Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
,22.01.2016 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански
състав, на двадесет и втори декември през двехиляди и петнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
секретар Г.М.,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №878
по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.П.В., с
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с адрес за призоваване в гр.С. - 1000, бул.„В.“ №1А,
кантора 125 - адвокат Т.Я. ***, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета И.Г.Л., с адрес: гр.В., бул.“Х.А.“ № **
С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 170 000лв. и иск по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът е изложил фактически
твърдения за образувано и водено срещу него досъдебно и съдебно производство за
извършено престъпление по чл.219 ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на
17.09.2005г., в качеството му на длъжностно лице - временно изпълняващ длъжността Кмет на Община В., не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването
на повереното му имущество на стойност 1 421 706 лв., предоставено по решение СБ - 15/09.09.2005г. на ПКЗНБАК
на Община В., като не е изпълнил правомощията си,
регламентирани в чл.44 ал.1, т.2, т.5, т. 8, т.11 от ЗМСМА и е сключен договор
№472/17.09.2005г. по начин, по който да обезпечи евентуалните последици
от неизпълнението му, а именно лишил Община В. от възможността да
задържи дължимата неустойка в размер на 10% в случай на неизпълнение
на договорените СМР от „Изпълнителя“ „Транков БГ“ ЕООД и
от това са последвали значителни щети в размер на 28 000 лв. за Община В..
Твърди се, че на 23.09.2007г., въз основа на направените констатации по инициираните от кмета на Община – гр.В. множество проверки, бил привлечен като обвиняем. Окръжна прокуратура - град П. внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №178/2006г. по описа на Областна Дирекция на МВР - П., във връзка с преписка вх.№1914/05г. по описа на Окръжна прокуратура
- гр.П. на 21.08.2009г. По така внесения обвинителен акт било образувано НОХД №641/2009г. по описа на Окръжен съд-гр.П.. В
хронологична последователност е описано в исковата молба развитието на
наказателното производство, което след четирикратно разглеждане на първа
инстанция от ПзОС /вследствие отмяна на постановените присъди от въззивния съд
и връщане на делото за ново разглеждане/, в крайна сметка завършило с
оправдателна присъда – №1/31.01.2012г. по НОХД №622/2011г. по описа на
ПзОС. С Решение №84/04.05.2012г.
по ВНОХД №115/2012г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е потвърдена Присъда №1/31.01.2012г. по НОХД №622/2011г. на Окръжен съд-гр.П., а с Решение №427/07.01.2013г., ВКС е оставил в сила въззивно Решение №84/04.05.2012г. по
ВНОХД №115/2012г. по описа на ПАС.
Въпреки че в исковата молба се съдържат и съображения за незаконосъобразни
действия на прокуратурата по образуването и воденето на наказателното
производство, осъдителната претенция е предявена спрямо ответника – Община В.,
като отговорността на общината се обосновава с това, че в продължителния
период от близо седем години, съвкупно с повдигнатото обвинение по чл.219 ал.3, във връзка с ал.1 от
НК, във връзка с чл.2 ал.2 от НК,
Община В., чрез процесуалния си представител, е поддържала срещу ищеца граждански иск за причинени
имуществени вреди в размер на 246 410,28лв., както
и иск за обещетение в размер на законовата лихва върху посочената по-горе сума. Изложени са доводи за неприключване на наказателното производство в
разумни срокове, което пък било образувано и водено в резултат на неоснователно
повдигнатите му обвинения от Прокуратурата на Република България, инициирани от Община
В., както и от заведените
граждански искове от Община В..
Твърди се, че вследствие на тези действия, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в това, че повдигнатото
срещу него обвинение, съвкупно със заведените
граждански искове, както и всяко едно от съдебните заседания, били отразявани регулярно от печатните и електронни медии, както на регионално, така и на
национално ниво, което пък допълнително влошило
здравословното му състояние. Накърнени били честта и достойнството му на гражданин. С действията в хода на съдебното дирене, чрез процесуалния представител по делото на Община В., за
продължителен период от време - приблизително седем години, му бил създаден непрекъснат
дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложените му наказания. Бил изолиран от
близки и познати, тъй като официално бил обявен от
прокуратурата за крадец и бил третиран, като престъпник,
а от Общината се завеждали искове срещу него, които целяли да превърнат ищеца в неин
длъжник. Било му вменено чувство за вина, без да разбира в какво
точно е обвинен и срам от това, което се случва. Едновременно с упражнена
наказателна репресия от страна на Прокуратурата и съда, срещу него бил
упражнен и финансов натиск от страна на Община В.. Ищецът
изпитвал неблагоприятни психични изживявания - постоянни и
регулярни явявания в съдебни заседания, привличане като обвиняем,
повдигане на обвинения. За периода на наказателното производство ищецът не бил в състояние да си намери подходяща работа, отговаряща на образователния му ценз и
професионалната квалификация. Финансовата му нестабилност и неспособността да работи, поради висящото
наказателно производство, допълнително създали напрежение и сътресения в семейството му, в резултат на което настъпила и фактическа раздяла със съпругата му, като по нейно настояване през месец юли 2014г. депозирали иск за прекратяване на брака им. Заведените от общината граждански искове за
причинени имуществени вреди, ищецът определя като финансова
санкция. Ищецът сочи и че изпитвал финансови затруднения, което
наложило да взима заеми от близки.
