О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 307
по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба на „Б.“ АД, *** чрез представителя си Н. Й. Б. срещу
определение от 27.02.2019 год. на РС-Костинброд
по ч.гр.д. № 71/2019 год. на КРС, с което съдът е върнал възражение вх.
№ 782/22.02.2019 год. от жалбоподателя срещу заповед за изпълнение на парично
задължение № 73 от 31.01.2019 год. Твърди, че връчването е нередовно, тъй като
е извършено само едно посещение на адреса на управление на дружеството; офисът
е бил запечатан от съдия-изпълнител, а изпълнителният директор е задържан в
следствения арест, като поради обективни и непреодолими причини офисът на
дружеството, находящ се на ул. „Ф. Ж. К.“ № 20 не се
използва в момента за адрес на управление на дружеството.
Ответникът Г.И.К. оспорва
частната жалба.
Софийски окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото и изложените в частната жалба доводи, намира
следното:
КРС е издал заповед №
73/31.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу „Б.“ АД, *** за сумата 240 000 лв. главница,
дължима по запис на заповед от 21.03.2017 год., лихва за забава и разноски,
дължими на кредитора Г.И.К. ***. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
ведно с поканата за доброволно изпълнение на 07.02.2019 год. на адреса на
управление на дружеството, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в разписката е
отразено, че по сведение на К.Д.– охрана, това дружество от няколко години не е
на адреса и е отбелязано, че на етажа няма означения на дружеството. Длъжникът
е подал възражение срещу заповедта на 22.02.2019 год. В приложената по делото
разписка за връчване на обжалваното определение на „Б.“ АД връчителят
на съдебни книжа е удостоверил, че на
посочения адрес няма офис на дружеството и служители, като офисът е необитаем и
запечатан от съдия-изпълнителя, а изпълнителният директор Н..Б. се намира в
следствения арест на ул. „Г.М. Д.“ № 42. Определението е връчено лично на
изпълнителния директор на дружеството в следствения арест на 26.03.2019 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Частната жалба е подадена на 02.04.2019 год. в законния едноседмичен срок
от получаване на обжалваното определение и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
При описаните действия оплакването за нарушено право на участие в процеса
се явява основателно. Неправилно съдебният изпълнител е приел, че връчването на
заповедта за изпълнение е надлежно, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Видно от приложената по делото
разписка за връчване на обжалваното определение на „Б.“ АД, офисът е запечатан
от съдия-изпълнителя, а изпълнителният директор Н..Б. се намира в следствения
арест на ул. „Г.М. Д.“ № 42, т.е. не се установява юридическото лице да е
„напуснало“ адреса, без да впише в регистъра новия си адрес, а поради наличие
на непреодолими и обективни пречки офисът, находящ се
на ул. „Ф. Ж. К.“ № 20 не се използва в момента за адрес на управление на
дружеството. В случая е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК – не е
намерен достъп до канцеларията, нито лице, което е съгласно да получи съобщението.
В тази хипотеза разпоредбите на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК изискват поне три посещения на адреса от
връчителя в рамките на един месец, след което, ако не е намерено лице,
съгласно да получи съобщението, връчителят следва да
залепи уведомление по чл. 47, ал.
1 ГПК, което в настоящия казус не
е направено.
Това налага
извод, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което за него не е започнал да тече и
срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С оглед това и подаденото възражение на
22.02.2019 год. не е просрочено и съдът е следвало да приеме възражението и да
даде съответни указания до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което съдът да приеме възражението на частния
жалбоподател, след което делото следва да бъде върнато на КРС, който да даде
указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ПРИЕМА възражение вх. № 782/22.02.2019 год., подадено от „Б.“ АД, ***, чрез
представителя на дружеството Н. Й. Б., срещу заповед за изпълнение на парично
задължение № 73 от 31.01.2019 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 71/2019 год.
по описа на КРС.
ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд за
изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.