Решение по дело №625/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 616
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20207170700625
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

 

гр.Плевен, 13.10.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:                                     

         Председател: Даниела Дилова

                                                        Членове: Цветелина Кънева

                                                                       Снежина Иванова

 

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия  Дилова касационно административно-наказателно дело № 625 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 269 от 22.06.2020 г., постановено по НАХД № 650 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, в частта в която на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, и в частта,  в която на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като законосъобразно.

Срещу решението е подадена касационна жалба от В.И.З. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт  недопустим в частта, в която  съдът е потвърдил наказателното постановление в частта,  с която е наложено наказание на осн. чл. 179 ал.1 т.5 пр. 4 от ЗДП, тъй като НП не е обжалвано в тази му част.  Излага доводи, че решението на РС в останалата част е неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление в обжалваната част да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено, като се намали наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание касаторът В.З. не се явява и не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В дадения срок не е представил отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ПлРС правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на  В.З. затова, че 18.12.2019г.като водач на  МПС – „******“ с рег. № ******, в 17:31 часа движейки се в община Пордим, на първокласен път номер 3 (Бяла-Ботевград), км.72+750 с посока на движение към гр. София, извършва следното: 1. При регулиране на движение от полицейски служители /пропускане на движението в една лента, поради аварирал товарен автомобил, при значително намалена видимост, мъгла; Престояващ в средата на пътната лента служебен автомобил с включена сигнализация и подаден ясно сигнал с ръка и фенер/ водачът предприема заобикаляне на престояващ пред него автомобил, навлиза в лента за насрещно движение без да се съобразява с насрещно движещите се автомобили/които принудително спират/, след което при повторно и ясно разбираем сигнал с ръка и фенер, не спира на посоченото му място по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, с което нарушил разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, ал.2 пр.1 и чл. 103 от ЗДвП. За констатираните две нарушения на  В.З. били наложени две административни наказания -  на основание  чл. 179 ал. 1, ш.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150лева и на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП-глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Наказателното постановление е обжалвано само в частта, с която на  В.З. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП  на осн. чл. 175 л.1 т.4 от ЗДвП,   е наложено наказание глоба в размер на 150 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията на свидетелите – Х. и В. Т., тъй като същите са възприели непосредствено констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на представените по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът е счел за безспорно доказано извършването на нарушенията, за които е издадено наказателното постановление.

За да потвърди наказателното постановление в частта, в която на  осн.  чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв; и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца районният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставител и свидетел е установено че сигналът за спиране е бил подаден от контролния орган на водачът достатъчно ясно за възприемане от последния. Съдът е приел, че при подаден от св. Х. сигнал жалбоподателят  почти е спрял, но след това самоволно е продължил движението, което е създало опасност от ПТП с насрещно движещите се автомобили, което е наложило да му бъде подаван нов сигнал за спиране. С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, се установяват изложените в акта и НП факти и обстоятелства при извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Съдът е анализирал свидетелските показания, кредитирал ги е с доверие като обективни и безпристрастни съдът е приел, че по безспорен начин е доказано, че с действията си водачът на лекия автомобил е извършил вмененото му нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което правилно му е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Съдът е извършил анализ на свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените доказателства и въз основа на тях е установил правилно фактическата обстановка. Мотивите са ясни и непротиворечиви, и обосновават извод за правилно реализирана административно-наказателна отговорност.

Касационната инстанция намира решението на районния съд, в частта в която е потвърдил наказателното постановление,  с което на жалбоподателя на основание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 3 месеца за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на В. нарушение. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. 

Изложените в касационната жалба възражения относно неправилност на съдебното решение са неоснователни. На направените в жалбата срещу издаденото наказателно постановление  възражения   районният съд е дал отговор в своето решение и е достигнал до правилния извод за безспорно извършено от  З. нарушение на чл.103 ал.1 т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания.  Решението на районният съд в частта, в която е потвърдено наказателното постановление с което на осн. чл. 175 ал.1  т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДП  на жалбоподателя е наложено административно наказание 3 м.  лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 100 лв.   като правилно следва да бъде оставено в сила. Определеното наказание глоба и лишаване от права са около средния размер определен в санкционната норма, като при налагане на наказанието административнонаказващия орган е съобразил тежестта на нарушението и личността на дееца.  Касационната инстанция споделя напълно мотивите на първостепенния съд относно индивидуализация на наказанието, които не следва да бъдат преповтаряни.

Решението на ПлРС в частта, с която е потвърдено наказателното постановление, с което на жалбоподателя на осн. чл. 179 ал.1 т.5 пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв за извършено нарушение по чл. 25 ал.2 от ЗДП е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Видно от подадената жалба, жалбоподателят изрично е посочил че обжалва наказателното постановление само в частта, в която на осн. чл. 175  ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103  от ЗДП му е наложено административно наказание 3 м.  лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 100 лв. В останалата част, с която на жалбоподателя на осн. чл. 179 ал.1 т.5 пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лв за извършено нарушение по чл. 25 ал.2 от ЗДП, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила. Като  е потвърдил наказателното постановление в тази му част Районен съд Плевен  е постановил едно недопустимо решение, което в тази му част следва да бъде обезсилено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1, вр. чл. 221 ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 269 от 22.06.2020 г., постановено по НАХД № 650 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен, в частта В КОЯТО на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева като НЕДОПУСТИМО.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 22.06.2020 г., постановено по НАХД № 650 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен, в частта е потвърдено Наказателно постановление № 19-0938-006559/20.12.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, В ЧАСТТА В КОЯТО на жалбоподателя В.И.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.