При така изложените факти и твърдения, искането, с което
е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което Община В. да бъде осъдена
да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 170 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор от ответника се оспорват предявените главен и акцесорен иск. В
отговора на исковата молба се съдържат възражения по редовността на исковата
молба, както и по допустимостта на предявените искове. Изложени са подробни
възражения по основателността на исковете. Възразява се по фактическите
твърдения за претърпени неимуществени вреди, както и по сочените основания за
ангажиране отговорността на община В.. Поддържа се и евентуално възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца вземания.
При условието на евентуалност, ако се приеме, че ищецът
е претърпял някакви вреди, ответникът твърди, че тези вреди са в резултат
от поведението на самия ищец – т.е. – позовава се на съпричиняване, както и от действията на Прокуратурата и специализираните
държавни контролни органи, включително и Агенция за държавна финансова инспекция, а не са в резултат
от поведение на Община В.. Във връзка с последното
твърдение ответникът предявява искане за привличане като трето лице - подпомагаща Община В. страна - Прокуратурата на Република България, с адрес в гр.С.,
бул.„В.“ №2, Съдебна палата и Агенция за държавна финансова инспекция с адрес в гр.С., ул.„Леге“ №2.
С отговора на исковата молба се
възразява по представените от ищеца писмени доказателства, със съображения за
тяхната неотносимост към спора и непосочване на фактите и обстоятелствата,
които ще бъдат установени.
Като доказателствени искания ответникът моли да му бъде предоставена
възможност в първото по делото съдебно заседание да
представи преписката по издадения от АДФИ
Одитен доклад от 2006г., както и
да представи съдебни
актове, във връзка с водени от община В. дела с фирмите-изпълнители по сключени от ищеца договори.
С Определение №541 от 04.08.2015г., постановено в
производството по делото, съдът е оставил без уважение искането на Община В. по
чл.219 ал.1 от ГПК – за привличане, като трето лице –подпомагаща страна – Прокуратурата
на Република България, с адрес в гр.С., бул.“В.“ №2, Съдебна Палата и Агенция
за държавна финансова инспекция, с адрес в гр.С., ул.“Леге“ №2. Така
постановеното определение не е обжалвано и е влязло в сила.
Така
предявеният иск се поддържа от ищеца и неговият пълномощник в проведените по
делото съдебни заседания. Молят съда да уважи иска изцяло. Претендират разноски
по предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са
изложени в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва иска и моли съда да го отхвърли,
като неоснователен и да им присъди разноските по делото. Представя Списък по
чл.80 от ГПК. Доводи по съществото на правния спор излага в приложената по
делото писмена защита.
Съдът
приема, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД е
допустим, тъй като всеки може да предяви иск, за да защити правата си, които счита, че са нарушени.
Предявен е иск за репариране на
вреди от Община В., в качеството й на гражданско-правен субект – възложител на
работа.
В настоящия казус подлежащи на доказване са
елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За да се уважи искът по чл.49 от ЗЗД, във връзка
с чл.45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно елементите от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две
разпоредби, а именно: следва да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от
виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира
отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка
между противоправното поведение и
настъпилата вреда. Във връзка със специалния състав на института на
непозволеното увреждане от възложител на работа по чл.49 от ЗЗД и за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа, е
необходимо да се установи отговорността по чл.45 от ЗЗД на физическото лице
/или лица/, на което/които е възложена работата, при и по повод изпълнението,
на която е станало увреждането.
В конкретния случай, от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца А.П.В. е било образувано
и водено досъдебно и впоследствие съдебно производство за извършено
престъпление по чл.219 ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на
17.09.2005г., в качеството му на длъжностно лице - временно изпълняващ длъжността Кмет на Община В., не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването
на повереното му имущество на стойност 1 421 706 лв., предоставено по решение СБ - 15/09.09.2005г. на ПКЗНБАК
на Община В., предназначено за преодоляване на последиците от
интензивните валежи през юли-август 2005г. в Община В., като не е изпълнил
правомощията си, регламентирани в чл.44 ал.1, т.2, т.5, т. 8, т.11 от ЗМСМА и е
сключил договор №472/17.09.2005г. по начин, по
който да обезпечи евентуалните последици от неизпълнението му, а именно
лишил е Община В. от възможността да
задържи дължимата неустойка в размер на 10%, в случай на неизпълнение
на договорените СМР от „Изпълнителя“ „Транков БГ“ ЕООД и
от това са последвали значителни щети в размер на 28 000 лв. за Община В., като деянието е извършено умишлено.
