№ 912
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501284 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260726 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 1679/2017 г. на Софийски
градски съд са отхвърлени предявените от Т. Г. Б., И. Г. Б. и Г. Р. В. срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД искове за заплащане на по 1/3 част от предявената от техния
наследодател Г. Б. П. претенция от 130000 лева - обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на Ц. К. К., настъпила в резултат на ПТП на 07.08.2015 г.
Решението е обжалвано от Т. Г. Б. и И. Г. Б. с оплакване от необоснованост на
извода за недоказаност на отношения на трайна и дълбока връзка емоционална връзка
между първоначалния ищец Г. Б. и починалата Ц. К.. Молят решението да бъде
отменено и исковете за обезщетение на неимуществени вреди да бъдат уважени.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Г. Б. П.,
1
починал и заместен в процеса от Т. Г. Б., И. Г. Б. и Г. Р. В., срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. К., настъпила при ПТП на
07.08.2015 г. в с.Габаре по вина на водача Д. Д.. Твърди се в исковата молба, че при
управление на товарен автомобил Динковски причинил ПТП, в което починала Ц. К. –
фактическа съпруга на ищеца, с която той живеел „на семейни начала“. Двамата
живели в любов, подкрепа и хармония, тя се грижела за ищеца. Смъртта й му нанесла
тежък удар и силни душевни страдания, за обезщетяването на които е претендирал
заплащане на 130000 лева.
Ответникът е оспорвал иска като е оспорил твърдението, че ищецът е живял на
съпружески начала с починалата Ц. К..
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно изводите за недоказаност на
обстоятелството, че между Г. Б. и Ц. К. е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка на разбирателство и грижа. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя,
след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба
за неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.). Съгласно
ППВС № 4 /1961 г. , допълнено с ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., лицето,
съжителствало на съпружески начала с починалия, има право да претендира
неимуществени вреди от смъртта му при деликт, като негова е тежестта за доказване на
активната му материалноправна легитимация, т.е. безспорно установяване в
конкретния случай, че между ищеца и починалата Ц. К. са съществували отношения
като между съпрузи, със съдържанието, което СК предписва за отношенията между
брачни партньори: интимен, траен, доброволен съюз, при който двамата са споделяли
общо домакинство, намирали са се във фактическа и физическа близост, полагали са
обща грижа за семейството, споделяйки разходите, изпитвали са уважение и оказвали
подкрепа един на друг. Настоящата инстанция споделя извода на СГС, че такова
доказване не е проведено.
Свидетелят С. сочи, че майка му заживяла с Г. 3-4 години преди катастрофата в
къщата му в село ***, където се грижели един за друг, живеели задружно и в
уважение. Тя често посещавала село Габаре, където живеят синът й и внуците й. В
селото я закарвал синът й или отивала сама – садяла градинка, работела в къщата си.
След смъртта на Ц., Г. посещавал селото на помените, плачел. Според свидетеля В. Г.
през 2011 г. Г. Б. се похвалил, че си намерил приятелка, която да живее с него и да
гледа малкия му син Т., казвала се Ц. от село Габаре. Бил радостен, хвалел се колко се
разбират. Синът на Ц. С. С. често ги посещавал, водел я в село Габаре, където му
2
гостувала за не повече от седмица. Г. Б. приел трагично смъртта а Ц., разболял се и
починал.
Не е установен на фактът на специалната връзка между ищеца и починалата Ц.
К., изразяваща се в общо домакинство, поддържане на общност на отношения от
материален и нематериален характер, съвместна грижа един за друг. От събраните по
делото доказателства не се доказва фактът на фактическо съжителство на семейни
начала между двамата; не е установено съществуването на емоционални и духовни
връзки, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие,
съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството,
взаимност и обща грижа един за друг. Показанията на свидетелите С. С. и В. Г. са
твърде общи и повърхностни, не съдържат конкретика за действителните отношения
между двамата, а освен това противоречат на безспорно установени по делото факти
(като различните настоящи адреси на ищеца и починалата, както и че смъртта й е
настъпила в село Габаре, а се твърди, че двамата живеели в село ***; свидетелят Г.
сочи, че през 2011 г., когато заживели заедно, синът на ищеца Г. Б. – Т. бил малък и тя
се грижела за него – видно от справка от НБД, Т. Г. Б. е роден през 1989 г.,
следователно към 2011 г. е бил на 22 години и определено не е бил малко дете,
нуждаещо се от грижи). Противоречие се разкрива и в показанията на свидетеля С. С.,
който сочи, че майка му садяла градинка в село Габаре, работела в къщата си. Известно
е, че отглеждането на градина, дори и малка, изисква почти ежедневни грижи през
летния сезон, което прави неубедително твърдението, че Ц. К. е живяла постоянно при
Г. Б. в село ***. Извън неопределеното свидетелстване, че Г. присъствал на помените
на Ц. и плачел (без посочване на конкретен помен, съгласно традицията), няма данни
той да е бил на погребението й, нито са установени конкретни проявления на
страданието му от кончината й.
В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е
разяснено, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техен близък, са лицата, които са създали постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка заради съдържанието, на която търпят морални болки и страдания,
сравними по интезитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Това налага извода, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите
неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и
претендиращия вреди като преценката е при условията на пълно и главно доказване на
факта на специалната връзка, между починалия и лицето, претърпяло неимуществени
вреди. На доказване при твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско
съжителство, така както е посочено в исковата молба на Г. Б., е на първо място фактът
на претърпени неимуществени вреди от смъртта на лице, с което е живял фактически
3
трайно в едно домакинство. В твърдения случай на фактическо съпружеско
съжителство на доказване подлежат фактите на осъществяване на трайна връзка,
заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето,
поддържане на общност на отношенията, съвместна грижа на лицата едно за друго. На
доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на
домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на
различни събития.
По делото не са установени обстоятелства, обуславящи извод за определяне на
ищеца Г. Б. като лице, което е съжителствало фактически с пострадалата и има право
на справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Такъв извод относно съществуването на конкретната твърдяна връзка, основана
на фактическо съпружеско съжителство между пострадалата и ищеца, претендиращ
настъпването на неимуществени вреди от нейната смърт, както и самите
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, не следва от анализа на
доказателствата по делото. Предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260726 от 04.02.2021 г. по гр. д. № 1679/2017 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. Г. Б. и И. Г. Б. да заплатят на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5