№ 2729
гр. Варна, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501542 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ГЮЛС. М. АПТ. срещу определение
№ 4897/09.05.2022 год. по гр.д. № 16116/2021 год. на ВРС -25-ти състав, с
което е спряно производството по предявения от частната жалбоподателка
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ до приключване на наказателното производство по ДП № 123/2020 год. по
описа на РУ Каварна, на основание чл.229, ал.1 т.5 ГПК.
Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в указания срок,
депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за основателна, поради следните
съображения:
1
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ГЮЛС. М.
АПТ. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ. Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 17.08.2020 год., е
настъпило ПТП, с участието на л.а. „Форд Фокус“, с рег.№ ****** **,
управляван от А. Т. А. и пешеходеца Р. Д. Г., в резултат на което по
непредпазливост е причинена смъртта на последния – брат на ищцата. За
горното е образувано ДП № 123/17.08.2020 год. в РУ -Каварна, водено за
престъпление по чл.343, ал.3 б.“б НК, по което съобразно събраните
доказателства няма привлечено в качестовто на обвиняем лице и
производството е спряно, на основание чл.199, чл.244 ал.1 т.1 във връзка с
чл.25, ал.1 т.1 НК.
Безспорно, когато фактическият състав, обуславящ отговорността на
ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление,
установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от
изхода по наказателното дело. /Решение № 116 от 15.05.2013 год. на ВКС по
гр. д. № 745/2012 год., IV г. о., ГК/. Това е така, тъй като влязлата в сила
присъда, е задължителна, в рамките на чл.300 ГПК, за гражданския съд, който
се произнася по гражданските последици от деянието. Образувано
наказателно производство за деяние, напълно идентично по съдържание с
противопоставеното в гражданско производство непозволено увреждане,
действително би било основание за спиране на гражданското
съдопроизводство, но на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.
Основанието по чл.229, ал.1 т.5 ГПК е различно от това по т. 4 на
същата разпоредба. Съгласно съдебната практика, самото наличие на
прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е
основание за спиране на гражданско съдопроизводство, предмет на
изследване в което е същото деяние. Като предходна фаза, досъдебно
производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя
задължително последващо наказателно производство. Липсата на повдигнато
обвинение спрямо идентично на делинквента лице и липсата на пълна
идентичност между елементите на деянието, разследвано като престъпление и
твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане, не обуславят
основание за спиране на производството, с цел евентуално събиране на
доказателства в досъдебно производство.
2
Действително, в гражданския процес не може да се установява дали
дадено деяние съставлява престъпление, но с изключение когато това не може
да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено
постановяване на съответна присъда, която би имала задължителна сила за
гражданскоправните последици от престъпното деяние /аргумент от
Тълкувателно решение № 11 от 3.I.1967 г., ОСГК и Тълкувателно решение №
20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК, както и с оглед предпоставките за
допустимост на искът по чл.124, ал.5 ГПК - Постановление № 7/80 г. от
17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г., Пленум на ВС/. Подобно осуетяване, с оглед
спряното досъдебно производство, очевидно е налице.
Налага се извод за неправилност на постановеното определение, което
следва да се отмени, а делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия..
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4897/09.05.2022 год. по гр.д. № 16116/2021
год. на ВРС -25-ти състав, с което е спряно производството по предявения от
частната жалбоподателка срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ до приключване на наказателното
производство по ДП № 123/2020 год. по описа на РУ Каварна, на основание
чл.229, ал.1 т.5 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3