Окръжна прокуратура - град П. изготвила и внесла в Пазарджишкия Окръжен
съд Обвинителен акт по Досъдебно
производство №178/2006г. по описа
на ОД на МВР - П., преписка
вх.№1914/05г. по описа на Окръжна прокуратура-гр.П.. По така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №641/2009г. по описа на Окръжен съд-гр.П.. По делото
е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от Община В.
против подсъдимия А.В. граждански иск за сумата от 28 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 17.09.2005г. до окончателното изплащане на сумата и Община В.
е конституирана, като граждански ищец. В съдебната фаза на наказателния процес,
делото е разглеждано четири пъти на първа инстанция от Пазарджишкия Окръжен
съд, поради отмяна на постановените присъди от въззивния съд и връщане на
делото за ново разглеждане. В хода на съдебното производство е било изменяно
обвинението, като размерът на щетите е бил увеличен на сумата в размер на 205
335,47 лева и на сумата от 246410,28 лева. С оглед на това е бил увеличаван и
размерът на предявения граждански иск в наказателния процес.
Наказателното производство е приключило с постановена за ищеца оправдателна
Присъда №1/31.01.2012г. по НОХД
№622/2011г. по описа на
ПзОС. Със същата е отхвърлен изцяло гражданският иск, предявен от Община-В.
против подсъдимия, сега ищец А.В..
С Решение №84/04.05.2012г., постановено по ВНОХД №115/2012г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е потвърдена Присъда №1/31.01.2012г. по НОХД №622/2011г. по описа на Пазарджишкия Окръжен съд. С Решение
№427/07.01.2013г. по дело №1372/2012г., ВКС е оставил в сила
въззивно Решение №84/04.05.2012г. по ВНОХД №115/2012г. по описа на Апелативен съд-гр.Пловдив. Решението, като окончателно и неподлежащо на
обжалване е влязло в законна сила.
Разпитаната по делото свидетелка Й.Б.В.
– майка на ищеца подробно описа душевното, психическото и здравословното
състояние на ищеца от момента на образуването и воденето на наказателното
производство срещу него до влизането в сила на оправдателната присъда, както и
за настъпилите промени в личния, професионалния и обществения му живот.
Според
показанията на свидетелката, започналото наказателно производство срещу сина й
оказало влияние на цялото им семейство. Всички били стресирани. Ищецът се
явявал по делата и присъствал на съдебните заседания. Ищецът много тежко изживял
делото, защото бил набеден и обвинен несправедливо. Притеснявал се как ще
приключи делото. Тормозел се от публикациите в медиите. Притеснявал се и за
семейството си и за децата си, на които хората подхвърляли грозни думи и
реплики за баща им. Останал без работа и без доходи. Натрупаното психическо
напрежение повлияло и на отношенията между ищеца и неговата съпруга и довело до
фактическата им раздяла, а след това и до прекратяването на брака им с развод.
От силното притеснение ищецът не можел да спи, опадали му зъбите, ръцете му
започнали да се схащат, получил обезцветяване на кожата и по тялото и по
ръцете. Наложило се да взема успокоителни, аналгини, аспирини.
От
показанията на свидетеля Г.М.М. се установява, че е бил пълномощник на Община-В.
в наказателния процес срещу ищеца и във връзка с приетия за разглеждане граждански
иск. Уточнява, че размерът на гражданиския иск е бил размерът на щетата,
посочена в обвинителния акт, а размерът на щетата бил определен, въз основа на
съдебна експертиза. Свидетелят дава показания, че по отношение на работата му
като процесуален представител на ответната община, никой не му е повлиявал по
какъвто и да е начин. Не му е посочвана друга причина за предявяването на гражданския
иск срещу ищеца, различна от тази за защита интереса на общината.
При така установената и приета по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че предявеният иск по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45
от ЗЗД е недоказан и неоснователен и ще следва да се отхвърли.
В конкретния случай не е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Въпреки че в исковата молба са изложени и съображения за незаконосъобразни
действия на прокуратурата във връзка с образуването и воденето на наказателното
производство срещу ищеца А.В., то осъдителната искова претенция е предявена
спрямо ответника – Община В.. Ищецът е обосновал отговорността на общината с
това, че в продължителния период от близо седем години Община В., чрез процесуалния си
представител, е поддържала срещу него
граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 246
410,28лв., както и иск за обещетение в размер на законовата
лихва върху посочената сума, както и за
неприключване на наказателното производство, образувано и водено по неоснователно
повдигнатите му обвинения от Прокуратурата, инициирани от Община В., разумни
срокове, а така също
и от заведените
граждански искове от Община В..
С изготвения и приет по делото
доклад, съдът изрично е указал на страните, че чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира
вината, но останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и специфичните
такива от състава на чл.49 от ЗЗД, подлежат на доказване и доказателствената
тежест за това носи ищцовата страна.
В конкретния случай ищецът не
успя при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
предпоставките на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ.
лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; работникът да има вина за причинените вреди. В случая, вината се
търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено по делото, че ищецът
е претърпял твърдяните в исковата молба вреди, изразяващи се в негативни емоции
и преживявания, настъпили отрицателни промени в личния, семейния,
професионалния и обществения му живот, както и в здравословното му състояние. Тези
вреди са в резултат на образуваното и водено срещу него наказателно
производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Това производство
безспорно е било образувано и водено от органите на досъдебното производство,
под назора на прокуратурата, която впоследствие е изготвила, внесла и
поддържала обвинителния акт срещу ищеца. Това производство не е било иницирано,
както твърди ищецът, от ответната община, тъй като същата няма такива законови
правомощия. Общината-ответник дори и да е подала сигнал за проверка и да е
предоставила документи на прокуратурата, то последната е тази, която преценява
дали има данни за извършено престъпление или не и има правомощия по закон да
внесе обвинителен акт. Установи се по делото, а и не е спорно между страните,
че в съдебната фаза на наказателния процес Община-В., в качеството си на
посочено в изготвения и внесен от прокуратурата в съда обвинителен акт,
пострадало лице, на което са причинени според обвинението значителни щети, е реализирала
правото си да предяви граждански иск в наказателното производство. Такъв е бил предявен
и приет за съвместно разглеждане от съда. Искът е бил поддържан от процесуалния
представител на ответната община – свидетеля адв.Г.М.. Размерът на иска е бил
свързан и обусловен от размера на посочените в обвинителния акт щети и е бил
изменян – увеличаван от пълномощника на ответника, с оглед изменението на
обвинението в частта относно размера на щетите. Изходът – уважаването, респ.
отхвърлянето на гражданския иск е в зависимост от постановената присъда.
Самото завеждане и поддържане на
граждански иск, в това число и в наказателния процес, не представлява
противоправно виновно поведение по смисъла на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът не е
навел твърдения и не е изложил обстоятелства за злоупотреба с право от страна
на ответника – Община В. при предявяването и поддържането на гражданския иск.
Затова и по наведените от
пълномощника на ищеца, едва с писмените бележки, такива твърдения – за влязло в
сила решение срещу „Транков БГ“ ЕООД, с което на общината са присъдени в пълен
размер неизпълнените ремонтни дейности на стойност 354 453,93 лева, съдът
не дължи произнасяне и не обсъжда.
При тези данни се налага изводът,
че причинената на ищеца вреда не е резултат от виновно противоправно поведение
на ответника, респективно и с оглед отговорността по чл.49 от ЗЗД, не е
резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи
отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД. Следователно не е
налице втората от изискуемите се от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД предпоставки.
С оглед горното не е налице и третата
законова предпоставка, а именно причинна връзка между противоправно поведение и
настъпила вреда.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът не следва да отговоря за претендираните от ищеца неимуществени
вреди и че искът му по
чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез заплащане на парично обезщетение, е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
При този
изход на делото, ищецът ще следва да заплати на ответника направените разноски,
съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи, в общ размер на 7205 лева.
Съдът счита
за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Видно от представения
договор за правна помощ е, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер
на 6000 лева без ДДС. Разликата над тази сума и до заплатената сума от 7200
лева е начисленият от адвокатското дружество ДДС. Така договореният размер от
6000 лева без ДДС на адвокатския хонорар е съвсем близък и с много малко надвишава
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в случая е 5630,00 лева. Предвид това и с
оглед проведените по делото три съдебни заседания, съдът счита, че направеното
възражение за прекомерност е неоснователно и не следва да се уважава, респ.
адвокатското възнаграждение - да се намалява.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А.П.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.С. - 1000, бул.„В.“ №1А,
кантора 125 против ОБЩИНА –
гр.В., с БУЛСТАТ *********, представлявана
от Кмета на Общината, с адрес: гр.В., бул.„Х. А.“ №35 иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. и
иск по чл.86 от ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и претенцията за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.П.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.С. - 1000, бул.„В.“ №1А,
кантора 125 да заплати на ОБЩИНА –
гр.В., с БУЛСТАТ *********, представлявана
от Кмета на Общината, с адрес: гр.В., бул.„Х. А.“ №35 разноски по делото в
размер на 7205 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: