Решение по дело №447/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2023 г. (в сила от 17 юли 2023 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20237140700447
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        466/17.07.2023 г.

 

  Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в публичното съдебно заседание ,на  четиринадесети юли  ,през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                              Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                              БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                     

при секретаря……...Димитрана Димитрова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№447/2023г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, във връзка с чл.63в от  ЗАНН.

 С решение №136/12.05.2023г.,постановено по АНД№205/2023г., Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление/НП/ №007140/ 01.12.2022г. на директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция  „Пътна инфраструктура“,гр.София ,с което на Г.К.Н. ***,чрез адв. К.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП ,във  вр. с чл.139,ал.7 ЗДвП ,за нарушение на чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора- директор на Национално тол управление към Агенция  „Пътна инфраструктура“,чрез юрк.И.Й. ,с искане да бъде отменено решението на МРС ,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП. В съдебно заседание ,чрез юрк.К. М*** поддържа  жалбата и иска отмяна на решението ,по доводи ,изложени в касационната жалба от юрк.Й.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по касацията- Г.К.Н.,не се явява ,но в писмена молба, вх.№3334/07.07.2023г., чрез адв. К.А. оспорва жалбата и поддържа отговора по касационната жалба,а също излага доводи по същество, като иска да бъде отхвърлена жалбата ,като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски, съгласно списък.

         Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за основателна,а решението на съда за неправилно.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се  явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство  е съставен акт за установяване на административно нарушение 007140/06.06.2022г. и наказателно постановление № №007140/01.12.2022г. от директора на Национално тол управление към Агенция  „Пътна инфраструктура“,гр.София, за това ,че на 20.06.2022г.в 09,30ч. на ГКПП Капитан Андреево  е извършена проверка на ППС с рег.№РВ7520КН ,вид Влекач ,марка и модел “Мерцедес Актрос“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона ,управлявано от Г.Н. ,като след извършената проверка от контролните органи е установено, че превозното средство попада в категорията на ППС, за което е дължима ,но не е заплатена такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП ,за това че ППС е засечено на 06.06.2022г.в 17,38ч.по път 1 ,км 110+539 ,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което са дължи тол такса ,но не е заплатена същата ,за което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , във  вр. с чл.139,ал.7 ЗДвП ,за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/. Установено е също, че такса по чл.10б,ал.5 от ЗП в размер на 133,00лв. ,водачът е заплатил на 20.06.2022г.при издаване на АУАН. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

                Решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.За да отмени издаденото НП, първоинстанционният съд е приел ,че в случая е приложима разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за нарушителя закон ,когато до влизане в сила на наказателното постановление последват различни законови разпоредби. Счита ,че нормите на чл.10б,ал.7 и ал.8 от ЗП/ ДВ,бр. 14 от 2023 г., в сила от 01.01.2024г./, макар и обнародвани ,но не влезли в сила, при заплатена такса от 133лв.,на основание чл.10б,ал.5 ЗП, са приложими. Приел е също ,че разпоредбите на чл.11 ЗАНН ,във вр. с чл.9,ал.2 от НК ,респ. чл.28 ЗАНН са неприложими, с оглед установената практика на АС-Монтана по КАНД №264/2023г.и др дела.При тези изводи е отменил НП.Настоящата касационна инстанция не споделя доводите в решението ,като счита ,че  за прилагане на по-благоприятния закон по смисъла на чл.3,ал.2 ЗАНН е необходимо новоприетите законови разпоредби не само да са обнародвани ,но и да са влезли в сила ,за да може да се позове съда на тях.В настоящия случай,въпреки заплащане на дължимата такса по чл.10б,ал.5 ЗП ,лицето не се освобождава от административно-наказателна отговорност ,като заплаща предвидената в закона санкция. Не е налице приложимост на нормата на чл.3,ал.2 ЗАНН при условие,че нормите на чл.10б,ал.7 и ал.8 ЗП не са влезли в сила ,при което решението противоречи на материалния и процесуалния закон и се явява неправилно.При правилно определен субект на отговорността по чл.179,ал.3а ЗДП-водач на ППС над 12тона в сегмент от пътя, за който е дължима тол такса за изминато разстояние по чл.10,ал.1,т.2 ЗП ,при наличие на бордово устройство и без представена тол -декларация ,правилно и законосъобразно е санкциониран нарушителя за извършено нарушение по чл.10,ал.1,т.2 ЗП ,във вр. с чл.179,ал.3а от ЗДвП.Правилни са изводите на съда досежно неприложимост на нормата на чл.11от ЗАНН ,във вр. с чл.9,ал.2 от НК и чл.28 ЗАНН ,съобразявайки трайно установената практика на касационната инстанция по тази категория  дела. Безспорно на база представените доказателства ,водач на МПС-то  е Г.Н. ,комуто е наложена санкция/глоба/ по ЗДвП,при което същият се явява  субект на нарушението.При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд досежно приложение на чл.3,ал.2 ЗАНН за неправилни, като противоречащи на приложимия материален закон ,което има за последица отмяна на решението на съда и постановяване на ново решение ,съгласно чл.222,ал.1 АПК,с което НП да бъде потвърдено,при изяснена фактическа обстановка.

Претендират се разноски от касатора /юрисконсултско възнаграждение /,които с оглед изхода на спора са дължими в размер на 100лв. към минимума ,за всяка съдебна инстанция ,съгласно чл.63д,ал.1 и ал.4 и 5 ЗАНН, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.27е от НЗПП.

 Водим от гореизложеното административният съд

 

                                             Р   Е   Ш   И   :

          

 ОТМЕНЯ решение №136/12.05.2023г.,постановено по АНД№205/ 2023г. по описа на Районен съд-Монтана   и вместо него

 

                                             ПОСТАНОВЯВА:

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/№007140/ 01.12.2022г. на директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция  „Пътна инфраструктура“,гр.София ,с което на Г.К.Н. ***,чрез адв. К.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП ,във  вр. с чл.139,ал.7 ЗДвП ,за нарушение на чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.

 ОСЪЖДА Г.К.Н. ***,чрез адв. К.А.  ДА ЗАПЛАТИ на  Национално тол управление към Агенция  „Пътна инфраструктура“, гр.София разноски по делото в размер на общо 200/двеста/лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.        

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.                

 

 

 

 

                                                                                     2.