К.,
ЕГН**********, с адрес *** РЕШЕНИЕ №2153-15-118/06.06.2018
г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба вх.№1021-15-130/08.05.2018г. против Разпореждане №********** /Протокол
№2140-15-280/10.04.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“/ за отказ
да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба с вх.
№1012-15-130/08.05.2018г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадена от Г.М.К.,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ - Пловдив да заплати на
Г.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес ***, направените разноски по делото в
размер на 900.00 (деветстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: